ПРОТОКОЛ
№ 56
гр. Бургас, 12.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. П. Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Й. Цв. Д. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. П. Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600011 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 10.40 часа, поради участие на
съдебния състав в разглеждане на НВОХД № 18/2025 г., в същата съдебна
зала.
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
Й. Д..
Жалбоподателят подсъдим Н. А. П., редовно призован, се явява
лично и със служебен защитник адв. В. Р. от АК – Бургас.
Частният обвинител Н. М. И., редовно призована, се явява лично
и със своя повереник адв. Н. В. от АК – Варна. Не се явява повереникът адв.
В. В. от АК – Варна, редовно призован.
Частният обвинител З. В. В., редовно призована, не се явява.
Вместо нея се явява повереникът адв. М. Х. от АК – Сливен.
Частният обвинител П. Х. П., редовно призована, не се явява.
Вместо нея се явява адв. Г. В. от АК –Русе.
1
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 2519/07.03.2025 г., с
приложени писмени бележки от адв. В. В. в качеството на процесуален
представител - повереник на частния обвинител Н. М. И..
АДВ. В.: Колегата, адв. В. В. е изпратил писмени бележки. Същият
ме уведоми, че няма да се яви в днешното съдебно заседание, тъй като не се е
почувствал добре. Изпратил е по Български пощи болничен лист, който да
бъде присъединен към настоящото производство, който вероятно ще
пристигне по-късно.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Н. И.: Съгласна съм делото да бъде
разгледано само с участие на адв. Н. В. и в отсъствие на адв. В. В..
АДВ. Х.: Моята доверителка няма да се яви, не желае да участва.
АДВ. В.: Моята доверителка не желае да участва, съгласна е
делото да се разгледа в нейно отсъствие.
Съдът предоставя възможност на страните да се запознаят с
писмените бележки на адв. В. В. – повереник на частният обвинител Н. М. И.,
които са представени по делото на 07.03.2025 г.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Н. И.: Съгласна съм да се разгледа
днес делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. П.: Съгласен съм днес да се разгледа
делото.
След като се запозна с материалите по делото, изслуша
становищата на страните и прецени, че личното присъствие на частните
обвинители З. В. и П. П. не е задължително в настоящото производство, съдът
2
намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за разглеждане на
делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за
отводи на съдебния състав, на прокурора и на секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата. Няма да соча
нови доказателства.
АДВ. Х.: Няма да сочим нови доказателства, нямаме искания за
събиране на такива.
АДВ. В.: Няма да сочим нови доказателства.
АДВ. В.: Няма да сочим нови доказателства.
АДВ. Р.: Няма да сочим нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. П.: Няма да представям нови доказателства,
както и нямам искания за събиране на допълнителни такива.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА писмените доказателства, приложени към делото.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата за
неоснователна. Производството пред първа инстанция е протекло по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, поради което на подсъдимия е определено наказание за
общо 17 деяния, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, като всяко от тях е било
ревизирано с 1/3 и най-тежкото от тях се явява 5 години и 4 месеца,
3
определено на основание чл. 23, ал. 1 от НК, като на основание чл. 24 от НК
така наложеното наказание е увеличено с 1 година, а именно в общ размер на
5 години и 4 месеца. Като отегчаващо вината обстоятелство правилно са
отчетени от съда данните по отношение на съдебното минало на подсъдимия
и наличието на други висящи досъдебни производства, като отчетено е, че
същият е бил реабилитиран но въпреки така настъпилата реабилитация
предишното осъждане е зачетено като негативна характеристична данна, а
също така и проявената от подсъдимия настойчивост и упоритост при
осъществяване на деянията, които освен това са извършени в кратък период от
време, в при отсъствие на морални задръжки и уважение от подсъдимия към
човешката личност и нейната неприкосновеност.
За смекчаващи вината обстоятелства считам, че правилно са били
определени от съда трудовата ангажираност на подсъдимия, изразеното
съжаление, доброто му процесуално поведение, както и дългият срок на
разследване на досъдебното производство, поради което в случая наказанието
е определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства, като считам
отново, че правилно съдът не е приложил чл. 55 от НК, тъй като в случая не са
налице едно изключително или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства.
