МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНДело № 639/2019г. по описа на РРС-първи наказателен
състав
Районна прокуратура гр.Русе
обвинила П.Т.Д. ***, ЕГН **********, в това, че през
периода 16.08.2018 г. – 18.11.2018 г. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление – на два пъти, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие –
Заповед за незабавна защита по чл.18 от Закона за защита от домашно насилие №
14 от 31.07.2018 г. по гр.дело № 5450/2018г. по описа на Районен съд- гр. Русе,
с която са наложени мерки за защита на основание чл.5 ал.1 т.1, 3 и 4 от Закона
за защита срещу домашното насилие, като задължава П.Т.Д. *** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо П.В.А.и Т.П.Д., забранява се на П.Т.Д. ***
да приближава до П.В.А.и Т.П.Д.,***, както и до жилището им в гр. Русе, ул.“********“
№ **, бл.****, вх.**, ет.**, ап.**, работното място на пострадалата в УМБАЛ
„Канев“ АД – гр.Русе, ул.“Независимост“ № 2, стара сграда, кабинет 1
(Изпълнителен директор), детската градина на детето – ДГ „Здравец“ в гр. Русе,
ж.к.“Здравец“, ул.“Захари Стоянов“ № 36, както и местата за социални контакти и
отдих на пострадалите лица, на по-малко от 20 метра, като на 16.08.2018г.
приближил П.В.А.на работното й място в УМБАЛ „Канев“ АД – гр. Русе, ул. “Независимост“
№ 2, стара сграда, кабинет 1 (Изпълнителен директор), а на 18.11.2018г.
приближил П.А.и Т.П.Д. ***8 на разстояние по-малко от 20 метра – престъпление по чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Делото е внесено в РРС с
постановление на Районна прокуратура гр.Русе, с което се предлага освобождаване
от наказателна отговорност на П.Д. и налагане на административно наказание по
реда на чл.78а от НК.
Обвиняемият П.Д., редовно
призован, с връчен препис от постановлението на РРП и разпореждане на Съда, не се
явява и не изпраща упълномощен защитник. Поради това и при наличието на
предпоставките на чл.269, ал.3, т.3 от НПК, делото е разгледано в отсъствието
на обвиняемия.
Районна прокуратура Русе,
редовно призовани, изпращат представител, който моли Съда да признае обвиняемия
за виновен в извършването на престъплението, да го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание “Глоба” в минимален размер.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Обв. П.Т.Д. е роден на ***г***, български гражданин, с висше образование,
неженен, не работи, неосъждан, с ЕГН **********.
От 2012 г. до м. юли, 2017 г.,
обв. П.Д. и свид. П.А.съжителствали на съпружески начала, като от съвместното
им съжителство, на 05.11.2014 г. се родило детето Т.П.Д.. През 2017 г.
отношенията между Д. и А.се влошили поради честата злоупотреба с алкохол от
страна на обвиняемия, както и поради проявявана от него вербална, психическа и
физическа агресия спрямо свид. А. Поради това, през м.юли 2017 г. свид. А. напуснала
семейното жилище и заедно с детето заживяла в дома на родителите си. По
предявен от свид. А. иск пред Районен съд Русе, през пролетта на 2018 г. съда
предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Т. Д. на
майката, а за бащата бил определен режим на лични отношения, като същият бил
осъден да заплаща и издръжка за детето. През м.юли, 2018г., при проведени срещи
между обв.Д. и свид.А.по повод осъществяването на личните отношения между
бащата и синът му, обвиняемият на два пъти проявил физическа агресия спрямо
свид.А. По този повод свид.А.предявила молба по чл.9 от Закона за защита от
домашното насилие, въз основа на която било образувано гр. дело № 5450/2018 г.
по описа на Районен съд гр. Русе. На 31.07.2018 г. Съдът издал Заповед за
незабавна защита по чл.18 от Закона за защита от домашното насилие, която била
връчена на обвиняемия на 03.08.2018г. С тази заповед за незабавна защита съдът
задължил обв.П.Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.А.и Т.
Д., като му забранил да приближава до П.А.и Т. Д., както и до жилището им в
гр.Русе, ул.“******“ № **, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, работното място на
пострадалата в УМБАЛ „Канев“ АД – гр.Русе, ул.“Независимост“ № 2, стара сграда,
кабинет 1 (Изпълнителен директор), детската градина на детето – ДГ „Здравец“ в
гр. Русе, ж.к. “Здравец“, ул. “Захари Стоянов“ № 36, както и местата за
социални контакти и отдих на пострадалите лица, на по-малко от 20 метра, за
срок до издаване на заповед за защита или отказ на съда.
