Решение по адм. дело №966/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от Я. Г. Т., [ЕГН], от [населено място], [жк], [адрес], чрез процесуален представител адвокат В. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000184 от 03.04.2025г., издадена от В. Н. С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“. Със заповедта на Я. Г. Т. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят иска отмяна на акта. Твърди, че не е получил нито едно от описаните в заповедта наказателни постановления, което пораждало съмнения, че същите били връчени на друго лице и в този смисъл няма как да е знаел за отнемането на контролните точки. На жалбоподателя не било връчено и наказателно постановление, в което да е отбелязано, че са му отнети всички контролни точки, каквото е изискването на чл.3, ал.2 от Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. А., поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира присъждане на разноските по делото, изразяващи се в заплатен депозит за експертиза и за адвокатско възнаграждение.

Ответникът, В. Н. С. - полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представено по делото писмено становище са развити доводи за неоснователност на жалбата (л.28), а в съпроводителното писмо, с което е представена преписката, е направено възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение (л.11).

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, засегнато от действието на издадения административен акт и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000184 от 03.04.2025г., полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, разпоредил да бъде иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП (л.16).

В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки, с влезли в сила НП, както следва:

1. НП №17581/11.11.2008г. на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 23.12.2008г., с което се отнемат 9 контролни точки (л.22);
2. НП № 437/28.01.2010г. на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 17.03.2010г., с което се отнемат 10 контролни точки (л.23);
3. НП № 164/10.05.2010г. на 02РУ-Бургас, влязло в сила на 30.06.2010г., с което се отнемат 6 контролни точки (л.24);
4. НП № 11159/19.11.2010г. на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 10.12.2010г., с което се отнемат 8 контролни точки (л.25);
5. НП № 2948/15.04.2011г. на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 17.06.2011г., с което се отнемат 8 контролни точки (л.26)

Според заповедта, с отнемането на тези контролни точки Терчев е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Посочените в заповедта наказателни постановления са представени по делото, като всяко едно от тях съдържа и разписка за връчване, върху която е положен подпис, целящ да удостовери, че връчването е извършено на Я. Т. и датата на извършване на връчването.

По делото е представена справка картон на водача (л.17-20). Справката съдържа информация за съставени актове, издадени наказателни постановления и фишове на Я. Т.. Съдържа и информация за възстановяване на точки и преизчисляване, както следва:

- първоначални контролни точки към 01.01.2000г. – 39;

- възстановени контролни точки на 19.10.2007г.- оставащи точки: 39 (ред 11 от справката);

-възстановени контролни точки на 18.06.2011г. – оставащи точки: 11 (ред 17);

-оставащи точки (възстановени при миграция) към 31.01.2014г. – оставащи точки (възстановени при миграция): 39 (ред 18 от справката);

-възстановяване на контролни точки след 2 години без наказания на 23.07.2020г. - служебно възстановени 18 точки (ред 33);

-възстановяване на контролни точки след 2 години без наказания на 27.02.2025г. - служебно възстановени 6 точки (ред 39).

Като доказателства по делото са приети Заповед№ 8121 з-1632/02.12.2021г. (л.30-31), подписана от министъра на вътрешните работи, с която полицейските инспектори VI-IV степен в ОДМВР /т. 1.3.2./ са определени да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата. Представена е и Заповед № 251з-5636/10.10.2023г. (л.29), подписана от директор на ОДМВР Бургас, с която по т.1.8. полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.

По делото е представен и протокол за резултатите от проведено допълнително обучение на водачи на МПС от 18.06.2011г., в който е отразен списък на обучаемите, като под №2 в таблицата са посочени трите имена на жалбоподателя, неговото ЕГН и местоотчет (л.27).

В хода на съдебното дирене е открито производство по оспорване истинността на подписа, положен върху разписки, които са обективирани в наказателните постановления, посочени в обжалваната заповед.

По делото е допусната и приета съдебно-почеркова /графична/ експертиза (л.49-54).

Според заключението на вещото лице, в разписките към посочените в обжалваната заповед наказателни постановления с номера НП №17581/11.11.2008г., НП №11159/19.11.2010г., НП №164/10.05.2010г., НП № 437/28.01.2010г. и НП№ 2948/15.04.2011г., подписите, целящи да удостоверят връчването, са изпълнени от жалбоподателя Я. Г. Т..

II. ПРАВОТО:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В. Н. С. заема длъжността полицейски инспектор към ОДМВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ и по силата на т.1.8 от заповед № 251з-5636/10.10.2023г. (л.29), издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. Освен това със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи е оправомощен и да осъществява контрол по ЗДвП в рамките на обслужваната от него територия (л.30-31).

Спазена е предвидената от закона писмена форма.

Административният орган е приел, че са налице основанията на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Според чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания (влезли в сила наказателни постановления, с които са отнети всички контролни точки на водача), посочени в оспорената заповед.

В настоящия случай, органът е приел, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила наказателни постановления, въз основа на които на същия са отнети всички контролни точки, за периода 23.12.2008г.-17.06.2011г., поради което същият е бил длъжен да върне СУМПС.

Фактът на влизане в сила на петте наказателни постановления, с които се отнемат общо 41 контролни точки, съдът приема за доказан, тъй като върху разписките, удостоверяващи връчването им, е положен подписът на жалбоподателя. Основание за този извод дават представените по делото разписки за връчване на НП, както и заключението на графичната експертиза, потвърждаващо истинността на подписа, изпълнен от жалбоподателя върху разписките за връчване на процесните НП.

Преценката за влизане в сила на наказателното постановление е елемент от фактическия състав на чл.171, т. 4 ЗДвП, защото само въз основа на влезлите в сила наказателни постановления могат да бъдат отнети контролни точки и следователно да настъпи, при достигане на установения в закона брой, ex lege загубване на правоспособността на водача, в резултат, на което и официалният удостоверителен документ – свидетелството за управление, престава да съответства на действителния правен статус на водача и следва да бъде върнато или иззето.

Въпреки това, съдът намира, че заповедта е материално незаконосъобразна, защото не са реализирани кумулативно изискуемите предпоставки на чл.171, т. 4 ЗДвП - 1) загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството.

Не е доказана първата изискуема предпоставка за налагане на принудителната административна мярка - загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки към датата на издаване на оспорената заповед.

Според разпоредбата на чл.2 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм.; действаща към процесния период), при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

В случая към 01.01.2000г., според справката картон на водача, жалбоподателят е разполагал с първоначален брой от 39 точки. Такъв е броят на точките и към 19.10.2007г. - до момента на издаване на НП от 11.11.2008г., с което са му отнети 9 точки (ред 12 от справката).

Впоследствие през 2010г. са били издадени три от процесните наказателни постановления (представени по делото), с които са били отнети общо 24 контролни точки. През 2011г. с НП от 15.04.2011г. на водача са били отнети и още 8 точки.

При това положение следва извод, че към 17.06.2011г. жалбоподателят вече не е разполагал с контролни точки (9 + 24 + 8 = 41).

Независимо от това, на ред 17 от справката фигурира запис, според който на 18.06.2011г. на Терчев са били възстановени контролни точки, като оставащите такива са 11 на брой.

Посочената дата съвпада с датата на представения по делото протокол от резултатите за проведено допълнително обучение на водачи на МПС, сред които е и самият жалбоподател (л.27). В този смисъл следва да се приеме, че на 18.06.2011г. Терчев се е явил на допълнително обучение на водачи на МПС съгласно чл.158,т.1 от ЗДвП, който факт е доказан с представения по делото протокол.

Същевременно на ред 18 от справката е посочено, че оставащите точки към 31.01.2014г. са 39 бр. – „възстановени при миграция“.

Тук следва да се посочи, че справката картон на водача е издадена на основание чл.25, ал.2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., според който броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет в отдел /сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача и се отразяват в автоматизирана информационна система. Доколкото справката е изготвена въз основа на националните регистри на МВР, същата представлява годно доказателствено средство – удостоверителен официален документ.

Фактът на възстановяване на отнетите контролни точки до първоначалния им брой от 39 (към 31.01.2014г.) е признат от ответника с направените вписвания в справката картон на водача и е благоприятен за жалбоподателя, поради което съдът го приема за доказан.

Съдът отбелязва, че в преценката за законосъобразност на оспорения акт, е обвързана с фактическите основания за издаването му. Поради това, не може да обсъжда наличие на предпоставки за налагане на ПАМ въз основа на факти извън тези, приети от административния орган - в случая, издадените след 17.06.2011г. наказателни постановления.

Само за яснота посочва, че след 31.01.2014г. на Терчев са издавани и други наказателни постановления, с които на водача са отнемани контролни точки. В периода 14.04.2017г. - 23.07.2018г. са били издадени две наказателни постановления, с които са отнети общо 18 контролни точки. Същите обаче са били възстановени отново на 23.07.2020г. (ред 33 от справката), тоест броят им е останал отново 39 к.т.

Наред с това, са налице и данни за отнети 6 бр. контролни точки с НП от 06.12.2022г., като същите са били отново възстановени на 27.02.2025г. поради изтичането на 2 години без наказания (ред 39 от справката).

Следователно, към датата на издаване на оспорената заповед след приспадане на точките, отнети с процесните наказателни постановления, с оглед представените по делото разписки за връчване на НП и справката-картон, на жалбоподателя не са били отнети всички контролни точки, тъй като е установен пълния брой от 39 контролни точки.

При наличие на оставащи контролни точки правоспособността не е загубена.

Този извод прави ненужна преценката за реализиране на втората кумулативна предпоставка, регламентирана с нормата на чл. 157, ал.4 от ЗДвП - неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за правоуправление.

Съдът счита, че основанията за издаване на процесната заповед не са доказани. От една страна административният орган разполага с пет НП, с които общо се отнемат повече от 39 контролни точки, но са издадени в периода 23.12.2008г. – 17.06.2011г., а процесната заповед е издадена едва през 2025г.

Същевременно според справката –картон, жалбоподателят притежава контролни точки към датата на издаване на процесната заповед. Т. е. самият административен орган е представил взаимно изключващи се доказателства, всички съставени от него.

Посоченото противоречие не може да се преодолее с обясненията на ответника дадени в писменото становище. Те представляват необосновано с доказателства лично мнение на ответника. Съдът не може, както се иска в становището, да основе съдебният си акт само на част от доказателствата, като игнорира други, без да са налице обективни данни за тяхната недостоверност.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена поради недоказаност на предпоставките за приложение на ПАМ на осн. чл.171, т.4 от ЗДвП.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1 110 лева, представляващи платена държавна такса от 10 лева (л.7), депозит за експертиза в размер на 400 лв. (л.46) и адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л.15).

Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото неговият размер е съобразен с възнаграждението по чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Поради изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, ІV състав на Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000184 от 03.04.2025г., издадена от В. Н. С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА ОД на МВР [населено място] да заплати на Я. Г. Т., [ЕГН], от [населено място], [жк], [адрес], сума в размер на 1 110 лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и протест.