Считам, че наложеното от съда наказание би изпълнило в пълен
обем целите визирани в чл. 36 от НК. Размерът му е точно отмерен и
справедлив, от една страна - без да осъществява ненужна наказателна
репресия, а от друга - да не създава у подсъдимия чувство за безнаказаност,
поради което, моля изцяло да потвърдите атакуваната присъда.
АДВ. Н. В.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам отговора,
който съм депозирал пред Вас по отношение на въззивната жалба на
подсъдимия. Считам жалбата за неоснователна. От името на моята
доверителка желаем да потвърдите присъдата на първоинстанционния съд
като правилна, законосъобразна, обоснована и постановена в унисон с
материалния и процесуалния закони. Считам, че същата е постановена при
пълно и всестранно установяване на относимите факти по делото.
Съдът правилно е кредитирал и логически анализирал събраните в
хода на делото безспорни релевантни доказателства при постановяване на
самата присъдата. Доказателствата са анализирани всестранно, пълно,
обективно и безпристрастно и са оценени от решаващия съд - Окръжен съд –
Бургас. Резултатите от тази оценка, както и на оценката на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, съдът е постановил законосъобразна и
справедлива присъда, съответстваща на степента на обществената опасност на
всяко извършено деяние и на самия деец, каквото е изискването на чл. 54 от
НК.
При постановяване на своя акт, Окръжен съд – Бургас по
4
индивидуализацията на наказанието е приел правилно, че липсата на
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
обуславящи прилагането на чл. 55 от НК, в резултат на това съдът е
постановил единствената правилна и възможна присъда.
Считам, че наложеното на подсъдимия П. наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 4 години и 6 месеца е справедливо и съответства на
целите на чл. 36, ал. 1 от НК, определено при съобразяване на тежестта и броя
на деянията извършени от подсъдимия през един непродължителен период от
време и по отношение на 3 пострадали жени.
Ще моля да ми присъдите разноски по явяването пред Вас, тъй
като защитавам моя доверител безплатно. Във връзка с това, като
доказателство прилагам и регистрационна карта, заверена с вярност
оригинала от Агенцията по заетостта, от която е видно, че същата е безработна
към настоящия момент. Представям списък на разноските.
АДВ. Х.: Уважаеми съдии, аз ще моля да постановите решение, с
което да потвърдите обжалваната присъда. Същата е правилна и
законосъобразна и не страда от пороците, които са изтъкнати в жалбата.
Първоинстанционният съд правилно е определил наказанието, като е отчел
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Отчел е, че в този размер присъдата най-пълно би изпълнила
целите на индивидуалната и генералната превенция. Определена е съобразно
правилата на глава 27 от НПК, той като пред първата инстанция бе проведено
съкратено съдебно следствие. В този смисъл намирам присъдата за
изключително правилна и законосъобразна. Моля да потвърдите същата със
съдебно решение.
АДВ. В.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни
съдии, считам, че подадената жалба е неоснователна. Постановената от
Окръжен съд – Бургас присъда е правилна, законосъобразна, справедлива,
дори според мен и малко занижена, но така е преценил съдът. Считам, че
правилно са претеглени смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Моля да постановите решение, с което да потвърдите
присъдата на Окръжен съд - Бургас.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Н. И.: Присъединявам се към
становището на моя повереник и искам да бъде потвърдена присъдата.
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата.
Оспорвам присъдата на Окръжен съд - Бургас в частта относно наложените
наказания, което намирам за несъразмерно тежко с оглед на конкретните
5
факти по делото, личността на подсъдимия, липсата на системна престъпна
дейност, спецификата на случая и обстоятелствата, при които са извършени
деянията, както и продължителността на наказателното производство.
Уважаеми съдии, днешното дело е тежко, но съдът трябва да
отсъди не само със строгостта на закона, а и със справедливост, която да
отчете всички обстоятелства.
