Присъда по дело №55/2024 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 5
Дата: 8 май 2024 г. (в сила от 24 май 2024 г.)
Съдия: Елена Симеонова Геренска
Дело: 20243610200055
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 март 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Велики Преслав, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
и прокурора Каролина Д. Калева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Наказателно дело от общ
характер № 20243610200055 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ А. К. А., роден на 24.06.1998г. в гр.
Бургас, с постоянен и настоящ адрес в гр. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***" №
*, български гражданин, разведен, с основно образование, безработен,
неосъждан, с ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ
За времето от 01.02.2023 г. до 13.02.2024 г. в гр. Смядово, обл. Шумен,
след като бил осъден с Решение № 3/08.01.2023 г. по гражданско дело №
459/2022 г. по описа на PC -В.Преслав, влязло в сила на 31.01.2023 г., да
издържа свой низходящ – дъщеря си А. А. А., родена на 16.07.2018г. чрез
нейната майка и законен представител Ю. М. А., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12
месечни вноски от по 200 лева всяка, общо в размер на 2 400,00 лева, поради
което и на основание чл. 183, ал. 1, вр.чл.58а от НК, вр.чл.54 от НК му налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА .
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието
"Лишаване от свобода" с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
1

И ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ
За времето от 01.02.2023 г. до 13.02.2024 г. в гр. Смядово, обл. Шумен,
след като бил осъден с Решение № 3/08.01.2023 г. по гражданско дело №
459/2022 г. по описа на PC -В.Преслав, влязло в сила на 31.01.2023 г., да
издържа свой низходящ – сина си К. А. А., роден на 20.07.2019 г. чрез
неговата майка и законен представител Ю. М. А., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12
месечни вноски от по 200 лева всяка, общо в размер на 2 400,00 лева, поради
което и на основание чл. 183, ал. 1, вр.чл.58а от НК, вр.чл.54 от НК му налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА .
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието
"Лишаване от свобода" с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо наказание,
като налага най-тежкото, а именно ТРИ МЕСЕЦА "Лишаване от свобода".
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
определеното общо наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен Съд-Шумен.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъдата по НОХД № 55/2024 по описа Районен съд –
Велики Преслав
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-Шумен обвинителен акт против А. К. А. с
ЕГН **********, за това, че:
- за времето от 01.02.2023 г. до 13.02.2024 г. в гр. Смядово, обл. Шумен,
като бил осъден със съдебно решение № 3/08.01.2023 г. по гражданско дело №
459/2022 г. по описа на PC - В.Преслав, влязло в сила на 31.01.2023 г., да
издържа своята низходяща- А. А. А., родена на 16.04.2018г. чрез нейната
майка и законен представител Ю. М. А. от гр. ***, съзнателно не изпълнил
това свое задължение в размер повече от две месечни вноски, а именно 12
месечни вноски от по 200 лв., всички общо в размер на 2 400 лв. -
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК;
- за времето от 01.02.2023 г. до 13.02.2024 г. в гр. Смядово, обл. Шумен,
като бил осъден със съдебно решение № 3/08.01.2023 г. по гражданско дело №
459/2022 г. по описа на PC - Велики Преслав, влязло в сила на 31.01.2023 г. да
издържа своя низходящ- К. А. А., роден на 20.07.2019 г. чрез неговата майка и
законен представител Ю. М. А. от гр. ***, съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер повече от две месечни вноски, а именно 12 месечни
вноски от по 200 лв., всички общо в размер на 2 400 лв. - престъпление по чл.
183, ал. 1
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава
XXVII от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено
съдебно следствие. Същият, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на
свидетелите и не се събираха доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание, участващият в производството представител на
ШРП поддържа възведеното против подс. А. обвинение, като счита, че
същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна, като по
отношение вида и размера на наказанието заявява, че същото следва да бъде
„Пробация“ с определени задължителни пробационни мерки за период от
девет месеца.
Подс. А. участва в производството лично и с назначен служебен
защитник – адв.В.. В хода на съдебното следствие подс. А. прави
самопризнания, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. С последната си дума изразява съжаление за
стореното, като декларира намерението си да изплати дължимите издръжки за
децата си.
Защитникът на подс. А. - адв. В. не оспорва изложените в обвинителния
акт обективни факти, като по отношение вида и размера на наказанието, счита
че същото следва да бъде определено на 3 месеца „Лишаване от свобода“, с
приложимост на чл.66 от НК.
