№ 285
гр. Велико Търново, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАЯ ПЕЕВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ И.
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20254000500382 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 164 от 07.07.2025 г. по гр.д. № 629/2024 г. на Окръжен
съд Габрово е осъдено ЗД „Бул Инс" АД да заплати на А. В. Х. сумата от
60000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни
увреждания, получени от пътно – транспортно произшествие, настъпило на
06.11.2023 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция - 12.12.2023 г. до окончателното
изплащане, като предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди до предявения размер от 200000 лв. е отхвърлен, като
неоснователен. Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А. В.
Х., като то се обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за
1
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за разликата над 60000 лв. до сумата от 200000 лв. Излагат се
съображения, че при определяне на размера на обезщетението е налице пълна
липса на мотиви, което е съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Не е извършено задълбочено изследване на общите и специфични за
отделния спор правно релевантни факти, които формират съдържанието на
понятието справедливост. Не е съобразена икономическата обстановка в
страната към момента на увреждането. По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, установяващи изключително високия интензитет на
болки и страдания от страна на ищеца, невъзможността да работи физическа
работа, нанесените му психологически изменения. Определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е изключително занижен и
несъответен на целта на чл. 52 ЗЗД за справедливото им възмездяване.
Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено,
като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемото дружество е депозирало
отговор по жалбата, с който заема становище за нейната неоснователност.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба А. Х. твърди, че на 06.11.2023 г., около 18,30 – 19
2
ч. на моста в с. Душево, общ. Севлиево, като пътник на задна дясна седалка в
л.а. БМВ, с рег. № ОВ20****, при падане на колата в реката по таван, получил
травми, подробно описани. По спешност приет в Клиника по неврохирургия
на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, гр. Плевен. В следствие на тези травми е
изпитал и продължава да изпитва болки в кръста, гръбнака и в двата крака,
нуждаел се от съдействие при обслужването си в продължителен период от
време. Изпитал силен стрес при инцидента, страхувал се да шофира, както и
изпитвал натрапващи спомени от мигновената смърт на водача на автомобила,
предизвикал произшествието, и от това, че ако страничната врата на
автомобила не се била отворила, можел да настъпил фатален край за него.
Образувано било досъдебно производство, което е прекратено. В
постановлението за прекратяване е установено, че виновен за произшествието
е водачът М. М., а гражданската му отговорност е застрахована в ответното
дружество. Предявил застрахователна претенция, по която не е определено
обезщетение. С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от
200000 лв., в какъвто размер е предявен искът, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на причиняване на вредите до окончателното
изплащане.
С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни
възражения: оспорва се механизмът на произшествието, противоправното
поведение на водача на лекия автомобил; оспорва се получаването на
сочените в исковата молба увреждания като пряка причинно следствена
връзка с противоправното поведение на водача; оспорва се предявеният
размер на обезщетението, като се излага, че той е силно завишен; навеждат се
доводи за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като той е бил без поставен
предпазен колан; оспорва се началният момент на лихвата за забава.
С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя. След анализ на уврежданията на
ищеца и търпяните болки и страдания, решаващият състав е приел, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на
60000 лв., и тъй като е отречено възражението за съпричиняване, тази сума е
присъдена, ведно със законната лихва от датата на уведомяването – 12.12.2023
г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер
3
от 200000 лв.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
06.11.2023 г., както и от заключението на съдебната авто-техническа
експертиза се установява, че на 06.11.2023 г., около 18,30-19 ч., лек автомобил
БМВ, рег. № ОВ20****, управляван от М. М., се движел към центъра на с.
Душево. В автомобила като пътник на задна дясна седалка се е возел ищецът
А. Х.. Времето било сухо, осветлението на моста не е работело. Движейки се
покрай центъра на селото, и към непосредствено намиращия се след него мост
над река Видима, М. ускорява автомобила и в началото на моста скоростта му
достига до 67-69 км/ч, което е близо до критичната скорост на движение по
незамърсена асфалтова настилка. В зоната на края на платното е имало
участъци с мокра и замърсена с пясък и листа пътна настилка. При избраната
траектория на движение и въздействията върху органите на автомобила от
страна на водача, лекият автомобил загубва устойчивостта си на движение, и
навлизайки в моста, достига до западния тротоар, преминава през него,
осъществява удар в левия парапет на моста и пада във водата с таван надолу.
