РЕШЕНИЕ
№ 433
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря София Г. Чаушева
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330111042 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Т. З. Т. против „Креди
Йес“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата за неустойка, уговорена в чл. 8 от
Договор за кредит от 05.05.2021 г., е нищожна като противоречаща на
добрите нрави, поради установяването й в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и
в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за кредит от
05.05.2021 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е
предоставена сумата в размер от 300 лв. при годишен процент на разходите
от 49, 077 %. Твърди, че е установен срок за погасяване на задължението от
15 седмици на вноски – всяка в размер от 21, 25 лв. Сочи, че в клаузата на чл.
6 от договора е установено задължение за осигуряване на обезпечение на
задължението, предмет на договора, което да отговаря на установените от
страна на кредитора условия. В случай на непредставяне на уговореното
обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ
размер на 131, 22 лв., платима на вноски, ведно с главницата и уговорената
възнаградителна лихва съгласно погасителния план, което задължение било
1
установено в разпоредбата на чл. 8 от договора. Ищецът твърди, че е усвоил
сумата по кредита, но счита, че не дължи заплащане на установената
неустойка, тъй като последната е уговорена при заобикаляне на правилото,
установена в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, чрез предвиждане на
задължение за заплащане на неустойка за кредитора се осигурява
допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорната
възнаградителна лихва. Твърди, че е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 ГПК, тъй като неустойката представлява скрито възнаграждение и
води до оскъпяване на кредита, а потребителят не е бил запознат с
действителния размер на годишния процент на разходите по кредита. Твърди,
че в договора за кредит е посочено, че общата сума за заплащане по кредита е
в размер от 318, 78 лв., която е подвеждаща за потребителя и последният не е
могъл да прецени действителният размер на задължението. Поддържа, че
поради невключване на неустойката в действителния размер на годишния
процент на разходите, последният не съответства на действително
приложения, тъй като лихвения процент не отговаря на реализирания,
увеличен със скрития добавък – уговорената неустойка. Излага съображения
за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора като противоречаща на
добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Доколкото установените в договора
допълнителни разходи за такса за разглеждане на кредита и за неустойка,
представляват скрито възнаграждение в полза на кредитора, счита, че са
нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което
приложение следва да намери приложение разпоредбата на чл. 22 ЗПК, като
на основание чл. 23 ЗПК в тази хипотеза подлежи на връщане единствено
чистата стойност на кредита. Твърди, че при недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, доколкото договорът за кредит е установен като
възмездна правна сделка и не би могло да бъде сключен без недействителната
му част, т.е. без установено възнаграждение. Моли за уважаване на
предявения искове. Претендира присъждане на сторените в производството
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Креди Йес“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът
твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства във връзка със
2
сключване на договор за паричен заем № **********/05.05.2021 г., е непълна,
тъй като при сключване на договора в полза на потребителя е предоставена
пълна преддоговорна информация под формата на стандартен европейски
формуляр, като в последният е налице информация относно размера на
предоставената сума и установената възнаградителна лихва, както и относно
обезпеченията, които следва да бъдат предоставени. Сочи, че по така
сключения договор между страните от ответника не е направено нито едно
плащане. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди,
че потребителят е запознат с условията на договор чрез предоставянето на
стандартен европейски формуляр, както и със задължението си за
предоставяне на обезпечение. Сочи, че в клаузата на чл. 8 от Договора е
индивидуално уговорено задължение за заплащане на неустойка, което
задължение е установено под отлагателно условие – в случай на
непредоставяне на неустойка, в тридневен срок след сключване на договора.
Твърди, че неустойката е уговорена доброволно между страните – в
съответствие с принципите на свободата на договаряне. Сочи, че начина за
заплащане на неустойката е установен предварително между страните, но
последната се дължи в нейния пълен размер от момента на възникване на
основанието за заплащането й. Поддържа, че неустойката е установена с
оглед типичната й обезпечителна функция. Сочи, че в договора е установено
правото на потребителя да се откаже от договора, което е могло да бъде
упражнено, след като потребителят установи, че не може да осигури исканите
обезпечения. Твърди, че неустойката не следва да бъде включена в годишния
процент на разходите по кредита, тъй като последната представлява разход,
който потребителят следва да заплати, поради неизпълнение на задължението
си по чл. 6 от Договора. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на сторените в
производството по делото съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск за установяване
недействителността на клаузата за неустойка, поради противоречието й с
добрите нрави, поради установяването й при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК
и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
3
По предявените установителни искове съдът дължи произнасяне по
релевираните от ищеца основания за недействителност на посочената клауза
на основанията, изложени в исковата молба – по реда, установен в петитума
на исковата молба, с което е отправено искане до съда за установяване
недействителността на клаузата за неустойка на няколко самостоятелни
основания.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните
е сключен договор за заем № **********/05.05.2021 г., по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца сумата от 300 лв. срещу насрещното
задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от общо 318,
78 лв. на 15 седмични вноски, всяка в размер от 21, 25 лв., с падеж на първата
вноска на 12.05.2021 г. и падеж на последната вноска на 18.08.2021 г. Към
договора е представен и погасителен план, обективиран в приложение,
неразделна част от договора. Установен е месечен лихвен процент от 3, 340 %
и годишен процент на разходите от 49, 077 %.
В клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят
поема задължение да представи обезпечение на договора – гарант, отговарящ
на условията, установени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия и още едно от
следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот съгласно чл. 10, ал. 2, т.
3 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество съгласно чл.
10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, банкова гаранция съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4
от Общите условия и ценна книга, издадена в полза на заемодателя.
В клаузата на чл. 8 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение
на това задължение в размер на сумата от 131, 22 лв., която се заплаща
разсрочено съобразно погасителния план към договора.
Договорът между страните е сключен при отнапред установени от
кредитодателя Общи условия, като страните не спорят, че последните са
неразделна част от условията на договора. По делото не са представени
Общите условия, относими към процесния договор за заем.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Общите условия са посочени
условията, на които следва да отговарят обезпеченията, като е установено, че
за гарант следва да бъдат осигурени две физически лица, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да има нетен размер на осигурителния
доход над 1 000 лв., съгласно справочните данни на НОИ, да работи по
безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем сключен със
заемодателя, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да
няма кредити към банки или финансови институции с класификация,
различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Установено е, че залогът
следва да е върху движима вещ – на стойност два пъти по-висока от общата
4
стойност на плащанията по договора за заем, включващи главница и лихва, а
ипотека – да е първа по ред.
Следва да се пристъпи към разглеждане на първото, посочено от ищеца
основание за недействителност на клаузата за неустойка, а именно – поради
установяването й в противоречие с добрите нрави.
В клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора е уговорена неустойка за
неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в
размер на сумата от 131, 22 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка
от погасителните вноски.
По своята правна природа неустойката представлява форма на
договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът
съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора,
неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното
право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да
се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не
към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични
и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността
си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от
заемодателя начин в чл. 6, ал. 1 от Договора във вр. с чл. 10 от Общите
условия. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено
като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за
осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да
върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното
5
възнаграждение на кредитора.
Така установеното задължение не може да се характеризира като
неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката
функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на
вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер.
В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за
виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на
кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято
стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът
намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност
съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение
за кредитодателя, т.е. последното е установено в противоречие с разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено
допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по
който е установено това задължение, тъй като договора е предвидено
неустойката да се заплаща на вноски подобно на главницата и
възнаградителната лихва.
По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за
заплащане на неустойка, с което задължение разходите по кредита се
увеличават, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е
нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за
установяване недействителността на клаузата на чл. 8, ал. 1 Договора, поради
установяването й в противоречие с добрите нрави е основателен, поради
което не следва да се пристъпва към разглеждане на останалите посочени от
ищеца основания за недействителност на тази клауза.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че сочените от ищеца
основания по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК са такива, водещи до
недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК и не
представляват самостоятелно основание за недействителност на конкретни
клаузи от договора.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в
размер на сумата от 50 лв. за заплатена държавна такса.
В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал.
6
1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата
от 300 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на определяне на
възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора последното
не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Креди Йес“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.
„Лозарска“ № 12,, по предявения от Т. З. Т., ЕГН **********, с адрес
************************, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузата
за неустойка, уговорена в чл. 8 от Договор за кредит от 05.05.2021 г., е
нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ЗЗД на Т. З. Т., ЕГН **********, сумата от 50 лв. – съдебно-
деловодни разноски в производството по гр.д. № 11042/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
адв. С.К. Н., АК – Пловдив, с адрес ************************, сумата от
300 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № 11042/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
7