Р Е Ш Е Н И Е
№1634/6.4.2015г.
гр.Варна, 06.04.2015
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание, проведено на шести март
през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Моника ЖЕКОВА
при секретаря Х.Х., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9980 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявен от „К.Г.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от П. Н.
К., чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ц. Д., със съдебен адрес: *,
срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: *, представлявано от членовете на управителния съвет Б.
Г. М., Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д., Г. К., иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. І–во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане ответното дружество да
бъде осъдено да заплати на ищцовото сумата от 992,19 лева (деветстотин деветдесет и два лева и деветнадесет
стотинки) – претендирана като платена от праводателя на ищцовото дружество И.Й.Д., ЕГН ********** - по договор за цесия, сключен с „К.Г.” ЕООД,
ЕИК * от * г., при първоначална липса
на основание – за недоставена и непотребена електроенергия, по фактура № *
г. и представляваща корекция на
сметка за периода от 08.12.2011 г. до
21.05.2012 г., общо за 166 (сто и шестдесет и шест) дни, начислена служебно по
„констативен протокол” за обект с абонатен № *, с клиентски № *, с адрес на
потребление: *, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 31.07.2014 г. до окончателното изплащане на вземането.
В депозираната пред ВРС искова молба, с
регистрационен номер * г., ищцовата страна
твърди, че праводателят на ищеца – И.Й.Д., ЕГН **********, е клиент на
ответника с абонатен № *, с клиентски № *, с адрес на потребление: *.
Ищцовата страна обуславя правния си интерес от водене
на осъдителния иск с твърдението, че И.Д. на * г. е сключила с ищцовата страна
надлежен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищцовата страна
встъпва в правата на праводателя – кредитор на вземането. Сочи се, че исковата
сума е начислена с фактура № * г., представлява стойност на едностранно
извършена от ответното дружество служебна корекция на сметка. Твърди се, че
потребителят И.Д. не е манипулирала средството на търговско измерване, за което
й била начислена исковата сума за периода от 08.12.2011 г. до 21.05.2012 г., общо за 166 дни и в размер от 992,19 лева.
Ищцовото дружество „К.Г.” ЕООД възвежда твърдения в исковата молба, че сумата
от 992,19 лева била заплатена от потребителя Д. по сметка на ответника с
единствения мотив да не бъде преустановено електрозахранването в обекта й.
Твърдяното от ищцовата страна плащане на исковата сума, релевира ищецът в
исковата молба, било извършено при първоначална липса на основание, поради
обстоятелството, че била начислена
неправомерно за електроенергия, която И.Д. не била потребила. Ищцовото ЕООД е
оспорило в исковата молба верността на констатираното от ответното дружество
нарушение в точността на измервателния уред, като се заявява, че потребителят
на ел.енергия не бил разполагал с техническа възможност да манипулира
електромера. По същество в исковата молба се твърди, че извършената
корекция от ответното дружество била
неправомерна, а съставеният протокол от контролната проверка бил
непротивопоставим на абоната – потребител; оспорен е и начина и методиката, по
които е била извършена корекцията на сметка; фактът на реалното доставяне на
количеството ел. енергия, предмет на корекцията, отчитането на това количество
от електромера. В исковата молба са наведени релевантните за спора твърдения,
обуславящи активната процесуално правна легитимация на ищеца: Сочи се, че се по
силата на договор да прехвърляне на вземания
- цесия от * г. И.Д. била прехвърлила в полза на дружеството – ищец,
вземането за недължимо платеното на ответника, в размера на исковата сума.
Твърди се, че за цесията длъжникът бил уведомен от стария кредитор с писмо,
получено на 25.07.2014 г.
Ищцовата страна, въз основа на горните фактически
твърдения, прави извода, че ответникът дължи връщане на получената, при
първоначална липса на основание сума, поради което моли за постановяване на
положително Решение по предявения иск, респективно с оглед на изхода по спора
по предявения иск желае и присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на сезиране на съда с исковата молба, както и сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В отговор
на исковата молба, депозиран по реда
и в срока по чл. 131 от ГПК, ответното дружество, чрез процесуален представител
адв.Т.С. от ВАК е оспорило изцяло предявения срещу него осъдителен иск.
