Решение по дело №88/2022 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 130
Дата: 28 юни 2022 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия: Наталия Петкова Петкова
Дело: 20221810200088
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Ботевград, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н. П. П.
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200088 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Дружество „М.и М.“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.“Х.К.“ № 3, представлявано от Г.С.М. и В.С.М. –
управители, с начин на представляване заедно и поотделно, е обжалвало в
законния срок електронен фиш № ***490287 за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1, Т. 2 от Закона за пътищата издаден от А. „П.и.“, с който за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а,
ал. 2 т. 3, вр. чл. 179 ал. 3б от ЗДвП му е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2500 лв., като излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните
последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят, нередовно призован, не се явява
законния представител, изпраща пълномощник юрк. Д.И., с пълномощно по
делото. Поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразност на
атакувания електорнен фиш, поради което моли същият да се отмени.
Претендира разноски и прави възражение за заплащане на минимално
възнаграждение на ответната страна, в случай че бъде потвърден ел. фиш.
Въззивната страна – А. „П.и.“- София, се представлява от юрк. П.д.,
който пледира за оставяне без уважение на жалбата и да се потвърди
издадения ел. фиш, както и за присъждане на разноски на АНО за
1
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3
от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в; снимков материал;
справка за собственост на МПС; известие за доставяне; тристранен договор и
приложение към него; справка към фактура и преводно нареждане; карта на
маршрута изминат от процесното ППС; копие на лиценз за международен
автомобилен превоз на товари за чужда сметка или възнаграждение;
свидетелство за регистрация на ППС; становище с вх. № 2152/21.04.2022 г. от
„Интелигентни трафик системи“ АД се установява следната фактическа
обстановка:
На 11.03.2021 г., в 10,44 ч. с устройство № 20341, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС)
влекач „В.“ ** * * * * с регистрационен номер РА****ВВ, с обща техническа
допустима максимална маса 20 000 кг, брой оси 2, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, по път А-2 км 61+656, в община П., с посока нарастващ
километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за него няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, чрез
която може да бъде заплатена таксата съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с
чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е ангажирана
административнонаказателната отговорност на собственика на
горепосоченото ППС, а именно „М.и М.“ ООД, с ЕИК: ********* със законен
представител В.С.М.. Така описаната фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства, които
са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат
поподробно анализирани.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът
и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата
2
(ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране
на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е, ал.
8 от ЗДвП, а именно: „Контролните органи могат да извършват справки в
електронната система за събиране на пътни такси по чл, 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка
със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и
данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол
данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“. В този
смисъл, посочените разпоредби по императивен начин придават ясно изразена
доказателствена стойност на създаваните доклади и приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал.
В конкретния случай се установява, че на 11.03.2021 г. в 10,44 ч., ППС
влекач „В.“ ** * * * * с регистрационен номер РА****ВВ, се е движил по път
А-2 км 61+656, с посока нарастващ километър (включен в обхвата на
платената пътна мрежа), без да е заплатена дължимата пътна (тол) такса за
него, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) .
Така в съответствие с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП е издаден ЕФ № **********, по образец, утвърден от управителния
съвет на А. "П.и.". Същият притежава всички реквизити, изчерпателно
изброени в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, издаден е при спазване на всички
материалноправни и процесуални изисквания, в съответствие с целта на
закона. Предвид възраженията на жалбоподателя, следва да се посочи, че в
конкретния случай ясно е посочено, както мястото на нарушението – община
П., на път А-2 км 61+656, с посока нарастващ километър, така и подлежащото
на наказване лице. В процесния случай, относима се явява разпоредбата на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, в която изрично е посочено, че собственикът е длъжен
да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
За извършеното нарушение, санкцията е определена в съответствие с
чл. 187а, ал. 2 т. 3 вр. чл. 179 ал. 3б от ЗДвП , според който ако собственикът
на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена
санкция в размер на 2500 лв. Следователно санкцията е предвидена във
фиксиран размер, поради което независимо от липсата на данни за други
нарушения на ЗДвП съдът не разполага с правомощия да определи различен
3
размер на глобата.
В случая, нарушението е осъществено от обективна страна от
жалбоподателя, като въпросът за вината не се обсъжда, предвид
обстоятелството, че субектът на нарушението е юридическо лице.
Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя за липса на
отговорност и неприложимост на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, доколкото същият
има единствено договорни задължения, съгласно сключен тристранен договор
с „Тол БГ“ ЕООД и „ИТС“ АД, включващи своевременно заплащане на
издадени фактури за начислени пътни такси и формално проследяване на
техническата изправност на ползваното бордово устройство. В процесния
случай, жалбоподателят е избрал да заплаща пътна такса, като декларира
данни за движението на своето превозно средство чрез бордово устройство.
При този вид таксуване посоченото устройство изпраща данни на база GPS
координати от движението на ППС, чийто обмен се осъществява чрез
спътници, а не чрез стационарните устройства на А. „П.и.“. В конкретния
случай, видно от доклада от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в
и снимковия материал, на 11.03.2021 г. в 10,44 ч., ППС влекач „В.“ ** * * * *
с регистрационен номер РА****ВВ, се е движил по път А-2 км 61+656, с
посока нарастващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа),
без да е заплатена дължимата пътна (тол) такса за него, съгласно чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата.
