РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20241450200138 по описа за 2024 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
8720823/23.02.2024 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя Е. Х. Г. –
законен представител на фирма „В... ООД“ със седалище и адрес на
управление гр.П. е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ -
ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА , за нарушение на чл.21 ал.2, вр. с
ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, като незаконосъобразно
на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1
МОТИВИ:
Е. Х. Г. – законен представител на фирма „В.... ООД “ със седалище и
адрес на управление гр.П., е обжалвала в срок Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система серия К № 8720823/23.02.2024 год. на ОД на МВР гр.В.
Жалбоподателката редовно призована, не се явява, а се представлява в
първото по ред съдебно заседание от адв. И. Ц. от АК- Б. В приложената по
делото Молба по същество последният акцентува, че на едно и също място са
били поставени две камери за установяване на нарушители, което се прави
цЕ.сочено и същото е недопустимо и в нарушение на Европейското
законодателство. Визира се, че поставянето на две устройства на един участък
води до незаконосъобразност на издадените ел. фишове за този участък.,
защото административнонакзаното лице се наказва два пъти за едно и също
нарушение.В допълнение се поддържа и други основания въведени с
депозираната по делото жалба, с което се иска отмяна на издадения ел. фиш.
Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е
изпратил и не е ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по
същество се явява основателна.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 23.02.2024 год. в 16:31 часа в област В., община М., Главен път /Е-
79/, км.167+270, извън населено място, с посока на движение от гр.В. към
гр.Б. при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26, служителят
на РУ гр.М. свидетеля Л. П. с автоматизирано техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол ТFR1-M-515 заснел МПС „БМВ Х 6 Х ДРАЙВ 40
Д”, вид лек автомобил, с рег.№ ...., със скорост от 87 км/ч при разрешена
скорост от 50 км/ч.Същата не е спряна, като автомобила е заснет, след което в
сектор “Пътна полиция” гр.В. в отсъствие на свидетеля и в отсъствие на
жалбоподателката, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден
процесния Електронен фиш на ползвателя на лек автомобил „БМВ Х 6 Х
2
ДРАЙВ 40 Д”с рег.№ ..., като административнонаказващия орган в случая е
приел, че това е жалбоподателката. Свидетелят уточнява, че работи по
предварително утвърден график със системата за видеоконтрол, като
мобилната камера е монтирана в служебния автомобил и последната
автоматично засича нарушението. Функциите на свидетеля се изчерпват с
това да закара автомобила на мястото, да въведе настройките за контрол на
скоростта, като посока на движение, допуск на надвишение на скоростта и
ограничението, което е за мястото, след което системата започва да работи
автоматично.
Горната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства
по делото, в лицето на разпитания свидетел Л. П., както и от събрания писмен
доказателствен материал, а именно:Ел. фиш за налагане на глоба за
нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К №8720823/23.02.2024г.,Пълномощно от Е. Х. Г., Ксерокопие на
пощенски плик с нечетливо клеймо, Заповед №8121з931/30.08.2016г. на
Министъра на вътрешните работи ведно с Приложение, Справка за
собствеността на МПС с рег. № СВ6000ТК, Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №10.02.4835 на Председателя на Българския институт
по метрология гр. С., Протокол №1-13-24 от проверката на мобилна система
за видеоконтрол „TFR-1М“ от 21.02.2024г.,Разписка от връчен ел. фиш серия
К №8720823, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система от 23.02.2024г., Снимка от нарушението към ЕФ №8720823,
Клип №35726- радар №515, Регистрирани нарушения на максимално
разрешена скорост от TFR касателно 23.02.2024г., Ел. фиш за налагане на
глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или
система серия К №8714681/23.02.2024г., 2 бр. извадки от Търговския регистър
и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел относно актуалното
състояние на „В... “ ООД със седалище и адрес на управление гр. П., 2 бр.
Удостоверения за връчване на ел. фиш №8714681 и ел. фиш №8720823,
Справка от Началника на РУ М. под вх. №1711/11.04.2024г. ведно с
Инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол система
TFR1М – 515, Доказателства относно въведено ограничение в района на гл.
път I-1 в района на км.167+270,Заверено копие на Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за заснемане под рег.
№300р3474/26.02.2024г. по описа на РУ М. от който е видно, че на дата
3
23.02.2024г. служителя, койот е работил със системата за видеоконтрол е Л.
П. П. от гр. М., Справка от АПИС-АНД от която е видно, че ел. фиш серия К
№8720823/23.02.2024г. е връчен чрез ССЕВ на дата 29.02.2024г., Справка от
Директора на ОПУ В. под вх. №1974/26.04.2024г., ведно с Извадка от
Проектната документация на част ВОБД действаща към дата 23.02.2024г. и
Заповед №РД-11-179/16.02.2024г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ С. и
Справка от Началника на Сектор ПП към ОД на МВР В. под вх.
№2098/08.05.2024г. ведно с ежедневна форма на отчет от АИС-Пътен контрол
от дата 23.02.2024г. на служителите от Сектор ПП – В. и служителя от РУ М.
осъществявали контрол с АТСС на път I-1.
Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима. Електронният фиш
е връчен на жалбоподателката на 29.02.2024 год., видно от приложената по
делото Справка от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-2987/10.04.2024
г., ведно със Справка от АИС-АНД, както и от Молба под вх.
№1691/11.04.2024г. с приложени 2 броя удостоверения за връчване, съответно
жалбата е входирана на 06.03.2024 г., като в тази насока е приложената по
делото, подписана с КЕП жалба срещу атакувания Електронен фиш и
безспорно е в срок.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 29.02.2024 год.,
като същата не се е възползвала от правото си на възражения по него по
чл.189 ал.6 от ЗДвП, а е обжалвала същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред
съответния местно компетентен съд.
Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 35726
с техническо средство радар № 515. Така приложения снимков материал,
съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова е приобщено по
съответния ред по делото.
4
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е
50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а
според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието за превишаване на разрешената максимална скорост
в извън населено място за превишаване от 31 до 40 км/ч, водачът се наказва с
глоба от 300 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателката административно наказание е обявено от закона за
наказуемо.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално
отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по
пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 год. на
Министъра на вътрешните работи образец.
В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи,
че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11,
да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни
постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и
реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на
ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и
електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и
връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната
законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа,
както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на
уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки
5
чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-
напред извода, че в случая не е налице фигурата на
административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател
на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис
на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от
значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се
на формално, както се е изразила жалбоподателката основание, се явяват
неоснователни.
Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на
жалбоподателката и застъпената теза относно приложението на чл. 189, ал. 4
ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото,
езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че
употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на
нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за
измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде
автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително
присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от
нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена
към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при
заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така
или иначе ел. фиш, както и наказателното постановление, за разлика от
АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само
му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189 ал.4 ЗДвП въвежда такива,
а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една
страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш
– от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на
закона.
От материално правна страна, от анализа на доказателствените
източници се достига до извод, че не се потвърждават по категоричен и
недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния
фиш, а именно, че на посочената в него дата – 23.02.2024 год. в 16:31 часа, с
техническо средство радар № 515, било заснето движение на МПС „БМВ Х 6
Х ДРАЙВ 40 Д”с рег.№ .... със скорост от 87 км/ч над максимално
разрешената за движение в извън населено място 50 км/ч., каквото
6
ограничение било въведено с пътен знак В-26 и е посочено отклонение от 37
км/ч.
Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване
на мястото на извършване нарушението. Действително в Електронния фиш е
отразено, че същото е извършено в област В., община М., главен път /Е-79/,
км.167+270, извън населено място, но следва да се отбележи, че
Електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност, относно
възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета
на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата
на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед
на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест
на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен
начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез
предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява
приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при
обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените
координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е
възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на
процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено
такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се
явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в
електронния фиш място на нарушението.
Заслужава внимание и фактът, че отразеното в описателната част на
Електронния фиш относно конкретната скорост на движение на лекия
автомобил не отговаря на отразеното в приложения към материалите по
административната преписка снимков материал от заснет с техническо
средство радар № 515 клип № 35726, т.е. създава се впечатление, че не
намира опора в доказателствения материал по делото. Тук е мястото да се
отбележи, че в приложения клип е отразено, че измерената скорост е 87 км/ч.
Ограничението на скоростта е 50 км/ч, превишението е 37 км/ч, като
наказуемата скорост е 87 км/ч, респективно наказуемото превишение е 37
км/ч.
7
На следващо място, преценката на наказващия орган досежно
установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява
обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния
фиш - ОД на МВР В. са представили Протокол № 1-13-24/21.02.2024 год. от
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ с
идентификационен № 515-07 и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, от което по безспорен начин се установява, че срока
на валидност на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип “TFR1-M” е със срок на валидност 24.02.2020 год.
при дата на издаване на удостоверението за одобрен тип на 24.02.2010 год.
Тук е мястото да се обърне внимание, че техническото средство е от одобрен
тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 със срок на валидност до 24.02.2020 г. Съгласно
разпоредбата на чл.30 ал.5 от Закон за измерванията, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В
тази връзка, след като средството за измерване, с което е извършено
заснемането на нарушението TFR1-M, е било от одобрен тип и е в употреба,
то на основание чл.30 ал.3 от Закон за измерванията не е имало пречки за
неговото използване. Видно от приложения протокол от ГД Национална
полиция № 1-13-24 на л.20 мобилната система за видеоконтрол TFR1-M №
4835, с която е заснето нарушението, е преминала последваща проверка след
ремонт за изправност на 21.02.2024 г. и в заключението на същия е посочено,
че съответства на одобрения тип, което е преди датата на констатиране на
нарушението. Предвид посоченото съдът намира, че изводите на
жалбоподателката за липса на техническа годност на използваното АТС, с
което е установено нарушението за неправилни, същото съответства на
одобрения тип като проверката е извършена на 21.02.2024 г., което означава,
че към датата на нарушението 23.02.2024 г. е отговаряла на условията на
чл.43 от Закон за измерванията.
Безспорно установено е, че на 23.02.2024 год. в посочения час при
ограничение на скоростта от 50 км/ч, нарушителят е реализирал превишение
на скоростта, което е намерило отражение и в Разпечатка от мобилно
техническо средство “TFR1-M 515”, където са отразени наказуемата скорост
8
и наказуемото превишение, както и съответната преписка, радара и клипа.
Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП, за разлика
от установения в ал.1 от същата разпоредба ред за установяване на
нарушенията с АКТ, съставен от длъжностно лице на службата за контрол по
пътищата и в присъствието на нарушителя. В това производство нарушението
се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство.
Безспорно в случая нарушението е установено с техническо средство,
заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка от
което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на
чл.189, ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не
прави разлика между стационарно монтирано техническо средство за
видеоконтрол и мобилно такова, каквото е използвано в случая. Предвид това
незаконосъобразен се явява изводът на жалбоподателя, че при заснемане на
нарушение с процесното техническо средство следва да бъде съставен АУАН
и издадено НП, за да се ангажира отговорността на нарушителя.
Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на нормата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно, че частта от
изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се отнася до
издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането на
нарушението с техническо средство. Логическото тълкуване води именно до
този извод, тъй като няма как едно нарушение от категорията на процесното,
да бъде установено в отсъствието на нарушител, който в случая управлява
заснетото МПС.
Според определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП
"Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. След като е електронно изявление,
записано върху хартиен носител и в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
където са посочени изискуемите реквизити, подпис не се изисква, се стига до
извода, че такъв не е необходим, за да е спазена формата. Задължителните
реквизити на електронния фиш са изчерпателно изброени в разпоредбата на
9
чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и не препраща към ЗАНН
относно формата на този вид санкционен акт. Предвид това настоящият
състав приема, че за да е спазена формата на ЕФНГ е достатъчно същият да
съдържа посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В тази връзка липсата
на дата на издаване също не е нарушение, доколкото няма такова изискване и
доколкото нарушението се счита установено в момента на заснемането му с
техническо средство, когато се счита издаден и самия фиш.
Относно мотива за липса на надлежно описание на нарушението това е
така и до степен, че да води до извода, че това нарушение е от категорията на
съществените, обуславящи отмяна на електронния фиш. Описанието не е
пълно и всеобхватно, тъй като с посочване на факта, че е извършено
нарушение за скорост, при разрешена такава от 50 км/ч, установена – 87 км/ч
и превишение на разрешената скорост с 37 км/ч, настоящият състав приема,
че нарушителят не е наясно какво нарушение се твърди, че е извършил. Липса
на надлежно описание на нарушението би била налице тогава, когато от
фактическото описание на нарушението не може да се направи извод какво
нарушение е извършено или същото не съответства на приетата за нарушена
правна норма, което в случая е така, тъй като безспорно от събраните по
делото доказателства се установява, че разрешената стойност на скоростта е
била 50 км/ч, установената такава е 87 км/ч, а превишението на скоростта е
37 км/ч.
Налице е констатираното несъответствие между скоростта на движение
на автомобила, отразена в разпечатката от автоматизираното техническо
средство и тази, посочена във фиша, като настоящият съдебен състав приема,
че това нарушение е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на
акта.
Безспорно установено е по делото, че заснетият с превишена скорост
автомобил е бил засечен с автоматизирано техническо средство – № TFR1–М
515, което е преминало изискуемата проверка, видно от Протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол № 1-13-24/21.02.2024 г., приложен като
доказателство по делото. Посоченото автоматизирано техническо средство
TFR1–М 515 фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен
номер, датата и точния час, посоката на движение. Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
10
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи. С
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., ВАС е признал възможността за
поставяне на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, но изрично е указал необходимостта това да се
извършва по опредЕ. процедура и с оглед спазването на определени
изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи
технически средства е позволено (чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП), тъй като касае
повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а
наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на
достоверност, изключваща намесата на субективен фактор. В конкретният
случай скоростта на движение е отчетена от мобилна система за
видеонаблюдение, която е функционирала след включването й от оператор,
разположена на паркирания встрани от контролирания пътен участък
полицейски автомобил. Това действие от страна на оператора - по стартиране
на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна
норма, тъй като според б. „б” на т. 65, §6 ДР на ЗДвП - мобилни
автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към
превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя началото на работния процес и неговия край.
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение,
за което може да се издаде електронен фиш, е законодателно призната с
новата редакция на чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи и обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015 год. Ползваното средство за измерване на скоростта е напълно
11
автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които
има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим
и първоначалните настройки, които касаят посоката, в която се движат
автомобилите, които ще бъдат контролирани, обхвата на действие на уреда,
които действия са също нормативно регламентирани в чл.9 от посочената по-
горе наредба и инструкцията за експлоатация на процесното средство за
измерване, достъпна от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса
и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението.
Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни,
за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този
процес са изведени и приложени съдържащите и съответните данни фотоси –
четири на брой. Освен визуализация на момента на заснемането, който
съвпада с момента на отчитане на скоростта (Т = - 0 сек), са налице т.нар. в
инструкцията на производителя "предистория" (Т = - 1 сек) - или 1 секунда
преди установяване на нарушението, налице е фотос три (долния ляв ъгъл),
отразяващ ситуацията 1 секунда след отчитането на скоростта (Т = 1.0 сек) и
последният, четвърти фотос в долния десен ъгъл визира автомобила в близък
план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му номер
достатъчно ясно (последното изискване е също на производителя в
инструкцията). Наред с това и отново предвид техническите възможности на
системата за видеонаблюдение в няколко карета в крайна дясна част са
разположени относимите към нарушението параметри. Част от тях са:
посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението на скоростта,
спрямо което се осъществява контрола са по предварително зададени
параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от
сателитните връзки данни - дата и час, географски координати на точката, в
която е извършено засичането на скоростта и номера на заснетия автомобил.
В конкретният случай достоверността на показанията на средството за
измерване не е гарантирана, тъй като данните в електронния фиш не са
възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство
фотоси, отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото
изображение ясно илюстрира процесният автомобил, разположението му на
пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало
измерването.
Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“ към ОД на МВР
12
гр.В., работещ със системата за контрол – мл. автоконтрольор З. Н. Протокол
за използване на автоматизирано техническо средство TFR1–М 515 от
23.02.2024 г. по чл.10 от посочената Наредба, в който е посочено началото и
края на измерването като часове, мястото за контрол, максимално
разрешената скорост, броя и номерата на клиповете, заснети с техническото
средство, режима на измерване – стационарен, посоката на задействане –
приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до
автоматизираното техническо средство за измерване, регистрационния номер
на служебния автомобил, в който е било позиционирано средството за
измерване. Предвид всичко изложено съдът приема, че използването на
заснемащото автоматизирано техническо средство е станало по нормативно
опредЕ. процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и
технически инструкции на производителя на измервателния уред.
От обективна страна жалбоподателката като водач на моторно превозно
средство не е изпълнила задължението си да избере скорост на движение на
пътното превозно средство, ненадвишаваща допустимата такава от 50 км/ч
извън населено място, въведена с пътен знак В26. Непредставянето на снимка
на разположението на уреда на контролните органи по смисъла на чл.10 ал.3
пр.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата е едно от възраженията, което посочва
жалбоподателката. По това възражение следва да се посочи, че действително
не е представена снимка на разположението на уреда на мястото на
заснемане, съгласно изискванията на чл.10 ал.3 пр.2 от цитираната Наредба,
но в случая съдът приема ,че този пропуск не е съществен и не води до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание
или до съществено нарушаване правото на защита на наказаното лице. Видно
е, че в Протокола за използване на техническото средство е посочено мястото
на контроли – област В., община М., главен път /Е-79/, км.167+270 .
Отразено е по надлежния ред в процесния протокол, че ограничението е 50
км. Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или
система от 23.02.2024 г., находящ се на л.22 е коректно попълнен с начален и
краен час на работа, брой установени нарушения и е подписан от съставилият
го служител. В същия е отразена посоката на движение на контролираните
МПС-та от гр.В. към гр.Б., а в графата „посока на задействане” е посочено
13
„П”, като в легендата е пояснено, че „П” означава приближаващ автомобил.
От представената по делото фотоснимка с установена скорост е видно, че
автомобила е заснет отпред, т.е. приближаващ, което напълно съответства на
отразеното в протокола. На самата фотоснимка са посочени конкретни GPS
координати, което с изключителна точност отразява мястото на нарушението
и възраженията в тази насока са неоснователни.
Тук е мястото да се посочи, че основният мотив за постановяването на
Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 год., постановено по Т.Д. № 1/2013
год. на Върховния Административен съд, с което се прие, че единствено със
стационарни средства за видеоконтрол могат да се установяват нарушения на
скоростта на движение на ППС беше, че липсва регламентация за
установяване на нарушения и налагане на санкции, чрез издаване на
Електронен фиш при заснемане на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. С приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата и §6 т.65 от ДР на
ЗДвП, в която се приема, че тези средства и системи могат да бъдат както
стационарни, така и мобилни, тази липса на правила и норми е преодоляна и в
тази насока и в тази си част Тълкувателното решение е загубило сила. Не е
налице и противоречие между разпоредбите на Наредбата и ЗДвП, тъй като
видно от разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредбата се отнася само до случаите,
в които се касае до контрол с мобилно АТСС във време на движение на
контролиращото МПС. В конкретния случай безспорно е установено по
делото, че мобилното АТСС, с което е заснето нарушението е било
прикрепено към ППС, временно разположено в контролирания участък от
пътя. Не се споделя така направеното възражение от жалбоподателя за
нарушение на чл.7 ал.1 от посочената Наредба, визираща, че местата за
контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и
системи се обозначават с пътен знак Е-24 и се оповестяват, чрез средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи. Действително, в настоящия казус контролирания участък
не е бил предварително обозначен със знак Е-24, но това не е било
необходимо с оглед отмяната на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
която промяна е публикувана в ДВ бр.6/2018 год. в сила от 16.01.2018 год.
Както бе отразено в по-горните абзаци, деянието е осъществено на
14
23.02.2024г., т.е. след постановената отмяна и такова изискване за
предварително обозначаване вече не е необходимо.
Настоящият съдебен състав въпреки изложеното намира, че атакувания
Електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен по следните
съображения:Към депозираната по делото жалба е представен друг ел. фиш
серия К №8714681/23.02.2024г., от който се установява, че на същия ден и час
с разлика от една минута на жалбоподателката при управление на същия
автомобил е наложена друга санкция за нарушение на същото ограничение
на скоростта в същия пътен участък. От приложената по делото Справка от
Началника на Сектор ПП гр. В. под вх.№2098/08.05.2024г. се установява, че
на 23.02.2024г. по гл. път I-1 при км.166+800 служители на Сектор ПП В. са
осъществявали контрол на скоростта с АТСС „ARH CAM S1” с фабричен №
120СС8В, а на км.167+270 служител на РУ М. е осъществявал контрол на
скоростта с АТСС „TFR1-M“ №515 поради, което и са издадени
представените по делото 2 бр. ел. фишове.В подкрепа на изложеното е и
приложената Ежедневна форма на отчет от АИС-Пътен контрол от дата
23.02.2024г. на служителите от Сектор ПП В. и служителите от РУ М.
осъществяващи контрол с АТСС на път I-1.От така представените справки се
установява, че постовете на полицейските служители са се намирали на
разстояние около 470 метра един от друг и безспорно и двата са били на
територията на едно и също въведено ограничение на движението.Това се
установява от приложената по делото заповед от Директора на ОПУ В., от
която е видно , че е въведена временна организация на движението със срок
до 15.05.2024г. в участъка от км.161+800 до км. 171+600.В целият този
участък е въведено ограничение на скоростта от 50км/ч. и двата ел. фиша са
били издадени на територията на едно и също въведено ограничение на
движението. Установява се, че жалбоподателката е санкционира два пъти за
нарушение на една и съща забрана.Отново следва да се подчертае на
23.02.2024г. в 16:30 и в 16:31 часа на път I-1 район Р. извън населено място с
посока на движение към гр. С. при ограничение от 50км/ч въведено с пътен
знак В26 важащ за целия участък от км.161+800 до км.171+600 са установени
два броя нарушения на скоростта от МПС „БМВ Х 6 Х ДРАЙВ 40 Д”с рег.№
.... като са наложени два броя санкции на основание чл.182 ал.2 т.4 и т. 5 от
ЗДВП , установени с две АТСС. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6
НПК вр. чл. 84 ЗАНН не се образува административнонаказателно
15
производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за
същото административно нарушение има още незавършено
административнонаказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване. Касае се за общо прекратително основание, чийто правни
последици включват: а) прекратяване висящността на производството с
влизането в сила на акта, с който е постановено, при последваща
възобновимост единствено чрез извънредните способи; б) прекратяване също
и на подвигнатото по него административнонаказателно обвинение; в)
задействане на забраната non bis in idem със следващата се от нея
недопустимост да се образува ново административнонаказателно
производство спрямо същото лице за същото нарушение.Според признаците
от дефиницията на решение на СЕО от 09.03.2006 г. по дело С-463/04
"същото нарушение" ще е налице при "идентичност на деянието, разбирано
като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от
правната квалификация или защитавания правен интерес". Такава е и
националната съдебна практика, според която процесуалният закон изключва
възможността наказателни, респ. административнонаказателни производства
да се водят с един и същи предмет спрямо едно и също лице. Горното правило
се прилага дори в хипотезата когато е налице разлика в правната
квалификация и допълнително инкриминираните обстоятелства. Правилото
"non bis in idem", видно от чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, намира отражение в две
хипотези – първата е при наличието на още висящо
административнонаказателно производство, какъвто е настоящият случай, а
втората – при влязло в сила съдебно решение или прекратително определение
или разпореждане по производството за същото нарушение срещу същото
лице.
Видно от приложените по делото доказателства спрямо
жалбоподателката са издадени два броя електронни фиша: ЕФ серия К
№8720823 г. и ЕФ серия К №8714681 г. от ОД на МВР-В. за извършено
деяние по едно и също време, на една и съща дата – 23.02.2024г., в един и
същи час – 16:30 ч. и 16:31 ч., за едно и също нарушение – по чл. 21, ал. 2 във
вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на едно и също основание – по чл. 189, ал. 4 във вр. чл.
182, ал. 2, т. 4 и т.5 ЗДвП, по отношение на един и същи субект –
жалбоподателката и по отношение на един и същи участък от пътя, с което е
16
въведено едно ограничение. Това представлява допуснато съществено
процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на
издадения ЕФ.С издаване на ЕФ серия К №8720823 г. и ЕФ серия К №8714681
г. от ОД на МВР-В., в случая са започнати две отделни
административнонаказателни производства за ангажиране на отговорността
на жалбоподателката за извършено едно и също деяние, с което наказващият
орган е нарушил общата забрана за налагане на повече от една санкция за
едно и също нарушение. Съдебната практика е константна, че неприлагането
на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН е винаги съществено процесуално
нарушение.По тези съображения съдът прие, че обжалваният Електронен
фиш серия К № 8720823 е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен.
Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. В изречение второ от същия
текст са визирани реквизитите на електронния фиш, като този акт няма за
издател конкретен административнонаказващ орган и не изисква посочване
на данни за такъв. Ето защо, когато законът визира специфичен ред за
издаване на подобна категория актове, които се генерират от автоматизирана
система за управление и контрол, изключваща по начало преценка на
контролен орган досежно предпоставките за издаването им, може да се
достигне до хипотеза, когато за едно и също нарушение ще бъдат наложени
повече от една санкции, с едни и същи еднотипни актове. Наличието на
подобна хипотеза нарушава принципа "ne bis in idem ", който гласи, че никой
не може да бъде наказван два пъти за едно и също нарушение. Това основно
право е признато както от Хартата на основните права на Европейския съюза,
от Европейската конвенция за защита на правата на човека, включително и от
Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на Общото събрание на
Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Забраната за повторно
съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние е основополагащ
принцип, чиято цел е препятстване повторение на производство, приключило
с окончателен акт. Посоченото правило е съществен елемент на правото на
17
справедлив процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, а извън посочените в чл. 4, § 2 от
Протокол № 7 изключения, всякакви ограничения на действието му при
каквито и да е обстоятелства, са несъвместими с безусловно задължителната
му природа. В конкретния случай, този принцип намира проявление и в
разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, която е приложима и спрямо електронните
фишове съгласно препращащата разпоредба на чл. 189, ал. 14 от ЗАНН.
Налице са две електронни фиша налагащи административно наказание за
едно и също административно нарушение, което правно положение е
юридически нетърпимо.
От страните не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.4
от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 8720823/23.02.2024 год. на ОД на МВР гр.В.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
18