№ 365
гр. Б., 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20231200500413 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „в и к“ ЕООД, ЕИК
*****************, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А.Ч.“ №
3, представлявано от управителя инж. М.П., против Решение № 62/10.02.2023
г., постановено по гр. д. № 2164/2022 г. по описа на Районен съд- Б.. В
жалбата е посочено, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен,
неправилен, постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че ответната страна, като наследник на Г.Л.С., е потребител на
ВиК услуги. Не е налице сключван договор, поради което и правилата в ЗЗП
не намират приложение, за което във въззивната жалба се излагат подробни
доводи и съображения. Прави се искане за отмяна на атакувания акт и
присъждане на сторените по делото разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата Д. Г. Х.. От
същата е постъпил писмен отговор, с който е изразено становище за
законосъобразност на първоинстанционното решение. Прави се искане за
неговото потвърждаване.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Районен съд - Б. е сезиран с установителни искове, след проведено
заповедно производство, като е направено искане да се признае за установено
спрямо Д. Г. Х., че съществува вземане в полза на „в и к“ ЕООД в общ
1
размер на 367,97 лв., от които 315,36 лв. - главница за периода от 31.12.2017 г.
до 23.03.2021 г. и 52,61 лв. - лихва за забава от 06.03.2017 г. до 23.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска -
28.03.2022 г., до окончателното й изплащане.
Районният съд е приел, че исковете са неоснователни и ги е отхвърлил.
В мотивите на обжалвания акт е приел, че клаузата, регламентирана в
разпоредбата на чл. 49 от ОУ, е нищожна, за което е изложил подробни
доводи и съображения.
Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният акт като краен
резултат е правилен, но по различни съображения от тези, приети от
районния съд.
По делото не е спорно, че ответницата Д. Г. Х. е дъщеря на Г.Л.С., бивш
жител на гр. Б., починал на 01.01.2008г. Представени са доказателства, от
които се установява, че Г.Л.С. е бил потребител на ВиК услуги, като между
него и „в и к“ ЕООД през 1999г. е сключен договор за доставка на вода и
отвеждане на отпадъчни води.
Представени са 37 фактури, издадени на името на починалия титуляр за
периода от 2017г. - 2021г. за доставени питейна вода, отвеждане на отпадъчни
води и пречистване на отпадъчни води, за които се твърди, че не са
заплащани. Фактурите са на обща стойност 946,09 лв.
Видно от приложено заповедно производство е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът Д. Г. Х.
да заплати на заявителя „в и к“ ЕООД следните суми: сумата от 315,36 лв.,
представляващи главница за периода от 31.12.2016 г. до 23.12.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 28.03.2022г., до окончателното й изплащане; сумата от
52,61 лв., представляваща лихва за забава за периода 06.03.2017г. -
25.03.2021г. и сумата от 25,00 лв., представляваща внесена държавна такса.
Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника, след което в
едномесечен срок заявителят е предявил установителни искове за доказване
на претенцията си.
В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответницата е направила
възражение за погасяване на претенциите - главна и акцесорна по давност,
както и че действително не е разходвано количеството вода, отразено в
процесните фактури.
По делото няма спор, че въззиваемата е дъщеря на Г.С. който е бил
абонат на ищцовото дружество. Въззиваемата не отрича, че заедно с майка й
ползват водоснабдения имот, за който е открита партида на името на Г.С.
починал през 2008г. Процесните фактури, за които се твърди, че не са
заплатени са за периода 2017г. - 2021г., т.е за задължения възникнали много
след смъртта на абоната на ВиК услугите.
В писмения си отговор ответницата е направила възражение, че
посочените във фактурите показания на водомера не са верни и че това не е
реално консумираното количество вода. В тази насока ищецът, чиято е
2
доказтелствената тежест, не е ангажирал съответните доказателства, от които
да се установи, че посочените във фактурите количества вода са реално
потребените. За такива доказателства не би могло да се приемат
представените от ищеца карнети, тъй като същите са частни свидетелстващи
документи, които не носят подписа на ответната страна. В същите са
отразявани служебно начислени количества вода на осн. чл. 49 ОУ, но
липсват данни това да се реално такива. Отделно от това липсват данни
абонатите да са били уведомявани за деня и часа на проверка показанията на
водомерите, за да се приеме че последните се крият и в този смисъл е
приложима разпоредбата на чл. 49 ОУ. Съгласно последната при неосигурен
достъп за това следва да се състави протокол по чл. 24, ал. 4 ОУ, подписан от
длъжностно лице на оператора и поне от един свидетел. По делото липсват
данни за съставен такъв протокол, поради което няма как да се приеме, че са
били налице предпоставките на чл. 49 от ОУ за служебно посочване на
показанията на водомера.
На следващо място съдът намира, че е частично основателно и
възражението направено с писмения отговор по чл. 131 ГПК за погасяване на
част от вземанията по давност. Задължението за заплащане на потребената
вода има периодичен характер и вземането за него се погасява с изтичането
на тригодишна давност – чл. 111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. По делото са представени като доказателства фактури, от които е видно,
че се претендират суми за вода за потребление преди 28.03.2019г. или преди
повече от три години преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, с
което се прекъсва давността при предявяване на искова молба по чл. 422
ГПК. В настоящия случай, заявлението е подадено на 28.03.2022 г., поради
което всички претендирани вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
дата 28.03.2019 г. се явяват погасени по давност. Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ
падежът за плащане настъпва с изтичане на 30-дневен срок от издаване на
съответната месечна фактура. При това положение вземанията по Фактура №
**********/01.03.2017г. за сумата 16,68 лв.; Фактура №
**********/03.04.2017г. за сумата 16,68 лв.; Фактура №
**********/02.05.2017г., за сумата 16,68 лв. Фактура №
**********/01.11.2017г., за сумата 33,36 лв.; Фактура №
**********/01.12.2017г., за сумата 33, 36 лв.; Фактура №
**********/02.01.2018г., за сумата 33,36 лв.; Фактура №
**********/02.07.2018г. за сумата 33,36 лв.; Фактура №
**********/01.08.2018г., за сумата 33,36 лв. Фактура №
**********/03.09.2018г., за сумата 33,36 лв.; Фактура №
**********/01.10.2018г., за сумата 33,36 лв.; Фактура №
**********/01.11.2018г., за сумата 33,36 лв.; Фактура №
**********/03.12.2018г., за сумата 33,36 лв.; Фактура №
**********/02.01.2019г., за сумата 20,14 лв.; Фактура №
**********/01.02.2019г.за сумата 22,06 лв. са погасени по давност. Погасени
по давност са и вземанията за лихва върху главниците по посочените по-горе
фактури.
С оглед на всичко изложено по-горе настоящата съдебна инстанция
3
намира, че предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид на това решението на първата инстанция ще следва да бъде
потвърдено по съображенията изложени от настоящата съдебна инстанция.
Разноски в полза на въззиваемната страна не следва да се присъждат,
доколкото такива не са поискани, а и не са сторени.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62/10.02.2023 г., постановено по гр. д. №
2164/2022 г. по описа на Районен съд - Б..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4