№ 92
гр. Ихтиман, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20251840200155 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по постъпила жалба от С. А. А., ЕГН **********,
против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ), Серия К № 8020912 на
ОДМВР – София с който на С. А. А., за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка
с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3
ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 100 лв.
Считайки ел.фиш за незаконосъобразен, жалбоподателят желае отмяната
му. Сочи, че от самия фиш е видно, че е изтекла повече от една година от
извършване на нарушението, съгласно чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН. Моли да
бъде анулиран/отменен обжалвания електронен фиш, тъй като е изтекла
абсолютната погасителна давност съгласно закона.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозирана е молба от жалбоподателя, с която моли
обжалваният електронен фиш да бъде отменен.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща
представител в с.з. От същата е постъпила писмена защита, с която се
изразява становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваният
ел.фиш да бъде потвърден като законосъобразен. Претендира присъждането
на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е процесуално
ДОПУСТИМА.
1
В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са представени
конкретни писмени доказателства /обратна разписка или друго/, от които да е
видно, кога и как е връчен електронният фиш. Такива писмени доказателства,
удостоверяващи датата и начина на връчване на оспорения акт, не се съдържат
и в административната преписка. Поради това съдебният състав приема, че
жалбата е депозирана в срок. Само за пълнота трябва да се отбележи, че в
разпечатка от АИС – АНД /лист 18 от делото/ е посочено, че фишът е съставен
на 31.08.2023 г. и е връчен на 22.02.2025 г. В същото време жалбата е била
подадена в чрез РУ – Костенец най-късно на 07.03.2025 г. /според поставения
входящ номер и дата/, което означава, че ако действително датата на връчване
е 22.02.2025 г. /за което обстоятелство няма представени доказателства в
административната преписка/, то жалбата се явява също депозирана в срок.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал.
1 от ЗДвП. В него е отразено, че на 18.08.2023 г., в 15:39 часа, в Област
Софийска, Община Костенец, АМ „Тракия“ 53.300 км посока гр. София при
въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч с пътен знак В-26 лек
автомобил „СЕАТ ТАРАКО“, с регистрационен номер *, е извършил
нарушение на скоростта, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство (АТСС) TFR1-M 613, насочено към гр. Пловдив. Отразено е, че
разрешената скорост е била 80 км/ч, а установената такава от 107 км/ч, с което
превишената скорост е от 27 км/ч. Установено е, че собственик на автомобила
е „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО А., * И ПАРТНЬОРИ“, БУЛСТАТ *, с адрес:
*, а жалбоподателят С. А. А. е негов законен представител, поради което с
обжалвания фиш му е наложена глоба в размер на 100 лева.
По делото не е спорно, а се установява и от приложена справка (л. 17 от
делото), че въпросното превозно средство, лек автомобил марка и модел
„СЕАТ ТАРАКО“, с рег. № *, е собственост на „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО
А., * И ПАРТНЬОРИ“, БУЛСТАТ *.
За доказване на извършеното нарушение е приложено извлечение от
клип № 29111 от 18.08.2023г., заснет в 15:39:32 часа. На снимките от клипа се
вижда регистрационния номер на автомобила. Отразено е, че измерената
скорост на движение на автомобила била 110 км/ч, при ограничение на
скоростта на движение 80 км/ч. Отразени са и географски координати.
По делото са представени писмени доказателства, обосноваващи
изправността на техническото средство, с което е била засечена скоростта на
движение на превозното средство. Представено е Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., издадено от
Български институт по метрология, със срок на валидност до 24.02.2020 г. за
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
2
тип TFR1-M, вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 4835. Представен е също и протокол № 5-39-
23/14.03.2023 г., който удостоверява, че на 14.03.2023 г. е извършена
последваща проверка на мобилната система тип TFR-1М с фабр. № 4835.
Изложеното сочи, че техническото средство, с което е било установено
нарушението е било одобрено и изправно.
От изисканата от Агенция „Пътна инфраструктура“ схема на процесния
пътен участък се установява, че на км 54+220 на платното за движение в
посока от гр. Пловдив към гр. София със знак В-26 е въведено ограничение на
скоростта от 80 км/ч, като на км 52+800 ограничението е премахнато със знак
В-34.
От приложена справка от автоматизирана информационна система КАТ
за датата на съставяне на ЕФНГ и датата на връчването му, се установява, че
процесния ЕФНГ е съставен на 31.08.2023 г. и е връчен на 22.02.2025 г.
Приложен е Протокол от 18.08.2023 г. за използване на АТСС на същата дата.
Описаната фактическа обстановка се доказва от приложения към делото
доказателствен материал. При така описаната фактическа обстановка, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата
за неоснователна. При издаване на обжалвания ЕФНГ не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за
неговата отмяна.
Приложен е снимков материал, на който ясно се вижда изображение на
лекия автомобил описан в процесния ЕФНГ и регистрационния му номер.
Мястото на извършване на нарушението се установява от приложения
Протокол за използване на АТСС от 13.08.2023 г. В същия е посочено, че
посоката на движение на контролираните МПС е от гр. Пловдив към гр.
София.
Съдът констатира, че в случая е спазено и изискването на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - правилно от
измерената скорост от 110 км/ч е приспадната допустимата грешка при
измерването от 3 % и за безспорно доказана в ел. фиш е приета скорост на
движение на автомобила от 107 км/ч.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва да съдържа
данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
3
заплащане. В случая, обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите, изискуеми
от чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, включително дата и място на нарушението.
Налице е яснота относно елементите от неговия състав. Описанието на
нарушението е достатъчно ясно и от него се установява, че административната
санкция е наложена за управление на описания в ЕФНГ лек автомобил при
въведено ограничение на скоростта на движение до 80 км/ч със скорост от 107
км/ч.
В чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Предвид посочената разпоредба,
извлечените снимки от клип № 29111 от 18.08.2023 г. /л. 14 от делото/ се явява
годно доказателствено средство в процеса. От същите се установява мястото,
времето, както и техническото средство, с което е засечена скоростта на
движение.
Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП – за
превишение на разрешената максимална скорост на движение извън населено
място с между 21 и 30 км/ч. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП изрично
сочи стойностите на скоростите, които водачите на различните категории ППС
е забранено да превишават в населено, извън населено място, по скоростен път
и автомагистрала, а в ал. 2 на същия член е посочено, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. В случая за жалбоподателя е ясно, че е
наказан за управление на МПС с превишена с между 21 и 30 км/ч скорост
извън населено място, което следва и от приложената санкционна норма на чл.
182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Скоростта му на движение от 107 км/ч е над
визираните ограничения и не може да се приеме, че във връзка с
квалифицирането на деянието му е допуснато нарушение, което е съществено
и което е ограничило правото му на защита.
По направеното възражение от жалбоподателя за изтекъл давностен срок
по чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, съдът намира следното:
С Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016
г., ОСС, I и II колегия се дава отговор на въпрос, касаещ давността относно
изпълнението на наложено административно наказание, а не давността,
отнасяща се до самото наказателно преследване. В мотивационната част на
това тълкувателно решение изрично е посочено, че „разпоредбата на чл. 82,
ал. 1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.
Алинея 2 на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
4
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от
спирането или прекъсването на давността административното наказание не се
изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.“
Също така в мотивационната част на Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд е посочено следното: „За целта е важно да се
направи разграничение между погасяване на възможността на
администрацията да реализира правомощията си и да санкционира
нарушителя и погасяването на възможността й да реализира правомощията си
по изпълнение на наложеното наказание. Макар погасителните основания и в
двата случая да са сходни юридически факти (и по чл. 34 от ЗАНН, и по чл. 82
от ЗАНН), в първия те настъпват преди влизане в сила на правоохранителен
акт, а във втория - след влизането му в сила, и имат различно правно значение
- в първия случай компетентният орган губи възможността да реализира което
и да било от правомощията си по правоотношението, а във втория - да
реализира изпълнението на наложената санкция.“
Изложеното дотук налага извод, че в случая за момента са неприложими
давностните срокове по чл. 82 от ЗАНН, защото същите започват да текат след
влизане в сила на съответния акт, с който е наложено административното
наказание, а процесният електронен фиш, с който е наложена глоба, все още
не е влязъл в сила, понеже своевременно е подадена жалба срещу него, която
жалба е поставила началото на настоящото съдебно производство.
В чл. 34 от ЗАНН са предвидени и давностни срокове относно
съставянето на акт за установяване на нарушение и съставянето на
наказателно постановление, чието неспазване също води до прекратяване на
производството. Тези срокове, обаче, не са приложими при електронните
фишове, защото при издаване на електронен фиш не се съставя нито акт за
установяване на нарушението, нито впоследствие се съставя наказателно
постановление. В този смисъл са Решение № 515 от 15.04.2025 г. по к. адм. н.
д. № 187/2025 г., III Тричленен състав на Административен съд – София
област и Решение № 919 от 12.07.2023 г. на АдмС - София област по к. а. н. д.
№ 162/2023 г.
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен
съд е прието, че разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните
нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. В мотивите на
тълкувателното постановление е отчетено, че „в чл. 34 от ЗАНН няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща
абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на
чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН“.
Както бе посочено по-горе, чл. 34 от ЗАНН е неприложим спрямо
5
електронните фишове относно давностните срокове, касаещи издаване на
актовете за установяване на нарушението и издаването на наказателното
постановление. Именно поради това и вземайки предвид разпоредбата на чл.
11 от ЗАНН, а така също отчитайки и мотивите към т. 2 от Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, настоящият
съдебен състав приема, че при електронните фишове следва да намерят
приложение давностните срокове по чл. 80 и чл. 81 от НК, във вр. чл. 11 от
ЗАНН, като в последната норма изрично е посочено, че по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите
на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата
част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Тоест,
при електронните фишове субсидиарно приложение намира НК не само
относно абсолютната давност от четири години и половина по чл. 81, ал. 3,
във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, но и относно давността само по чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, която давност е три години. В подобен смисъл са и Решение № 12541
от 22.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 5013/2024 г., Решение № 2496
от 15.04.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 12305/2023 г., Решение № 1968
от 21.10.2022 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 432/2022 г., Решение
№ 214 от 17.02.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1523/2024 г. и
Решение № 389 от 21.03.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
164/2025 г.
Настоящият съдебен състав е запознат и с практика на
административните съдилища, в които е застъпена тезата, че сроковете по чл.
34 ЗАНН са относими и към производствата по издаване на електронни
фишове. В този смисъл например са Решение № 191 от 12.02.2025 г. по адм. д.
№ 710/2024 г. на Административен съд – София област и Решение № 686 от
16.05.2025 г. по к. адм. н. д. № 243/2025 г., III тричленен състав на
Административен съд - София-област. Съдът не споделя мотивите на тази част
от съдебната практика, доколкото в същите се приема, че сроковете по чл. 34
от ЗАНН се отнасят до обикновената давност за наказателно преследване, като
единствено липсата на уредена абсолютна давност е празнота, която се
преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Този извод пряко противоречи на мотивите на Тълкувателно постановление №
1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на Върховния административен съд, в които не се прави
разграничение за това коя част от уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс следва да се
прилага по силата на препращането уредено в чл. 11 от ЗАНН. Настоящият
съдебен състав не намира за уместно подобно избирателно прилагане на
приложимата уредба – в едни случаи да се прилагат сроковете в чл. 34 от
ЗАНН, а в друга тези по чл. 80 и сл. от НК, тъй като подобно разрешение
създава правна несигурност.
В настоящия случай електронният фиш е връчен на жалбоподателя най-
6
късно на 07.03.2025 г. – когато е депозирана жалбата срещу него в РУ -
Костенец. От момента на нарушението – 18.08.2023 г. до 07.03.2025 г. не е
изминал посочения по-горе тригодишен давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, като към момента на постановяване на настоящия съдебен акт не е
изтекъл и абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.
Поради изложените обстоятелства, съдът намира, че жалбоподателят е
санкциониран законосъобразно с ел.фиш на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Законосъобразно са определени видът и размерът
на наложеното административно наказание.
С оглед горното, съдът намира, че обжалваният ел. фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен. Предвид този извод, искането на ответната
по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 4 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за
юрисконсулт е от 80 до 150 лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът
намира за справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ), Серия
К № 8020912 на ОДМВР – София, с който на С. А. А., ЕГН **********, с
поС.ен адрес: гр. София, кв. Симеоново, * (9-та)“ № 7, за нарушение по чл. 21,
ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 100 лв. /сто лева/, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. София, кв.
Симеоново, * (9-та)“ № 7, да заплати на ОДМВР – София сумата от 80 лв.
/осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните, на основанията предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7