Оспорена е била в срока по чл. 131 ГПК активната материалноправна легитимация
на ищеца, основана на твърдения, че ищцовата страна не се легитимирала като
носител на вземането за исковата сума, доколкото договорът за цесия от * г. бил
нищожен съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД -поради липса на предмет. Ответната страна е
навела доводи за недействителност на договора за цесия като сключен от
представител на цедента без представителна власт. Оспорена е и валидността на
уведомяването за цесията, доколкото уведомлението било изпратено чрез
пълномощник, неразполагащ с представителна власт.
Ответната страна е оспорила в отговора елементите от
фактическия състав на неоснователното обогатяване с твърденията, че исковата
сума била дължимо платена от потребителя, на основание валидно обвързващо го
договорно правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ.
Сочи се от ответната страна, че на * г. служители на „Е.-П. М.” АД били извършили
техническа проверка на СТИ (средство за търговско измерване), обслужващо обекта
на потребление на цедента, резултатите от която били обективирани в съставен констативен протокол.
Ответното дружество посочва, че е извършена и експертиза от БИМ, за което е
съставен констативен протокол № * г., въз
основа на който констативен протокол,
твърди ответното дружество, била изготвена и Справката за корекция на сметката
на абоната (цедента), при спазване разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ „Е.-П. М.” АД и е издадено дебитно известие № * г.
за сума в размер на 992,19 лв., с включен в нея ДДС. В писмения отговор на
исковата молба ответното дружество сочи, че на основание констатациите за
неправомерното въздействие върху схемата на СТИ и определено по обем, чрез
изчислителна методология, била извършена корекцията на количеството доставена и
потребена електроенергия на абоната.
Освен гореизложеното, в отговора на исковата молба
ответното дружество твърди, че исковата сума от 992,19 лева е начислена на
абоната въз основа на Справката за корекция на сметка и издаденото въз основа
на нея дебитно известие, но сумата е платена на основание и при условията на
постигнато между абоната и ответното дружество Споразумение, обективирано
в Споразумителен протокол № ДР * г. Сочи
се от ответната страна, че съгласно точка 1 от Споразумителния протокол
потребителят и ответника изрично се били съгласили, че задължението за
процесния период и начислените лихви е в размер на 864,55 лева. Следователно,
прави извода ответната страна, плащането на сумата е на основание извънсъдебно
признание на дължимост на сумата от страна на потребителя на ел.енергия. Поради
изложеното ответникът намира, че сумата е платена на годно правно основание, а
не без основание, каквито са твърденията на ищцовата страна.
Поради изложените съображения, ответното дружество в
отговора си е застъпило становище за неоснователност на предявения иск.
В проведеното по делото на 06.03.2015 г. открито
съдебно заседание ищцовата страна, представлявана от юрисконсулт Д., желае
постановяване на Решение в положителен смисъл за ищеца, с присъждане на
сторените разноски.
В същото съдебно заседание ответната страна,
представлявана от адвокат К., изразява становище за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция, поради което желае отхвърляне на иска с
присъждане на разноските по делото.
Ответната страна по спора е направила в откритото
съдебно заседание от 06.06.2015 г. възражение за прекомерност на хонорара за
процесуално представителство по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Двете страни по спора, в предоставения им от съда
срок, са представили подробни писмени
защити, по същество на спора, с позоваване
на съдебна практика, като ответната страна е приложила и част от съдебна
практика, включително и по реда на чл. 290 ГПК.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото (л. 19) в заверено за
вярност с оригинала копие на Констативен
протокол № * от дата * г. се установява, че длъжностни лица на „Е.О. Б. М.” АД са
извършили техническа проверка на електромер с № *, тип *, като същият е с налична
държавна пломба 1090712 и липсваща ведомствена пломба. В констативния протокол
е записано, че в присъствието на свидетеля Д. М. И. е подменен електромерът на
абоната, поради липса на ведомствена пломба. Иззетият електромер е предаден за
експертиза в БИМ, констатациите от която са записани в констативен протокол № *
г. (лист 20 и 21 от делото), а те са: установено добавено устройство за
дистанционно въздействие, чуждо за схемата, тоест има вмешателство.
