Р Е Ш Е Н И Е № 260302
28.10.2020 г., гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа в.гр.дело № 2251 по описа за 2020 г. на Окръжен съд
– Пловдив, VІ гр.с., докладвано от съдия Куршумова, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Кооперация „С.“ - в
ликвидация, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: *********,
представлявано от ликвидатора Г.Н.Г., чрез адвокат А.П., против Постановление
от 27.08.2020 г. по изпълнително дело № 20209090400155 по описа на Частен
съдебен изпълнител ******** от регистъра на КЧСИ с район на действие ОС
Пловдив, с което е прекратено производството по изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
В жалбата се релевират оплаквания, че
обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно -постановено при
липсата на установените в закона предпоставки. Поддържа се, че не са налице
предпоставките на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, както и че същите се
отнасят единствено за хипотезата на доброволно изпълнение от длъжника. Излагат
се доводи, че наложеният запор на вземането в размер на 622, 83 лева по изп.д.№
1101/2019 г. по описа на ЧСИ *********, което Кооперация „С.“ - в ликвидация
има към Община Калояново, не е породил правно действие и задължение за Община К.
да извърши плащане на същото, тъй като последната не
може да има едновременно качеството на трето задължено лице и взискател по
изпълнението. Приема се, че плащането на сумата от 622, 83 лева от Община К. по
наложения запор по изп.д.№ 1101/2019 г. не е породило действие за погасяване на
вземането по настоящето изп. дело. Искането към съда е да постанови решение, с
което да отмени обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК длъжникът
по изпълнителното дело Община К., не е взел становище по жалбата.
В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ ******** взема становище за
неоснователност на жалбата с искане за оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Изпълнително дело №
20209090400155 по описа на ЧСИ ********* е образувано по молба от 05.06.2020 г.
на Кооперация „С.“ - в ликвидация, ЕИК: ********, срещу Община К. въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 03.12.2019 г. по адм.дело № 1674 от 2019 г. по
описа на Административен съд Пловдив за събиране на вземането от 622, 83 лева
-разноски в производството.
На 11.06.2020 г. на длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение за задължение по делото от 1063, 67
лева, от които: 622, 83 лева -присъдени разноски, 250 лева -разноски по
изп.дело и 190, 84 лева - такси по Тарифата по ЗЧСИ, дължими към 23.06.2020 г.
По молба на взискателя е наложен
запор върху банковите сметки на длъжника в ********** АД.
На 22.07.2020 г. длъжникът -
Община К. е депозирал заявление с приложени документи към него по изп.д.№ 20199110401101
по описа на ЧСИ *********** от КЧСИ, а
именно: молба за образуване на изпълнително производство, решение по адм.д. №
1674/2019 г. на Адм.съд Пловдив, разпореждане за образуване на изп.д.№ 20199110401101
с взискател Община К. и длъжник
Кооперация „С.“ - в ликвидация, съобщение до длъжника, запорно съобщение,
заявление от кмета на общината; платежно нареждане от 30.12.2019 г. за сумата
от 622, 83 лева.
Според длъжникът в настоящето изп.производство - Община К., от
представените документи към заявлението се доказва, че Община К. е изплатила
задълженията си към Кооперация „С.“ - в
ликвидация и не е дала повод за образуване на настоящото изп.дело №
20209090400155.
На 10.08.2020 г. по изп.дело №
20209090400155 е депозирано становище от Кооперация „С.“ - в ликвидация, с
което е оспорила погасителното действие на наложения запор по изп.д.№ 20199110401101.
Посочила е, че не е била уведомена за образуването на посоченото дело, както че
е заплатила дължимите публични задължения към Община К. на 05.06.2020 г. преди
образуването на настоящото изп.дело.
С обжалваното постановление ЧСИ ********* е приел за доказано заплащането на задължението
по настоящото изп.дело преди неговото образуване, поради което на осн.чл.433,
ал.1 ГПК е прекратил изп. производство.