Предвид провеждане по делото на съкратено съдебно следствие по реда
на глава ХХVІІ-ма от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК,
1
съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се позова на направените самопризнания от
подс.А. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимия.
От фактическа страна съдът счита за установени следните
обстоятелства:
Подс. А. К. А. и св. Ю. М. А. имали родени по време на брака им две
деца А. А. А. с ЕГН ********** и К. А. А. с ЕГН **********. С Решение № 3
от 08.01.2023г. по гр. д. № 459/2022г. по описа на ВПРС, влязло в сила на
31.01.2023г., бракът им бил прекратнен, като упражняването на родителските
права по отношение на децата се предоставило на тяхната майка – св.А.А, а
подс.К. А. бил осъден да заплаща на своите низходящи, чрез тяхната майка и
законен представител месечна издръжка в размер на 200,00лв. за всяко от
децата, платими до първо число на месеца, за който се дължи издръжката.
След влизане в сила на Решениато на съда до датата на привличането му като
обвиняем по образуваното предвид неизпълнение на това негово задължение
досъдебно производство №160/2023 г. — 13.02.2024г., той не изпълнявал
задължението си за даване на издръжка на своите низходящи си, като същият,
макар в трудоспособна възраст и без данни за заболявания, не работел
регулярно и няколкократно напускал страната. На 02.11.2023 г. , подс.А.
внесъл по ИД №20233610400028 по описа на PC-Велики Преслав, образувано
във връзка с неизпълнение на задълженията му по влязлото в сила Решение на
ВПРС сума в размер на 400,00 лева.
Видно от изискана по делото информация от ТД НАП-Бургас, подс.А.
имал деклариран осигурителен доход по трудови правоотношения от м.
01.2023г. до м. 03.2023г. и от м. 05.2023г. до м. 06.2023г, а от справка,
издадена от НОИ- ТП- Бургас с изх. № 1029-02-18335/03.01.2023г. е видно, че
през 2023г. обв. А. имал регистрирани доходи от трудови правоотношения
общо в размер на 1653лв за месеците януари, февруари и март 2023г. и в
общо размер на 943,09лв. - за м. май и м. юни 2023г. В хода на разследването
било установено, че в инкриминираният период подсъдимият не притежавал
недвижими имоти и не е бил подпомаган от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Карнобат.
Описаната фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ШРП, съдът прие за
установена, като се позова на направените самопризнания на подс.А. по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата събрани в
досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: показания на св.А., св.А.а, св.С., самопризнанията на
подсъдимия, от останалите писмените доказателства.
Позовавайки се на направените самопризнания на подсъдимия и
доказателствата събрани в хода на досъдебното производство, които са
непротиворечиви и последователни, съдът приема за установени
обстоятелствата посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че същите,
обсъдени поотделно и в своята съвкупност установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях
своите правни изводи и приема, че подсъдимият А. К. А. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК.
От обективна страна, в конкретния случай са налице всички признаци
2
на визирания престъпен състав за което подс.А. е признат за виновен. По
отношение на основните факти са събрани достатъчно доказателства, които са
безспорни, непротиворечиви и еднопосочни. По делото е установено по
несъмнен начин, че подсъдимият чрез своето бездействие не е е изпълнил
задължението си да заплаща издръжка на своите деца, по силата на влязло в
сила на 31.01.2023 г Решение № 3/08.01.2023 г. по гражданско дело №
459/2022 г. по описа на PC -В.Преслав, с което е бил осъден да издържа свой
низходящи – сина си К. А. А., роден на 20.07.2019 г. и дъщеря си А. А. А.,
родена на 16.07.2018г.чрез тяхната майка и законен представител Ю. М. А., в
размер на от по 200 лева за всяко дете, като неизпълнението на тези
задължения е в размер на повече от две месечни вноски по отношение на
всяко едно от децата, а именно - за периода от 01.02.2023 г. до 13.02.2024 г. за
който не е заплатил своевременно дължащите се общо 12 месечни вноски от
по 200 лева за всяко дете, в общ размер от по 2400 лева .
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при
пряк умисъл.За ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия е
необходимо от субективна страна да бъде установено съзнателно
неизпълнение на дължимите алиментни задължения, което изисква доказване
на обективна възможност за изпълнение на задължението и липса на пречки
от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната
издръжка. Деецът трябва да е изградил представи за наличието на
съответното задължение за плащане на издръжка и за това за какъв период от
време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на
общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния
резултат /изпадането в забава/.
Съгласно разпоредбата чл. 143, ал. 1 от СК, родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като тази
издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите
(по аргумент от чл. 143, ал. 2 от СК). В тази връзка следва да се отбележи, че
действително липсват доказателства подсъдимия да е реализирал трайни
доходи по време на инкриминирания период, но съдът намира, че същият се
намира в напълно трудоспособна възраст, като същевременно липсват данни
да страда от общо заболяване или професионална болест, които да му пречат
да полага труд, а и не са наведени някакви твърдения, че същият поради
физически проблеми не е в състояние да престира труд, респ. да генерира
доходи, поради което съдът не вижда обективна пречка подсъдимият да
изпълнява задължението си. От друга страна подсъдимият е съзнавал че
дължи издръжка за двете си деца, както и конкретният й размер, той е бил
наясно, че не изплаща редовно месечните издръжки, което доказва
съзнателното неизпълнение на алиментни задължения на подсъдимия към
свои низходящи, при налична обективна възможност да го направи, поради
което и в тази хипотеза е налице осъществен състав на престъпление по чл.
183 от НК.
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“до една година или „Пробация“. При
индивидуализиране на наказанието, съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства – периодът от време през който подс.А. не е
изпълнявал своето задължение – едногодишен такъв, както и това, че през
инкриминирания период не само, че не е заплащал месечната издръжка на
децата си, но и въобще не е полагал никакви грижи за тях. Като смекчаващо
3
отговорността обстоятелство следва да се отчете изразено съжаление, чистото
му съдебно минало, възрастта на подсъдимия.
При определяне на наказанието за така извършеното престъпление
съдът съобрази превеса в случая на смекчаващи вината на подс.А.
обстоятелства. Същите обаче съдът не намери за многобройни или налично
изключително такова, които да доведат до приложение на чл.55 от НК. Не
може да се направи извод, че и най-лекото предвидено за престъплението
наказание би се явявало прекомерно репресивно съобразно данните за
деянието и дееца. Наказание, различно от определено от съда не би
постигнало целите, визирани в чл.36 от НК и не би спомогнало за
превъзпитанието на подсъдимия и подготовката му за съобразен с
обществените норми живот. Ето защо на подсъдимия А., съдът определи
наказание в съответствие с разпоредбите на чл. 54 и чл. 36 от НК, в размер от
четири месеца „Лишаване от свобода“. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК
рудуцира така определеното наказание с една трета, като предвид законов
минимален праг на налагане на посоченото наказание, наложи такова в
размер на минималния такъв от три месеца „Лишаване от свобода“.
Съдът намери и че са налице предпоставки за приложение на чл. 66, ал.
1 от НК, тъй като наложеното наказание е лишаване от свобода под три
години и лицето е неосъждано към момента на извършване на деянието.
Според съда за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наложеното му
наказание ефективно. Самият факт на осъждането, под страх, че при ново
престъпление в изпитателния срок отложеното наказание лишаване от
свобода ще бъде изтърпяно, е достатъчен, за да се въздейства
предупредително и възпитателно върху подс. А. и да се мотивират очаквания
за постигане на целените промени в съзнанието му към спазване на законите
и добрите нрави. Още повече, че по този начин ще бъде осигурена
възможност на подсъдимия да потърси работа (ако не работи) или да
продължи да се труди (ако се намира в трудово правоотношение) и
евентуално да започне да изпълнява своите задължения (не само финансови)
към своите деца.
Като взе предвид всички обстоятелства, свързани с личността на дееца,
съдът намери, че напълно достатъчен за подс. А. е изпитателен срок от три
години.
Настоящият съд счита, че така наложеното на подс.А. наказание в този
си вид и размер, в максимална степен би изпълнило целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК.
Следва да се допълни, че според съда наказанието "Пробация", което е
предвидено като възможност в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК не е
съответно на високата степен на обществената опасност на извършеното
престъпно деяние. В случая говорим за неизпълнение на задължение в
рамките на 12 последователни месеца, за две деца, като поради което и
според съда е справедливо да бъде наложено по – тежкото от предвидените в
материалния закон наказания, а именно "лишаване от свобода" с параметрите
посочени по – горе в настоящото изложение.


Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:







5
Съобщи за изтекли лични данни