О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………../18.03.2021 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на осемнадесети март
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 2084 по описа за 2019 год.,
С определение № 4489, постановено на 19.12.2019
год., съдът е допуснал обезпечение на предявените „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, ЕИК
********* със седалище гр.Добрич срещу „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна искове с
правно основание чл.266 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 73 209.02 лева, представляваща извършени и незаплатени от ответника СМР по договор за строителство от
01.06.2012 год. и анекс № 4 от 01.09.2015 год., за което е издадена фактура №
11916/09.09.2015 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба и сумата от 21 962.71 лева,
съставлява мораторна неустойка, дължима на основание чл.11 от договора и
начислена за периода 18.12.2016 год. – 18.12.2019 год., с правно основание
чл.92 ЗЗД ЧРЕЗ
НАЛАГАНЕ НА запор
на банковата сметка ответника, разкрита в „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN ***езпеченото вземане, на основание чл.389 от ГПК.
На 02.03.2021 год. е постъпила молба вх.№
262556/02.03.2021 год. от “Пътно строителство“ АД, с която съдът е сезиран с
искане за частична отмяна на допуснатото обезпечение.
Съдът,
като взе предвид, че молбата изхожда от лицето, по чието искане е наложено
обезпечението, намира, че същата следва да бъде уважена.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ частично допуснатото с определение № 342, постановено
на 03.02.2020 год., обезпечение предявените „ПЪТНО
СТРОИТЕЛСТВО“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.Добрич срещу „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна искове с правно основание чл.266 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 73 209.02 лева, представляваща извършени и незаплатени от ответника СМР по договор за строителство от
01.06.2012 год. и анекс № 4 от 01.09.2015 год., за което е издадена фактура №
11916/09.09.2015 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба и сумата от 21 962.71 лева,
съставлява мораторна неустойка, дължима на основание чл.11 от договора и
начислена за периода 18.12.2016 год. – 18.12.2019 год., с правно основание
чл.92 ЗЗД, В ЧАСТТА
за
разликата над 53 209.02 лева до първоначално обезпечения размер от 73 209.02 лв., представляваща извършени и незаплатени от ответника СМР по договор за строителство от
01.06.2012 год. и анекс № 4 от 01.09.2015 год., за което е издадена фактура №
11916/09.09.2015 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба
и
за
разликата над 19 400.12 лева до първоначално определения размер до 21 692.71 лева, съставляваща
мораторна неустойка, дължима на основание чл.11 от договора и начислена за
периода 18.12.2016 год. – 18.12.2019 год., с правно основание чл.92 ЗЗД
ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА запор на банковата сметка ответника,
разкрита в „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN ***езпеченото
вземане, на основание чл.389 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: