Решение по дело №3019/2020 на Софийски градски съд

                               

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            гр.София, 24.06.2022г.

 

                       В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ “В” състав в публично съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ       

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                          АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр.дело № 3019 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         

          Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

          С решение № 11758 от 15.01.2020г., постановено по гр.дело № 60 040/2014г. по описа на СРС, ГО, 24-ти състав, са отхвърлени предявените от Д.Д.Р., ЕГН: ********** против „Д-р В.Т. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - дентална” ЕООД, ЕИК ******, представлявано от управителя В.С.Т. и В.С.Т., ЕГН: **********, обективно, субективно, кумулативно съединени осъдителни искове при условията на солидарна отговорност с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 630, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на реализиран деликт – проведено първоначално некачествено лечение и поставяне на корони, както и сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания вследствие на некачествено проведеното лечение и необходимостта от последващо такова, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни и недоказани.

             Със същото решение е отхвърлен предявения от „Д-р В.Т. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - дентална” ЕООД, ЕИК ******, представлявано от управителя В.С.Т. срещу Д.Д.Р., ЕГН: ********** осъдителен иск с правно основание чл. 258 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1920 лв., представляваща главница по неплатено задължение за проведено дентално лечение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба до окончателното изплащане, като неоснователен.

Освен това на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.Д.Р., ЕГН: ********** е осъдена да заплати  на  „Д-р В.Т. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - дентална” ЕООД, ЕИК ****** и В.С.Т., ЕГН: ********** сумата от 1250, 00 лева – сторени по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар. На същото правно основание Д-р В.Т. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - дентална” ЕООД, ЕИК ****** е осъдена да заплати на Д.Д.Р., ЕГН: **********, сумата от 902,00 лева – сторени по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар.

          Срещу решението на СРС, 24-ти с-в е постъпила въззивна жалба от Д.Д.Р., ЕГН: **********, в частта, в която са отхвърлени предявените  исковете срещу „Д-р В.Т. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - дентална” ЕООД, ЕИК ****** и В.С.Т., ЕГН: ********** за осъждане да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди и обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В жалбата се релевират оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд, анализирайки събраните по делото доказателства е приел, че с действията си ответницата не е осъществила състава на непозволеното увреждане и не е причинила твърдените имуществени и неимуществени вреди, за които отговарят тя и търговското дружество солидарно. Излага подробни доводи по същество и прави обстоен доказателствен анализ на изслушаните и приети по делото заключения на вещото лице, представените медицински документи и показанията на разпитаните свидетели. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1  от ГПК е постъпил такъв от „Д-р В.Т. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - дентална” ЕООД, ЕИК ****** и В.С.Т., ЕГН: **********,  в който оспорват въззивната жалба и излагат подробни доводи за правилността на атакуваното решение в обжалваната част. Оспорва се твърдението, че е с изпратената нотариална покана ответницата е признала наличието на дефекти в изработените и поставените зъбни корони, като твърдят, че ищцата сама е отказала предложеното й лечение и е потърсила друг специалист. Сочат, че не се установява лечението, проведено от д-р М.да касае именно лекуваните от д-р Т. зъби. Поддържат, че жалбата на ишцата е разгледана от Комисията по професионална етика на БЗС след намесата на друг дентален лекар в нарушение на т. 11 от Правилника за дейността на Комисията. Молят въззивната жалба да се остави без уважение и решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендират разноски. 

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната  жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и по чл. 263, ал. 2 от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но процесуално недопустимо, поради следните съображения:

Съдът приема, че предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
На следващо място, част от хипотезите, при които решението е недопустимо са очертани в т. 9 от ППВС № 1/1985 г.: при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от иска, липса на искане за възобновяване на спряно по взаимно съгласие на страните производство и др. В пленумното постановление е посочено, че в тези случаи втората инстанция следва да обезсили решението и да прекрати производството по делото, а при нарушаване на правилата за подведомственост или родова подсъдност – след обезсилване на решението, делото подлежи на изпращане на компетентния съд или орган. При разглеждане на иска на непредявено основание, следва да се обезсили недопустимото първоинстанционно решение, а делото да се върне на първата инстанция за разглеждане на предявения иск. Тези принципни постановки, приложими и при сега действащия ГПК, са последователно прилагани и съответно доразвити във формирана практика на ВКС, а именно: решение по т. дело № 850/2012 г., І т. о., решение по т. дело № 748/2015 г., І т. о., решение по т. дело № 1512/2014 г., ІІ т. о., решение по т. дело № 2830/2015 г., І т. о., решение по т. дело № 2806/2015 г., ІІ т. о., решение по т. дело № 3636/2015 г., ІІ т. о. и др. Съобразно тази съдебна практика, съдебният акт е недопустим, когато е постановен в отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса, или при съобразяване на невъведени в процеса факти от страната, релевантни за квалифициране на претендирани права, в резултат на което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран. В цитираните решения е изразено принципно становище относно предмета на защитата, която се търси чрез иска и индивидуализирането на спорното материално право чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
На следващо място, съдът приема, че разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право.

Първостепенният съд  с крайния си съдебен акт се е произнесъл по искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 630, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на реализиран деликт, както и сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни и недоказани.

В процесния случай, настоящият въззивен състав, приема, че първоинстанционният съд не е разгледал предявените от ищцата срещу ответниците обективно  съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане солидарно на сумата от 10630 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди  и сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, така както са изрично заявени по петитума на исковата молба, поради което е постановил недопустимо решение. Съдът приема, че районният съд се е произнесъл по осъдителните искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, с които не е бил сезиран, вместо по действително предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД,  с който е бил сезиран. От друга страна, диспозитивът на първоинстанционното решение не съответства и не е в отговор на петитума на исковата молба, който от своя страна е напълно съобразен с наведеното с обстоятелствената част на исковата молба договорно основание на предявените осъдителни искове. Предметът на иска се индивидуализира със страни, правопораждащи юридически факти и петитум, и той следва да е ясно посочен в резултативната част на съдебното решение. С оглед на което, съдът приема, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Така предявените искове са основани на сключен между страните договор за стоматологични услуги. Договорният характер на връзката се извлича както от наведените в исковата молба обстоятелства, така и от посоченото от ищцата във въззивната й жалба, че между нея и ответниците е било налице валидно облигационно отношение на основание валидно сключен неформален договор за дентално лечение. В този смисъл първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал претенциите като такива от непозволено увреждане, а не като такива по договор.

С оглед на изложеното, обжалваното решение, като процесуално недопустимо следва да се обезсили в обжалваната част, включително и в частта за разноските на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК и делото да се върне на СРС за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД.

Новото разглеждане би следвало да започне от стадия на изготвяне на доклад по делото по чл. 146 от ГПК.

Решението е влязло в сила в частта, в която са отхвърлени предявените от „Д-р В.Т. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - дентална” ЕООД срещу Д.Д.Р. осъдителен иск с правно основание чл. 258 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като необжалвано.

Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в настоящето производство при спазване на чл. 78 ГПК не следва да бъдат присъждани.

Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, ГО, ІІІ „В” въззивен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 11758 от 15.01.2020г., постановено по гр.дело № 60 040/2014г. по описа на СРС, ГО, 24-ти състав,в частта, в която са отхвърлени предявените от Д.Д.Р., ЕГН: ********** против „Д-р В.Т. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - дентална” ЕООД, ЕИК ******, представлявано от управителя В.С.Т. и В.С.Т., ЕГН: **********, обективно, субективно, кумулативно съединени осъдителни искове при условията на солидарна отговорност с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 630, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на реализиран деликт – проведено първоначално некачествено лечение и поставяне на корони, както и сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания вследствие на некачествено проведеното лечение и необходимостта от последващо такова, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни и недоказани.

ВРЪЩА делото на СРС, за ново разглеждане от друг състав на същия съд, на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД, с които е сезиран, съгласно мотивите на настоящето решение.

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните. 

 

 

                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.                       2.