№ 8934
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110150333 по описа за 2024 година
Ищецът ..., ЕИК ...., е предявил срещу ответника З****, ЕИК ****, осъдителен иск с
правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер 295,36 лева, представляваща изплатено от него з****хователно обезщетение и
ликвидационни разноски по з****ховка „Каско“ по преписка по щета №
**********/28.02.2024 г., представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало
на 26.02.2024 г., в гр. ***, на ****, по вина на з****хован при ответника по з****ховка
„Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „***“, модел
„****“, с рег. № ****, който при извършване на маневра движение на заден ход ударил
паркирания лек автомобил марка „****“, модел „****“, рег. № ****, з****хован при ищеца и
му причинил вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба – 23.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
з****хователното покритие по договор за имуществено з****ховане по з****ховка „Каско“
клауза А-Пълно КАСКО, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 26.02.2024
г., в гр. ***, на ****, з****хованият при ответника по з****ховка „Гражданска отговорност
на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „***“, модел „****“, с рег. № ****, при
извършване на маневра движение на заден ход, ударил паркирания вдясно лек автомобил
марка „****“, модел „****“, рег. № ****, з****хован при ищеца, с което му причинява щети
– в преден ляв калник и врата. Сочи, че за ПТП бил съставен двустранен констативен
протокол за ПТП. Твърди, че щетите са на стойност 763,86 лв., като поддържа, че на
02.04.2024 г. е изпълнил задължението си за заплащане на з****хователно обезщетение на
посочената стойност в полза на сервиз. Твърди, че ответникът е з****ховател на
гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква
1
регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди, че е поканил ответника да
заплати регресното вземане, но независимо от получената на 17.04.2024 г. покана, цялата
дължима сума ведно с ликвидационни разноски от 15,00 лева не е погасена. След извършени
прихващания на насрещни вземания на 30.05.2024 г. била погасена сумата от 483,50 лева. С
оглед изложеното твърди, че остатъкът от 295,36 лева му се дължи. Прави искане съдът да
осъди ответника да му заплати описаната сума, ведно с лихва от исковата молба.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските
на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и
вината на з****хования при него водач. Сочи, че вина за ПТП носи водача на лекия
автомобил „****“. Твърди, че обезщетението не съответства на действителните вреди. Прави
искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Не представя списък по
чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 295,36 лева, представляваща неплатен остатък от
изплатено от него з****хователно обезщетение по з****ховка „Каско“ по преписка по щета
№ **********/28.02.2024, за имуществена вреда, настъпила вследствие на ПТП, станало на
26.02.2024 г., в гр. ***, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
подаване на исковата молба.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
з****хователното покритие на договора за имуществено з****ховане, вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била з****хована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което з****хователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение з****хователят е изплатил на
з****хования з****хователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в
причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението.
В настоящия случай, сочените предпоставки за уважаване на иска се установяват от
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 22.01.2025 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил марка „****“ е бил
з****хован при ищеца по валидна имуществена з****ховка „Каско“, лекият автомобил „***“
2
е бил з****хован при ответника по валидна з****ховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, във връзка с образуваната за ПТП щета ищецът е платил на сервиза,
извършил ремонта на автомобила сумата в размер на 763,86 лева на 02.04.2024 г., че е
предявил претенция за плащане на з****хователното обезщетение пред ответното
дружество с покана, която е получена на 17.04.2024 г. и ответникът е погасил чрез
прихващане сумата в размер на 483,50 лева.
В настоящия случай спорен по делото е въпросът погасил ли е ответникът дължимото
по щетата с извършеното прихващане с по-малка от търсената от ищеца сума, при
възражение, че стойността на щетите е в по-нисък размер.
Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., на което съдът
два вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, от двустранния констативен
протокол за ПТП, изготвен от водачите, и показанията на разпитания по делото свидетел П.
Д. Панталеев, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, които съдът възприема
напълно като последователни и логични, кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства, се установява, че вследствие на ПТП, станало на 26.02.2024 г., около 17 часа,
в гр. ***, на паркинга на резиденция за възрастни хора на **** № 62, по вина на водача на
лекия автомобил марка „***“, който при предприемане маневра за потегляне на заден ход
реализирал ПТП с паркирания от дясната му страна автомобил марка „****“, по лекия
автомобил „****“ са увредени преден ляв калник, предна лява врата както всички вреди по
автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП.
Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗДвП по време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Водачът на з****хованото
при ответника МПС при предприемане на движение назад не е наблюдавал пътя зад
превозното средство и не се е убедил, че с маневрата няма да създаде опасност за другите
участници в движението, каквото задължение има и с оглед общите разпоредби на ЗДвП,
поради което съдът намира, че поведението на водача на автомобила „***“ е в противоречие
с предписаното в цитираната правна норма и е противоправно, съгласно изискванията на чл.
45 от ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за вина по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът
намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи
имуществената деликтна отговорност на водача на лекият автомобил „***“, по отношение
на причинените вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
Въз основа на уведомление на водач на „****“ до ищеца е образувана преписка по
щета № 00500912308/28.02.2024 г., изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е възложен
на автосервиз. За извършената ремонтна дейност са представени фактури. Изготвен е доклад
по щета и сумата, представляваща стойността на ремонта е платена по сметка на
автосервиза, което обстоятелство не е спорно между страните, поради което и на основание
чл. 411 от КЗ ищецът е встъпил в правата на з****хования срещу з****хователя на
причинителя на вредата.
Между страните не е спорно, поради което и с определението, в което е обективиран
3
проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е отделено като
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е з****ховател по
задължителна з****ховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за
автомобила марка „***“, поради което отговоря за възстановяване на настъпилите вреди.
Отговорността на з****хователя при деликт е гаранционно обезпечителна и се
определя от предмета на имущественото з****ховане, като задължението му за репариране
на вредите възниква доколкото з****хованото имуществено благо е повредено/унищожено.
В тази връзка размера на дължимото з****хователно обезщетение от з****хователя към
з****хованото по договор за имуществено з****ховане лице за повредената вещ се
съизмерява с възстановителната стойност. Същата зависи от това дали з****хованата вещ, в
случая – автомобил, е гаранционен или не, тъй като това пряко е рефлектирало на
решението на з****хователя да сключи договора за з****ховка и условията за това. При
настъпило събитие, последният дължи на з****хования стойността, необходима за
отремонтиране на превозното средство, ако е частично увредено, по цени на официален
сервиз, ако вещта е в гаранционен срок и от това зависи поддържането на гаранцията за
него, но не повече от з****хователната сума по договора. След изплащане на определеното
по този начин з****хователно обезщетение, з****хователят има право да се суброгира в
правата на з****хования срещу третото лице-деликвент, който е отговорен за причинените
щети, респективно срещу неговия з****ховател. Отговорността на з****хователя на
деликвента е функционално обусловена от произшествието и в хипотеза на регрес спрямо
него, отговорността му не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от
неговия з****ховател по договора за имуществено з****ховане на вещта. Той заплаща само
стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на
нейната действителна стойност към момента на з****хователното събитие. Това означава, че
меродавна е не възстановителната, а действителната стойност на вещта, която се определя от
пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено (така и
Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на I ТО на ВКС).
От заключението на вещото лице се установява, че към датата на ПТП средната
пазарна стойност на увредените детайли и сумата, дължима за тяхното ремонтиране в
доверен сервиз надвишава платената сума от 763,86 лева, която ведно с ликвидационните
разноски в размер на 15 лева се дължи на ищеца, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от
КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разноски за
определяне на щетата, както съдът приема, че 15 лева е обичаен размер на разноските при
ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП.
Ответникът е погасил чрез прихващане 483,50 лева, поради което остатъкът в размер
на 295,36 лева се дължи на ищеца ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
исковата молба в съда – 23.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски.
4
Същият е заплатил държавна такса в размер на 50 лева, 200 лева– депозити за вещо
лице (л. 73) и 80 лева депозит за разпит на свидетел (л. 75). Заявил е и претенция за
присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата от
430,00 лева – разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в ****, да заплати на ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление в ****, на основание чл. 411 от КЗ, сумата от 295,36 лева, представляваща
неплатен остатък от изплатено з****хователно обезщетение по з****ховка „Каско“ по
преписка по щета № **********/28.02.2024, за имуществена вреда, настъпила вследствие на
ПТП, станало на 26.02.2024 г., в гр. ***, на ****, по вина на з****хования при ответника по
з****ховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка
„***“, модел „****“, с рег. № ****, който при извършване на маневра движение на заден ход
ударил паркирания лек автомобил марка „****“, модел „****“, рег. № ****, з****хован при
ищеца и му причинил вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 23.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в ****, да заплати на ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление в ****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 430 лева - разноски за тази
инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5