Решение по дело №5544/2020 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ............

 

гр. София, 09.07.2021 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                    РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 5544 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

 

         С решение  № 300961 от 13.12.2019 г. по гр. д. № 12417/2019 г. на СРС, 85 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответницата Д.Я.М. дължи на ищеца „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 353.64 лв. за ползване на електрическа енергия за обект, с абонатен номер ********* за периода от 21.01.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 30.94 лв. мораторна лихва за периода от 01.12.2017 г. до 24.07.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.09.2018 г. по гр. д. № 50293/2018 г. на СРС, като съдът е отхвърлил исковете за разликата до пълните им предявени размери, като неоснователни.

         Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът „Ч.Е.Б.“ АД, който  в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че ответницата е потребител на електрическа енергия и клиент на дружеството по смисъла на ЗЕ както за времето до признанието на спорните вземания със заявлението й за отсрочване на задълженията от 30.11.2017 г., така и след това. Ето защо моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове – уважени изцяло.

         Въззиваемата Д.Я.М. оспорва въззивната жалба по съображения, изложени в депозирания отговор.

         Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

         Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване, че ответницата М. дължи на ищеца „Ч.Е.Б.“ АД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумите 782.20 лв. главница за потребена и незаплатена електрическа енергия за периода от 21.01.2017 г. до 22.05.2018 г., както и сумата 40.45 лв. мораторна лихва за периода от 01.12.2017 г. до 24.07.2018 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.09.2018 г. по гр. д. № 50293/2018 г. на СРС, 85 състав.

Производството се развива след като с разпореждане от 17.12.2018 г. заповедният съд е указал на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК да предяви правата си с иск, като е констатирал, че заповедта е връчена на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на адрес, на който тя не живее.  

От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е енергийно предприятие по смисъла на §1, т. 24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с ел.енергия. Изяснено е с помощта на приетите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, че за абонатен номер ********* за имот на адрес: гр. София, ж.к. „*********, за периода от 21.01.2017 г. до 30.11.2017 г. ищецът е доставил електрическа енергия на обща стойност 822.65 лв. – толкова, колкото е потребено в имота и колкото е фактурирано. Във връзка с разпределената с доклада доказателствена тежест в процеса за установяване, че именно ответницата Д.Я.М. дължи плащане на така доставената и фактурирана енергия, ищецът е представил Заявление на М. за отсрочване/разсрочване на задължения от 30.11.2017 г., в което се съдържа извънсъдебно признание, че за посочения абонатен номер на посочения адрес ответницата дължи на ищеца сумата от 1429.75 лв., както и Заявление за услуги, предоставени от ЧЕЗ от 26.09.2019 г.

При тези данни неправилно и в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установява наличие на облигационно отношение между ищеца и ответницата за продажба на електроенергия за процесния имот в процесния период. Действително, съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на присъединен към електроразпределителната мрежа имот. С отговора на исковата молба, обаче, ответницата не е оспорила това обстоятелство, нито е възразила, че не дължи сумите, тъй като няма качеството на потребител на електричество за абонатен номер *********. Точно обратното, че ответницата М. се явява потребител на електроенергия, доставяна до обекта с посочения абонатен номер, се установява от представените Заявление за отсрочване/ разсрочване на задължения от 30.11.2017 г., както и Заявление от 26.09.2019 г. за услуги, предоставени от ЧЕЗ. Съгласно разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, цената на доставената енергия за битови нужди по ЗЕ се дължи от собствениците или от титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота, дори и когато имотът е предоставен за ползване на трето лице по договорно отношение, освен ако това трето лице не е сключило договор с доставчика на енергия. Сключването на такъв договор се установява с всички доказателствени средства, предвидени в ГПК, вкл. и чрез молба за откриване на партида и др.под. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че ответницата М. е сключила такъв договор и се явява материално-правно легитимирана да отговаря за задълженията за ел.енергия, доставена до процесното жилище в гр. София, ж.к. „*********, където е нейния настоящ и постоянен адрес, при това, както за времето до извънсъдебното й признание, материализирано в заявлението й от 30.11.2017 г., така и за следващия период до заявлението й от 26.09.2019 г., което е подала като титуляр на абонатен номер *********  за същия жилищен обект. По този начин ищецът надлежно е установил, че през целия период, за който се отнасят фактурираните, но незаплатени задължения, длъжник е ответницата М., която нито е доказала да е изпълнила своите задължения към него, нито твърди настъпването на това обстоятелство. Поради това договорната й отговорност следва да бъде ангажирана, като се осъди да заплати цялото количество потребена енергия, установено от експертизите като възлизащо на сумата от общо 782.20 лв., както и пълният размер на лихвата за забава, до сумата в размер на 40.45 лв. 

         Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, както и в частта за разноските,  и вместо това – постановено друго, с което бъде установена дължимостта на разликата до пълните претендирани размери на процесните вземания, съответно от 428.56 лв. за главницата и 9.51 лв. за лихвата за забава.

При този изход на делото на ищеца „Ч.Е.Б.“ АД следва да бъдат присъдени и сторените разноски както в исковото, така и в заповедното производство, които сумарно възлизат на 1165.32 лв.

         Воим от горното, съдът

 

                                              Р    Е    Ш    И :

 

         ОТМЕНЯ решение № 300961 от 13.12.2019 г. по гр. д. № 12417/2019 г. на СРС, 85 състав, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете на „Ч.Е.Б.“ АД срещу Д.Я.М. за разликата от 428.56 лв., главница и разликата от 9.51 лв. мораторна лихва, както и в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Д.Я.М. дължи на „Ч.Е.Б.“ АД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 428.56 лв., представляваща разликата над установените с първоинстанционното решение 353.64 лв. до действително дължимите 782.20 лв. за ползвана електрическа енергия за обект, с абонатен номер *********, на адрес: гр. София, ж.к. „*********, за периода от 21.01.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9.51 лв., представляваща разликата над установените 30.94 лв. до дължимите 40.94 лв. мораторни лихви върху главниците за периода от 01.12.2017 г. до 24.07.2018 г.

ОСЪЖДА  Д.Я.М. да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1165.32 лв., представляваща сбора от направените разноски по делото заедно с разноските в заповедното производство. 

         Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.