Независимо, че Заповед за
незабавна защита №14/31.07.2018 г. по чл. 18 от ЗЗДН била връчена лично на
подс.Д. и той бил наясно с наложените от нея забрани, на 16.08.2018 г. около
12.20 ч. обвиняемият отишъл в УМБАЛ “Канев“ АД Русе, преминал през парковата
зона и се насочил към входа на „старата сграда“, който вход се намирал в
непосредствена близост до кабинета на свид. А.По същото време, свид.А.и нейни
колежки - свидетелките М.А., Стела С.и М. К., били в обедна почивка и седели на
маса в заведението, разположено в двора на болницата. Свидетелките И., С. и К.били
запознати с лошите взаимоотношения между свид. А.и обвиняемия, както и за
издадената срещу последния Заповед за незабавна защита. Поради това, когато
видели обв.Д. в двора на болницата, четирите жени побързали да влязат в
сградата, а свид.А., придружена от свид.И., влязла в кабинета си и двете затиснали
отвътре вратата. К. и С. останали в коридора на сградата и уведомили свид. К.А.
– охранител в УМБАЛ „Канев“, че поради наличието на съдебен акт, обв. Д. не
следва да бъде допускан в близост до свид. А. На отправените му от А. въпроси
за повода за посещението му в болницата, обв. Д. отговорил, че отива в „Спешно
отделение“, а после и в отделение „Съдебна медицина“, като дори тръгвал в тези
посоки, но бързо се връщал обратно. Свид. А. посъветвал обвиняемия да напусне
болничното заведение, за да не си създава допълнителни неприятности, предвид
издадената срещу него Заповед за защита. Тогава обвиняемия напуснал сградата и
се насочил към съседна сграда от болницата, а свидетелките К. и С.влезли в
кабинета при свид. А., за да я успокоят, тъй като последната била силно
притеснена и изплашена от присъствието на обвиняемия. Скоро след това обв. П.Д.
отново се върнал в сградата, където бил кабинета на свид.А. Свид.А. направил
опит да го спре и му заявил, че „търсения съдебен медик“ отсъства, но той без
колебание му отвърнал: „К., аз ще се оправя“. Тогава обвиняемия минал покрай
свид.А., отишъл до кабинета на свид. А.и направил опит да отвори вратата, като
настоятелно и силно натиснал бравата. Тъй като вратата била заключена от свид. А.,
а и свидетелите К. и С.допълнително притискали вратата с телата си, обвиняемият
не могъл да влезе вътре. Тогава той видял, че свид. А. търси помощ от своите
колеги и държи палка в ръцете си, при което бързо излязъл навън. Не след дълго
обаче, обв. Д. отново се върнал на входа, където се намирал поста на свид. А.,
като подигравателен тон започнал да му подвиква: „Бай К., излез“. Когато свид.А.
тръгнал към него и му заявил, че следва да напусне болничното заведение,
обвиняемия извадил воден пистолет и започнал да пръска с вода по свидетеля.
Наред с това обвиняемия му заявил, че следващият път ще напълни пистолета с
урина. Това поведение на обвиняемия подразнило свид. А. и той се насочил бързо
към обвиняемия, но се спънал, паднал на земята и получил сериозни наранявания
на крайниците. По същото време, на мястото пристигнали и други охранители, като
при вида им, обвиняемия напуснал окончателно района на болницата.
На 18.11.2018 г., около 17.00
ч., свид. А. се намирала в дома си, заедно с детето Т., родителите си и тяхна
съседка - свид. М.. В един момент на вратата се позвънило настоятелно, а заедно
с това се чули и няколко почуквания. Когато свид. В.А.– баща на свид. А.,
отворил входната врата на жилището, там стоял обв.Д., видимо силно повлиян от
алкохол. Обвиняемият заявил на свид.А., че желае да види сина си, но последният
му обяснил, че не следва да посещава жилището им и е по-добре да си тръгне,
след което направил опит да затвори вратата. Обв. Д. обаче държал и натискал
бравата, поради което свид. Андреев се отдръпнал назад и освободил видимостта
към коридора, в края на който стояли свид. А.и детето Т.. По този начин дал
възможност на обвиняемия да види сина си и да се увери, че е добре. Тъй като
детето многократно ставало свидетел на лошото отношение на обвиняемия към майка
му, в този момент то също се почувствало изплашено и заявило на баща си:
“Всички слушаме. Мама слуша. Аз слушам. Махай се“. Обвиняемият се подразнил от
това и започнал да ръкомаха към свид.А., да я обвинява за влошените им отношенията
и й се заканил с думите „Ще видиш ти!“. Тогава свид. А. дръпнал по-рязко врата
и затворил, а обвиняемия излязъл от входа. Той постоял пред блока още известно
време, след което си заминал.
На 06.11.2018 г. Съдът
постановил Решение № 1740/06.11.2018 г. по гр.д № 5450/18 г. на РРС, с което
приел за установено, че по отношение на П.А.е упражнено психическо и физическо
насилие от П.Т.Д. на 18.07.18 г. и на 25.07.2018 г., което според съда
представлявало домашно насилие по смисъла на чл.2 от Закона за защита срещу
домашното насилие, и уважил молбата за определяне на мерки за закрила. Със
същото решение съда приел, че по отношение на детето Т.П.Д. на 18.07.2018 г. е
упражнено емоционално насилие от П.Т.Д., което представлява домашно насилие по
смисъла на чл.2 от Закона за защита срещу домашното насилие и уважил молбата за
определяне на мерки за закрила. С цитираното решение съда задължил обв.П.Д. да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.А.и Т. Д., като забранил
на същия да приближава до П. А., до жилището й ***8, работното й място в УМБАЛ
„Канев“ АД – гр. Русе, ул. “Независимост“ № 2, стара сграда, кабинет 1
(Изпълнителен директор), както и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице, на по-малко от 20 метра – за срок 18 месеца. Със същия акт,
съда забранил на П.Д. да приближава до Т. Д.,***8, детската градина на детето –
ДГ „Русалка“ в гр.Русе, ул.“Шумнатица“ № 4, както и местата за социални
контакти и отдих на пострадалото лице, на по-малко от 20 метра – за срок 6
месеца. Въз основа на така постановения съдебен акт, съда издал и Заповед за
защита № 36/06.11.2018 г. Решението на Съда и издадената въз основа на него
заповед за защита били връчени на обв. П.Д. на 30.11.2018 г., за което му бил
съставен и протокол за предупреждение.
В хода на досъдебното
производство била назначена комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза, от заключението на която се установява, че обв.П.Т.Д. не се води на
диспансерен учет в ЦПЗ- Русе ЕООД, но страда от психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, синдром на зависимост у
акцентуирана личност. Според експертите, Д. не страда от заболяване, което да
не му позволява да разбира свойството и значението на извършено, както и да
ръководи постъпките си, а към момента на изготвяне на експертизата,
здравословното му състояние позволява и същият е оценен като психически годен
да участва в досъдебното производство. Според експертите, от момента на първото
деяние /16.08.2018г./ до момента на изготвяне на експертизата, Д. е бил в
състояние правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, имащи
значение за досъдебното производство.
Авторството на подсъдимия в
извършването на деянията и начина им на извършване Съдът намира за безспорно
установени. В тази насока са събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите П. А., К. А., М. К., С.С., М.А., Е. М., В.А., както и
писмените доказателства и доказателствени средства – Заповед № 14/31.07.2018 г.
за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН по гр.д № 5450/18 г. на РРС, Решение № 1740/06.11.2018 г. по гр.д № 5450/18г. на РРС, Заповед за
защита № 36/06.11.2018г. по гр.д № 5450/18г. на РРС, заключението
на психиатрично-психологичната експертиза, справка от Второ РУ при ОД МВР-Русе,
протоколи, справка за съдимост, биографична справка, декларация за семейно и
материално положение.
Така, с оглед събраните
доказателства и въз основа на установената и неоспорена фактическа обстановка,
Съдът намира, че обв. П.Т.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в
периода 16.08.2018г. - 18.11.2018г. в гр.Русе, в условията на продължавано
престъпление - на два пъти, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие -
Заповед за незабавна защита по чл.18 от Закона за защита от домашно насилие №
14 от 31.07.2018г. по гр.дело № 5450/2018г. по описа на Районен съд - гр. Русе,
с която са наложени мерки за защита на основание чл.5, ал.1, т.1, 3 и 4 от
Закона за защита срещу домашното насилие, която задължава П.Т.Д. *** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.В.А.и Т.П.Д., забранява се на
П.Т.Д. *** да приближава до П.В.А.и Т.П.Д.,***, както и до жилището им в гр. Русе,
ул. "******" № **, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, работното място на
пострадалата в УМБАЛ „Канев" АД - гр. Русе, ул. "Независимост" №
2, стара сграда, кабинет 1 (Изпълнителен директор), детската градина на детето -
ДГ „Здравец" в гр. Русе, ж.к. "3дравец", ул. "Захари
Стоянов" № 36, както и местата за социални контакти и отдих на
пострадалите лица, на по-малко от 20 метра, като на 16.08.2018 г. приближил П.В.А.