На първо място, подсъдимият не е лице с установена престъпна
нагласа. Човекът зад обвиненията - Н. П., не е рецидивист, не е престъпник по
природа. Това е първото му сериозно престъпление и въпреки тежестта на
обвиненията не можем да поставим знак за равенство между него и лица с
многократно доказани криминални склонности. Моят подзащитен е човек с
установен социален живот, който е изградил здраво семейство, грижовен е
към децата си и няма предходни осъждания, предвид че същият е
реабилитиран. Той е не просто биологичен баща, а отговорен родител, който е
отгледал не само собственото си дете, но и детето на втората си съпруга, което
възприема като свое. В хода на делото бе представено мнение на семейна
приятелка - психолог, която го описва като грижовен баща, стабилен съпруг и
човек, който по никакъв начин не е показвал склонност към насилие. Това не е
профилът на човек, който съзнателно и хладнокръвно би извършвал тежки
престъпления. Дори и да приемем фактите изложени в обвинителния акт, те
не се вписват в картината на рецидивираща престъпност, а по-скоро в
категорията на инцидентни случки, останали без логично обяснение, дори
самият подсъдим не може да формулира мотив за действията си. Няма
никакви данни той да е проявявал насилствено поведение извън тези
инциденти, които дори той самият не може да си обясни. Тези инциденти,
довели до настоящото производство, не са част от някаква системна престъпна
дейност, а по-скоро момент на дезориентация, чиито причини остават неясни,
дори след психиатрична експертиза, която не установява отклонения.
Въпреки естеството на обвиненията, съдебнопсихиатричната
експертиза категорично изключи наличие на психични разстройства или
девиантни наклонности. Това още веднъж показва, че случаят е изолиран и
несвойствен за личността на подсъдимия.
На второ място, цялото дело е изградено върху твърденията на
пострадалите, които, без да омаловажавам правата им, представляват лица,
чиито показания следва да бъдат подложени на особено внимателен анализ. В
случая не може да се пренебрегне фактът, че разказите им са разкрасени, с
очевидни противоречия в детайлите. Едната от пострадалите - Н. И., е
известна със своята агресивност и манипулативност, което поставя под
съмнение безпристрастността на твърденията й. Възниква въпросът, дали
нейните твърдения са изцяло обективни, или са преувеличени с цел извличане
на облага. С оглед на това, цялостната картина на случая далеч не е толкова
еднозначна, колкото бе представена от обвинението. „Професията“ на
пострадалите и особеностите на техните показания - като лица, които по
6
естеството на работата си ежедневно контактуват с мъже срещу заплащане, те
са наясно как да разказват ситуации, така че да се представят като жертви.
Това не означава, че думите им са неверни, но следва да бъдат внимателно
анализирани.
Пострадалите в настоящото дело са лица, чиято професия сама по
себе си предполага специфична комуникация с мъжете, включително в
ситуации, които могат да се тълкуват двояко. Те ежедневно контактуват с
клиенти, чиято цел е именно интимен контакт, а естеството на тези
взаимоотношения прави границата между доброволност и принуда трудно
доказуема. В този случай разказите на трите жени са единственият източник
на обвинението, а в тях се наблюдават значителни несъответствия.
Обвинението се базира основно на твърденията на пострадалите,
без наличието на:
- Медицински експертизи, които да потвърдят насилствени действия. Ако са
твърдени блудствени действия със сила, би следвало да има следи от
наранявания, което не е налице, с изключение на една от пострадалите - З. В..
- Свидетели, които да потвърдят обвиненията извън самите пострадали -
няма трети лица, които да са видели или чули нещо, което да подкрепи
версията им.
- Физически доказателства - липсват веществени доказателства, които да
потвърдят твърденията на тези жени. Когато цялото обвинение почива на
думите на пострадали, които по естеството на своята работа имат изгода да
представят себе си като жертви, съдът трябва да бъде особено внимателен
преди да приеме най-тежката версия на случилото се. Разбира се, това не
означава, че твърденията на трите пострадали трябва да бъдат игнорирани, но
както казах, те следва да бъдат внимателно анализирани, без да се приема
безкритично всяко тяхно изказване. Една от пострадалите, присъстваща на
абсолютно всички съдебни заседания, демонстрира арогантно поведение,
което поставя под въпрос представата за силно уплашена и напълно
подчинена жертва.
Не всичко е черно и бяло. Да, имаме три пострадали, но не можем
да игнорираме факта, че делото се основава почти изцяло на техните
показания, без обективни доказателства, които да потвърждават всяка дума.
Сред тях има лица, които очевидно умеят да се възползват от дадена ситуация
и да я преувеличават в своя полза. Една от пострадалите - З. В. е получила
5000 лв. от подсъдимия още преди делото да започне - факт, който самата тя
признава. Това не са действия на човек, който е безразличен към
последствията от постъпките си. Парите, за съжаление, не са използвани по
7
предназначение, те не са й помогнали, а са били изхарчени от нейния мъж -
сводник. Но това не омаловажава факта, че подсъдимият е направил опит да
поправи стореното, доколкото може.