Скоростта на масовия център на автомобила при падането във водната
повърхност е достигнала около 45 км/ч. При падането с такава скорост се
получава и деформирането на тавана на автомобила навътре към купето. От
техническа гледна точка, причина за възникване на произшествието е
управлението на автомобила от водача със скорост, близка до критичната за
пътния участък, и загуба на устойчивостта му на движение, поради
субективни въздействия върху органите на управление от водача му.
Образуваното досъдебно производство по случая е прекратено с
постановление за прекратяване от 19.03.2025 г. на прокурор при Окръжна
прокуратура Габрово, видно от изпратеното писмо от 16.04.2025 г.
От приложената епикриза от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, Плевен се
установява, че ищецът е бил на лечение в болнично заведение за периода от
07.11.2023 г. до 09.11.2023 г., а от медицински протокол на ЛКК е видно, че е
дадено заключение за временна неработоспособност за периода от 07.11.2023
г. до 09.12.2023 г. От издаденото съдебномедицинско удостоверение е видно,
4
че А. Х. е със следните увреждания: контузия на шията със счупване арката на
6-ти шиен прешлен, счупване на левия страничен израстък на 7-ми шиен
прешлен, счупване на десен страничен израстък на 1-ви поясен прешлен на
гръбначния стълб, охлузвания по лицето и крайниците.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява,
че на А. Х. са причинени следните травматични увреждания: счупване на
дъгата на шести шиен прешлен, счупване на левия страничен израстък на
седми шиен прешлен, частично изкълчване на лявата междупрешленна става
на ниво шести – седми шийни прешлени, които травматични увреждания са
причинили трайно затруднение на движението на шията за срок около 7
месеца; причинена контузия на поясния отдел на гръбначния стълб със
счупване на десен страничен израстък на първи поясен прешлен и коренчев
болков синдром на поясния отдел на гръбначния стълб, установена дискова
протрузия на ниво 4-5 поясен прешлен и пети поясен – първи кръстцов
прешлен на гръбнака, които травми да довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и в резултат на които увреждания ищецът и към
момента на прегледа има болки в поясния отдел на гръбнака; причинени са
още травми на меките тъкани, изразяващи се в охлузвания по лицето и
крайниците, контузия на гръден кош и лява раменна става, с оздравителен
период на тези увреждания за срок около 2-3 седмици. Седем месеца ищецът е
бил с шийна яка, приемал обезболяващи. Според вещото лице болките са били
много силни пет месеца, след което постепенно намалели. След седмия месец,
след като махнал яката, ищецът периодично имал силни болки в шията,
поради което отново слагал яката от време на време за период до една година
след произшествието. През първите месеци имал световъртеж и чувствал
отмаляване в крайниците. С оглед констатираното състояние при прегледа
според експерта ищецът трябва да продължи с консервативно лечение,
физиотерапия и санаториално лечение. Получените травми са резултат от
удари вътре в купето на автомобила и рязко огъване на шийния и поясния
сегменти на гръбначния стълб, както и натиск по надлъжната им ос. Някои от
травмите могат да бъдат причинени по време на преобръщането на
автомобила и падането му в речното корито, а също и при излизането от
автомобила. Поставеният обезопасителен колан не би повлиял на вида и
интензитета на травматичните увреждания предвид конкретния механизъм на
произшествието.
5
При извършения преглед на ищеца от вещото лице на 09.05.2025 г. то
е констатирало палпаторна болезненост в лявата шийна област и раменната
мускулатура вляво, ограничена подвижност при движения на главата
странично наляво и запазена подвижност на главата странично вдясно,
палпаторна болка в лумбалната област вдясно и ригидност на
паравертебралната мускулатура в лумбалната област двустранно, болезненост
при навеждане.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че контузията в поясния
отдел на гръбнака няма да окаже съществено влияние при обслужването на
ищеца и битовите му дейности, но би оказало влияние по отношение на
трудова дейност с повишена трудова активност и по-интензивна физическа
работа. Физическа работа с вдигане на тежести, навеждане и изправяне, с
интензивни движения, към настоящия момент не може да извършва. Може да
има оплаквания от болки в шията, изтръпване на горни крайници, болки в
раменен пояс, за което не може да се даде прогноза кога ще се възстанови,
движението наляво на главата ще остане ограничено до известна степен.
Приложена е епикриза от Клиника по нервни болести при УМБАЛ
„Дева Мария“, Бургас, от която се установява проведено болнично лечение за
периода от 14.01.2025 г. до 15.01.2025 г., с поставена диагноза други и
неуточнени гърчове, и посочени придружаващи заболявания: травма с
неуточнена локализация, тревожно разстройство, неуточнено.
Според заключението на вещото лице психолог при изследване на
личностния профил на ищеца се открояват вътрешно неспокойствие,
неувереност, неуравновесеност на личността. Той е затворен, интровертен,
неактивен в междуличностните отношения. Преминал през няколко
емоционални и психични кризи през последната една година, при които
изпитвал сериозен психологически дискомфорт и страдание, в това число и
претърпяното пътно-транспортно произшествие. В началото страданието при
ищеца е било причинено от физическа болка, а по-късно преминава в
емоционална и психическа, в резултат на преживените от него лични
неприятни ситуации /раздялата с майката на детето му/. В резултат на
преживяната травма и последващите ситуации в психичното му състояние се
забелязва генерализирана тревожност, изразяваща се в мъчително
безпокойство, нарушено социално функциониране, безсъние, висока степен на
6
негативни мисли и предположения за лоши неща, които биха могли да се
случат, притеснения, свързани с невъзможността да изпълнява ежедневните
си дейности и трудова реализация. Според вещото лице при ищеца са налице
редица психологически изменения в резултат на ПТП и последващите
физически болки и страдания, изразяващи се в постоянно чувство на
тревожност, нервност, преумореност, скръб, чувство на раздразнителност,
отрицателно настроение към живота и околните, нарушения на съня и
храненето, инцидентни паник – атаки, негативни мисли по отношение на
живота и бъдещето си, както и когнитивни нарушения – трудност при
запаметяването и концентрацията.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че състоянието на ищеца
е в резултат от произшествието, в резултат от това, че е останал без работа,
поради тези травми, и в резултат на това, че в личен план се е разделил с
майката на детето му и е усетил негативно отношение от страна на нейното
семейство.
Св. Н. И., съученик и приятел на ищеца, е възприел инцидента. Видял
автомобила БМВ, спрян на центъра, не видял кой е вътре. При потегляне,
гумите свирели, колата почнала да се удря в тротоарите, при втория удар в
тротоара, колата се обърнала срещу моста и паднала в реката. Хората, които
били на центъра, отишли да видят какво става. А. и И. били в реката, викали
за помощ. Свидетелят разбрал, че освен тях, в автомобила бил и шофьорът.
Гмурнал се, за да го спаси, но в тъмното не се виждало нищо. Излезли от
реката с И. и А., където ги поел братът на свидетеля. Възприел, че когато
извадил от водата А., той викал, че много го боли гърбът. Впоследствие чувал,
че А. не е добре, че имал силни болки, и имало опасност да остане инвалид.
Видял го лично 4-5 месеца след произшествието, защото той бил все по
доктори. Когато го видял, бил с яка, бил ужасен, стресиран, психически
нестабилен. Майка му се грижела за него.
Св. В. Х., баща на А., живее в едно домакинство с него. А. започнал
работа в „Хитачи“, първи работен ден, бил доволен, вечерта обсъждали как ще
пътува за работа. В същата фирма работел и най-добрия му приятел М., който
вечерта дошъл и двамата излезли заедно. Десетина минути след това малкия
му син му се обадил и когато свидетелят отишъл, видял хората на моста.
Разбрал, че синът му е жив, хората му помагали да излезе. Когато дошла
7
линейката, той не можел да си движи тялото, няколко души го сложили на
носилката. Впоследствие ги изпратили в Плевен, приели го в болницата в гр.
Плевен. Докторът казал, че А. може да остане инвалид, но след изследванията
може да се отговори. Сложили му шини на главата, обездвижили тялото. Бил в
болницата 3-4 дена. После го взели вкъщи, купили специални шини за шията,
за яката. Имал травми по лицето, бил очукан отвсякъде. Свидетелят помагал
за тоалетната, а за другото се грижела майка му. Бил с яка 6-7 месеца.
Психическото му състояние не било адекватно, при него станали и други лоши
работи, посегнал да се самоубива. Най-добрият му приятел загинал при
инцидента, бил заживял с едно момиче от Бургас, имали дете, но тя решила да
си замине. Раздялата станала месец – два след произшествието. Той се
оплаквал, че го боли кръста и шията, момичето му натяквало, че не може да
работи. В момента не може да работи тежка работа, при по-резки движения
изпитва силна болка. Един път влязъл да се къпе сам, станало му лошо в
банята, получил страх от водата, наложило се свидетелят да го изкарва от
банята. Преди инцидента бил засмян, нямал страх от вода, плувал, вече не го
практикува.
Св. Д. Х. е брат на А.. Инцидентът нанесъл голяма болка и страдание
за брат му, загубил негов приятел, преобърнал се живота му. Свидетелят също
полагал грижи за него след болницата, спял до него, А. не можел да спи сам,
викал в съня си. Произшествието се отразило на личния му живот, жена му
решила, че не е годен за работа и да се грижи за семейството. До скоро
работел със свидетеля в „Хамбергер“, но здравословните проблеми надделяли.
Бащата на починалото момче набил майка им, заради това, че брат му оцелял.
А. приел това много тежко, сестрата на починалото момче упражнявала
психическо тормоз над него в социалните мрежи.
Ищецът е отправил застрахователна претенция към ответника,
получена на 12.12.2023 г., по която не се спори, че не е определено и
изплатено обезщетение за причинените вреди.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на М. М., в
резултат на което на ищеца са причинени вреди. Противоправността на
8
поведението на М. следва от нарушаване на конкретни правни норми,
уреждащи правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като
при навлизане на моста водачът е управлявал автомобила със скорост, близка
до критичната за пътния участък, и поради субективни въздействия върху
органите за управление е причинил загуба на устойчивостта на движение на
автомобила, вследствие на което той е напуснал пътното платно, разрушил
металния парапет на моста и е паднал в реката.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на траекторията на движение на автомобила и падането му на
водната повърхност, ищецът е получил телесни увреждания – счупване дъгата
на шести шиен прешлен, на левия страничен израстък на седми шиен
прешлен, частично изкълчване на лява междупрешленна става на ниво шести-
седми шийни прешлени, контузия на поясен отдел на гръбначния стълб със
счупване на десен страничен израстък на първи поясен прешлен и коренчев
болков синдром на поясния отдел на гръбначния стълб, травми на меки
тъкани, изразяващи се в охлузвания по лицето и крайниците, контузия на
гръдния кош и лявата раменна става. Тези увреждания представляват
нарушаване на основно конституционно закрепено абсолютно субективно
право, и в субективен план предизвикват претърпяване на болки и страдания
от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водача М.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата, и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача М. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. М. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. М. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увреденият е упражнил правото си на пряк иск от
застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същият е
9
изпълнил задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят не е определил
обезщетение, което обуславя възможността му да предяви претенцията за
заплащане пред съда.
Спорен в настоящия случай е размерът на дължимото и определено
от първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на
лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./, а
впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ, както и от повишаването на
минималната работна заплата – към 2021 г. – 650 лв. лв., към 2022 г. - 710 лв. и
към 2023 г. – 780 лв., както следва да се има предвид средния общ годишен
доход на лице към 2021 г. – 7705 лв., към 2022 г. – 9008 лв. и към 2023 г. –
10846 лв.
В конкретния случай, освен това обстоятелство, следва да се отчетат
още: наличието на травматични увреждания в различни части на тялото;
естеството на травмите – съществените увреждания са в областта на
гръбначния стълб; престой в лечебно заведение 3 дни; възстановителен
период 7 месеца, през което време ищецът е носил шийна яка; търпяните
болки и страдания, много силни в областта на шията през първите пет месеца,
впоследствие затихващи; необходимост от помощ от трети лица при социално-
битовото функциониране; остатъчните последици от уврежданията –
констатирана от вещото лице при прегледа на 09.05.2025 г. палпаторна
болезненост в лявата шийна област и раменната мускулатура вляво,
ограничена подвижност при движения на главата странично наляво,
10
палпаторна болка в поясна област вдясно и ригидност на паравертебралната
мускулатура в поясната област двустранно; силния психологически стрес от
начина, по който са получени уврежданията – получен страх от вода /св. В. Х./,
от смъртта на приятеля му – водача на автомобила /св. Д. Х./, като
последиците от травматичния стрес са установени от вещото лице психолог –
констатирани негативни промени в мисленето и настроението, отрицателни
мисли за себе си и света, чувства на тревога, нервност, раздразнителност. Към
момента на произшествието ищецът е бил на 22 години.
Същевременно, в хода на лечебния процес не се е налагал постелен
режим, т.е. не е било налице силно ограничаване в движенията на ищеца.
Провежданото лечение е консервативно, като възстановяването е било
основно в домашни условия. По делото има данни за други стресови за ищеца
фактори, отразили се на психологическия му статус – той се е разделил с
майката на детето си, което също според вещото лице психолог не е успял да
превъзмогне и преодолее, има данни, че близките на загиналото момче
проявяват агресия към него и семейството му. По този начин установените
психологически изменения при ищеца са в резултат от преминатите няколко
емоционални и психични кризи за кратък период от време, което следва да се
съобрази при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. В исковата молба не се твърди, че в резултат на
влошено здравословно състояние вследствие на инцидента ищецът е останал
без работа, от приложената справка за трудовите му договори, регистрирани в
НАП, се установява, че след инцидента той е работил, без да има
доказателства за естеството на трудовите му функции и за медицински
предписания, че не може да ги изпълнява по здравословни причини, поради
което не може да се приеме наличие на причинна връзка между
здравословното му състояние и оставането без работа.
С оглед на всички тези обстоятелства съдът счита, че размер на
обезщетението от 60000 лв. би могъл адекватно да компенсира /доколкото
изобщо могат да бъдат съпоставени душевните състояния с материалните
блага/ причинените болки, страдания, неудобства. Следва да се съобрази още
стандарта на живот към 2023 г., когато минималната работна заплата е била
780 лв., а средният годишен доход на лице от домакинство 10846 лв.
В първоинстанционното производство е направено възражение за
11
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, което не е
въведено като предмет на производството пред въззивната инстанция, поради
което въззивният съд не дължи произнасяне по този въпрос.
С оглед съвпадение на изводите на настоящия състав с изводите на
първостепенния съд за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди, първоинстанционното решение в обжалваната част
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на застрахователното дружество се
следват разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие е договорено
възнаграждение в размер на 12360 лв. с ДДС, заплатено по бА.в път.
Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно. При определянето му за защита по въззивната жалба настоящият
състав отчита правната и фактическа сложност на спора, която не е висока,
доколкото спорен е въпроса само за размера на обезщетението за
неимуществени вреди, количеството извършена работа – депозиране на
отговор на въззивната жалба и проведено едно съдебно заседание, на което не
са събирани доказателства и не са обсъждани нови възражения. Ето защо,
настоящият състав счита за подходящ размер на адвокатското възнаграждение
сумата от 1000 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 164 от 07.07.2025 г., постановено по
гр.д. № 629/2024 г. на Окръжен съд Габрово в обжалваната част.
ОСЪЖДА А. В. Х., с ЕГН ********** от с. Душево, ********* да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, ул. Джеймс Баучер, 87 сумата от 1000
/хиляда/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13