От приобщената на лист 22-ри от делото Справка№* * г.
за корекция при неточно измерване на електрическата енергия, съставена на
основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ
на ДПЕЕЕМ, се установява, че въз основа на КП № * от дата * г., за периода от 08.12.2011 г. до 21.05.2012 г. (за
166 дни) от неучастващото в спора дружество „Е.О. Б. М.” АД на 18.06.2012 г. са
начислили служебно на абоната 5262 киловатчаса електроенергия.
При съставените КП и Справка за корекция на сметка от
страна на ответното дружество е било издадено дебитно известие № * г., с посочено основание Констативен
протокол № * г. (приобщено в заверено за
вярност с оригинала копие на лист 23 от
делото).
От цитираното дебитно известие се установява, че
ответната страна е начислила на абоната И.Й.Д., за кл. № *, за обект на
потребление, находящ се в *, сумата от общо 992,19, със стойност на служебно
начислени киловатчаса ел. енергия 5262 за периода от 08.12.2011 г. до
21.05.2012 г. (с включен в стойността ДДС).
Видно от приложения по делото (на лист 24-ти) в
заверено за вярност с оригинала копие на Споразумителен протокол № ДР *, на * г.
в гр. Варна между „Е.П.” АД и И.Й.Д. е сключен Споразумителен протокол.Съгласно
отразеното в първа точка на споразумителния протокол към датата на подписването
му е посочено, че задължението за консумирана ел. енергия от И.Д. за кл. номер *,
натрупано за периода от м.
За пълното изясняване на фактическата страна на спора
по делото е проведена, изслушана и приобщена и съдебно-техническа експертиза.
От заключението на вещото лице по СТЕ Л.Б. (л. 55-62
от делото) се установява, че при проверката, извършена от служители на „Е.О. Б.
М.” АД, отразена в КП № * от *. е констатирана липса на ведомствена пломба,
поради което процесният електромер е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ,
където се установява нарушение, а именно монтирано допълнително устройство с
възможност за въздействие върху параметрите на СТИ.
Вещото лице Б. е дало заключение, че процесното СТИ
не е било с метрологични характеристики, съответстващи на изискванията, като е
налице неотчитане на част от консумираната електроенергия в обекта на абоната,
поради монтираното допълнително устройство.
Въз основа на данните по делото в заключението си по
СТЕ вещото лице Б. прави извода, че в периода от 08.12.2011 г. до 21.05.2012 г. доставеното и потребено количество
ел.енергия за процесния обект не е възможно да бъде измерено и отчетено, тъй като потребената
електроенергия не е преминавала през електромера, тоест изчисленото количество
електроенергия за доплащане е предполагаемо. В точка 5.4. от същото заключение е пояснено, че Справката от 18.06.2012 г. на дружеството „Е.О. Б. М.” АД е
изчислена математически точно, съгласно
чл. 38, ал. 3 т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, като начислената електроенергия за
доплащане в размер на 992,18 лв. съответства на посочената в дебитно известие №
* г. В заключението си вещото лице посочва, че изчислената електроенергия за доплащане от 5262 киловатчаса плюс
отчетената от 873 киловатчаса е в
рамките на допустимата за период от 166 дни.
С оглед установяване на фактическия състав на чл. 55 ЗЗД и активната легитимация на ищцовата страна са ангажирани следните писмени
доказателства – договор за цесия, пълномощно и уведомление.
С пълномощно (
без посочена дата ),представено първоначално в заверено за вярност с оригинала
копие и приложено в оригинал на лист 83 от делото се установява , че И.Й.Д.,
ЕГН ********** *** е УПЪЛНОМОЩИЛА адвокат
К. Д. Т. от АК Варна, със съдебен адрес: *-*, да завежда и води дело,
включително с правата по чл.34, ал. 2 и 3 ГПК - да сключва спогодба, за
намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата
страна, за получаване на пари или на други ценности, за действия,
представляващи разпореждане с предмета на делото, както и да предявява искове
за гражданско състояние, включително и брачни искове и да изменя исканията, в
хода на делото, както и да сключва помирения, да го представлява пред „Е.-П. В.”,
ЕООД, „Е.П.” АД, „Е. М.” АД, „Е.-П. Е. у.” ЕООД, както и пред останалите
изброени дружества, като е включена клауза, че пълномощното следва да се
тълкува разширително в полза на упълномощения адвокат. В последния абзац на
пълномощното е изписано с ръкописен текст, че процесуалният представител може
да се разпорежда с всички вземания на упълномощителя, включително, но не само,
да уведомява от негово име длъжника.
Представеното от ищцовата страна пълномощно е оспорено от ответното дружество своевременно и
по реда на чл.193 ГПК, поради което е открито производство по реда на чл. 193
от ГПК и е допусната и изслушана съдебно-почеркова експертиза, изготвена от
вещото лице Ц.Ц..
От заключението на вещото лице Ц.Ц., което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено (приложено на листи от 102 до 107
по делото) безспорно се установява, че оспореното от ответната страна
пълномощно за процесуално представителство, издадено от И.Д. към адвокат Кр.Т.
е подписано от И.Д. в качеството му
на упълномощител (л.105).
В хода на производството са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелката И.Д.,
разпитана в последното по делото открито съдебно заседание (протокол от открито
съдебно заседание, проведено на 06.03.2015 г.- л. 166 – 167 от делото). От гласните
доказателства, събрани в хода на
съдебното дирене, безспорно се установи и констатираното посредством съдебно-почерковата
експертиза на вещото лице Ц., че И.Д. е подписала пълномощното към адвокат К. Т..
Установи се от гласните доказателства, че не е налице опорочаване на волята на И.Д.
при упълномощаването на адвокат Т..
По делото е представено последващо пълномощно от И.Д.
към адв. Т. с нотариална заверка на подписа от 16.12.2014 г. на нотариус А. П.,
нотариус с рег. № . по описа на НК и район на действие РС Варна (л. 111).От
нотариално завереното пълномощно (представено в открито с.з. от 16.01.2015г.)
се установява и изяснява безспорно по делото, че упълномощителката И.Д. изрично
е заявила, че сключеният договор за прехвърляне на вземания от дата * г. между И.Й.Д. и „К.Г.”
ЕООД, с предмет вземане за сумата от 992,19 лева, а също и извършеното уведомление до „Е.П.” АД с входящ
номер * г. във връзка с този договор са извършени с изричното нейно знание и
съгласие. Видно от точка 2-ра на цитираното пълномощно, упълномощителката е заявила, че на основание
чл. 42, ал. 2 ЗЗД потвърждава всички извършени действия на адвокат К. Т.,
извършени от нейно име и за нейна сметка.
Освен цитираните по–горе 2 броя пълномощни по делото
ищцовата страна е представила и договора за цесия, сключен с И.Д. и
уведомлението за цесия, адресирано до ответника.
С договор
за прехвърляне на вземане от * год.,
сключен в град Варна, И.Й.Д., в качеството й на „цедент”, действащ чрез
процесуалния си представител адв. Кр. Т., е прехвърлила на „К.Г.” ЕООД, в
качеството му на „цесионер”, визираното в чл. 1 от договора вземане, а именно: вземанията си от длъжника „ Е.П.”
АД в размер на сумата от 992,19 лева,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
ел.енергия за периода от 08.12.2011 г.
до 21.05.2012 г. за обект с абонатен номер * и кл. № *, за което е издадена
фактура № * г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за цена от 942,19 лв. Съгласно точка 4 от
договора за цесия ЦЕДЕНТЪТ се е задължил в тримесечен срок, считано от
подписване на договора, да съобщи писмено на длъжника за прехвърлянето на
описаните в точка 1 вземания и да предостави на цесионера документите,
доказващи получаването на съобщението от длъжника (л. 8 от делото).
Чрез писмено уведомление, входирано на 25.07.2014
г. при ответника, И.Д., чрез пълномощника си адв. Кр. Т., е уведомила
ответната страна за прехвърлянето на вземането, съгласно договора за цесия от *
г. (л. 7 от делото).
По делото е проведена и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице И.Т.,
заключението по която експертиза е приобщено на лист 108-110 от делото.
Безспорно от заключението на вещото лице Ил. Т. се установява, че исковата сума
е била заплатена изцяло и в брой на каса при ответника (факт, който впрочем не
се и оспорва от ответника). Изготвената от вещото лице И.Т. ССчЕ дава и
положителен отговор на въпроса дали всички суми, съгласно Споразумителния
протокол са платени. Оспорването, сторено от ответника по делото, не касае извършеното
от праводателя на ищцовото дружество
плащане на исковата сума. Твърди се от ответната страна, че извършеното от
праводателя на ищеца плащане е именно във връзка с подписания двустранен
споразумителен протокол, в частност ответната страна прави извода, че този
споразумителен протокол има и характер на извънсъдебно признание на дълга на
абоната.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД, ведно с
акцесорната претенция, квалифицирана по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С предявеният иск ищецът претендира връщането на
нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването.
В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даването. Първата
хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а ответникът не
докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже с репликата си, че
това основание е нищожно – и в двата случая
даденото е без основание / така Решение № 239/ 16.07.2013 г. на ВКС по гр.дело №
1050/2012 г. на ІV Г.О. ГК,
докладчик съдията Марио Първанов /.
Настоящият съдебен състав е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че
исковата сума е заплатена на ответното дружество, тъй като ответната страна не
оспорва този факт ( л. 64 от делото ) .Докладът на делото е допълнен с
твърдението на ответната страна, че плащането е сторено по споразумителен
протокол ДР 10681/24.9.2012 г.
Фактът на плащането на исковата сума, извършено от
праводателя на ищеца в полза на ответното дружество, не и спорен, т.е. първата
предпоставка на нормата на чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД е установена, поради което следва
да се изясни фактическата и правна страна на спора по отношение на втората
предпоставка – основанието, на което е дадена исковата сума.
Причината за заплащане на исковата сума, според
ищцовата страна, е опасността праводателят на ищеца при незаплащане на
претендираната от ответника сума да остане без електрозахранване. Според
ответната страна заплащането на сумата било сторено въз основа на доброволно подписан
споразумителен протокол, имащ характера на извънсъдебно признание на дълга на
длъжника – т.е. праводателя на ищцовата страна.
Спорът между страните е дали исковата сума е платена
на правно основание, действително ли е то. Спорът между страните е и дали
служебно начислената електроенергия е реално доставена на адреса на
потребление, следвало ли да бъде заплатена, налице ли е било правно основание,
на което същата се дължи, респективно спазени ли са били всички законови
изисквания относно годността на СТИ,
извършването на проверка на СТИ от дружество „Е.О. М.” АД и правилно ли е била
осъществена цялата корекционна процедура на сметката на абоната – праводател на
„К.Г.” ЕООД, респективно платена ли е на правно основание.
Настоящият
състав приема, че въз основа на всички събрани по делото доказателства и техния
съвкупен анализ следва правния извод за основателност и доказаност на иска.
Регламентацията на договорните отношения между
абоната-праводател на „К.Г.” ЕООД и ответното дружество, за релевантния период,
се съдържа в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Е.О. Б. П.” АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР с Решение
от 06.04.2009г., в сила от 17.05.2009 г., действащи към датата на извършване на
проверката на СТИ.
Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ публикуваните Общи
условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Посочената специална норма
дерогира общото правило на чл. 298, ал.1, т.1 от ТЗ. Съобразно предвиденото в
чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.О. Б. П.” АД, ответникът по делото е оправомощен да извършва изчисляване и
коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал
период. Тези действия на ответника се извършват въз основа на представени от „Е.
О. Б. М.” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия. Следователно
единственото основание за корекцията и за фактурирането на процесната сума
представлява цитираният протокол от проведената проверка. С решение №
165/19.11.2009 г., постановено по т.д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
104/5.07.2010 г., постановено по гр.д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
26/04.04.2011 г., постановено по т.д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №
189/11.04.2011 г., постановено по т.д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК
и съставляващи според разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на
ВКС, задължителна практика е обосновано
категорично становището, че извършването на промяна в сметките на потребителите
за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на
електроенергия е лишена от законово основание - както за времето на действие на
отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, така и при сега действащата нормативно уредба на
тези отношения. С решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. е отречена и възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е
мотивирано разрешение, че поради неравноправния
им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, подобни клаузи са
нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия.
Задължителната
практика застъпва разбирането, че е недопустимо ако не е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на доставката на
електрическа енергия, да се коригират сметките за вече доставена такава само
въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставката. Правото си да претендира процесната сума,
ответникът обосновава с извършената проверка, при която е установено неточно
измерване на консумираната ел. енергия в имота на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да
посочи, че единствено протоколът от извършената проверка не е в състояние да
обоснове правото на ответника да получи сумата, тъй като в действащото
обективно право не съществува законова норма, признаваща възможност за
последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия. Правомерността на корекцията не произтича и
от клаузата на чл. 38 от Общи условия на договорите за пренос, с която
ответното дружество е обосновало правото да извърши корекцията и да начисли и
претендира за плащане исковата сума. Поради
неравноправния й характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП подобна
клауза е нищожна по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД и не
поражда правни последици. Последния извод съдът основава на предвидената в
чл. 38 от ОУ за пренос на ел. енергия възможност за санкциониране на
потребителя, без да се изисква виновно поведение от негова страна. Възможността за приложение на подобна
обективна отговорност следва да е изрично предвидена законодателно, което в
конкретния случай не е налице и е недопустимо да се въвежда с общи условия,
задължителни за потребителя.
По изложените съображения, съдът намира, че ответникът
не установи по несъмнен начин, че изчислената вследствие на корекцията сума му
се е следвала и в търсения размер, поради което и абонатът потребител не дължи
нейното заплащане.
Или от гореизложеното следва извода, че корекционната
процедура, възведена от ответника като основание за плащане, не е годно правно
основание, въз основа на което да се претендира от праводателя на ищеца исковата сума, липсва правно основание, на
което същата е платена.
В условията на евентуалност, дори да се приеме, че на
основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ ДПЕЕ е извършена на годно правно основание корекцията
на сметката на абоната, настоящият съдебен състав прави извода отново за
недоказаност на основанието на което се претендира исковата сума.
За да обоснове този извод съдът кредитира напълно
заключението по допусната СТЕ на в.л. Б., от която се изяснява, че действителната
консумация на ел. енергия за обекта за
периода от 8.12.2011 – 21.5.2012 г. е възможно да се посочи единствено и само чрез измервателен уред – електромер ,който не е манипулиран ,
т.е. както сочи вещото лице количеството
начислена ел. енергия е предполагаемо.
( лист 61 – ви от делото )
Ето защо съдът счита, че след като ответната страна
не е установила при условията на пълно и главно доказване, че
абонатът-праводател на ищцовото дружество е потребил точно количеството ел.
енергия, за което служебно му е била начислена исковата сума, получената от
ответната страна сума е получена без правно основание.
