№ 1224
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Михаела Касабова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505899 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците М. В. Д., Б. М. Д. и В. М. Д. срещу
решение от 16.01.2023 г. по гр.д. №19080/2021 г. на Софийския районен съд, 64 състав, в
частта, в която е признато за установено, че жалбоподателите дължат на „Топлофикация
София” ЕАД на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ал.1 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД,
както следва: Б. М. Д. и В. М. Д. сумата от по 366,82 лв. – цена за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, жк.
„*******, аб. №115388, ведно със законната лихва от 10.07.2020 г. до окончателното
изплащане, сумата от по 58,91 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2017 г. – 01.07.2020 г., и сумата от по 9,67 лв. – цена за извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
10.07.2020 г. до окончателното изплащане, М. В. Д. сумата от 149,34 лв. – цена за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, жк.
„*******, аб. №115388, ведно със законната лихва от 10.07.2020 г. до окончателното
изплащане, сумата от 23,98 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2017 г. – 01.07.2020 г., и сумата от 3,87 лв. – цена за извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
10.07.2020 г. до окончателното изплащане, като ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
1
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение материалния закон и процесуалните правила. Сочат, че неправилно
първоинстанционният съд е приложил тригодишната погасителна давност, като е приел, че
вземанията по общата фактура не са погасени по давност. Поддържат, че съдът погрешно е
определил квотите в съсобствеността, както и че неправилно е приел, че ответниците са в
облигационни правоотношения с ищеца. Твърдят също, че ищецът не е доказал датата на
публикуване на фактурите на сайта на дружеството, поради което ответниците не дължат
лихва за забава, както и че сумите за дялово разпределение са недължими. Предвид
изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Термокомплект” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни
искове за главницата за топлинна енергия, за главницата за дялово разпределение и за
лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия са отхвърлени за разликата над
посочените по-горе размери, и в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният
установителен иск за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, поради
което решението е влязло в законна сила в тези му части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
2
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. От представените нот. акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл.55г
ЗПИНМ №142, т.І, н.д. №142/03.02.1969 г., нот. акт за дарение на идеална част от недвижим
имот №166, т.ІІ, н.д. №330/06.12.2012 г. на нот. В.В., удостоверение за наследници
№2026/04.03.1992 г., издадено от СО, район „Красно село“, искова молба по гр.д.
№23525/2019 г. по описа на СРС, 170 състав, решение от 18.05.2020 г. по гр.д. №23525/2019
г. по описа на СРС, 170 състав, и удостоверения за наследници №РКС22-УФ01-
398/19.04.2022 г., издадено от СО, район „Красно село“ се установява, че тримата ответници
са съсобственици на процесния апартамент през процесния период при следните квоти – по
7/24 ид.ч. за Б. М. Д. и В. М. Д., и 4/24 ид.ч. за М. В. Д.. Изходящата от наследодателя
М.С.Н. молба-декларация от 20.05.2002 г. за откриване на партида за процесния
топлоснабден имот е неотносима към процесния период, тъй като запазеното вещното право
на ползване се е погасило със смъртта на молителя на 22.11.2014 г.
При тези данни, следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към
процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера
на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна
енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на
метрологичните изисквания. Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ разпределението на отчетената от
общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай
3
дяловото разпределение е извършено от „Техем Сървисис“ ЕООД правилно и съобразно
нормативните изисквания. От заключението на СТЕ се установява, че общата дължима от
ответниците сума за топлинна енергия за периода мес.05.2018 г. – мес.04.2020 г. след
приспадането на сумата за получаване по изравнителните сметки е в размер на 4086,87 лв.
За процесния период са действали Общите условия, влезли в сила през мес.08.2016 г.,
за които на съда е служебно известно, че са публикувани през мес.07.2016 г.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71
НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на
чл.33 ал.1 предвижда, че клиентите заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата разпоредба, лихва за
забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се заплатени в срока по
ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. не се дължи
лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по чл.32 ал.1. От всичко това
следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от
издаване на фактурата по чл.32 ал.2.
Съгласно чл.61 ал.1 Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото
разпределение на ТЕ между потребителите в сграда в режим на ЕС се извършва възмездно.
Съгласно чл.22 ал.2 ОУ, клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. В настоящия случай услугата
„дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за
топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото
лице-помагач отчети на уредите/.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е
тригодишна.
С оглед действащите през процесния период ОУ/2016 г. и с оглед момента на
4
настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия, както и
предвид спирането на давностния срок в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. на основание
чл.3 т.2 Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с пар.13 ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр.44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г./, следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за периода
01.05.2016 г. - 31.03.2017 г. се явяват погасени по давност, тъй като от датата на настъпване
на изискуемостта им до датата на депозиране на исковата молба /10.07.2020 г. – чл.422 ал.1
ГПК/е изтекъл тригодишният срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.
Не следва да бъдат разглеждани доводите на въззивниците относно обща фактура от
31.07.2019 г., доколкото вземанията за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., включени в тази
фактура, не са погасени по давност.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, платимо, както
следва: по 39,00 лв. от Б. М. Д. и В. М. Д., и 22,00 лв. от М. В. Д..
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20074772 от 16.01.2023 г., постановено по гр.д.
№19080/2021 г. по описа на СРС, ГО, 64 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б. М. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 39,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА В. М. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 39,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 22,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
5
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Термокомплект” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6