Тук отново относима се явява разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, в
която законодателят е предвидил отговорност за собственика на превозното
средство, чието задължение е да установи размера и да заплати пътната такса.
Начинът как да направи това е оставен на неговата преценка. Предвид
естеството на начина на деклариране на тол данни, горната разпоредба следва
да се тълкува в смисъл, че отговорността за това дали бордовото устройство е
декларирало данни, е на собственика, защото това е начина на „установяване
на размера“ на тол таксата. В случая след като размера не е установен, няма
как да е извършено и заплащането за горепосоченият времеви период на
11.03.2021г. Възражения, осланящи се на гражданскоправните
взаимоотношение на жалбоподателя по сключения от него тристранен
договор, не могат да бъдат кредитирани. Както бе посочено по – горе, избора
на начина по който да се установи размера и да се заплати пътната такса, е
оставен в оперативната самостоятелност на собственика на ППС, а това
съответно се отнася и до избора на доставчик на декларирани данни. Предвид
последното, съдът счита, че обсъждането на отговорността по договорни
отношения с трети страни, касаещи изправността на бордовото устройство,
разположено в процесното ППС не е предмет на настоящото производство,
както и не могат да бъдат взети предвид договорно поетите задължения и
уговорки между страните. В този смисъл вероятната техническата
неизправност на бордовото устройство в процесното ППС, респективно
наличието на проблем в захранването на автомобила или заглушаване на
4
сигнала, не дерогират отговорността на собственика на ППС за извършеното
нарушение. Именно затова е ангажирана и отговорността на дружеството
жалбоподател.
На следващо място, по отношение на възраженията на жалбоподателя за
техническата годност, съгласно Закон за измерванията на устройство №
20341, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси, следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП електронните фишове /ЕФ/, издавани
от НТУ, се издават при нарушение по чл. 179, ал. 3, 3а и 3б от ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. В
случая, използването на различни термини от законодателя - АТС за
фишовете на МВР и системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, както и
същностните разлики между ЕФ на МВР и ЕФ на НТУ, индикира, че се касае
за различни средства (системи), като системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП не
попада в обхвата на определението на АТСС в т. 65 от ДПР от ЗДвП.
Прилагане на правни норми по аналогия в случая е недопустимо. ЕФ на НТУ
не попадат обхвата на чл. 1 от ЗИ. Посоченият закон закон урежда
обществените отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и
достоверност на измерванията - по същество при деянията, свързани с
нарушения по чл. 179, ал. 3 - ЗДвП, и по-конкретно - при тяхното
установяване - не е налице измерване.
Съгласно § 1т. 1 от ДР на ЗИ "Величина" е свойство на явление, тяло
или вещество, което може да бъде различено качествено и определено
количествено. Съгласно т. 5 от същия параграф "Единица за измерване" е
конкретна величина, определена и приета със спогодба, с която се сравняват
други величини от същия вид, за да се изразят техните големини по
отношение на тази величина. Описаните понятия са относими към АТСС,
използвани от структурите на МВР, тъй като служат за количествено
измерване на определени величини, както и за тяхното сравнение с величини
от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с
друга не е налице в процесите на обработка на данни от Електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тъй като не е налице конкретна физична
величина, чието точно измерване да бъде обект на нарочна проверка от страна
на БИМ - не е предвидено и изискване за сертификат и одобрение. Чл. 5 от ЗИ
постановява, че метрологичният контрол се извършва за осигуряване на
точност и достоверност на измерванията. Отделните средства за измерване,
които подлежат на контрол и одобрение, са подробно регламентирани в Глава
втора от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, като не съществува регламентация на системи за
събиране на пътни такси или изискване за тяхното одобрение.
Изложеното обуславя извода, че Електронната система за събиране на
тол такси представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни
продукти, която не представлява автоматизирано техническо средство, и за
5
нея не съществува изискване за сертификат и одобрение от БИМ.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай е не приложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е., че случаят е маловажен. Не са налице
основания за изменение на санкцията или за прилагане на по-благоприятен
закон.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че
административното нарушение е безспорно установено и административно-
наказателната отговорност е ангажирана правилно по отношение на „М.и М.“
ООД с ЕИК ********* и правилно е бил определен размера на наложената му
имуществена санкция. В този смисъл настоящият състав намира, че
обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен следва да бъде
потвърден.
С оглед решението за потвърждение на ЕФ и направеното искане от
страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне
на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 вр. ал. 1 ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО – А. „П.и.“-
София следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63 ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ***490287, издаден от А. „П.и.“, с който
на „М.и М.“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П.,
ул.“Х.К.“ №3, представлявано от Г.С.М. и В.С.М. – управители, с начин на
представляване заедно и поотделно, за нарушение на на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП
на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 2 т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от ЗДвП му
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв, като законосъобразен
и правилен.
ОСЪЖДА „М.и М.“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.“Х.К.“ №3, представлявано от Г.С.М. и В.С.М. –
управители, с начин на представляване заедно и поотделно, да заплати на А.
6
„П.и.“ - София сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело –АНД № 88/22 г. на
БРС
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7