При така приетата фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК,
изхожда от процесуално легитимирана страна -
взискател по изпълнението и е
насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен
контрол – чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК, поради
което същата е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
По делото се установява, че преди
образуването на настоящото изпълнително производство е било образувано изп.д.№
20199110401101 по описа на ЧСИ ******* по възлагане на Община К- за събиране на
публични вземания, дължими от Кооперация „С-“ - в ликвидация. По изп.д.№ 20199110401101
е наложен запор върху вземанията на Кооперация „С-“ - в ликвидация, които същата
има от Община К-, съгласно решение по адм.д.№ 1674/2019 г. по описа на Адм.съд
Пловдив до размер на дълга по изп.дело от 1 137, 25 лева, от което: главница
в размер на 222, 64 лева със законна лихва в размер на 17, 69 лева за периода
21.03.2019 г. - 01.01.2020 г., главница в размер на 227, 74 лева със
законна лихва в размер на 18, 09 лева за
периода 21.03.2019 г. - 01.01.2020 г., 117, 28 лева - олихвяеми вземания
/мораторна лихва, обезщетения/, 300 лева - разноски по изпълнителното дело,
233, 81 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими в полза на Община К.
Според представеното
удостоверение по изп.д.№ 20199110401101 на ЧСИ ********, запорът е наложен по молба на
взискателя Община К. със запорно съобщение изх.№00007/02.01.2020 г., както и е
признат от Община К. в качеството си на трето задължено лице и вземането е платено
на 30.12.2019 г. Видно от цитираното удостоверение, Кооперация „С.“ - в
ликвидация е била уведомена, чрез ликвидатора си, както за образуване на
изп.дело, така и за наложения запор на вземането, което има да получава по цитираното решение на Адм.съд
Пловдив.
Поставеният пред съда въпрос е
дали задължението, за събирането на което е образувано настоящото производство,
е погасено с превода на същото по силата
на наложения запор по предходно образуваното между страните изпълнително
производство.
По този въпрос настоящият съдебен
състав намира следното:
Наложеният от съдебният
изпълнител запор върху вземането, респективно запорното съобщение, легитимира
съдебния изпълнител да получи валидно плащане за погасяване дълга по
образуваното от него дело. Според възприетото в съдебната теория и практика, плащането,
което трето задължено лице прави на съдебния изпълнител, като внася дължимата
сума по сметката на съдебния изпълнител, освобождава третото лице от дълга и
има същото погасително действие като плащането, извършено от самия длъжник
преди запора. Валидността на плащането не зависи от законността на
изпълнителния процес и от действителността на запора. /в този смисъл “Българско
гражданско процесуално право“,
проф.Живко Сталев, §163.Запор върху вземания на длъжника/. В случая от представеното
удостоверение изх.№ 7709/21.07.2020 г. по изп.д.№ 20199110401101 на ЧСИ ******** се установява изпълнението на
вземането от Община К. на сумата от 622, 83 лева - разноски по адм.дело № 1674 от 2019 г. на Адм.съд Пловдив
въз основа на наложен запор, което вземане е идентично с вземането, за събирането на което е образувано настощото
производство. Предвид на това, правилно ЧСИ ********** е приел погасителното
действие на постъпилата сума, а така и че интересът на кредиторът е удовлетворен преди
образуването на изпълнителното дело. В жалбата се оспорва валидността на
наложения запор, както и съвместяването от Община К. както на качеството на взискател,
така и на трето задължено лице по изп.д.№ 20199110401101 на ЧСИ П.Николова. Така извършените оспорвания обаче не могат да
бъдат разгледания в настоящото производство, тъй като касаят законосъобразността
на действията на ЧСИ ********* по изп.д.№ 20199110401101, а същите не са предмет
на това производство. Същевременно, както вече беше посочено, валидността на
извършеното плащане не зависи от законосъобразността на принудителното
изпълнение, предвид на това извършеното от Община К. плащане на вземането
на 30.12.2019 г., следва да бъде
зачетено.
Изложеното налага извод, че постановлението
на ЧСИ ********* за прекратяване на производството по изп.дело № 20209090400155 на осн.чл.433, ал.1, т.1
от ГПК, е законосъобразно, а жалбата
на Кооперация „С.“ -
в ликвидация, ЕИК: ********** е неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
В настоящото производство не се претендират разноски,
поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Кооперация „С.“
- в ликвидация, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: **********,
представлявано от ликвидатора Г.Н.Г., чрез адвокат А.П., против Постановление
от 27.08.2020 г. по изпълнително дело № 20209090400155 по описа на Частен
съдебен изпълнител ******** от регистъра на КЧСИ с район на действие ОС
Пловдив, с което е прекратено производството по изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.