Разпореждане по дело №361/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба от Н. Д. Т. и С. Д. В. против определение № 885, постановено по Г.д. №194 по описа за 2011 г. на Районен съд-Р., с което е прекратено производството по делото в частта му по предявения иск от ищците против М. П. Т., с който се иска да бъде признато за установено, че са собственици на поземлен имот с идентификатор № 61813.196.2, като недопустимо.

Сочи се в жалбата, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се разбирането на съда за липса на правен интерес да се установява собствеността спрямо продавача на имота, който към момента на подаване на исковата молба не е собственик. Твърди се, че М. Т. оспорва собствеността и за тях като ищци няма друг ред за защита. Целят да се установи действителното правно положение между тях и него и е без значение, че владението се осъществява от трето лице. Сочат, че съображенията на съда касаят съществото на спора, а не неговата допустимост.

В отговора ответниците - Д. и С. П.- купувачи на имота, оспорват доводите в жалбата. Сочат, че между техния продавач и ищците няма спор относно принадлежността на правото на собственост към настоящия момент. Ако се уважи иска то ще се окаже, че са придобили имота от несобственик и сделката не би породила правни последици за действителния собственик. Ищците сочат,че са собственици на основание давност, започнала да тече след като имотът им е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ. За да е допустим иска спрямо М. Т. следва при уважаването му правните последици на решението да рефлектират в правната сфера като намалят имуществото му.

Жалбата е допустима и основателна.

Видно е, че ищците са предявили иск по чл. 124 от ГПК за установяване правото на собственост на основание давност започнала да тече след решение на ПК-Р. № 01-1/25.11.1995 г. в тяхна полза, придружено със скица. Сочат, че с влизане в сила на решението по Г.д. № 764/2006 г. на 29.10.2010 г. на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ наследодателя на М. П.Т. е признат спрямо тях за собственик на имота към момента на ТКЗС. Въз основа на него е издадено възстановително решение № 4713/14.12.2010 г. на ОСЗ-Р. и впоследствие е извършена продажба от Т. на другите двама ответниците, които решение и сделка не могат да им се противопоставят, тъй като до завеждане на производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ са придобили собствеността Ч. добросъвестно владение, в периода 23.6.1998 г. до 23.6.2003 г. При условията на евентуалност твърдят, че са придобили имота и въз основа на 10-годишна давност от датата на решението на ПК в тяхна полза от 1995 г. до 2005 г. Затова считат, че решението на ОСЗ в полза на ответниците от 2010 г., издадено въз основа на приключилото Г.д. по чл. 14, ал. 4 от ЗСППЗ им е непротивопоставимо.

За да прекрати предявения иск от ищците против М. П. Т., с който се иска да бъде признато за установено, че са собственици на поземлен имот с идентификатор № 61813.196.2, като недопустим, РС е приел, че за ищците няма правен интерес от производството спрямо него, тъй като към момента на исковата молба той е отчуждил правото си на собственост, а ищците не претендират недействителност на сделката отчуждаване. В подкрепа на становището си сочи, че ищците макар и да се позовават на давност за период от преди продажбата, то установителния иск е допустим само против лица, собственици към момента на подаване на исковата молба.

Настоящият състав не споделя становището за липса на правен интерес. Правният интерес за всеки случай е винаги конкретен и се преценява от фактическите твърдения, правни доводи и доказателствата по делото. Право на ищеца е да избере по какъв път ще защити правата си след изясняване кой е действителният собственик на имота. В настоящият случай с оглед твърденията на ищците, които се позовават на право на собственост на основание давност за период от преди нотариалния акт от 2005 г., с който ответника М. Т. е прехвърлил имота на другите двама ответниците и предвид оспорването в отговора, че основанието на ищците е от преди влизане в сила на разрешения между тях спор по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, поради което му е непротивопоставимо, очевидно е налице спор, който следва да се разгледа по същество. В тази връзка решение по чл. 290 от ГПК на ВКС № 362/28.11.2011 г. по Г.д. 8/2011 г. Според тезата на ищците, които не претендират недействителност на сделката между ответниците, а отричат правото на собственост на продавача за разпореждане с имота, според съда е налице спор за собственост не само с купувачите, но и с продавача, поради което е налице интерес от установителния иск за собственост спрямо него.

Ето защо атакувания акт като незаконосъобразен окръжният съд отменя и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК съдът

О п р е д е л и:

Отменя определение № 885, постановено по Г.д. №194 по описа за 2011 г. на Районен съд-Р., с което е прекратено като недопустимо производството по делото в частта по предявения иск от ищците против М. П. Т., с който се иска да бъде признато за установено спрямо него, че са собственици на поземлен имот с идентификатор № 61813.196.2, по кадастралната карта на Г.Р., одобрена със заповед № РД-18-33/15.5.2006 г. на изп. директор на АГКК и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: Членове: