Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 35
05.04.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на двадесет
и пети март две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря
Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №343 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. №5656/06.02.2019г., от адв. Невена
Чайпек – БАК, процесуален представител на А.Е.С., роден на ***г., срещу Решение
№ 167/21.01.2019г. по гр.д. №6074/2018г. на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е наложил
мярка за защита на Н.А.С., гражданска на Р.Ф., родена на ***г***, чрез адвокат Кремена
Джамбазова, ВАК, срещу домашно насилие, осъществявано от А.Е.С., гражданин на Р.Ф.,
роден на ******* Р.Ф., с адрес: град Черноморец, ул. „Зеленика“ №1, вх.2, ап.В1,
като е задължил А.Е.С., гражданин на Р.Ф., роден на ***г*** Р.Ф., с адрес: град
Черноморец, ул. „Зеленика“ №1, вх.2, ап.Б1, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по молбата от Н.А.С., гражданска на Р.Ф., родена на ***г***. Забранено
е на А.Е.С., гражданин на Р.Ф., роден на ***г*** Р.Ф., с адрес: град Черноморец,
ул. „Зеленика“ №1, вх.2, ап.В1, да приближава на по – малко от 50 /петдесет/
метра жилището Н.А.С., гражданска на Р.Ф., родена на родена на *******,
местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих.
Оставена е без уважение молбата от Н.А.С.,
гражданска на Р.Ф., родена на родена на ***г***, за налагане на мярка за
защита по реда на Закона за защита от
домашното насилие: отстраняване на ответника по молбата А.Е.С., гражданин на Р.Ф.,
роден на ******* Р.Ф., с адрес: град Черноморец, ул. „Зеленика“ №1, вх.2, ап.В1,
от съвместно обитаваното жилище, находящо се на адрес: град Черноморец, ул.
„Зеленика“ №1, вх.2, ап.В1 по реда на незабавната защита.
Срокът за който е наложена мярката по
реда на Закона за защита от домашно насилие е 6 месеца.
Предупреден е А.Е.С., гражданин на Р.Ф.,
роден на ***г*** Р.Ф., с адрес: град Черноморец, ул. „Зеленика“ №1, вх.2, ап.В1,
че на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно
уведомява органите на прокуратурата.
Наложена е на А.Е.С., гражданин на Р.Ф.,
роден на ***г*** Р.Ф., с адрес: град Черноморец, ул. „Зеленика“ №1, вх.2, ап.В1,
глоба в размер 200 лева /двеста лева/.
Осъден е А.Е.С., гражданин на Р.Ф.,
роден на ***г*** Р.Ф., с адрес: град Черноморец, ул. „Зеленика“ №1, вх.2, ап.В1, да плати по сметка на Бургаски районен съд
държавна такса в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.
Твърди се, че първоинстанционното
решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се
съображения.
Оспорва се доказателствената стойност на
декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН в настоящото производство, като се твърди,
че ищцата не владее български език и е подписала декларация, за която носи
наказателна отговорност, без същата да е подписана от преводач, който да
преведе изложеното от нея.
На следващо място се посочва, че
свидетелите ангажирани от ищцата, не са провели успешно доказване на твърдения
от нея акт на насилие, осъществен на 20.07.2018г.
Твърди се, че ищцата е инициирала производство
по ЗЗДН, за да злепостави съпруга си в бракоразводното дело, което се води в
Русия.
Поради гореизложеното се иска от съда да
отмени изцяло обжалваното решение.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от Н.А.С., гражданка на Р.Ф., родена на ***г***, чрез адв. Кремена Джамбазова - ВАК,
с който жалбата се оспорва като неоснователна и се иска от съда да я остави без
уважение, а обжалваното решение да се потвърди.
Оспорва се твърдението, че ищцата не
владее български език.
Твърди се, че гласните доказателства на
ответната страна са били предварително подготвени и това е било установено от
първоинстанционния съд, поради което същите не са кредитирани.
Жалбата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК. Изхожда от надлежна страна, за която обжалваното решение поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
В съдебно заседание от въззивникът А. Е.
С. не се явява, представлява се от адв. Чайпек, която поддържа въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззиваемата Н.А.С.,
редовно призована, не се явява, не се представлява.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:
Районният съд се е произнесъл по молба с
правно основание чл.8, т.1, вр. чл. 3, т.1 от ЗЗДН.
Производството пред първата инстанция е
започнало по молба на Н.С., срещу А.С., за издаване на заповед и заповед за
незабавна защита по смисъла на чл. 5, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, от осъществено
на 13.07.2018 г. и на 20.07.2018г. домашно насилие от ответника, който е неин
съпруг.
В молбата се твърди, че съпругът на
молителката проявява агресия, изразяваща се в нанасяне на побой спрямо нея в
присъствие на двете им малолетни деца. По-конкретно са изложени случай на
извършено насилие на 13.07 и 20.07.2018г., като след случая от 20.07.
молителката се изнесла от обитаваното от тях жилище и заживяла при сестра си,
заедно с децата. Към молбата е приложена декларация, за домашно насилие,
осъществено на 13.07.2018г.
Районният съд, като е взел предвид, че
молбата е подадена на 17.08.2018г. по пощата, т.е. след изтичане на
едномесечния срок, за случаят, осъществен на 13.07.2018г. е дал указания на
молителката да представи декларация за този, осъществен на 20.07.2018г.
В изпълнение на дадените от съда указания
е представена декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, за насилието, осъществено на
20.07.2018г.
Ответникът не е изразил становище по
молбата.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните по делото, обстоятелството,
че са съпрузи.
От данните по делото се установява, че и
двете страни са подавали поредица от жалби един срещу друг до различни
институции, което е индиция за влошените отношения помежду им. В тази връзка
пред първата инстанция са представени: Заявление от 19.07.2018г. от Н.С. ***;
Протокол за предупреждение от 19.07.2018г., съставен от полицейски орган, с
който е предупреден А.С. да не отправя закани, обиди и заплахи срещу съпругата
си, да не влиза във физическа саморазправа с нея; Протокол за предупреждение от
19.07.2018г., съставен от полицейски орган, с който е предупредена Н.С. да не отправя
закани, обиди и заплахи срещу съпруга си, да не влиза във физическа
саморазправа с него; Молба от А.С. до Главна дирекция „Гранична полиция“ от
03.09.2018г.; Молба от А.С. *** от 03.09.2018г.; Уточнение от А.С. до Директора
на дирекция „Международна правна закрила на детето“ при Министерство на
правосъдието от 12.09.2018г.; Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 28.09.2018г., образувано по сигнали и от двамата съпрузи.
В представената по делото декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, молителката е посочила, че спрямо нея е бил извършен акт на
домашно насилие от страна на съпруга й А., изразяващ се в нанасяне на удари по
тялото, главата, крещене и отправяне на заплахи, осъществен на 20.07.2018г. в
дома им.
В първоинстанционното производство са били разпитани свидетелите Е.Е.
М., П.П.П., Р.Д.С., Г.В.Д..
Свидетелката М. заявява, че е чула от
молителката за извършеното спрямо нея насилие, като е видяла по ръцете, краката
и гръдния й кош синини. Твърди още, че тя завела молителката в болницата, тъй
като последната не говори български, няма роднини и близки хора, като това се
случило в средата на юли. Свидетелката не си спомня точни дати.
Свидетелката Стаматова заявява, че и
двамата съпрузи не говорят български език, като тя им е превеждала по време на
разпита в полицията. Посочва още, че на 20.07. вечерта А.С. й позвънил
притеснен, че съпругата му е решила да напуска страната, заедно с малкия им син
на другия ден сутринта.
Свидетелят Павлов твърди, че на
процесната дата 20.07.2018г. заедно с А. и сина му са били на риболов от 9 часа
сутринта до 20 часа вечерта.
Свидетелката Д. заявява, че знае от Н.
за осъществено спрямо нея насилие, виждала е синини по тялото й. Няма спомен за
точната дата, но твърди, че е около 16-17 юни.
