№ 679
гр. Перник, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
в присъствието на прокурора А. П. А.
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720102453 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по молба на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Перник, с която
се иска да бъде прекратено по съдебен ред настаняването на Л. Л. П. в ЦНСТД Перник,
постановено със съдебно решение от 15.06.2021 г. на РС-Перник, за срок до навършване на
пълнолетие (т.е. до 18.09.2024 г. ) или до завършване на средно образование, но не по-късно
от 20-годишна възраст, както и реинтеграцията на детето в семейство на негови близки –
леля му Г. Л. П..
В молбата се твърди, че детето е осиновено на 4-годишна възраст от В. Л. П., която е
починала през 2019 г. Взаимоотношенията между детето и неговите близки – лелята Г. П.,
били конфликтни, поради което детето било настанено в ЦНСТД-Перник. След
продължителна социална работа емоционалната връзка помежду им била възстановена.
Междувременно Л. получил сериозни здравословни проблеми, вкл. налагащи хирургическа
намеса, рехабилитация и последваща профилактика, а лелята и нейният съпруг са лекари по
професия, имат финансова и социална възможност да се грижат за детето и са заявили
писмено и устно желание за това, като на практика детето пребивава в семейството на леля
си от декември 2022 г. След заявление на Г. П. от 26.04.2023 г. за удължаване на престоя в
нейното семейство и прекратяване настаняването на детето в ЦНСТ по административен
ред била издадена и заповед от 11.05.2023 г. на Директора на ДСП в този смисъл.
В съдебно заседание представителят на ДСП поддържа молбата, като становище за
нейната основателност изразяват и процесуалният представител на детето, както и
представителят на заинтересованата страна РП-Перник.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 3
ГПК, вр. чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Законът за закрила на детето отдава приоритет детето да бъде отгледано в неговата
семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството,
ако важни причини налагат това и такива причини законът изрично е уредил в хипотезата на
чл. 25 от същия закон. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗакрД може да бъде настанено
извън семейството дете, чиито родители са починали или трайно не полагат грижи за него.
1
Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗЗакрД настаняването на детето извън семейството е крайна мярка и
се налага след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството. В тежест на
молителя е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че детето е „дете в
риск“ по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Закона за закрила на детето, че са налице
предпоставките за постановяване на исканата мярка за закрила, както и, че тази мярка е в
интерес на детето.
В процесния случай, от събраните доказателства се установяват всички твърдения в
сезиращата съда молба, включително обстоятелството, че непълнолетният детето Л. Л. П. е
дете в риск по смисъла на допълнителните разпоредби на §. 1, т. 11 ЗЗДет.
От разпита на свидетелката Г. П. и изслушването на детето по реда на чл. 15, ал. 1
ЗЗДет се установи, че и към настоящия момент, въпреки съдебното настаняване в ЦНСТД,
детето на практика живее в семейството на своите близки. От събраните гласни
доказателства, включително и депозирания към молбата Социален доклад, се установяват
твърденията на молителя, че след продължителната социална работа емоционалната връзка
на детето с близките е възстановена, същото е пълноценно интегрирано в настоящата близка
семейна среда и се чувства добре в нея, като е намерило своя близък социален кръг в
училище, семейството и извънкласните занимания. В тази връзка, абсолютно е в интерес на
детето, включително с оглед становището, поддържано от представителя на прокуратурата,
назначения процесуален представител на детето, както и с оглед становището на Органа по
настойничество и попечителство – Заместник-кметът на Община Перник, детето да бъде
реинтегрирано по съдебен път в семейството на своите близки. Соченото обстоятелство
произтича и пряко от разпоредбите на чл. 163 и чл. 167 от Семейния кодекс, които
постановяват, че детето следва да живее в семейството на своя настойник, респ. попечител,
освен ако няма основателни причини, налагащи обратното. В процесния случай се установи,
че такива причини не само липсват, а е изцяло в интерес на детето да бъде в семейството на
попечителя си Г. Л. П..
Мотивиран от изложеното и в името на народа, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 30, ал. 1 ЗЗакрД, вр. чл. 29, т. 9 ЗЗакрД настаняването на
Л. Л. П., с ЕГН: **********, в ЦНСТД-Перник, постановено с Решение № ********** на
РС-Перник.
НАСТАНЯВА на осн. 28, ал. 4 ЗЗакрД, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 4, ал. 1, т. 2
ЗЗакрД Л. Л. П., с ЕГН: **********, в семейството на неговата леля по майчина линия Г. Л.
П., с ЕГН: **********, до навършване на пълнолетие /до 18.09.2024 г./, а ако учи – до
завършване на средното си образование, но не по-късно от 20-годишна възраст.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
2