№ 832
гр. Перник, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720101801 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. З. В. срещу „Водоснабдяване и канализация“
ООД – Перник.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен
лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране
вземанията по който с молба от 28.08.2007 г. е образувало изп.д. № ** г. по описа на ЧСИ
С.Д.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани своевременно, поради
което погасителната давност за вземанията е изтекла към момента на депозиране на
исковата молба.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „ВиК“ ООД – Перник не съществува изискуемо вземане спрямо М.
З. В. за следните суми: 381,31 лева – главница, представляваща стойност на доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 26.07.2004 г. до
04.09.2006 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2006 г. до
окончателното и изплащане, сумата от 62,05 лева – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 01.10.2004 г. до 23.10.2006 г., както и сумата от 11,86 лева –
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № ** г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело №
** г. по описа на ЧСИ С.Д.. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че с поведението си
1
дружеството не е дало повод за предявяване на претенциите, доколкото вземането по листа
съществува като естествено задължение, но не може да бъде събрано принудително.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № ** г. по
описа на ЧСИ С.Д.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, че за отричаните вземания ответникът се е снабдил с
изпълнителен лист от 15.11.2006г., издаден на несъдебно изпълнително основание по см. на
чл. 237, б. „а“ ГПК /отм./ - Определение от 14.11.2006 г. по гр.д. № ** г. по описа на РС-
Перник. Въз основа на същия е било образувано изп.д. № ** г. по описа на ЧСИ С.Д..
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „ВиК“ ООД – Перник за събиране на процесните вземания,
свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните установителни искове.
В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна
давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № ** г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява, че
същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване от
28.08.2007 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи. След образуване на делото ЧСИ е извършвала справки за имущественото
състояние на длъжника до различни институции и е изпратил ПДИ, но конкретни
изпълнителни способи не са прилагани. Други молби от страна на взискателя не са
депозирани.
Към момента на образуване на ИД № ** г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г.,
съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато
трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
2
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 28.08.2007 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 29.08.2009 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от
този момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно разясненията по
приложението на ППВС № 3/1980 г.
Липсва нарочен акт на съдебния изпълнител за прекратяване на производството,
което обстоятелство е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две
години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното
основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението
на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона
материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.); и издаденият въз основа на
него изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.), нямат
последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането на
кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че във всички случаи срокът на новата
давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет
на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (в
който смисъл и Решение № 94 /27.07.2010 г. по т. д. № 943/2009 г. по описа на ВКС, I ТО).
Задължението за заплащане на ползвана вода и отвеждане на канална представлява
такова за периодично плащане по смисъла на чл. 111 буква "в" ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения при ежемесечно
отчитане на ползваната вода, поради което водата следва да бъде заплатена през месеца,
следващ ползването й (в този смисъл е ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011
г.). Съгласно цитираното тълкувателно решение, понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съобразно разпоредбата на чл. 35 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ, стойността
на потребената вода се плаща ежемесечно. Ето защо в процесния случай, оспорените
вземания имат характер на периодични плащания, поради което и с оглед разясненията на
ТР № 3/2012 г., приложима в процесния случай е кратката тригодишна погасителна давност
по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
кратката 3-годишна давност по арг. от чл. 111, б. „в“ ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай след 29.08.2009 г. не са били предприемани валидни действия по
изпълнение. При така установената фактология съдът намира, че считано от този момент,
тригодишната давност за процесните вземания е изтекла на 30.09.2012 г. Следователно
сумите, предмет на изпълнителния лист са погасени по давност и искът е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
3
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 350 лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от
ищеца, доколкото същият – в размер на 300 лв., не надхвърля минималните размери,
установени в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. З. В., ЕГН ********** срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя инж.
Борислав Иванов, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в
полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) спрямо М. З. В., за сумата в размер на 381,31 лева – главница,
представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води за периода от 26.07.2004 г. до 04.09.2006 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 13.11.2006 г. до окончателното и изплащане, сумата от 62,05 лева – законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.10.2004 г. до 23.10.2006 г., както и
сумата от 11,86 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ** г. по описа на РС Перник, и е
образувано изпълнително дело № ** г. по описа на ЧСИ С.Д., поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК
********* да заплати на М. З. В., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 350,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4