На трето място, подсъдимият признава извършените деяния и
сътрудничи на правосъдието, като избра съкратеното съдебно производство.
Този акт на признание не само че показва осъзнаване на собствената му
отговорност, но и сериозността, с която той се отнася към своето поведение.
Важно е да се подчертае, че съкратеното производство и признанието на
вината доведоха до намаляване на наказанието с една трета, което е
значителна стъпка към възстановяване на справедливостта. Съгласно
установената практика на ВКС, това не е просто формално действие, а
показател за разкаяние и готовност за поправяне. Съгласно чл. 58а НК,
редукцията с 1/3 е законово признание на тази процесуална лоялност.
Недопустимо е тя впоследствие да бъде обезсилена чрез увеличаване на
наказанието по чл. 24 НК, тъй като това би демотивирало подсъдимите да
признават вината си. П. няма трайна престъпна нагласа, няма други тежки
провинения, съдейства на разследването и има перспективи за поправяне.
Целите на генералната и специалната превенция могат да бъдат изпълнени и с
по-леко наказание. Съдът вече е признал, че той заслужава по-леко наказание,
като му е намалил присъдата с 1/3. Увеличаването й обаче впоследствие на
основание чл. 24 от НК, влиза в противоречие с целта на този институт - да
стимулира признаването на вина и да облекчи процеса. Окръжният съд е
увеличил наказанието изхождайки от принципа, че множеството престъпления
изискват по-сурова санкция. Но считам, че съдът не е взел предвид, че:
- Подсъдимият е признал вината си и съдействал на
разследването.
- Психиатричната експертиза не установи отклонения или трайни
криминални нагласи.
- Пострадалите са лица, чиито показания трябва да се анализират с
особено внимание, тъй като в тях има значителни противоречия.
- Деянията не са част от устойчив престъпен модел на поведение,
не са част от продължаваща престъпна дейност, а по-скоро инцидентен
случай.
- Липсват трайни последици за пострадалите - нито тежки
физически травми, нито необратими психически щети.
-Общественият укор към подсъдимия вече е тежко наказание само
по себе си - той е човек с нормален живот, чието име ще остане завинаги
свързано с това дело.
- Процесът е продължил неразумно дълго, а това трябва да бъде
отчетено в негова полза. С оглед на това, увеличението на наказанието по чл.
24 НК е непропорционално и не отговаря на принципите за справедливост.
На четвърто място, настоящото производство се води от 2018 г.,
8
като забавянето не е по вина на подсъдимия. Този продължителен процес вече
е оказал тежко въздействие върху него и неговите близки, като той живее в
условия на правна несигурност повече от 6 години. Според практиката на
Европейския съд по правата на човека, неразумното забавяне на делата може
да бъде основание за намаляване на наказанието, когато подсъдимият не носи
вина за това. Толкова дълъг срок на висящ процес вече е санкция сам по себе
си, тъй като през цялото това време подзащитният ми е живял под натиска на
наказателната процедура. Съгласно практиката на Европейския съд по правата
на човека, при неразумно дълги процеси се прилага принципът на намаляване
на наказанието, а не на увеличаването му, както е направил
първоинстанционният съд. Окръжният съд е увеличил наказанието,
приемайки, че сборът от деянията оправдава по-сурова санкция. Но, деянията
са извършени в сходен контекст, в кратък период, срещу лица, които по
обективни данни често се намират в среда на принуда, заплахи и рискови
ситуации. Липсва тежък травматизъм при пострадалите - няма данни за
особена жестокост, трайни физически увреждания или дори силна уплаха.
Личността на пострадалите, макар всеки човек да заслужава защита,
съдебната практика не пренебрегва факта, че лица, упражняващи
проституция, често понасят определен риск, което не може да бъде
игнорирано при индивидуализацията на наказанието. Тези фактори считам, че
не обосновават необходимост от надграждане на наказанието. Дългият процес
е наказание само по себе си. Шест години, толкова време мина от началото на
това производство. В този период Н. П. е живял с тежестта на обвиненията, с
несигурността за бъдещето си. Дали това време е изличило вината му?