Според настоящия състав исковата сума не е получена
на годно правно основание от ответната страна, въз основа на възведеното второ
правно основание – Споразумителен протокол. Съставеният между праводателя на
ищцовото дружество и „ Е.-П. П.„ АД Споразумителен протокол е с посочен общ предмет–
визирана е сума ( 864,55 лв. ) и период за плащане, без конкретно посочване на
правното основание, въз основа на което ищецът се е задължил, а в последствие и
платил исковата сума, което само по себе си обуславя приложението на чл. 26 от ЗЗД.
На последно място съдът приема, че Споразумителния протокол не представлява по
своята правна същност извънсъдебно признание на вземането, тъй като
единствената причина, поради която е съставен, е да не се стигне до прекъсване
на електрозахранването на абоната с ел. енергия. Дори и да се приеме за
извънсъдебно признание на вземането, фактът, че основанието на което се гради
вземането, е нищожна клауза, обуславя отново извода за приложението на чл. 26 ЗЗД. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че ответникът не
установи и доказа при условията на пълно и главно доказване наличието на правно
основание на което е получил от И.Д. сумата от 992,19 лв. - исковата сума,
поради което последната подлежи на връщане съгласно чл. 55, ал. 1, пр.1 – во от ЗЗД.
Съдът дължи произнасяне и по наведените от ответната
страна Възражения относно активна материално правна легитимация на ищеца,
поради пороци в договора за цесия .
За да даде правилен отговор по възведените от
ответната страна възражения, съдът съобрази действащата материално правна база,
регламентираща отношенията цедент -
цесионер и длъжник.
В раздел ІV Обща част на Закона за задълженията и
договорите член 99 – чл.102 е уреден
правния институт на прехвърлянето на вземания и задължения а именно договорът за цесия. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД Кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. По силата на алинея втора на същата
правна норма прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, ако не е уговорено друго. Императивна е разпоредбата на ал. 3
на чл. 99 ЗЗД, че за действителността на цесията предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено ставалото прехвърляне.
Съобразявайки цитираните правни норми и трайната
съдебна практика, съдът прави извода, че в конкретния казус ищецът установи и
доказа активната си материално и процесуално правна легитимация, въз основа на
надлежно сключен с потребителя на ел. енергия договор за прехвърляне на вземане
от дата * год. (л. 8 от делото)
Неоснователни са възведените от ответната страна
възражения за порочност на цесионния договор поради липса на предмет, съгласие,
неспазване на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на „Е.П.” АД за липса на
предмет на договора от * г. Както бе посочено нормата на чл. 99 ЗЗД дава
отговор на въпроса кои вземания могат да бъдат предмет на договора за цесия. Вземането, прехвърлено от абоната
потребител на ел. енергия към ищцовото дружество е ясно и точно определено (не
е определяемо), индивидуализирано и по основание и по размер в самия договор за
цесия, поради което договорът за цесия не страда от твърдяния от ответната
страна порок, тъй като вземането е съществувало в полза на цедента към датата
на сключване на цесията, респективно е могло да бъде прехвърлено.
Неоснователно е и второто възражение на ответната
страна за нищожност на договора поради
липса на съгласие. Безспорно бе установено от всички по делото писмени
доказателства, включително и посредством допълнително представеното пълномощно
с нотариална заверка на подписа на И.Д., че абонатът - цедент е подписал
пълномощно към адв. Т., което пълномощно е подписано от цедента при наличие на
съгласие и воля затова. Останалите възражения на ответното дружество кой и кога
е бил изписал (дописал) ръкописния текст в пълномощното са ирелевантни към същността
на правната сделка упълномощаване.
На трето и последно място съдът намира за
неоснователно и недоказано възражението на „Е.П.” АД, че цесията не била
надлежно съобщена на ответника. Съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД прехвърлянето на
вземанията посредством цесия поражда правно действие спрямо длъжника и третите
лица от деня, в който то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор. Видно
е от писмените доказателства по делото (л. 7), че с надлежно писмено
уведомление, входирано при ответника на 25.07.2014 г., старият кредитор И.Д., действаща чрез пълномощника си
и процесуален представител адв. Кр. Т., е уведомила „Е.П.” АД за цесията от *
г.
При всичко гореизложено, съдът прави извода, че искът,
заведен срещу ответното дружество, е основателен и доказан и следва да бъде
уважен в пълнота, ведно с акцесорната претенция за присъждане на законната
лихва върху исковата сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора и направеното искане, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
съдебно-деловодни разноски. Съгласно представения по делото списък по чл. 80 ГПК ищцовата страна претендира заплащане на следните суми: 300 лева
юрисконсултско възнаграждение; 100 лева
депозит за съдебно-почеркова експертиза; 100 лева за съдебно-счетоводна
експертиза; 75 лева държавна такса за образуване на делото; 100 лева
допълнително възнаграждение на юрисконсулт или общо 675 лева, съгласно списъка
за разноски, находящ се на л. 161 от делото.
Съдът намира, че при уважаване на иска на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да присъди в полза на ищеца реално сторените разноски
за заплатени държавни такси и разноски, за които са представени доказателства а
именно сумата от 275,00 лв. за
заплатена държавна такса за образуване на исковото производство и за депозити
за съдебно-почеркова и съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение на размера на юрисконсултското
възнаграждение съдът следва да се произнесе по направеното възражение на
ответната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Възражението на ответната страна е сторено своевременно
и по надлежния ред, поради което съдът
следва да го разгледа по същество. Съгласно посочения в исковата молба
материален интерес от 992,19 лева и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. дължимото се
минимално възнаграждение за процесуално представителство е равно на 300 лева (триста лева).
Позовавайки се на Тълкувателно решение № 6
/6.11.2013 г. на ВКС ОСГТК , по
тълкувателно дело № 6/2012 г., точка 3 –та
съдът приема, че не е обвързан от разпоредбата на § 2 на Наредба № 1/2004
г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и тъй като производството по делото не се отличава с
изключителна фактическа и или правна сложност, определя размера на
юрисконсултското възнаграждение съгласно
нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004 г., като намира възражението
на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно.
Поради изложеното по-горе, съдът присъжда в полза на
ищцовата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: г*, представлявано от членовете на управителния съвет Б. Г. М., Б.
Д. П., П. С. С., Я. М. Д., Г. К., ДА
ЗАПЛАТИ на „К.Г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано
от П. Н. К., чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ц. Д., със съдебен
адрес: *, СУМАТА от 992,19 лева (деветстотин
деветдесет и два лева и деветнадесет стотинки) – претендирана като платена от
праводателя на ищцовото дружество И.Й.Д.,
ЕГН ********** - по договор за
цесия, сключен с „К.Г.” ЕООД, ЕИК * от *
г., при първоначална липса на основание – за недоставена и непотребена
електроенергия, по фактура № * г. и представляваща корекция на сметка за периода от 08.12.2011 г. до 21.05.2012 г.,
общо за 166 (сто и шестдесет и шест) дни, начислена служебно по „констативен
протокол” за обект с абонатен № *, с клиентски № *, с адрес на потребление: *,
ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 31.07.2014 г.
до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. І–во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: г*, представлявано от членовете на управителния съвет Б. Г. М., Б.
Д. П., П. С. С., Я. М. Д., Г. К., ДА
ЗАПЛАТИ на „К.Г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано
от П. Н. К., чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ц. Д., със съдебен
адрес: *, СУМАТА от 575,00 лева (петстотин
седемдесет и пет лева) – сторените от ищцовата страна съдебно–деловодни
разноски пред настоящата инстанция в общ размер за заплатена държавна такса,
депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен Съд – гр. Варна в
двуседмичен срок, считано от връчване
на съобщението за обявяването му, ведно
с препис от съдебния акт.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото ,чрез
процесуалните им представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: