№ 116
гр. Бургас, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100502095 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по чл. 258 и следващите от ГПК, по въззивната
жалба на Областна дирекция-МВР-Бургас(ОД МВР),представлявана от директор Калоян
Калоянов,чрез процесуален представител- ю.к. Ана Димчева- ю.к. при ОД МВР- Бургас, подадена
против Решение №2378/28.10.22 г. по гр.д.№4607/22 г. на Районен съд- Бургас, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на В. Х. С. ЕГН ********** от ***, сумата 748,60 лв.
представляващо дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за
извънреден труд от общо 88,37 часа, получени след преизчисляването на положения от С. за
процесния период нощен труд(618 часа) в дневен с коефициент от 1,143, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба(20.07.22г.) до
окончателното й плащане,сумата 174,54лв., представляваща общ размер на лихви за забава,
изчислени от първо число на месеца,следващ изтичането на тримесечния период, в който е
положен извънреден труд, до датата на подаване на исковата молба или от 01.11.19г. до 20.07.22г.,
като страната е осъдена да заплати и направените в производството пред РС разноски и държавна
такса.
В жалбата решението се сочи за неправилно.Страната намира за напълно неоснователна
претенцията на ищеца.Счита, че положеният от него труд не следва да бъде преизчислен по
правилата на Кодекса на труда(КТ)и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата(НСОРЗ), съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1.143, за да се
приравни към дневен.Поддържа, че по отношение организацията на работната заплата и
полагането на нощен труд, към отношенията, създадени между служителя на МВР и работодателят
му, намира приложение Наредба №8121.з-776/29.07.2016 г. и действащата сега Наредба №8121.з-
36/70.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
1
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, както и чл.187 ЗМВР. Сочи, че те
са действали паралелно по време с НСОРЗ и са уреждали по специален за системата на МВР начин
заплащането на нощния труд. От посочените наредби липсва текст, предвиждащ увеличение на
часовете нощен труд с коефициент.Освен това в системата на МВР за целия процесен период
съотношението между дневен и нощен труд е единица, тъй като в двата случая този труд е равен
на 08 часа, а не както според КТ и НСОРЗ, предвиждащи нощният труд да е 07 часа, които се
приравняват на 08 часа дневен труд.
Оспорва се и тезата, че по този начин се формира извод за генериране на извънреден труд.
Страната сочи, че коефициентът 1, 143 се определя като съотношение между полагания нощен и
дневен труд, с цел увеличение на заплащането на нощния труд, а не за да генерира извънреден
такъв.Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят
извън установеното за тях работно време, какъвто случаят по делото не е, защото няма
превишение на месечната норма часове полаган труд.Със заповед на министъра на МВР №8121з-
816/03.11.2014 г., изменена със съответна заповед от 23.11.2017 г., за процесния период и до края
на месец януари 2020г. за всеки отработен час между 22.00 и 06,00 часа или за част от него, на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0.25 лв.,
а от 01.02.20г. за полагането на този труд на служителите се изплаща ДТВ в размер на 1 лв.
Поддържа се, че в системата на МВР работят три категории служители, чийто статут е
регламентиран в чл.142 от ЗМВР:държавни служители по ЗМВР, държавни служители по ЗДСл и
работещи по трудови правоотношения, като за всяка категория съществува отделна законова и
подзаконова регламентация. За първата група, към която се причисляват полицейските органи,
уредбата на статута е по ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове.
Страната се позовава и на решение от 24.02.22 г. по дело С-262/2020 г., образувано по
отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д. №606/2019 г. до СЕС,за тълкуване на
нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на Съвета от 04.11.2003 г. и съответствието им с
националното законодателство. Излагат се подробни съображения в тази връзка.Страната
поддържа, че според това решение, чл.20 и 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат нормалната продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците в частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния, включително пожарникарите и полицаите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. ако е свързана с
допустима от закона цел и е съизмерима с тази цел. Според страната чл. 187 ал.1 ЗМВР за
държавните служители в тази система е установил продължителност на работното време от 8 часа
дневно и 8 часа през нощта, което като съотношение между двете величини обуславя коефициент
единица.Според чл.140 ал.1 КТ нормалната продължителност на работното време е до 7 часа, а
тази на служителите като ищеца- е 8 часова.Различието било обусловено от основните функции на
МВР, свързани със защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред.Т.е.
прилагането на различния метод на правно регулиране на отношенията при служителите в
системата на МВР намира основание в обективен и разумен критерий, което прави разликата в
третирането на различните групи полагащи труд лица, съвместима с правото на Европейския съюз.
Също така в мотивите си ТР №8 по к.д. №1/2017 г., Конституционният съд на Република
България приема, че е право на законодателя да изменя по целесъобразност правната мярка, с
оглед настъпили съществени изменения в обществената действителност.Затова страната поддържа,
2
че не е налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която да налага
субсидиарно прилагане на общите правила, визирани в НСОРЗ, чиято разпоредба- чл.9, ал.2 гласи,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
В обобщение на горното се моли решението на първата инстанция да бъде отменено като
неправилно, поради противоречието му с материалния закон и като необосновано.Моли се за
произнасяне, с което ищцовата претенция бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и
недоказана. Дирят се разноски за производството.
Страната прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата
страна, което счита, че поради ниската степен на правна и фактическа сложност следва да бъде
определено в минимален размер. Не се ангажират нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба , подаден от въззиваем В. Х. С., чрез
адвокат С. К. от Бургаска адвокатска колегия, със съдебен адрес за призоваване:гр.Бургас,
ул.“Раковски“ №2.
В него обжалваното решение се сочи за правилно и законосъобразно и се моли за неговото
потвърждаване.
Конкретно се излагат съображения в насока, че страните не спорят по фактите, релевантни
за казуса. В процесния период ищецът е полагал труд в системата на МВР и съгласно ЗМВР е със
статут на държавен служител.
От правна гледна точка не се спори, че чл. 187 ЗМВР определя нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в системата като 8 часа дневно и
40 часа седмично при петдневна работна седмица, че работното време на държавните служители в
същата система се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8- 12- или 24 часови
смени- сумирано, за период от три месеца.Безпорно е и това, че с оглед разпоредбата на чл.187, ал.
9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределението на времето, неговото отчитане,
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът
на дежурство, отдих и почивки за държавните служители, се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, като цитираните от жалбоподателя такива действително са действали в
процесния период. Обаче твърди, че в тях липсва изрично правило, аналогично на чл. 31 ал. 2 от
Наредба № 8121-з- 407/ 11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време часовете положен труд между 22. 00 часа и 6.00 часа за отчетния период се преизчислява с
коефициент 1,143.
Счита, че след като за процесния период няма изрична законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, е налице
празнота в специалната уредба, която следва да бъде преодоляна според страната, чрез
субсидиарно приложение на общата НСОРЗ, за да се компенсира особената тежест на полагания от
полицаите нощен труд, подчертана и в Директива 2003/88. С оглед това намира за приложим в
случая чл.9 ал.2 от НСОРЗ, предвиждаща при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове да се преизчислят в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Счита, че за тези часове, които се преизчисляват в
3
дневни, се следва заплащане на допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за
извънреден труд, за времето, с което се превишава 8-часовия работен ден след превръщането на
нощния труд в дневен. Намира, че часовете, получени над определената за месеца или
тримесечието норма отработени часове, след превръщането им по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
представляват извънреден труд, по аргумент от Решение №540/07.07.2010 г.на ВКС по гр.д.
№895/2009 г. на ІV гражданско отделение на ВКС. Допълнително цитира в тази връзка и
формирана задължителна съдебна практика на ВКС. В същата насока се извеждат аргументи и от
принципните разяснения, дадени в мотивите към т. 23 от ТР№ 6/06.11. 2013 г. на ВКС, приемащи,
че разпоредбата на чл. 126 от ЗДСл за освобождаване от държавни такси, намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители в системата на МВР.
Твърди, че обратното разрешение на въпроса би поставило в неравностойно положение
служителите от категорията на ищеца, както спрямо останалите държавни служители в МВР, така
и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, получаващи допълнителни
възнаграждения, съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл.264 от КТ.Приема също, че направеното от
първата инстанция тълкуване на приложимото право е в съответствие с основния правен принцип
за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от КРБ и в чл. 14 от ЕКЗПЧОС.
Поддържа, че заплащането на положения нощен труд само с 0,25 лв. на час, не изпълнява
конституционно закрепеното задължение на работодателя трудовото възнаграждение на работника
да съответства на положения от него труд. Изводи по правата на първата инстанция се сочат за
непротиворечащи и на цитираното от въззивника решение на СЕС, постановено по образувано по
преюдициалното запитване на РС Луковит дело, т.к. в това решение се приема, че нощният труд
трябва да бъде обезщетяван, но в българското законодателство няма предвиден механизъм, който
да компенсира своеобразната му тежест, нито има методология за изчисление на такова
обезщетение.
Страната дири разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и прави възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсулско възнаграждение, предвид ниската фактическа и
правна сложност на делото. Не се ангажират нови доказателства.
Проверката по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а служебната
такава по чл.269 от ГПК, определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение на
БРС.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на
постановеното съдебно решение, след съвкупна преценка на събраните в процеса доказателства и
в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред БРС по обективно кумулативно
съединени претенции, основани на чл.187, ал.5, т.2,вр. чл.178 ал.1,т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът В. Х. С. от *** чрез процесуален представител е поискал осъждането на Областна
дирекция на МВР – град Бургас(ОД МВР) да му заплати сумата 330 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен след преобразуване на
положени часове нощен труд в дневен, за периода от 01.07.2019 година до 09.07.2020 година;
сумата 33 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода за забавата от
датата на падежа на всяко едно вземане, считано от 01.07.2019 година до датата на подаване на
исковата молба в съда, както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска,
4
до окончателното й плащане. Дирил е и разноските, направени по водене на делото.
Претенцията е основана на следните фактически твърдения: в периода от 01.07.2019 година
до 09.07.2020 година ищецът е работил на длъжност „полицай“ при Първо РУ към ОД на МВР
Бургас. За този период е положил общо 410 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент
1,143 възлиза на 465 часа. Преизчисляването на нощния труд водело до извънреден труд от 55
часа, който следвало да му бъде допълнително заплатен от ответника, в размера по чл.187, ал.5 от
ЗМВР(на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %), т.е. всеки извънреден час да
бъде компенсиран по 6 лева.Заявената главница не му е била заплатена.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас,
чрез юрисконсулт Димчева, е подал писмен отговор, оспорващ изцяло главния иск по основание
размер. Съгласно нормативната уредба, действаща в системата на МВР, за целия процесен период,
съотношението между дневен и нощен труд било равно на единица, т.к. продължителността им е
равна( по 8 часа), а не както е по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата(НСОРЗ), съгласно които нощният труд е 7 часа, а дневният 8 часа. Позовава се на заповеди
на Министъра на вътрешните работи и издадени в приложението на ЗМВР подзаконови
нормативни актове.Черпи съображения и от произнасянето на Съда на Европейския съюз с
решение от 24.02.2022 година по дело С – 262/2020 година по отправено му преюдициално
запитване от РС – Луковит по гражданско дело № 606/2019 година, за тълкуване на нормите на
Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на Съвета от 04.11.2003 година и съответствието им с
националното законодателство. Поддържа, че националната правна уредба предвижда за
държавните служители в МВР редица компенсаторни механизми с оглед спецификата на
служебните им правоотношения и постигането на равно отношение пред закона с работниците и
служителите по трудови правоотношения и държавните служители в МВР. По подробно изложени
фактически и правни доводи, е поискано отхвърлянето на предявените искове.
В проведеното пред БРС открито съдебно заседание е заявено и прието изменение на иска,
като претенцията за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е увеличена на 748,60 лева
за 88,37 часа, положен в рамките на посочения в исковата молба период.Искът за мораторна лихва
за забава до датата на подаване на исковата молба се увеличава на сумата 174,94 лева за посочения
в исковата молба период.
Решението на първата инстанция е уважило заявените претенции, съобразно стореното
изменение, като съдът е приел за неоснователни правните възражения на ответната страна за
прилагане по казуса на специалната нормативна уредба на ЗМВР и подзаконовите нормативни
актове, издадени по неговото приложение. Приел е, че поради празнота в законодателството,
следва да се съобразят разпоредбите на общото трудово законодателство.
Въззивният съд изцяло споделя този краен правен извод, като излага следните
съображения:
Фактическата обстановка по делото е безспорно установена от първата инстанция на база
събраните по делото доказателства, в следния смисъл: ищецът е бил в служебно правоотношение с
ОД МВР – Бургас за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г., като е заемал посочената в исковата
молба длъжност. Той е полагал нощен труд. От заключението на вещото лице, изготвило
допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза е видно, че в процесния период С. е
положил 618 часа нощен труд. Преизчислен с коефициент 1, 143 той възлиза на 706,37 часа.
Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд е 88,37 часа.
5
Възнаграждението за извънреден труд, дължимо върху тази разлика е определено в размер от
748,60 лева. Тази сума не е заплатена от работодателя.Мораторната лихва е изчислена на 174,54лв.
за посочения в исковата молба период.
При така установената фактическа обстановка, спорът на страните е изцяло правен.
Той касае правилното приложение на материалния закон, т.к. служебното правоотношение
между страните, предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове
по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра на вътрешните работи за
отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на подчинение на това министерство,
а претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо
за специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо според
ответника за обсъждания казус.
Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени-
сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към
исковия период/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е
трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното работно време. В чл.50а от ЗДСл също е посочено, че извънреден е трудът
,който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В
ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/ работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност
на работното време.
Безспорно ищецът има качеството държавен служител –полицейски орган по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действаща към исковия период редакция/ е
предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите,
а не, че такава е нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на
това е и фактът,че законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.
Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното
време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след
6
изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г., т.е. след 10.07.20г./ вече нормативно е
определена нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа. За процесния
период са действали наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г., Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.(в нея е предвидено, че за нощния труд се заплаща
допълнително възнаграждение) и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. , като само наредбата,
действала в предходен период-(№8121з-407 от 11.08.2014г.) съдържа правило, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент
0,143, а полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период.
Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано такова, не е уреден в КТ,
ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите
по трудови правоотношения, то става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и
отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът
от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените
часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Съгласно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на
нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1, 143.
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на
чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г,
не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по
КТ и по–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители/до
изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав
намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, т.к. това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за
неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях, при липса на изрична разпоредба в ЗМВР. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на
отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
7
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им, се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд.
При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през
нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7
часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на ответната страна
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното
време.Тъй като обаче размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от министъра на вътрешните работи, при наличието на законова непълнота, следва да намери
приложение НСОРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. Когато нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд – така часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), представляват
извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ
не намира приложение спрямо държавните служители в МВР и, че след превръщането на нощните
часове в дневни, не се кумулира извънреден труд.
С оглед въведените възражения, съдът намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с
решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване,
отправено от РС –Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88/ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира
особената тежест на нощния труд.
В националното ни законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, така че отговорът на този въпрос не променя становището на
настоящия състав.
От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според съда не може да компенсира особената тежест на нощния труд,
по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е
определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение също получават
8
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и
работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории
лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото
допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители
в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Налага се
извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на
служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд. Останалите
посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло,
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др., съдът не
счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо
определената в законодателството на държава–членка нормална продължителност на нощния труд
от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, а такава е определена по-късно. Изложените
доводи от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР, свързана със
защита правата и свободите на гражданите, с противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред, с което се обосновава различното им третиране, не могат да бъдат възприети
като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, поради въведени други
компенсаторни механизми.Това е така, тъй като наред с изброените от въззивника придобивки на
служителите в МВР, до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова
преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона
цел.Но дори да се приеме,че такава е налице, в полза на служителите в МВР не са предвидени
мерки за защита и за компенсиране на особената тежест конкретно на положения нощен труд.
Тъй като пред въззивния съд не е пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ и за
размера на дължимата върху него мораторна и законна лихва за забава, съдебният състав не излага
нарочни съображения в такава насока.Ограничава се с отбелязването на безспорния факт на
забавата за изплащане на главницата, което налага присъждането и на обезщетение за
закъснението в размер на законната лихва за забава, върху нея.
В обобщение на казаното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища, решението на Бургаски районен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход от обжалването, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право на
всички направени в хода на делото разноски. По делото има доказателства за сторени такива в
размер на 480лв. с ДДС, представляващи заплатено възнаграждение за представителството на
страната от един адвокат в настоящата инстанция. Направено е възражение за прекомерност на
същото от страна на ОД на МВР, което този съд приема за неоснователно, т.к. оспореният хонорар
е под минималния по чл.7,ал.2 (изчислен на база обжалваемия интерес), при прилагане на чл.2,ал.5
от НМРАВ(определяне на възнаграждение върху всеки иск поотделно), поради което не може да
бъде намаляван.
9
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2378/28.10.2022г. по гр.д.№4607/2022г. по описа на Бургаски
районен съд.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - гр. Бургас, Булстат *********, с адрес: гр.
Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ на В. Х. С. ЕГН ********** от ***, съдебен
адрес: гр.Бургас, ,ул.“Раковски“ №2-чрез адв. Ст. Кралев от БАК, сумата 480.00 лева(с ДДС),
съдебно-деловодни разноски по в.гр.д.№2095/2022г. по описа на Бургаски окръжен съд, сторени
за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10