Определение по дело №1477/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../……..09.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН А.

мл.с.НАСУФ ИСМАЛ

 

като разгледа докладваното от съдията А.

търговско дело №1477 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Еос Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, действащо чрез адв.Р М, със съдебен адрес:***, ателие 2, против Решение №185/26.06.2019г. постановено по гр.д.№963/2018г. на PC Провадия, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя, против С.А.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.З М, частични искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззиваемия дължи на въззивника за сумата от 2000лв., представляваща част от общо дължимата главница в размер на 16197.92лв. по Договор за потребителски кредит от 11.05.2008г., сключен между длъжника и “Юробанк България“ АД, което задължение е прехвърлено на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. и сумата от 2000лв., представляваща част от общо дължимата договорна лихва в размер на 2703.40лв., за периода от 11.05.2008г. до 18.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-15.05.2018г., до окончателното погасяване на дълга, за които вземания е издадена Заповед №383 от 17.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№598/2018г. по описа на РС Провадия.

В жалбата се излага, че решението на РС Провадия е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се извода на първоинстанционният съд, че претендираните вземания са погасени по давност, като се поддържа, че този извод влиза в противоречие със същността на задължението и неговата неделимост. Поддържа се, че разбирането за погасяване на части от задължението на падежа на всяка отделна вноска, е в разрез с трайната съдебна практика на съдилищата. Твърди се, че по отношение на всички компоненти на вземанията, произтичащи от договор за креди, се прилага пет годишна погасителна давност. Сочи се, че е налице разлика между т.нар. периодични платежи и връщането на заета сума на части, съгласно погасителен план, каквато е настоящия случай. Сочи се още, че неплащането в срок на вноска, е предвидено в договора за кредит основание за начисляване на наказателни лихви. Твърди се, че с договора за кредит е уговорен срок за връщане на заетата сума, края на който съставлява падежната дата на връщането ѝ. Твърди се, че в случая е налице уговорката за изплащане на части на заетата сума, чрез анюитетни вноски, включващи възнаградителна лихва /възнаграждение за кредитора за предоставянето на кредита/, която уговорка е в полза на кредитополучателя и облекчава издължаването на цялата сума до датата на падежа. Ето защо се поддържа, че месечните вноски не представляват еднородни самостоятелни периодични плащания, поради което за тях не е приложима кратката тригодишна давност. С оглед изложеното, се моли за отмяна на решението и уважаване на предявените претенции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като се е съобразил с трайната и относима към казуса съдебна практика, включително и задължителна такава. Поддържа се още, че предвид наличието на погасителен план, според който плащанията се извършват на вноски, по отношение на договорът за банков кредит приложение намира чл.111, б.“в“ от ЗЗД кратката тригодишна давност. Моли се са потвърждаване на атакуваното решение.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на “Еос Матрикс“ ЕООД, против Решение №185/26.06.2019г. по гр.д.№963/2018г. на PC Провадия, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя, против С.А.Н., частични искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззиваемия дължи на въззивника за сумата от 2000лв., представляваща част от общо дължимата главница в размер на 16197.92лв. по Договор за потребителски кредит от 11.05.2008г., сключен между длъжника и “Юробанк България“ АД, което задължение е прехвърлено на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. и сумата от 2000лв., представляваща част от общо дължимата договорна лихва в размер на 2703.40лв., за периода от 11.05.2008г. до 18.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-15.05.2018г., до окончателното погасяване на дълга, за които вземания е издадена Заповед №383 от 17.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№598/2018г. по описа на РС Провадия.

НАСРОЧВА производството по в.т.д.№1213/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 20.11.2019г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

2.