на работното й място в УМБАЛ „Канев" АД - гр. Русе, ул. "Независимост"
№ 2, стара сграда, кабинет 1 (Изпълнителен директор), а на 18.11.2018 г.
приближил П.А.и Т.П.Д. ***8 на разстояние по-малко от 20 метра.
Обект на престъплението по
чл.296, ал.1 от НК са обществените отношения свързани с осъществяването на
съдебната власт. Този състав на престъпление се намира в Раздел ІІІ на Глава
VІІІ от НК - "Престъпления против правосъдието", като това
престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на
определен противоправен резултат, т.е. то не е резултатно престъпление.
От обективна страна
престъплението е осъществено от обвиняемия П.Д. чрез действия по неизпълнение
на издадена Заповед за незабавна защита № 14/31.07.2018 г. по чл.18 от Закона
за защита от домашно насилие по гр.дело № 5450/2018 г. по описа на Районен съд
гр. Русе, която подлежи на незабавно изпълнение. С действията си на 16.08.2018 г.,
а именно отиване и приближаване непосредствено до работното място на свид.П.А.–
кабинет № 1, в старата сграда на УМБАЛ „Канев“ АД-Русе, което поведение му било
изрично забранено с цитираната заповед, обвиняемият П.Д. нарушил издадената от съда и известна му Заповед за незабавна защита №
14/31.07.2018 г. и не изпълнил въведената с нея забрана да приближава до работното място на П.А.в УМБАЛ „Канев" АД - гр. Русе, ул. "Независимост"
№ 2, стара сграда, кабинет 1 (Изпълнителен директор), с което осъществил
състава на престъпление по чл.296, ал.1 от НК от обективна страна.
По същият начин, на 18.11.2018
г., обв.П.Д. приближил жилището на свид. П.А.и синът им Т. Д. в гр. Русе, ул. "******"
№ **, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, което действие също му било изрично забранено
със Заповед за незабавна защита № 14/31.07.2018 г. по чл. 18 от Закона за
защита от домашно насилие по гр.дело № 5450/2018 г. по описа на Районен съд гр.
Русе. По този начин обвиняемият П.Д. отново нарушил издадената от съда и
известна му заповед за незабавна защита и не изпълнил въведената с нея забрана да приближава до жилището на П.А.и Т. Д. ***8, с което за втори път осъществил
състава на престъпление по чл.296, ал.1 от НК от обективна страна.
От субективна страна, всяко
от двете деяния, респективно продължаваното престъпление, са извършени от
обвиняемия Д. с пряк умисъл - същият бил запознат със съдържанието на Заповед
за незабавна защита № 14/31.07.2018 г. по чл.18 от Закона за защита от домашно
насилие по гр.дело № 5450/2018 г. по описа на Районен съд гр. Русе, на
07.08.2018 г., когато преписи от същата му били редовно връчени. Въпреки това обвиняемият
пренебрегнал въведените със съдебната заповед забрани и решил, че не следва да
я изпълнява, с ясното съзнание за противоправността на тези негови действия,
като продължил да посещава работното място на свид.А.и жилището на А.и детето Т.
Д.. Съзнавал общественоопасния характер на всяко от двете деяния и искал
настъпването на общественоопасните последици от тях.
Деянието обв. П.Д. извършил
в условията на продължавано престъпление – на два пъти, тъй като през
относително непродължителен период от време – около три месеца, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, извършил две самостоятелни престъпления
по чл.296, ал.1 от НК, като второто деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото.
Поради изложеното дотук,
Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна
на състава на престъплението по чл.296, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради
което обв. П.Д. следва да бъде признат за виновна в извършването на това
престъпление и му бъде наложено предвиденото за него наказание.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на обвиняемия П.Д., Съдът намира, че са налице предпоставките
на чл.78а, ал.1 от НК. Същият към момента на деянието бил пълнолетен. За
престъплението се предвиждат наказания лишаване от
свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Престъплението е умишлено.
Обвиняемия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. С деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди. Поради това и на основание чл.301,
ал.1, т.4 от НПК П.Д. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като
му се наложи административно наказание.
Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства липсата на предходни осъждани, извън тези, които
биха били пречка за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК и признанието на
вината в хода на досъдебното производство, при първоначалният му разпит.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство Съдът отчита факта, че обвиняемият е извършил две
самостоятелни деяния, включени в продължаваното престъпление, всяко от които
осъществява състава на престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
Предвид това Съдът приема,
че с оглед минимален превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание “ГЛОБА” в размер на 2000.00 лв.
Определеното наказание Съдът
намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
Обвиняемия Д. следва да бъде
осъден да заплати и направените в хода на досъдебното производство разноски в
общ размер на 540.00 лв.
Мотивиран така Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: