Решение по дело №377/2021 на Окръжен съд - Пловдив

          Р Е Ш Е Н И Е № 260470

гр.Пловдив, 31.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                    

 

при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия В. гр.дело № 377/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на Т.В.Г., чрез адв.В.В. *** срещу решение № 260033/13.11.2020 г. по гр.д. № 611/2018г. по описа на РС Първомай, с което е отхвърлен иска предявен от Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. В.В.В., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Варна, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Д.Й.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Я.И.Т., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 960,00 (шест хиляди деветстотин и шестдесет) лева, подлежаща на връщане като получена на отпаднало основание продажна цена по Договор за покупко-продажба на 50 пчелни отводки от 23.04.2018 г., за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед № 289/27.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №  494/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

          Решението се обжалва изцяло, без частта му относно направеното оспорване на истинността на представения електронен документ от 03.07.2018г. Жалбоподателят твърди, че решението е  неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че съдът е тълкувал превратно и едностранчиво някои от доказателствата по делото, а други е игнорирал или не е обсъдил в тяхната съвкупност. Сочи се, че разпоредбата на чл.87 ал. 1 от ЗЗД има диспозитивен характер, като в казуса е определен срок, който определя сделката като „фикс сделка“. Сочи се, че съдът неправилно е основал решението на показанията на свидетеля М., която е в кръга на лицата по чл. 172 от ГПК и нейните показания не са достоверни. Недостоверен в тази връзка е и писмен документ от „Българска пчеларска развъдна асоциация“, придружен със снимков материал. Иска се отмяна на решението, уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.Й.М., чрез адв.Я. ***, с който жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се съдебните разноски пред въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното: 

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Пред първата инстанция е установено, че страните сключили Договор за покупко-продажба от 23.04.2018г., по силата на който ответникът се задължил да продаде на ищцата 50 броя пчелни отводки и след плащането им да й ги предаде до 25.06.2018 г., но не по-късно от 10.07.2018 г., с осигурена надеждна опаковка за нормално транспортиране и придружени от първичен счетоводен и платежен документ, приемо-предавателен протокол и изискуемите се от горецитираните нормативни актове книжа, като я предизвести за деня, месеца и мястото на предоставянето им, а купувачът следвало да му заплати за тях по разплащателната му сметка сумата от 6 960, 00 лева с начислен ДДС, уговорена франко неговия склад, както следва: 3 480, 00 лева (с ДДС) – в 10-дневен срок от подписване на контракта, и 3 480, 00 лева (с ДДС) – не по-късно от 10 дни преди датата на експедицията, както и да ги получи във времето и на мястото, посочени от продавача. В чл. 15.1 от съглашението страните се споразумели да отправят съобщенията и уведомленията помежду си само в писмена форма, която според ал. 2 от клаузата смятали за спазена при ползване на факс или други техническо средство, изключващо възможността за неточно възпроизвеждане на изявлението, а в чл. 16 – да изменят и допълват договора с допълнително писмено споразумение. Парите са платени от купувача на три пъти през 2018г. - 11.05.-1 392 лв., 13.06.-5 558 лв. и 15.06.-10 лева или общо 6960 лева. На 03.07.2018г. било изпратено електронно писмо от електронната поща на купувача до продавача, че най-доброто и защитаващо интересите на двете страни е да прекратят договора по взаимно съгласие. На 12.07.2018г. ответникът по делото Д.М. й отговорил, че във връзка с прекратяване на договора й изпраща споразумение за прекратяване на договора. Нито това споразумение обаче било подписано от двете страни, нито продавача М. върнал парите по договора на купувачката, нито има доставка на 50 броя пчелни отводки по договора на купувача. На 13.07.2018г. с телепоща ищцата уведомява ответника, че поради неполучаване в срок на дължимата стока по договора, го прекратява и си иска обратно платената сума по него. Отговор на отсрещната страна по договора не е постъпил.

Основателено е възражението, че решението е неправилно и че съдът е тълкувал превратно и едностранчиво някои от доказателствата по делото, а други е игнорирал или не е обсъдил в тяхната съвкупност. По договора за покупко-продажба купувача е изправна страна и си е платил изцяло дължимата сума по договора. Ответникът обаче не е изпълнил своите задължения по договора. Същият не само е трябвало да произведе процесните 50 бр. пчелни отводки, но и по силата на чл.4 от договора, след това да уведоми купувача за месеца, деня и мястото за предаване на стоката. По силата на чл.15 от договора това е трябвало да стане само писмено, по факс или друго техническо средство, което да изключва възможността от неточно възпроизвеждане на изявлението. Такова уведомление обаче не е изпратено до ищцата Т.В.Г., нито писмено, нито с друго техническо средство, в това число и с електронна поща, която в казуса била налична като форма на комуникация между страните. При тази договорна база и изискване за писмено уведомление за датата на предаване на стоката между страните по договора е ирелевантно за казуса какво са си говорили по телефона майката на ответника св.М.М. и ищцата Т.Г.. При налично пълно неизпълнение на задълженията на продавача по договора, то ищцата е била в право по чл.87 ал.2 от ЗЗД да развали договора, без да дава срок за изпълнение, защото задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Има уговорено време на изпълнение на договора от продавача и краен срок за изпълнение, който е изтекъл, при което даване на подходящ срок за изпълнение не се изисква от закона с оглед уговореното в сделката. Поради което обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, без частта му относно направеното оспорване на истинността на представения електронен документ от 03.07.2018г., която част има характер на определение по силата на чл.194 от ГПК. Установителният иск по чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта на сумата от 6 960,00 лева, подлежаща на връщане като получена на отпаднало основание продажна цена по Договор за покупко-продажба на 50 пчелни отводки от 23.04.2018 г. е основателен и следва да се уважи изцяло, ведно с разноските по заповедното производство.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата Т.В.Г. се дължат разноските по делото. За първата инстанция същите са 139,20 лв. за държавна такса /л.5/ и 700 лв. за адвокатски хонорар /л.85/. За въззивната инстанция са 139,20 лв. за държавна такса /л.10/ и 700 лв. за адвокатски хонорар /л.40/. Общо разноски за двете инстанции 1 678,40 лева.

Мотивиран така съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ОТМЕНЯ решение № 260033/13.11.2020 г. по гр.д. № 611/2018г. по описа на РС Първомай в частта в която е отхвърлен иска предявен от Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. В.В.В., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Варна, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Д.Й.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Я.И. Т., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 960,00 (шест хиляди деветстотин и шестдесет) лева, подлежаща на връщане като получена на отпаднало основание продажна цена по Договор за покупко-продажба на 50 пчелни отводки от 23.04.2018 г., за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед № 289/27.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №  494/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав и в частта в която на Т.В.Г. е осъдена да заплати на Д.Й.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от  800 лева – съдебно-деловодни разноски в исковото производство за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, като вместо това постанови:

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Й.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Я.И.Т., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, дължи на Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. В.В.В. сумата от 6 960,00 (шест хиляди деветстотин и шестдесет) лева, подлежаща на връщане като получена на отпаднало основание продажна цена по Договор за покупко-продажба на 50 пчелни отводки от 23.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 26.09.2018г. до окончателното плащане, сумата от 139,20 лв. държавна такса в заповедното производство и 700 лева за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед № 289/27.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №  494/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.  

          ОСЪЖДА Д.Й.М., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1 678,40 лева за съдебни разноски за първата и въззивната инстанция по делото.

          Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.