Решение по КНАХД №533/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от началника на РУ – Момчилград към Областна дирекция на МВР – Кърджали, подадена чрез пълномощник – С. Ч. – главен юрисконсулт на ОДМВР – Кърджали и процесуален представител на началника на РУ – Момчилград, против Решение №46 от 10.07.2025 год., постановено по АНД №95/2025 год. по описа на Pайонен съд - Момчилград, с което е отменено наказателно постановление №25-0303-000131 от 16.05.2025 год., издадено от началника на РУ – Момчилград към Областна дирекция на МВР - Кърджали.

В жалбата са възпроизведени изводите на районния съд, изложени в мотивите към обжалваното решение, като касаторът заявява, че не е съгласен с така приетото от въззивния съд, като счита, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място счита, че съдът не е изяснил правилно фактическата обстановка по делото и поради това е достигнал по погрешни изводи в решението си. Според касатора, в случая оставало неясно, на база кои доказателства по делото съдът е достигнал до заключението си, че при съставянето на АУАН и при предявяването му на нарушителя, е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че последният не е успял да разбере какво точно административно нарушение е описано в АУАН, предвид това, че той не владеел български език. Развива доводи в тази насока, на базата на показанията на актосъставителя М., като според касатора, абсолютно логично било, че щом е било установено нарушение по ЗДвП от органи на МВР и конкретният нарушител не е български гражданин и не владее български език, поради това се наложило с него да общува служител на МВР, който владее език, разбираем за чуждия гражданин и в случая това бил *** език и че естествено, поводът за този разговор бил на нарушителя да му бъде разяснена причината за извършената проверка, както и какво е извършеното нарушение, т.е. той изпълнявал ролята на преводач в началния етап на административнонаказателния процес. Предвид това касаторът счита, че неправилно въззивният съд е приел, че са нарушени правата на нарушителя, както и че същият не е разбрал в какво точно административно нарушение е бил обвинен, чрез съставения АУАН, както и счита, че от показанията на св. М. се разбирало, че при разговора, проведен между А. И. и служителя на РУ – Момчилград - Г. Х., на първия му било разяснено, какво точно нарушение е извършил и по-точно му било обяснено на разбираем за него език, че автомобилът, който е управлявал, не е регистриран по надлежния ред. Според касатора, от матиралите по делото се разбирало, че жалбоподателят, който се явява водач на процесното МПС, напълно ясно е разбрал, за какво нарушение се привлича към административнонаказателна отговорност.

В жалбата се сочи на следващо място, че съдът бил посочил, че разпитаните свидетели по делото заявяват, че служител на гранична полиция на място е обяснил на жалбоподателя, за какво му е съставен АУАН, но в същото време, АУАН бил съставен в РУ - Момчилград. Касаторът твърди, че тук първо следвало да се отбележи, че никъде в показанията си разпитаните свидетели по делото не давали обяснение къде е бил съставен АУАН - дали на мястото, където е било установено нарушението или пък в сградата на РУ – Момчилград, но че даже и АУАН да е бил съставен в сградата на РУ – Момчилград, а не на мястото където е било установено нарушението, то това не би било някакво процесуално нарушение, а още повече, че от доказателствата по делото ставало ясно, че както актосъставителят, така и свидетелят на нарушението, посочен в АУАН, са възпрели пряко извършеното нарушение, като са посетили мястото, на което е бил установен водачът на МПС-то, което е било с регистрационни табели с изтекъл срок на валидност - до 23.10.2024 год. Излага и довод, че в ЗАНН не е въведена разпоредба, която да задължава актосъставителят да състави АУАН на мястото, където е било установено нарушението.

На следващо място касаторът счита, че самият състав на съда въвеждал твърдение, че в хода на въззивното дело е допуснато съществено нарушение, поради което е решението е неправилно и следва бъде отменено. Излага довод, че при положение, че съдът твърди, че някой служител от състава на „Гранична полиция“ при МВР, който е присъствал на проверката, е следвало да бъде разпитан по делото по отношение на това, дали на жалбоподателя му е било разяснено описаното нарушение в АУАН и така се стигало до извод, че делото е останало непопълнено с достатъчно доказателства, необходими и относими към предмета на доказване, за да се извърши обоснована преценка, дали в действителност е допуснато съществено на нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН. Сочи, че когато определени доказателства са необходими за разкриване на обективната истина, съответно тяхната автентичност и достоверност е необходимо да бъде проверена, при липса на процесуална активност от страните и с оглед на служебното начало, такава следвало да прояви съда и че това е основание за повишена процесуална активност от страна на съда, с цел обективно, всестранно и пълно установяване на всички значими и относими обстоятелства. Сочи също, че съгласно чл.107, ал.2 от НПК, приложим в производството по обжалване наказателни постановления пред районния съд по силата на чл.84 от ЗАНН, съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина и че на събиране и проверка подлежат, както доказателствата, които разобличават извършителя на нарушението и отегчават неговата отговорност, така и тези, които го оправдават или смекчават отговорността му (арг. от ал.3 на чл.107 от НПК). Според касатора, вероятността при събирането или несъбирането и преценката на всички относими доказателства, свързани в случая със съставомерността на деянието, в тяхната съвкупност, районният съд да достигне до различен правен извод, е достатъчно основание да се приеме, че допуснатото нарушение от районния съд е съществено, като счита, че в настоящия случай, въззивната инстанция е следвало да пристъпи към разпит на някой от служителите на „Гранична полиция“ при МВР, които са присъствали на проверката или на към разпит служителя, който актосъставителят М. посочил, че е разяснил на нарушителя констатираното нарушение, а именно - служителят на РУ - Момчилград Г. Х., преди да се произнесе с решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. Развива довод, че районният съд, упражнявайки правомощията си по чл.84 от ЗАНН, във вр с чл.316 от НПК, може да установява нови фактически положения в сравнение с възприетите от наказващия орган и дори с тези, твърдени от страните, а предвид това, че се явява последна инстанция по фактите, всякога е длъжен да положи всички необходими и възможни процесуални усилия да попълни преписката с доказателствения материал, който да му позволи да установи по несъмнен и категоричен начин всички факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по смисъла на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.102 НПК. Предвид изложеното, касаторът счита, че констатираните пропуски във връзка с дължимата служебна активност за изясняване на спора, посредством допускане и събиране на посочените по-горе доказателства, представляват съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3 от НПК - касационно основание за отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

На следващо място, по отношение на това, доколко следва да се приеме, че отсъствието на преводач в началната на фаза на административно наказателния процес, представлява съществено процесуално нарушение, касаторът се позовава Решение от 11.10.2021 год., постановено по КАНД №81/2021 год. по описа на АдмС – Кърджали, като възпроизвежда и част от мотивите към това решение, а именно, че в случая преценката, дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.“. Сочи на следващо място, че в цитираното по-горе решение на Административен съд - Кърджали било посочено, че: „ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни нарушения на „наказателно обвинение” по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото К. and I. v. Bulgaria mf 16137/04) и че следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. Освен това, следвало да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 год. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд, т.е. преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес.“.

Предвид изложеното, касаторът моли съдът да се произнесе със съдебен акт, с който да отмени Решение №46 от 10.07.2025 год., постановено по АНД №95/2025 год. по описа на Районен съд - Момчилград, като неправилно и необосновано и вместо него да потвърди процесното наказателно постановление №25-0303-000131 от 16.05.2025 год., алтернативно, да отмени решението на съда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С жалбата моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, в случай, че по делото са представени доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение и се претендират разноски за това, които са над минималния размер, определен по реда на Наредбата № от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (!?), то на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН прави възражение за прекомерност, като твърди ,че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и определяне на разноски за платено адвокатско възнаграждение, над минимално определените по реда на Наредба №1, се явява прекомерно и не отговаря на критериите хонорарът да е „обоснован и справедлив.“.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - началникът на РУ – Момчилград към Областна дирекция на МВР – Кърджали, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – гл.юрк. С. Ч. при ОДМВР – Кърджали, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Отново моли съда да отмени Решение №46 от 10.07.2025 год., постановено по АНД №95/2025 год. по описа на Районен съд - Момчилград, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателно постановление №25-0303-000131 от 16.05.2025 год., алтернативно, да отмени обжалваното решение на съда и да върне делото за ново разглеждане, от друг състав на първоинстанционния съд. С молбата претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – А. И., гражданин на [държава], редовно призован чрез пълномощника си - адв.Л. М. Б. от АК - [област], не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения процесуален представител на ответника по касация – адвокат Л. М. Б. от АК – [област], преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. В становището сочи, че нe се спори, че нарушителят в процесното административнонаказателно производство - А. И., е *** гражданин и не владее български език и че при съставянето на АУАН против него, не е бил назначен преводач. Сочи, че съгласно чл.21, ал.2 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език и че в тези случаи съответният орган е длъжен да назначи преводач, като по този начин, на лицата се гарантира възможността да разберат какво е вмененото им нарушение и респективно да организират адекватно защитата си още с предявяването на АУАН. Сочи също, че основната цел на предявяване на АУАН е нарушителят да бъде уведомен за образуваното срещу него производство и за вмененото му административно нарушение, за да организира защитата си и че връчването на АУАН на чужденец, който не владее български език, без преводач, опорочава напълно процедурата по чл.43, ал.1 от ЗАНН по предявяване на АУАН и съществено засяга правото му на защита. Намира, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, абсолютно и самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление и сочи, че както е установила съдебната практика, именно участието на лице в качеството му на преводач е в основата на законово предвидената гаранция, че на нарушителя е осигурена и гарантирана възможност да разбере, в какво е обвинен и да организира защитата си в пълен обем и по адекватен начин, както и че воденето на административнонаказателното производство още от самото начало на език, разбираем за нарушителя, е гаранция за правото му на защита. Сочи, че в процесния случай липсват данни *** гражданин А. И. да е разбирал български или *** език до степен, че да може да упражни пълноценно правото си на защита, че правото на лицето да се ползва преводач е неотменимо и назначаването на такъв е императивно, както и че то не може да бъде игнорирано въз основа на субективна преценка на служители на наказващия орган, че лицето владее *** език. Излага и довод, че единствено и само при изрично и надлежно дадено съгласие от нарушителя, преводач може и да не бъде назначен, но в случая липсва такова съгласие от страна на *** гражданин А. И.. Твърди, че нарушението е съществено, тъй като препятства изначално възможността за защита. Поради това, в становището моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно, обосновано и законосъобразно, както и моля да бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че в хода на административнонаказателното производство, в неговата извънсъдебна фаза, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е накърнило правото на защита на ответника по касационната жалба. Сочи, че по делото не се спори, че той е *** гражданин, че не владее български език, поради което е било наложително, съобразно разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПК, на същия да бъде назначен преводач или съдържанието на АУАН да му бъде разяснено на език, който той владее и че от съставения АУАН не се установява и не вписан преводач, който да е извършил тази дейност. Счита, че правилно Районен съд – Момчилград е приел, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставен в сила атакувания съдебен акт.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора касационни основания, всъщност, са нарушение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения, т.е. касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното Решение №46 от 10.07.2025 год., постановено по АНД №95/2025 год., Момчилградският районен съд е отменил наказателно постановление №25-03 03-000131 от 16.05.2025 год. на началник на РУ – Момчилград към ОД на МВР - Кърджали, с което, на А. И./A. I./ - гражданин на [държава], роден на [дата] год., живущ в [населено място], [улица], [държава], на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“, в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.

Със същото решение Момчилградският районен съд е осъдил ОД на МВР - Кърджали да заплати на А. И./A. I./ - гражданин на [държава], роден на [дата] год., живущ в [населено място], [улица], [държава], сумата в размер на 400 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

За да постанови обжалваното решение, Момчилградският районен съд е приел за установено от фактическа страна, че видно от АУАН и обжалваното НП, същите са съставени и издадени на жалбоподателя за това, че на 06.03.2025 год., в [час], в [община], на [път], като водач на товарен автомобил [марка] [модел], рег.№[рег. номер], [държава], при обстоятелства: На [път], [км.], след разклона за [населено място], посока на движение от *** към [населено място], управлява товарен автомобил, [Марка], с peг.№[рег. номер], с номер на рама: [номер], което не е регистрирано по надлежния с *** регистрационни табели, който са издадени на 23.09.2024 год., със срок на валидност до 23.10.2024 год. Отнети били 2 броя рег. табели с №[рег. номер]. Наказателното постановление било издадено срещу водача А. И./A. I./ - гражданин на [държава], за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от Районна прокуратура – Кърджали, с вх.№[номер]/[година], от 24.03.2025 година.

От разпита на свидетелите Р. Р. М. и К. К. Т. районният съд е установил, че същите, на посочената дата в АУАН, били повикани от техни колеги от „Гранична полиция“, които спрели жалбоподателя. При проверката установили, че МПС-то, което е управлявано от водача, било с транзитни номера на [държава], с изтекъл срок на валидност, поради което и съставили АУАН срещу жалбоподателя. И двамата свидетели заявили категорично, че не владеят нито *** език, нито *** език, като единият свидетел - Р. М. обяснил, че друг негов колега - Г. Х., е общувал с жалбоподателя, но не е вписан в АУАН, а тъй като служителите на ГПУ били „с по-строг режим“, същите не са отишли в РУ - Момчилград при съставянето на АУАН. Същият свидетел обяснил, че нарушителят бил докарал негов приятел, който знаел български език. Вторият свидетел К. Т. също заявил, че не владее нито ***, нито *** език, но колега от „Гранична полиция“, който не може да каже кой е, превеждал.

При така приетото за установено, Момчилградският районен съд е намерил, че в административнонаказателното производство е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение. Посочил е, че няма доказателства, при съставянето и предявяването на АУАН, жалбоподателят да е разбрал за какво му е съставен АУАН. Посочил е в тази връзка, че актосъставителят и свидетелят по акта, вписани като такива в същия, не владеят нито български, нито *** език и че двамата свидетели обясняват, че служител на „Гранична полиция“ на място е обяснявал на жалбоподателя, за какво му е съставен АУАН, но в същото време, АУАН е съставен в РУ - Момчилград. Съдът е посочил също, че същевременно св. М. обяснил, че в РУ – Момчилград жалбоподателят е бил с друго лице, което му е превеждало и той бил разбрал за какво му е съставен АУАН, но така или иначе, кое е лицето, обяснило на нарушителя, за какво му е съставен АУАН, не било известно по делото. Районният съд е приел, че и до момента на съставяне и предявяване на нарушителя, той не е знаел за какво му се съставя акта за административно нарушение и че по друг начин би изглеждал АУАН, ако в него е бил вписан като свидетел или служител на ГПУ, или „неговият приятел“ и при разпит в съдебно заседание същият да заяви, че е обяснил на жалбоподателя, за какво му е съставен АУАН и че същият да е бил запознат. Съдът е посочил, че това обаче не било сторено, поради което е извел и окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

При този изход на делото районният съд е приел, че следва да бъдат присъдени направените разноски от жалбоподателя, а именно - сумата в размер на 400 лева, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

При извършената касационна проверка на обжалваното решение, при така описаната в същото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяната му. За да постанови своя съдебен акт, Момчилградският районен съд е събрал всички необходими доказателства – и писмени, и гласни, при спазване на съдопроизводствените правила, а въз основа на правилно установената фактическа обстановка и анализа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, е направил правилни и законосъобразни изводи и съответно, с атакуваното решение правилно е постановил отмяна на процесното наказателно постановление.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият има право да научи всички обстоятелства и факти във връзка с повдигнатото му обвинение за извършено административно нарушение, за да може ефективно да организира защитата си.

Съдът намира, че това е така, тъй като по време на осъщественото административнонаказателно производство, в неговата извънсъдебна фаза, не е бил назначен преводач, съгласно изискванията на чл.84 от ЗАНН, препращащ за неуредените случаи към нормите на НПК, във вр. с чл.21, ал.2 от НПК, която разпоредба ясно регламентира, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език и че в тези случаи се назначава преводач. Ясно е, че посочената разпоредба вменява задължение на органите в тази извънсъдебна фаза на процеса да назначат преводач на лицето, което не владее български език.

От събраните по делото доказателства се установява, че при осъществяване на процедурата по съставяне, предявяване и респ. връчване на АУАН, е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав намира, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното производство и конкретно във фазата на установяване на нарушението, за което нарушение се твърди, че е извършено от лице, което не владее български език. Безспорно е в случая, че се касае за осъществена проверка на *** гражданин, като водач на МПС, която е осъществена от български полицейски служител – [длъжност] при РУ - Момчилград. По делото няма доказателства, а няма дори и твърдения, че ответникът по касация А. И. владее български език, било то писмено и/или говоримо, както и че при установяване на нарушението, респ. при съставянето и предявяването на АУАН, е присъствал назначен преводач. Съдът счита, че липсата на преводач на нарушителя, за който безспорно е установено, че не разбира български език, е ограничило правото му на защита, т.е. че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН, което е основание за незаконосъобразност и за отмяна на издаденото НП, до който краен извод правилно е стигнал и Момчилградският районен съд. Събраните гласни доказателствени средства сочат категорично, че ответникът по касация в настоящото производство - А. И., не разбира български език и че при съставяне на акта не му е назначен преводач. В този смисъл са показанията на свидетелите Р. М. - актосъставител и К. Т. - свидетел по акта. При безспорно установеното обстоятелство, че соченото за нарушител лице не владее български език, актосъставителят е бил задължен да му назначи преводач, още повече, че в случая, АУАН е съставен, предявен и връчен в РУ – Момчилград, а не на мястото на проверката – на [път], [км.], след разклона за [населено място], което също става ясно от показанията на тези двама свидетели, противно на твърдението в касационната жалба. Касае се за правило със задължителен характер, съставляващо гаранция за пълноценно участие на нарушителя в първата фаза на производството, което следва от ограничителното препращане по силата на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН към чл.21, ал.2, изр.2 от НПК. Това изискване е абсолютно и неизпълнението му съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до значително ограничаване правото на защита на нарушителя по повдигнатото му „административно обвинение“.

В тази връзка, заявеното от актосъставителя М. в съдебно заседание, че нарушителят владеел *** език и че негов колега, вероятно от ГПУ – Момчилград, посочен от актосъставителя само с две имена – Г. Х., общувал с него на *** език. Този полицейски служител, който е „общувал“ с нарушителя – *** гражданин, на *** език, не е вписан в съставения АУАН с трите му имена, не се е подписал в АУАН, нито е декларирал - от български език, на какъв друг език, разбираем за нарушителя, е превеждал, ако въобще е сторил това. Същевременно, актосъставителят М. в същите свои показания, дадени в съдебно заседание 08.07.2025 год., е заявил, че нарушителят впоследствие докарал „един негов приятел“, който знаел български език и той също превеждал, но имената на този „приятел“ също не фигурират в съставения АУАН. Настоящият касационен състав счита, че тези твърдения на актосъставителя Р. М. са ирелевантни и не променят извода за наличието на съществено процесуално нарушение, допуснато в извънсъдебната фаза на производството. Тъй като процесуалната функция на преводача е тази на вещо лице със специални познания по определен език, препращането по чл.84 ЗАНН към разпоредбите на НПК обхваща правилото на чл.21, ал.2 НПК и така го прави приложимо в досъдебната фаза на административнонаказателното производство, водено на български език, със страни и/или участници, които не го владеят. В случая, спазването на това изискване е предполагало на А. И. – гражданин на [държава], невладеещ български език, да се гарантира правото да се ползва от родния си език по чл.21, ал.2, изр.1 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН. Нарушителят следва да разбере, за какво е привлечен да отговаря и съответно, неспособността на нарушителя да разбере за какво е привлечен, засяга непосредствено правото му на защита, поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията на неотстранимите нарушения и опорочава цялата административнонаказателна процедура, съответно е и основание за отмяна на наказателното постановление, до който краен извод правилно е стигнал и Момчилградският районен съд.

Следва да се добави, че обстоятелството, че така съставеният е предявен АУАН е подписан от нарушителя и това, че същият е подписал, че се е запознал със съдържанието на акта, не може да санира процедурата по връчването, тъй като съответните подписи са положени без този АУАН да е преведен на езика на нарушителя от надлежен преводач, което би гарантирало действително, че той разбира какво подписва.

Поради горното, съдът намира, че не са спазени императивните изисквания на чл.43, ал.1 и 5 от ЗАНН - при констатиране на административното нарушение и съставянето на акта за неговото установяване, същият не е бил предявен по надлежния законов ред на нарушителя, поради факта, че същият не е български гражданин, не владее български език и е следвало административнонаказващият орган да приложи разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПК, т.е. да назначи преводач, като така допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените. В този смисъл е и текста на чл.6, т.3, б.„а“ от КЗПЧОС, според който, обвиняемият има право да се ползва от безплатните услуги на преводач, ако не разбира или говори езика, използван от съда. Неосигуряването на превод на съдържанието на АУАН по отношение на невладеещия български език нарушител е самостоятелно и достатъчно процесуално основание за отмяна на наказателното постановление, без съдът да обсъжда въпроси по същество.

Наказващия орган, от своя страна, не се е съобразил с така допуснатото процесуално нарушение от контролния орган и не е осъществил задължението си по чл.52, ал.2 от ЗАНН, а е издал атакуваното наказателно постановление.

Наказателно постановление, издадено в административнонаказателно производство, в което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, е незаконосъобразно и съдът следва да го отмени само на това основание, което и правилно и законосъобразно е сторено с обжалваното решение от Момчилградския районен съд. Поради това съдът в настоящия състав намира за неоснователни изложените от процесуалния представител на касатора доводи в депозираната касационна жалба.

Следва да се посочи също, че освен АУАН, задължително с превод е следвало да бъде придружено и самото наказателно постановление, тъй като именно с последното се ангажира административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Такива действия нито се твърдят да са извършвани, нито се установяват от събраните по делото доказателства. Видно е от разписката за връчване към наказателното постановление, че същото е връчено, т.е. препис от същото е получен лично, срещу подпис, от *** гражданин А. И., на датата 16.05.2025 год., като връченият му препис олаче е само е и единствено на български език.

Така, настоящият касационен състав напълно споделя извода, че като последица от изложеното, процесното наказателно постановление е следвало да бъде отменено само на това основание, без да се обсъждат останалите, посочени в жалбата, основания за отмяна на същото. При това положение, след като с обжалваното решение Момчилградският районен съд е отменил атакуваното наказателно постановление, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Ето защо, с оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира жалбата на началника на РУ – Ардино към Областна дирекция на МВР – Кърджали, подадена чрез пълномощника му С. Ч. – главен юрисконсулт при ОДМВР – Кърджали, за неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че решението на Момчилградския районен съд, като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при вярна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, правилно приложение на материалния закон и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, следва с решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и предвид своевременното направеното в депозираното преди съдебното заседание писмено становище по повод на касационната жалба, искане за присъждане на направените деловодни разноски, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, в полза на ответника по касация А. И./A. I./, гражданин на [държава], следва да се присъдят направените по делото разноски в производството пред касационната инстанция. Тези разноски са направени в размер на 600/шестстотин/ лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения към писменото становище Договор за правна защита и съдействие №[номер] от [дата]/л.22/.

От страна на касационния жалбоподател, както в подадената касационна жалба, така и в депозираната по делото преди съдебното заседание молба, на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Във връзка с това възражение за прекомерност, съдът намира следното:

В случая, по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, в което, упълномощеният процесуален представител на ответника по касация не се е явил, като същият единствено е изготвил и депозирал преди съдебното заседание писмено становище по жалбата, т.е. същият реално не е осъществил процесуално представителство. При това положение съдът намира, че по отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение, следва да се има предвид по аналогия разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 18.02.2025 г.), съгласно която, за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 от Наредбата, на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението. В случая, с процесното наказателно постановление наложената санкция е глоба, в размер на 200 лева, съответно, половината от тази санкция е сумата в размер на 100 лева. Предвид това, съдът намира, че конкретно приложима е разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 год., съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000 лева, адвокатското възнаграждение се определя на 400 лева и именно до този размер същото следва да бъде редуцирано, а именно - от 600/шестстотин/ лева, на 400/четиристотин/ лева. Съдът намира, че размерът на това адвокатско възнаграждение от 400.00/четиристотин/ лева, се явява обоснован и справедлив, както и напълно адекватен на осъществената правна защита и съдействие по настоящото касационно административнонаказателно дело. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно, поради което в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено такова, в размер на 400.00/четиристотин/ лева. За дължимите на ответника по касация А. И./A. I./, гражданин на [държава], деловодни разноски, сторени в хода на касационното съдебно административнонаказателно производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР – Кърджали, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, към структурата на която принадлежи административнонаказващият орган – началник Районно управление – Момчилград към ОДМВР – Кърджали, издал незаконосъобразното наказателно постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.I/първо/, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №46 от 10.07.2025 год., постановено по АНД №95/2025 год. по описа на Pайонен съд - Момчилград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – [населено място], [улица], с [ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на А. И./A. I./ - гражданин на [държава], роден на [дата] год., живущ в [населено място], [улица], [държава], сумата в размер на 400.00/четиристотин/ лева, представляваща направени деловодни разноски в касационното производство, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.