Във връзка с твърдението на молителката,
че след инцидента на 20.07.2018г., заедно с децата си е отишла да живее при
сестра си, пред районния съд е изискана и приета справка от Министерство на
вътрешните работи, ОДМВР Бургас, сектор „Миграция“, с вх. №44275/31.10.2018г.,
видно от която за периода 01.01.2018г. до 25.10.2018г. Екатерина Спивак
/сестрата на молителката/, родена на ***г., гражданка на Р.Ф. има регистрирани
следните пътувания през границите на Република България: влизане в РБ Аерогара
Бургас на 03.08.2018г.; излизане от РБ Аерогара Бургас 19.08.2018г., т.е. в
твърдения от молителката период, сестра й изобщо не се е намирала на
територията на Република България.
При така установеното от фактическа страна и с оглед
изложените в молбата на Н.С. твърдения, настоящата инстанция приема, че в случая не е доказано извършването на твърдения акт на домашно насилие, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, на
процесната дата, за да бъде приложена
защитата, предвидена в този закон.
От данните по делото не се установява извършването на описаните в молбата конкретни действия на психическо и
физическо насилие, изразяващо се в нанасянето на
удари по тялото, крещене и отправяне на заплахи от страна на въззивника А.С. спрямо неговата
съпруга – въззиваемата Н.С. на посочената в молбата дата – 20.07.2018г.
Както многократно е подчертавано в
съдебната практика, Законът за защита от домашно насилие регламентира отношения
между лица в близка или родствена връзка, като често за тези отношения няма
преки доказателства. В тази връзка, целейки осигуряване на адекватна защита,
законодателят в чл. 13, ал.3 от ЗЗДН е предвидил, че когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация.
В настоящия случай е оспорена
доказателствената стойност на декларацията, с аргумент, че молителката не
владее български език и няма как да я е подписала. За установяване на това
обстоятелство не са събрани неоспорими доказателства. Действително според
свидетелите, молителката Н. не владее български. Процесуалният й представител –
адв. Д., обаче поддържа, че комуникира с нея на български, а по делото се
намира и пълномощно /л. 57 от първоинстанционното производство/, от Н.С., с
което е упълномощила Екатерина М. и в което молителката е написала саморъчно,
че владее писмено и говоримо български език и не се нуждае от преводач. Следва
да се отбележи, че молителката не се е явявала лично в нито едно съдебно
заседание, пред двете съдебни инстанции, съдът не е придобил преки впечатления
и обстоятелството дали владее български или не, е останало неизяснено.
Дори и да се приеме, че декларацията удостоверява изложените в молбата твърдения, то следва
да се има предвид, че същите са оборени напълно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които се установява, че
соченият като извършител А.С. не е отправял описаните в молбата заплахи към съпругата си Н.С., респективно не е извършил акт на домашно насилие спрямо молителката на
твърдяната от нея дата. Двете
свидетелки, доведени от молителката заявяват, че не си спомнят конкретната
дата, като според М., процесният инцидент се е случил около средата на юли, а
според Д. – 16,17 юни – много преди посочената от молителката дата. Следва да
се отбележи, че никоя от свидетелките не е била очевидец на процесните събития.
И двете заявяват, че са научили за извършеното насилие от молителката.
В този смисъл, депозираната от Н.С. молба за налагане мерки за защита от домашно насилие спрямо съпруга й А.С. като
извършител се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Във въззивната жалба е посочено, че
първоинстанционното решение се обжалва в цялост. В частта, с която районният
съд е оставил без уважение молбата на Н.А.С., за налагане на мярка за защита по
реда на Закона за защита от домашното насилие - отстраняване на ответника по молбата от
съвместно обитаваното жилище, по реда на незабавната защита, въззивникът няма правен
интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което в тази част
жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се
прекрати.
В останалите части, решението на районния
съд следва да бъде отменено.
При този изход на делото молителката Н.С., която е въззиваема страна в настоящото производство, следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 25 лв.
При този изход на делото и направенoтo от въззивника
искане за присъждане на разноски, такива му се следват, предвид основателността
на въззивната жалба. Направено е искане в този смисъл своевременно, представен
е списък на разноските, от който е видно, че същите са в размер на 400 лв. –
адвокатски хонорар за производството пред първата инстанция. Представени са
доказателства за плащане.
