РЕШЕНИЕ
№ 1400
Добрич, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - II състав, в съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
При секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА административно дело № 20257100700113 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от Н. В. Н. с [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адв. Е. Т., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП № 25-0445-000021/12.02.2025 г. на Началник на група към ОДМВР, РУ Аксаково.
Оспорващият настоява атакуваният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон.
Ответникът по жалбата – Началникът на група към ОДМВР, РУ Аксаково, чрез юрисконсулт Г. Г. намира жалбата за неоснователна, а издаденият административен акт - за законосъобразен и правилен.
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Атакуван е акт, с който е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МРС на водач до решаване на въпроса за отговоронстта, но не повече от 18 месеца“.
Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване.
Атакуваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 04.03.2025 г. и подадена жалба по пощата на 11.03.2025 г.
Оспорената заповед е валиден административен акт, като издадена от надлежно оправомощен орган при условията на делегирана компетентност съгласно Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР-Варна.
Атакуваният акт е издаден в писмена форма, съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и е мотивиран. Не се установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната му като незаконосъобразен.
По отношение на съответствието на обжалваната заповед с материалния закон и неговата цел:
С оспорения административен акт, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Н. В. Н. с [ЕГН] е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, за това, че 11.02.2025 г., около 12,40 ч. в община Аксаково, като водач на МПС Ф. Г. с рег. № [рег. номер], собственост на П. П. Я. – Н., по път III-902 на кв. 18 в [населено място], в посока Варна управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежен ред с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен номер ARME 0099, с положителна проба с пореден номер 220 за наркотични вещества – амфетамин. Издаден е талон за медицинско изследване и е взета кръвна проба и урина за химоко-токсикологично изследване.
За установеното нарушение е съставен Акт № 1362697 за установено административно нарушение от 11.02.2025 г.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговоронстта, но не повече от 18 месеца“, на водач който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от същия закон, установените стойности са определящи.
Спорно в това производство е управлявано ли е МПС от оспорващия след употреба на наркотични вещества.
По делото е представено писмо с вх. № 1834/10.06.2025 г. от началника на МБАЛ Варна към ВМА – [област], в което уведомява съда, че химико-токсикологичният анализ на биологичните проби (ла. № 15350 и 15351) е приключен с окончателен отрицателен резултат за наличието на наркотични вещества.
Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК като гаранция за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят посочва в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на показанията на полевия тест за установяване на употребата на наркотични вещества – „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са определящи.“ Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителните административни мерки при липсата на безспорно установяване на нарушението.
С оглед изложеното настоящият състав счита, че към момента на издаване на обжалваната заповед не са били налице всички законоустановени предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка. Наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка подлежи на отмяна, тъй като не е съобразена с материалноправните разпоредби.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направеното искане от жалбоподателя следва да му се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса – 10 лева и адвокатско възнаграждение - 1000 лева. Направеното възражение за прекомерност следва да се остави без уважение с оглед предвидения минимален размер адвокатско възнаграждение в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и правната и фактическа сложност на делото.
При изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд-Добрич, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП № 25-0445-000021/12.02.2025 г. на Началник на група към ОДМВР, РУ Аксаково.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Н. В. Н. с [ЕГН] от [населено място], ..... сумата от 1010 (хиляда и десет) лева, представлява сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |