Р Е Ш Е
Н И Е
№ 5241/14.12.2017г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети декември, две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13222 по описа на
Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба вх. № 50248 от 5.9.2017 г. от Н.А.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуален представител срещу „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от
577.26 лева, представляваща
начислена корекция на електроенергия по фактура № **********/29.08.2017 г., за
периода 31.01.2016 г. – 30.01.2017 г., за обект с абонатен № * и клиентски № *,
с адрес на потребление: гр. Варна, кв. „*“, ул. „* *“ № *. Претендират се и
направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на ел.
енергия в обект с клиентски № * и абонатен № *. Твърди, че според
ответното дружество е уведомен за извършена проверка, за което е съставен
констативен протокол от 30.01.2017 г., в резултат на което е извършена корекция
на електроенергия по фактура № 0255772487/17.05.2017 г., за периода
21.11.2015 г. – 20.11.2016 г. Оспорва се корекционната процедура, както и начина, и методиката за начисляване на
процесната сума по партидата на ищеца. Твърди се също и че ищецът не е потребил
начисленото допълнително количество ел. енергия, равняващо се на процесната
сума.
Ответникът - „Енерго -
Про Продажби” АД,
депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира подробни
доводи за допустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е абонат на ответното дружество. Не оспорва обстоятелството,
че страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а
също и че на 30.01.2017 год., в изпълнение на чл. 44 ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на СТИ на потребителя.
Релевира доводи във връзка с правилността на корекционната процедура, извършена
съобразно правилата на ПИКЕЕ. Отправя се искане до съда за отхвърляне на предявения
иск.
Претендира се присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения
по делото констативен протокол № 1201180/30.01.2017 год. се установява, че на
същата дата служители на „Е.- П. М.” АД са извършили техническа проверка в обект клиентски № * и абонатен № *, с
адрес на потребление: гр. Варна, кв. „*“, ул. „* *“ № *, при която са отчетени показанията на СТИ на регистри,
както следва: тарифа 1.8.1 – 000037 кВТч, тарифа 1.8.2 – 000097 кВТч, тарифа
1.8.3 – 000067 кВТч, тарифа 1.8.4 – 003981 кВТч и тарифа 1.8.0 – 004183 кВТч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Протоколът е
подписан от служителите на оператора, извършили проверката, а също и от двама свидетели.
Въз основа на констатациите от проверката
е изготвено становище от 28.08.2017 год. (л. 24), одобрено на 21.08.2017 год.,
за начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект №
* и
клиентски № *, в размер на 3981 кВТч., за периода 31.01.2016 год. – 30.01.2017 год., въз
основа на осъществен прочит на паметта на СТИ, при който е установено
неотчетено количество ел. енергия.
Въз основа на становището е издадена
фактура № **********/29.08.2017
год., с издател „Енерго -
Про Продажби” АД и получател – Н.А.И., на стойност 577.26 лв. с ДДС, представляващи
стойността на служ. начислено количество ел. енергия за обект № * и
клиентски № *, в размер на 3981 кВТч., за периода 31.01.2016 год. – 30.01.2017 год.
От заключението на вещото
лице по изготвената в хода на производство съдебно - техническа експертиза, неоспорено
от страните, и което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се
установява следното: СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност; прецесната
корекция е извършена след прочит на регистър 1.8.4,
който не е изведен на дисплея на СТИ; налице е т. нар.
софтуерно вмешателство, констатирано от БИМ; технически възможно е отчетът в т.
нар. „невидима“ тарифа да бъде за срок по – дълъг от една година, за какъвто е
направена корекцията.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен
иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за неговото
разглеждане, е наличие на правен интерес за
ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо, на спора за отричаното
от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно
притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на
същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск следва да е
налице към момента на неговото предявяване до приключване на устните състезания.
В конкретната хипотеза, наличието
на спор между страните относно дължимостта на вземането,
произтичащо от договор за продажба на електрическа
енергия, който застрашава имуществената сфера на
ищеца, в предвид установеното наследствено правоприемство обосновават
правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост
на иска.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие
на облигационна обвързаност с ответника по силата на договор за доставка на ел.
енергия, а също и начисляване на процесната сума като корекция на сметката на
абоната.
В тежест на
ответника е да установи наличие на задължение на
ищеца в посочения размер, произтичащо от извършена корекция на сметката на
абоната, в т. ч. и изпълнение на процедурата, предвидена в раздел ІХ на ПИКЕЕ,
приети с Решение № 147/14.10.2013 год. на ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.
Между страните
липсва спор, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия за стопански нужди, както
и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към
електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение да заплаща
използваната ел. енергия.
Предмет на спора
е наличие на предпоставките за възникване на
договорно право на ответника служебно да начислява допълнителни количества за
ел.енергия.
Процесната проверка е
извършена на 30.01.2017 год., поради което и в настоящия случай приложение
следва да намерят Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 год., в сила от 16.11.2013 год.
С визираните правила
е уредено правото на оператора на съответната мрежа да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа – същите са приети от ДКЕВР с
решение по т. 3, обективирано в Протокол № 147/14.10.2013
г., взето в съответствие с правомощията на Комисията, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3
ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ Устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени
въвправилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване, които правила се приемат
от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните
предприятия и комисията на интернет страниците им.
Предвид
изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка на
средството за търговско измерване на ищеца, на посочения адрес на доставка на
ел. енергия съществува нормативна възможност, регламентираща правото на
ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия.
В настоящия
случай от приобщения КП, показанията на разпитания свидетел и заключението по
СТЕ се установи по несъмнен начин, че при
проверката не са констатирани механични повреда, деформация или неизправност в
корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера - не е
установена грешка при измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и
дефект в тарифния превключвател. Напротив - касае се за намеса в софтуера на
СТИ, в резултат на която количествата ел. енергия са отчитани освен по дневна и
нощна, и по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.4. При тези данни
корекционните основания по чл. 48 и чл. 49 ПИКЕЕ са неприложими, защото
хипотезата на чл. 48 ПИКЕЕ касае
механични дефекти и неизправности на самия електромер или схемите му на
свързване и измерване, а хопотезата на чл. 49 ПИКЕЕ регламентира специфична
неизправност на часовника (тарифния превключвател) на СТИ. В чл. 50 ПИКЕЕ е предвидена възможност
на корекция при несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при
разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика. Настоящият случай обаче не е такъв, защото процесният електромер не
е от типа „Смарт”, при който данните от преноса да се
записват директно в информационните масиви на дружеството, нито пък по делото
са приобщени доказателства да е извършван отчет на място, показателите от който
да са различни от тези на електромера. Ето защо разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ също не може да бъде приложена.
От изложеното
следва изводът, че при фактическите данни по делото корекционните правомощия на
ответното дружество по правилата на чл. 48 – 50 ПИКЕЕ са неприложими, а нормите
на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ имат процесуален
характер и визират условията за реализиране на корекционната процедура. Ето
защо начисляването на исковата сума въз основа на тези корекционни правила
следва да се отрече.
На следващо
място - следва да бъде разгледана и възможността исковата сума да съставлява
стойност на реално потребена ел. енергия. В тази връзка обаче е от значение на
първо място, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко
нарушение на разпоредбата на чл. 10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството
– доставчик да осигурява на страната,
която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на
показанията на средствата за търговско измерване. След като
невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с
който разполагат само неговият производител и
лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на
абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. На следващо място, отчетът по незаявена от
потребителя тарифа е в противоречие с нормативите на чл. 11 ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4
ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното
ел. напрежение, когато това е възможно, както в случая. Нещо повече - напълно
неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително консумирани
натрупаните в скрития регистър показатели. Абсолютно неясно остана освен това дали енергията по тарифа
1.8.4 е потребена от ищеца - абонат за
процесния период и дали изобщо е потребена от него, а не например от преходен
абонат (ако след предходна подмяна електромерът не е бил нулиран, преди да бъде
свързан към процесния обект, той ще съхранява и данните от консумацията на
предишния обект, а липсват и доказателства, и твърдения, че СТИ е било
монтирано на обекта на ищеца с нулеви показатели). Изложеното
обуславя извод, недължимост на процесната сума, като цена за реално доставена
до обекта на ищеца ел. енергия в рамките на исковия период.
По изложените
съображения се налага извода, че ответника не установи наличие на основание и
законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед
на което и се налага извода за основателност на претенцията, поради което и
същата следва да бъде уважена, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съобразно
изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца следва да се присъдят
извършените разноски в общ размер на 355.00 лева, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.А.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, не дължи на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 577.26 (петстотин седемдесет и седем
лева и двадесет и шест стотинки) лева,
представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура №
**********/29.08.2017 г., за периода 31.01.2016 г. – 30.01.2017 г., за обект с
абонатен № * и клиентски № *, с адрес на потребление: гр. Варна, кв. „*“, ул. „*
*“ № *, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати
на Н.А.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 355.00
(триста петдесет и пет) лева, представляваща извършени разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: