Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-12 Година 2021, 22 март гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и втори февруари година две хиляди двадесет и
първа,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 2896 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната
жалба на С.Т.Т.,***, представлявана от
назначения й особен представител по чл.47, ал.6 ГПК – адв.Росен Минков, против
решение № 260026 от 21.10.2020 г. по гр.д.37/2020 г. по описа на Районен съд
Карнобат, с което е прието
за установено по отношение на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК 23526430, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов 37, че въззивницата-ответник С.Т.Т., дължи на
ищеца сумата от 104,61 лв, представляваща стойността на консумираната от обекта
на потребителя ел.енергия, находящ се в ***,
за периода от 23.05.2017 г. до 22.08.2017 г. и 20,01 лв - лихва за забава за
периода от 11.07.2017 г. 17.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда -18.06.2019 г. до окончателното плащане на задължението; и с което решение
въззивницата е осъдена да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване"
сумата от общо 475,00 лв. разноски по исковото производство и сумата от общо
75,00 лв - разноски по заповедното производство. Твърди се, че обжалваното
решение на КРС е неправилно, необосновано и постановено при нарушаване на
процесуалните правила. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд не е
отчел факта, че е налице нарушение на чл.43, ал.2 от Общите условия на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, изразяващо се в това, че по делото не е
доказано дали ищецът е уведомил ответницата за сроковете за плащане на
процесните фактури. Претендира
се отмяна на обжалваното решение. Няма
искания по доказателствата.
Въззиваемият „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД оспорва като
неоснователна и недоказана въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок. Твърди се, че
обжалваното решение е правилно и обосновано. Излагат се твърдения по фактите, а
именно – че въззиваемият-ищец е краен снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕ, а
въззивницата-ответник – клиент, като между страните е доказано наличието на
облигационно правоотношение по повод доставката на ел.енергия за процесния
собствен на въззивницата недвижим имот. Посочва се, че по делото е доказано, че
СТИ на процесния имот отговаря на всички технически изисквания, функционирало е
и е отчело реално доставена на ответницата и потребена ел.енергия. Твърди се,
че оплакванията във възизвната жалба за пороци на съдебното решение са
голословни. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Няма искания по
доказателствата..
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С оглед твърденията на
страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и
правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния КРС е образувано по исковата молба на въззивника ЕВН България Електроснабдяване” АД гр. Пловдив, за приемане за установено, че съществува вземане на въззивното
дружество против ответницата С.Т., за сумата от 104,61 лв, представляваща стойността на консумирана от обекта електрическа
енергия за периода от 23.05.2017 г. до 22.08.2017 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК - 18.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и за сумата от 20,01 лв, представляваща лихва за
забава за периода от 11.07.2017 г. до 17.06.2019 г., за което вземане е била
издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.731/2019 г. по описа на КРС. Твърди се, че в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
въззивникът продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила
на 27.06.2008 г. Сочи се, че ищецът снабдява с електрическа енергия обект с ИТН
***, находящ се
в ***,
собственост на ответницата, за който е открит клиентски номер ***. Твърди се, че за посочения в исковата
молба период от 23.05.2017 г. до 22.08.2017 г., ищецът е подал на обекта на
ответницата ел.енергия на стойност 104,61 лв, която стойност до момента на
подаване на исковата молба не е заплатена от ответницата. Поради забава в
заплащане на горепосочената сума, от ответника се претендира и обезщетение за
забава в общ размер от 20,01 лв за периода от 11.07.2017 г. до 17.06.2019 г. –
датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди
се, че поради неплащане на задължението от ответника, на 18.06.2019 г. ищцовото
дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК пред Районен съд – Карнобат за вземанията си към ответницата, въз
основа на което, по ч.гр.д.731/2019 г. по описа на КРС е издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми. Претендира се съдът да приеме за установено
съществуването на посочените вземания, за които била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Предявени са
искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответницата,
представлявана от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, е оспорила исковете.
Не се спори относно наличието на облигационни отношения между страните, както и
относно факта на доставяне на ел.енергия на стойност претендираната сума.
Единственото възражение с отговора на исковата молба е, че по делото не е доказано дали ищецът е уведомил ответницата
за сроковете за плащане на процесните фактури. Посочва се, че в процесните
фактури „липсва адресът на ответницата С.Т.“.
С обжалваното решение КРС е уважил изцяло
предявените искове – приел е за установено, че
ответницата Т. дължи на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, сумата
от 104,61 лв., представляваща стойността на консумираната от обекта на
потребителя ел.енергия, находящ се в с.Церковски, общ.Карнобат, за периода от
23.05.2017 г. до 22.08.2017 г. и 20,01 лв -лихва за забава за периода от
11.07.2017 г. 17.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
-18.06.2019 г. до окончателното плащане на задължението, и е осъдил ответницата да заплати на ищеца разноските по делото - общо 475,00
лв. за исковото производство и общо 75,00 лв за заповедното производство.
При извършената проверка по
реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По наведените оплаквания за
неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът
намира следното:
Страните не спорят, че ответницата е
абонат на ответното дружество за обект, находящ се в ***,
с ИТН № ***, клиентски номер ***.
Не е спорно също, че за процесния
период 23.05.2017 г. – 22.08.2017 г. ищецът, в качеството си на краен снабдител
на ел.енергия, е доставил до имота на ответницата ел.енергия в количество и на
стойност, съобразно представените по делото фактури. Не е спорно, че във всяка от
издадените фактури са посочени дължимата сума, отчетен период, както и периодът
на следващото се плащане. Не е спорно, че дължимите от ответницата по трите
фактури суми /общо 104,61 лв/ не са заплатени от ответницата на ищеца.
Спорно по делото е, връчени ли са
фактурите на ответницата, както и дължи ли тя сумите по тях, ако не е била
уведомена за възникналото вземане и за неговия размер.
Съгласно
чл.11, т.1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, „ЕВН
ЕР“ АД като краен снабдител с електрическа енергия е длъжен да извършва пренос
на електрическа енергия и да предоставя мрежови услуги при условията на
равнопоставеност на потребителите. Съгласно чл.12, т.1 от ОУ, „ЕВН ЕР“ АД чрез
средствата за масова информация и в специализираните звена на дружеството е
длъжен да предостави на клиентите си информация за начините и сроковете за
плащане на задълженията на клиента към „ЕВН ЕР“ АД.
Съгласно
чл.43, ал.2 от ОУ, клиентът се уведомява за сроковете за плащане в съобщение
към фактурата, с което клиентът се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане
на използваните мрежови услуги в определения срок.
Съгласно
чл.8, т.2 от ОУ, клиентът е длъжен да заплаща дължимите суми за пренос на
ел.енергия в обявените срокове и по начина, определени в ОУ. Съгласно чл.8, т.9
от ОУ, клиентът е длъжен да уведоми писмено „ЕВН ЕР“ АД в 30 дневен срок за
всяка настъпила промяна на подадените от него данни и обстоятелства, отнасящи
се до име, адрес, собственост на обекта и др.
Видно от
представените по делото фактури, в тях е отразен адресът, посочен от самата
ответница в подаденото от нея Заявление-декларация до „ИВН ЕР“ АД, т.е.
фактурите са изпратени на този адрес, с което, на основание чл.43, ал.2 от ОУ, ответницата се счита за уведомена
за размера на задължението и сроковете за заплащането му. Обстоятелството, че
ответницата е посочила непълен адрес /посочено е само населеното място –
с.Церковски, без улица и номер на имота/, или, че е променила адреса си /такива
данни по делото не се съдържат в Справката от НБД „Население“/, не освобождават
ответницата от задължението й да заплати стойността на доставената до имота й
ел.енергия.
Ето
защо съдът намира, че ответницата дължи не само стойността на доставената й
услуга, но и обезщетение за забавено плащане.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание
чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ГПК, са основателни.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивното дружество има право
да му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски, в размер на
100 лв за юрисконсултско възнаграждение, съгл.чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 от ЗПП
и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, и 100 лв – депозит
за възнаграждение особения представител на ответницата.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260026 от 21.10.2020 г. по гр.д.37/2020 г. по
описа на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА С.Т.Т.,
ЕГН **********, да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, съдебни разноски за въззивното производство в
размер на общо 200 лв (двеста лева).
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.