Разбира се, че не. Но правосъдието не е просто механично налагане на
санкции, то е баланс между вина и наказание.
Уважаеми апелативни съдии, обжалваме наложеното наказание с
аргумента, че увеличаването му на основание чл. 24 НК не е справедливо и
противоречи на принципите за индивидуализация на наказанието.
Възприемането на чл. 24 НК като механично утежняващо наказанието, без да
се анализира личността на подсъдимия и конкретните факти, води до
несправедлив резултат.
На пето място, обстоятелството, че подсъдимият има висящи
производства за кражби, не следва да бъде фактор при индивидуализация на
наказанието. От тях няма влезли в сила присъди, поради което те не могат да
бъдат използвани като аргумент за по-тежка санкция. Презумпцията за
невиновност - чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, изисква
настоящото наказание да се основава единствено на факти, установени с
влязла в сила присъда. Висящите дела не могат да бъдат утежняващ фактор.
Съществуването на висящи производства за други престъпления не може да се
използва като аргумент за по-тежка присъда в настоящото дело. Подсъдимият
е невинен до доказване на противното, докато по тези производства няма
влязла в сила присъда, те не могат да се отчитат като утежняващо
обстоятелство. Настоящото наказание трябва да бъде индивидуализирано въз
9
основа на настоящото дело, всяко смесване на обвинения от различни
производства би било нарушение на основните принципи на наказателното
право. Има реален риск прилагането на чл. 24 НК да доведе до по-тежка
присъда, отколкото се дава при по-агресивни и тежки отвличания. Това би
противоречало на принципа на индивидуализацията на наказанието.
На шесто място, липса на квалифициращи елементи за тежко
отвличане. Говоря за най-тежкото от седемнадесетте обвинения. Отвличането
е в минималния си обем, ако най-тежкото престъпление е отвличането, то
трябва да се разглежда в контекста на конкретните обстоятелства -
разстоянието, на което са преместени две от пострадалите - Н. и П., е
незначително. Липсва тежка принуда, организирана престъпна група или
особена жестокост, които обикновено са мотив за по-високо наказание.
Освен това, второто лице е неизвестно, което прави трудно
доказуема хипотезата за организирана престъпност или особена обществена
опасност, което затруднява преценката дали изобщо е имало предварителен
сговор. Липсва тежък принудителен ефект върху жертвите.
Съществуват значителни обстоятелства, които следва да се вземат
предвид по отношение на самото престъпление. Въпреки тежките обвинения,
в конкретния случай не става въпрос за продължителна или особено
насилствена форма на престъпление. Престъпленията по обвинение включват
отвличане, блудствени действия и принуда, но са извършени в специфичен
контекст, включващ лица, които също биха могли да бъдат считани за
участници в начин на живот, който се характеризира с определени рискове и
уязвимости. Престъплението не е извършено със значителна жестокост или
особена агресия към жертвите. Може да се посочи, че самото разстояние на
отвличането не е било голямо и не е довело до сериозни травми на
пострадалите, което също намалява тежестта на деянието. Въпреки това,
подсъдимият е готов да понесе наказанието си и да изпълни всички
задължения към пострадалите.
Считам, че с приложението на чл. 24 от НК, редукцията не би
следвало да бъде обезсмислена. Съдът вече е приел, че наказанието следва да
бъде намалено с 1/3 заради признанието и ако сега го увеличи на основание
чл. 24, ще изпрати послание, че признанието не само не помага, но може и да
навреди. Това би било в разрез с принципа на закона.
Моят подзащитен не бяга от отговорност, но моли съдът да отсъди
с разбиране към неговата личност и всички обстоятелства по делото. Моля за
намаляване на наказанието и отмяна на увеличението по чл. 24 НК. Човекът
пред тях не е бездушен насилник, а някой, който е направил грешка, но не е
съвсем загубен за обществото. П. е направил усилие да компенсира една от
пострадалите още преди делото да влезе в съда, което показва наличие на
угризения и желание да поправи доколкото е възможно стореното.
Подсъдимият не е чудовище, а човек, който е направил грешка, но не е
загубил напълно моралния си компас.
10
На седмо място, искам да насоча вниманието Ви и към една важна
практическа страна на наказанието, възможността подсъдимия да изпълни
задълженията си по обезщетяване финансово на пострадалите. Съществуват
три основни пострадали, които очакват обезщетение за претърпените вреди.
Ако подсъдимият бъде осъден на дълъг затворнически срок, това ще доведе до
загуба на възможността да работи и да изплати тези дългове. Ако той бъде
поставен в затвора, всички усилия, които е вложил в опитите си за
реинтеграция в обществото, ще бъдат сериозно подкопани. Той няма да може
да издържа своето семейство и да осигури финансови средства за
изплащането на дълговете към пострадалите. Напротив, ако съдът вземе
решение за по-лека присъда с изпитателен срок, подсъдимият ще бъде в
състояние да продължи да работи и да изплаща обезщетения на пострадалите,
което ще даде възможност те да получат компенсаторната сума, без да чакат с
години за обезщетение. Това е не само въпрос на правото на защита на
подсъдимия, но и въпрос на справедливост спрямо пострадалите, които не
трябва да бъдат лишени от правото си на възмездие заради наказателното
дело.
Уважаеми съдии, наказанието не трябва да бъде самоцел, а да
служи на целта да поправи и възпита подсъдимия. Тежкото наказание в
конкретния случай няма да постигне целите на наказанието, а само ще утежни
положението на подсъдимия, без да му даде шанс за социална реинтеграция.
Затворът няма да му даде възможност за поправяне, а ще го отстрани от
обществото, от близките му и от възможността да поеме отговорност за
своето поведение. Наказанието не трябва да бъде само наказание, а и шанс за
поправяне, а подсъдимият има потенциал за промяна, ако му бъде предоставен
шанс да работи, да се грижи за семейството си и да изпълнява своите
задължения към обществото и пострадалите. Тежкото наказание не може да
създаде мотивация за поправяне. Напротив, то може да го лиши от
възможността да започне на чисто. Съществува сериозна вероятност
дългосрочен затвор да има обратен ефект, като доведе до изолация и още по-
голяма отдалеченост от социалния живот. Превъзпитанието и поправянето на
този човек ще се случат чрез възможността да работи и да се грижи за
семейството си, да изплаща своите задължения, както и да участва активно в
обществото.
Подадохме настоящата жалба с цел да се постигне справедливост
и баланс в наказанието на моя подзащитен. Вярвам, че наказанието наложено
от Окръжен съд Бургас, е твърде строго и не съответства на характера на
извършеното престъпление, както и на личните обстоятелства, които го
обграждат. Затова пледирам за намаляване на наказанието, което ще даде
възможност за корекция и реабилитация на подсъдимия.
Също така, възможността му за поправяне не трябва да бъде
ограничена от наказание, което го изолира от семейството и обществото за
дълго време. Подсъдимият има планове за бъдещето си и стремеж да живее
спокойно с близките си. Ако бъде лишен от свобода за дълго време, той няма
11
да има възможност да изпълни тези свои планове и да поеме отговорност за
действията си.
Уважаеми съдии, наказанието трябва да има за цел не само да
наказва, но и да възпитава. Тежкото наказание в този случай няма да доведе до
възпитателен ефект, а само ще лиши подсъдимия от възможността да се
поправи.
Въз основа на изложеното, моля да вземете предвид всички
обстоятелства, които посочих, и да намалите наказанието. Вярвам, че по-
лекото наказание ще бъде достатъчно възпитателно, като ще позволи на
подсъдимия да продължи да изпълнява своите задължения към пострадалите и
обществото, както и да се върне към правилния път.
Пледирам за наказанията, които съм пледирала и пред Окръжен
съд - Бургас за всяко едно от обвиненията. Няма да ги повтарям сега пред Вас
с оглед да спестя време за всички.
Като алтернативно, аз съм поискала по най-тежкото наказание,
което е за отвличане от две и повече лица, с предвидено наказание лишаване
от свобода за срок от 7 до 15 години, да се приложи чл.55 от НК. Ако не
приемете доводите ми за наказание 3 години „лишаване от свобода“, което на
основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години, да
наложите наказание 3 години ефективно и без да прилагате чл. 24 от НК,
достатъчно аргументи изложих в тази насока.
Реплика на АДВ. В.: По отношение на дългия срок на водене на
досъдебното производство и наказателния процес. Вярно е, досъдебното
производство е стартирало през 2018 година. Досъдебното производство
съдържа 15 тома. Считам, че това дело освен че е обемно, е и с изключителна
фактическа и правна стойност.
Друго нещо, което беше пропуснато от защитата. Повечето деяния
на подсъдимия са извършени в съучастие с неустановено лице. Оперативните
служби и органите на МВР са правили достатъчно да съберат данни и
доказателства по отношение на второто лице, което е съучастник на
обвиняемия П., но така и така не са успели.
На следващо място, когато тръгна самото дело пред Окръжен съд –
Бургас, беше разпределено на съдия, който впоследствие се пенсионира и след
което се започна отново. Ще видите в хода на делото, на материалите по
НОХД № 703/2024 г., две неявявания от страна на подсъдимия с оглед
здравословното му състояние. Ние не сме правили никакви спънки да се води
делото обективно, всестранно и пълно, и бързо да приключи с присъда.
По отношение на характеристичните данни на висящи дела,
същите бяха представени от Окръжна прокуратура – Бургас, че същият след
извършени деяния от 2018 г., има заведени три досъдебни производства от
2020 г. - 2021 г. Вярно е, не бяха влезли в сила, не съм ги проверявал към
12
настоящия момент, но по едното на първа инстанция подсъдимият беше
осъден.
На следващо и на последно място, ще отбележа по отношение на
това финансово финансиране на пострадалите, от извършените престъпления
от него, аз съм си направил труда да направя справка в Имотния регистър, от
където е видно, че подсъдимото лице след извършване на деянията е продал
фирмата и други недвижими имоти, което прави сделката, според мен,
симулативна и по-нататък след влизане в сила на съдебния акт, най-вероятно
пред ВКС ще искаме разваляне на тези сделки и ще започнем от стъпка „а“ да
искаме разваляне на сделките и по този начин да бъдат обезщетявани
пострадалите от извършените престъпления.
Дуплика на АДВ. Р.: Първо, досъдебните производства, мисля, че
бяха две. Второ, както вече казах, по тях няма влязла в сила присъда. Това, че
има присъда на първа инстанция, не означава, че същият е осъден. Както
казах, по тях важи презумпцията за невиновност. Относно сделките по
продажбата на фирмите, е нормално да ги извърши, при положение, че той не
може да започне работа вече 6 години, защото чакаме да има влязла в сила
присъда и той да разбере, за да започне някакви планове, някаква работа и т.н.
Относно продължителността на срока, категорично ние не
обвиняваме пострадалите, че имат някаква вина, но така или иначе забавянето
на процеса не е по вина на подсъдимия. Това, че два пъти е отложил делото по
здравословни причини, не означава, че това може да компенсира дългия
петгодишен срок на досъдебното производство.
Съдът дава право на лична защита на ПОДСЪДИМИЯ Н. А.
П.: Поддържам становището на моя защитник. Трудно ми е да намеря думи за
моя защита. Искам да Ви уверя, че аз за това, което съм направил, съжалявам
не хиляда пъти, милион пъти. Всеки ден като погледна жена ми, по няколко
пъти на ден даже съжалявам за това нещо.
Наистина имаше много сериозен проблем не само в обществото,
въобще в бизнеса, защото при арестуването ми имаше репортаж по
телевизията с пълното името, с адрес, с това, къде се намира къщата ми и т.н.,
което за мен е ясно, но и семейството ми е претърпяло изключително големи
морални щети.
Искам да кажа на адвоката, че аз не съм притежател на фирма,
нито на недвижими имоти. Фирмата е собственост на баща ми. Тя е семейна
фирма, но е собственост на баща ми. Това, че той я е продал, не е изобщо
свързано с мене, защото той е на *** години и е реши да се пенсионира, и за
това я е продал. Фирмата работи с обществени поръчки и е една от малкото
фирми, които има референции по отношение на водопровод и за това
представлява интерес на пазара, когато тази фирма въобще се появи за
13
продажба. Така че това изобщо не е свързано с мене.
Моето искане към съда е да ми дадете такава присъда, аз знам че
трябва да бъда наказан, знам, че трябва да лежа в Затвора, напълно наясно съм
с това, просто да ми дадете такава присъда, която да може да не унищожи
малкото, което е останало и аз се опитвам да го възстановя.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Н. А. П.: Моля
да ми бъде намалено наказанието и да не бъде прилаган чл. 24 от НК за
завишаване на наказанието.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14