№ 14984
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110176279 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. И. И., ЕГН **********,
представлявана от адв. Н. И. И., със съдебен адрес в ... против „Софийска вода“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и
3, Бизнес Център Интерпред, представлявано от В.Т. и Ф.Д..
Твърди се в исковата молба, че след направена справка в ответното дружество ищцата
е установила, че „Софийска вода“ АД претендира от нея заплащането на половината от
сумата, за която е издадена фактура № ********** от 28.02.2019 г. на стойност от 1 810,72
лв. Със счетоводния документ са начислени ВиК услуги по абонатен № **********, открит
за имот, находят се в ....
В. И. оспорва дължимостта на сумата като твърди, че не е налице облигационна
връзка между нея и ответното дружество, тъй като не е собственик или вещен ползвател на
водоснадения имот. Сочи, че ответното дружество не е предоставяло ВиК услугите, чиято
стойност претендира. Навежда доводи, че задълженията й към ответника са погасени по
давност, тъй като от падежа им е изтекъл срок по-дълъг от три години.
С тези факти и доводи ищцата обуславя правния си интерес от предявяване на
отрицателен установитилен иск за недължимостта на 1/2 от сумата по фактура №
********** от 28.02.2019 г.
С решение № 12698 от 30.06.2025 г. предявеният отрицателен установителен иск е
уважен при условията на признание на иска, а ответното дружество е осъдено да заплати
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На 01.07.20205 г. процесуалният представител на ответника депозира молба с искане
за поправка на фактическа грешка в диспозитива на решението, изразяваща се в следното: с
предявения иск се претендира отричането на дължимостта на 1/2 част от сумата по фактура
№ ********** от 28.02.2019 г., която е в размер на 1 810,72 лв. т.е. на сумата от 905,36 лв. С
решението е признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество цялата
сума, за която е издаден горепосочения счетоводен документ – 1 810,72 лв.
В срока по чл. 247 ал. 2 от ГПК ищцата не депозира становище по молбата за
поправка на допусната очевидна фактическа грешка.
1
Съдът, като взе предвид данните по делото, намира, че молбата е допустима и
основателна.
Искането, като изходящо от страна в производство – ответното дружество, чрез
пълномощника му, е допустимо.
Разгледана по същество молбата е и основателна, тъй като е налице разминаване
между волята на съда, формирана в мотивите на съдебния акт и постановения диспозитив.
Видно е от мотивната част на решението, че волята на съда е да бъде призната
недължимостта на сумата от 905,36 лв. – половината от стойността на процесната фактура,
за което ищцата отговаря като наследник и за която сума е предявен отрицателния
установителен иск.
Предвид горното, молбата е основателна поради което и на основание чл. 247 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №
12698 от 30.06.2025 г., постановено по гражданско дело № 76279 по описа за 2024 г. на
Софийски районен съд, 162-ри състав, като вместо: „…1 810,72 лв. (хиляда осемстотин и
десет лева и седемдесет и две стотинки), за която е издадена фактура № ********** от
28.02.2019 г…“ се чете „ …905,36 лв. (деветстотин и пет лева и тридесет и шест
стотинки), представляваща 1/2 от сумата, за която е издадена фактура № **********
от 28.02.2019 г….“.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен
съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на
страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2