№ 88815
гр. София, 22.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М.Д.
като разгледа докладваното от М.Д. Частно гражданско дело №
20221110120822 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на М. Г. К. срещу А. И. К. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземания, произтичащи от Договор за заем от
13.08.2021 г. с нотариална заверка на подписите.
След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК съдът намира следното:
Заповедното производство е уредено като строго формално, поради което в хипотезата
на чл. 417 и сл. ГПК съдът следва да установи, че вземането на молителя се основава на
някой от актовете, посочени в нормата; той да е редовен от външна страна и да удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; искането да не противоречи на закона
и добрите нрави; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и обичайно място на дейност на територията на страната.
В конкретния случай заявлението е допустимо, а Софийски районен съд е родово и
местно компетентен да го разгледа и да се произнесе по същество, доколкото съгласно чл.
411 ГПК, това е съдът по постоянния адрес на длъжника. Подаденото заявление се основава
на документ по чл. 417, т. 3 ГПК – договор с нотариална заверка на подписите.
Разгледано по същество обаче искането за издаване на заповед за изпълнение е
неоснователно в частта за заявените вземания за сумата от 5820 лева – договорна лихва за
периода 13.08.2021 г. до 13.02.2022 г., както и за сумата от 169,75 лева – мораторна лихва за
периода от 14.02.2022 г. до 13.04.2022 г., като заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК следва
да бъде издадена единствено за вземането за главница в размер на 9700 лева.
Съображенията това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК, заявителят може да поиска
издаването на заповед за изпълнение, когато вземането се основава на нотариален акт,
спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в
тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и
задължения за предаване на определени вещи. Според чл. 418, ал. 2 ГПК съдът следва да
провери дали документът, представен към заявлението, е такъв по чл. 417 ГПК, отговаря ли
на изискванията за форма и съдържание и удостоверява ли подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
В разглеждания случай съдът намира, че посоченото изискване документът да
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника за договорна лихва не е
налице. Съгласно представения договор от 13.08.2021 г. заявителят е предоставил на
длъжника заем в размер на 9700 лева, като е уговорено сумата да бъде върната в срок до
13.02.2022 г. с включена 10 % лихва месечно към заетата сума, като същата ще бъде
1
изплащана на шест равни месечни вноски в размер на по 2666 лева, като първата е платима
в срок до 13.09.2021 г., втората – в срок до 13.10.2021 г., третата – в срок до 13.11.2021 г.,
четвъртата – в срок до 13.12.2021 г., петата – в срок до 13.01.2022 г. и шестата в срок до
13.09.2021 г. От една страна заявителят претендира договорна лихва в размер на 5820 лева
за периода от 13.08.2021 г. до 13.02.2021 г., какъвто период за дължимост на лихвата, видно
от договора, не е уговорен. От друга страна не е ясен и падежът на заплащане на последната
вноска, доколкото от една страна в договора е уговорено, че заемната сума заедно с
договорната лихва следва да бъде изплатена в срок до 13.02.2022 г., а падежът на шестата
/последна вноска/ е 13.09.2021 г. Констатираното противоречие разколебава
удостоверителната сила на приложения документ по чл. 417, т. 3 ГПК, а изводите на съда
по чл. 418, ал. 2 ГПК трябва да са извлечени изцяло от недвусмисленото съдържание на
документа, а не да се налага тълкуването му (в този смисъл Определение №
426/16.07.2009 г. по ч.т.д. № 332/2009 г., I ТО, ВКС). Нещо повече налице е неяснота и
относно начина на формиране на размера на задължението за договорна лихва, доколкото от
една страна е посочено, че се дължи лихва в размер на 10 % месечно, а от друга страна
посоченият в договора размер на вноските от по 2666 лева надхвърля така уговорения
размер на главница и договорна лихва.
При това положение съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК за заявената сума за договорна лихва в размер на 5820 лева.
Извод в горния смисъл се налага и по отношение на претендираната мораторна лихва.
Съгласно т.4а от Тълкувателно решение № 4/2013 г., по описа на ОСГТК на ВКС в случаите,
когато се касае за вземания, произтичащи от неизпълнение на поети с договор задължения,
не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху
вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението. Разглежданият случай
е именно такъв, като заявителят претендира законна лихва за забава за периода от датата на
падежа – 14.02.2022 г. до 13.04.2022 г., поради което и заявлението следва да бъде
отхвърлено в частта за заявената сума за мораторна лихва в размер на 169,75 лева.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 194 лева до пълния
заявен размер от 313,80 лева за платена държавна такса.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 78314/18.04.2022 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подаденo от М. Г. К., ЕГН **********,
срещу А. И. К., ЕГН **********, в частта за сумата от 5820 лева – договорна лихва за
периода 13.08.2021 г. до 13.02.2022 г. и за сумата от 169,75 лева – мораторна лихва за
периода от 14.02.2022 г. до 13.04.2022 г., както и в частта, в която се претендират разноски
за държавна такса над сумата от 194 лева до пълния заявен размер от 313,80 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2