Така мотивиран, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с
вх. №5656/06.02.2019г., от адв. Невена Чайпек – БАК, процесуален представител
на А.Е.С., роден на ***г., срещу Решение № 167/21.01.2019г. по гр.д.
№6074/2018г. на Районен съд Бургас, в частта, с която е оставена без уважение
молбата от Н.А.С., гражданска на Р.Ф., родена на родена на ***г***, за налагане
на мярка за защита по реда на Закона за
защита от домашното насилие: отстраняване на ответника по молбата А.Е.С.,
гражданин на Р.Ф., роден на ******* Р.Ф., с адрес: град Черноморец, ул.
„Зеленика“ №1, вх.2, ап.В1, от съвместно обитаваното жилище, находящо се на
адрес: град Черноморец, ул. „Зеленика“ №1, вх.2, ап.В1 по реда на незабавната
защита и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №343/2019г. по описа на БОС в
тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 165 от 21.01.2018г. на Районен съд Бургас, постановено по гр.д. № 6074/2018г., в частите, с
които:
-
е
наложена мярка за защита
на Н.А.С., гражданска на Р.Ф., родена на *******, чрез адвокат К.Д., ВАК, срещу домашно насилие, осъществявано от А.Е.С.,
гражданин на Р.Ф., роден на ******* Р.Ф., с
адрес: град Черноморец, ул. „Зеленика“ №1, вх.2, ап.В1,
-
е задължен А.Е.С., гражданин на Р.Ф., роден на ******* Р.Ф., с адрес: град Черноморец, ул. „Зеленика“ №1,
вх.2, ап.Б1, да се въздържа от извършване на домашно насилие по молбата от Н.А.С.,
гражданска на Р.Ф., родена на родена на *******.
-
е
забранено на А.Е.С., гражданин на Р.Ф., роден на ******* Р.Ф., с адрес: град Черноморец, ул. „Зеленика“ №1, вх.2, ап.В1, да
приближава на по – малко от 50 /петдесет/ метра жилището Н.А.С., гражданска на Р.Ф.,
родена на родена на *******, местоработата й, както и местата за социални
контакти и отдих.
-
е
предупреден А.Е.С., гражданин на Р.Ф., роден на ***г*** Р.Ф., с адрес: град
Черноморец, ул. „Зеленика“ №1, вх.2, ап.В1, че на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
прокуратурата.
-
е
наложена на А.Е.С., гражданин на Р.Ф., роден на ******* Р.Ф., с адрес: град
Черноморец, ул. „Зеленика“ №1, вх.2, ап.В1, глоба в размер 200 лева /двеста
лева/.
-
е
осъден А.Е.С., гражданин на Р.Ф., роден на ******* Р.Ф., с адрес: град
Черноморец, ул. „Зеленика“ №1, вх.2, ап.В1,
да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на
25,00 лева /двадесет и пет лева/.
ОТМЕНЯ издадената въз
основа на Решение № 165 от 21.01.2019г. на Районен съд Бургас, постановено по
гр.д. № 6074/2018г., Заповед № 13/21.01.2018г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. № 34578 от 20.08.2018г., подадена от
Н.А.С., гражданска на Р.Ф., родена на *******, против А.Е.С., гражданин на Р.Ф., роден на ******* Р.Ф., с адрес: град Черноморец, ул. „Зеленика“ №1,
вх.2, ап.В1, за издаване на заповед с налагане на мерки за закрила на основание
чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н.А.С., гражданска на Р.Ф., родена на *******, да заплати по сметка на Районен съд Бургас държавна такса
в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Н.А.С., гражданска на Р.Ф.,
родена на *******, да заплати на А.Е.С., гражданин на Р.Ф., роден на ******* Р.Ф.,
с адрес: град Черноморец, ул. „Зеленика“ №1, вх.2, ап.В1, сумата от 400
/четиристотин/ лв., представляваща съдебно-деловодни разноски – адвокатско
възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.