Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 05.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми март две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Мариана
Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№15134 по
описа за 2018 година на Варненския районен
съд, 8
състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „В.и к.“ ООД, ЕИК .......със седалище и
адрес на управление ***, срещу Б.В.Й.,
ЕГН: **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр.
с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД, да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца, следните суми: сума в общ размер на 431.52лв. (четиристотин тридесет и един лева и 52ст.),
представляваща главница-стойност на ползвани и незаплатени ВиК
услуги за периода от 26.06.2014г. до 10.05.2018г. на адрес гр.Варна, ул.И. № ..,
ап.5; сума в общ размер на 78.81лв.
(седемдесет и осем лева и 81ст.), представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 30.10.2014г. до 11.08.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда-16.08.2018г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена заповед № 6202 от 17.08.2018г. за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № ..451/2018г. по описа на ВРС.
Твърди се в
исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава е подадено възражение, в
тази връзка у ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск.
Сочи се,
че „В.и к." ООД, в качеството си
на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, е предоставил В и К услуги на ответника за имот на адрес гр.Варна, ул.“И.“ № .., ап.5, който в качеството си на потребител ги е получавал и ползвал на същия
адрес. Твърди
се, че ползваните В и К услуги на този адрес са се отчитали по партида с номер
на платец 1306842, чийто титуляр е ответникът. Съгласно чл.5, т.6 от Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и
к." ООД, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в
срок, което длъжникът не е направил. Твърди
се, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща
дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. Моли се за
уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените
по делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът признава направеното
възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа предявените искове, като в
хода на устните състезания заявява, че не се е установило, че ищецът не е
изпращал информация на Банка ДСК за дължимите суми, тъй като самата банка е указала, че не е заявено
плащане по тази сметка и това е причината да не се изпраща информация за бъдещи
плащания. Потребителят сам е предоставял вписваната в карнета информация,
поради което се моли за уважаване на исковете. Ищецът счита, че ответникът е в
неизпълнение на чл.35, ал.4 от Наредба №5 и не следва да черпи права от
собственото си неправомерно поведение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б.В.Й. депозира писмен отговор на исковата молба,
в който оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява,
че в представената от ищеца справка
за дължими суми по фактури
помесечно, посочените количества, които се претендират,
не отговарят на действителността. Твърди се, че
за този адрес,
ответникът ежемесечно заплаща суми за
ползваните от ищцовото дружество услуги, заявени от последното от
банковата му сметка в Банка ДСК, в т.ч. и през целия
период, посочен в исковата молба. Сочи се, че
ответникът е заявил в Банка ДСК заплащане на ползваните от
ищцовото дружество услуги чрез незабавно
инкасо, като от банката ежемесечно са заплащани заявените от ищцовото
дружество суми. Твърди се, че
фактурираните количества вода са завишени
и не отговарят на реалната консумация,
като посочените в справката показания на водомера са
произволни и не отговарят на действителните.
Сочи се, че видно от
справката, се претендират количества консумирана вода при показание
на водомер № 101826 на 10.05.2018 г. 417 куб. м., а този водомер е сменен на 10.08.2018 г. при показание 401 куб.м. Твърди се,
че на ответника
не са изпращани
документи за претендираните плащания, нито е уведомяван от ищцовото дружество,
че дължи суми вповече от
ежемесечно теглените от банковата му
сметка, поради което и в условие на евентуалност, прави възражение за заплащане на
лихви за забава върху тези,
незаявени за заплащане от ищцовото
дружество суми. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, претендирани от ищеца, с падеж преди 16.08.2015г. Сочи се, че
съгласно чл.111, б."в"
от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност,
се погасяват вземанията за лихви
и за други периодични плащания, каквито са претендираните
от ищцовото дружество вземания. Моли се за
отхвърляне на исковите претенции и присъждане на направените
по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа наведените с отговора на исковата молба възражения. В хода на устните
състезания сочи, че по делото не се е установило потреблението на начислените
количества вода, както и забава за плащане по вина на ответника.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
присъединено ч.гр.д. № ..451/2018г. по описа на ВРС,
от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните
суми.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 6202 от 17.08.2018г., като в срока по чл.414, ал.2 ГПК
от посочения длъжник е постъпило възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
Видно от приложената на л.41 от делото справка за
недобора на частен абонат с № 1306842, с титуляр Б.В.Й., за обект, находящ се в гр. Варна, ул.И. № ..,
ап.5, че общото задължение за консумирана вода за периода 26.06.2014г. до 10.05.2018г., възлиза в размер на 431.52лв.
Начислената от ищцовото
дружество със справката за недобора лихва върху съответните главници към 11.08.2018г.
е в размер на 78.81 лева.
Във връзка с указанията,
дадени с доклада по делото, ответното дружество е представило карнет по партида
на Б.Й., с абонатен №1306842,
в който са отразени показанията за отчетено количество вода за периода от 26.06.2014г.
до 10....2018г. За процесния период, за който се претендира цената на доставено
количество В и К услуги, в карнетите са отразени показанията на водомера и
подлежащата на заплащане питейна вода в куб.м., представляваща разлика между
отразените от инкасатора показания в деня на съответното отчитане и
показанията, отразени в предходен отчетен период. Налице е отбелязване за
извършено сторниране на начислени 88 куб.м. вода на 03.09.2014г. Последният
отчет от 18.06.2018г. при отразено показание на водомера в графа “забележка” -
398 носи подпис в графа “подпис на потребителя” /л.94-96/.
Представено е и копие от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „В.и к.” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год.
От ответника е ангажиран като писмено доказателство талон
за пломбиране на водомер от 10.08.2018г., в който е отразено, че водомерът по партива 1306842 е бил с показание към посочената дата от
401 куб.м. /л.57/.
Видно от кореспонденция по електронна поща, приета на
л.58, на 20.08.2014г. Б.Й. е уведомил дружеството за грешно отчитане на
показания по процесната партида и е отправил искане
за сторниране на начислени суми. В отговор, служител
на водоснабдителното дружество е уведомил ответника, че му е известен фактът на
неправилен отчет и е изпратено заявление сумата от 210.14лв. да не бъде теглена
от сметката му, като грешно начислената консумация ще бъде сторнирана.
Ангажирани са от ищеца гласни доказателства чрез разпит
на свидетелката Петранка Атанасова Вълкова, която излага че работи като
инкасатор от м.10, 2017г., като отчита абонатите на ул. И.. В практиката й се
случва потребителите да съобщават показанията на водомера по телефон, които тя
отразява в карнета. За процесния обект през м. март е отчела след обаждане по
телефон, а на 18.06.2018г. е отчела реално показание 398, за което е положен
подпис от Б., или този който й е отворил.
От заключението по
изслушаната по делото първоначална съдебно-счетоводна експертиза /л.69-93/, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява че към 16.01.2019г. задълженията по процесния абонатен номер са
неплатени. Размерът на месечните задължения за главница за периода 31.07.2015г.
до 11.08.2018г. е 352.71лв., а размерът на лихвите за забава по фактурите за този
период от падежа им до 11.08.2018г. е 51.39лв. /последното е видно от
Приложение 3 в табличен вид към заключението, а в заключителната част е
допусната грешка, като вещото лице е преповторило размера на лихвите за цялата претендирана сума/.
Съобразно заключението на вещото лице по приетата
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.115-134/, последната фактура,
заплатена чрез разплащателната сметка на ответника към ищеца, е за м.06/2014г.,
като плащането е извършено на 18.07.2014г. Към 18.08.2014г. по разплащателната
сметка на ответника е заявено ново плащане за сума от 210.14лв., която сума е
възстановена по сметката му на 20.08.2014г. В предоставения файл от Банка ДСК
към ВиК –Варна от 18.08.2014г. по абонатен номер
1306842 е отразено плащане на сумата от 210.14лв. с код 07 „не е заявено
плащане по тази сметка“, с което е преустановено плащането на ВиК услуги по абонатен номер 1306842. По процесната разплащателна сметка с титуляр Б.Й. са заявени
плащания /незабавно инкасо/ с попълване на електронен формуляр към ВиК – Варна по абонатни номера 1306841 и 1306842, като към
26.02.2019г. няма заявен отказ за плащане на ВиК
услуги.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се
спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираната сума, срещу която от длъжника в срок е подадено възражение,
както и че исковете по чл.415, ал.4 ГПК са предявени в законоустановения
срок, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от
воденето му за ищеца.
Ищецът следва да установи, че ответникът е потребител на
В и К услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с
посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени
услуги и размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за
забава по основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Не е спорно по делото, че ответникът е потребител за
недвижим имот в гр. Варна,
ул. И. .., ап.5 за периода 26.06.2014г. до
10.05.2018г., който е присъединен към водопроводната и канализационната
система, като за имота е
определен абонатен
номер № 1306842, поради което и съдът намира, че
ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. § 1, ал.
1, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни
услуги.
Съгласно общите условия, основно задължение на
потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на това
задължение, потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на оператора. Съгласно чл. 22 от същите, изразходваните количества
питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите. Уреден с
общите условия в раздел втори е и редът за отчитане на количествата питейна
вода. Съгласно чл.23, ал.1, т.2, за потребители за питейно-битови нужди,
отчетът се извършва на 3 месеца. Според ал. 3 на чл. 23, в междинните периоди
между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява
количество изразходвана вода, определена въз основа на средния месечен разход
от предходните два отчета. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
Предвидено в ал. 4 на чл. 23 е, че отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, като при неосигурен
достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице
на ВиК оператора.
Досежно доставката на отчетената вода, настоящият състав намира следното: за
доказване на реално потребената вода, начислена с процесните фактури и отчетена по горния детайлно разписан
ред, ищецът е представил карнет за извършени отчети на водомера на ответника. Ответникът
е оспорил съдържанието на документа досежно
отразените количества вода. При проверка на записванията в карнета се
констатира, че е налице подпис за абоната при последното отчитане на процесния
водомер на 18.06.2018г. при показание 398 куб.м., като автентичността на този
подпис не е оспорена. Това показание, както и присъствието при отчета на
абоната, или негов представител, се установява и от показанията на разпитания
свидетел. При това положение, настоящият състав намира, че в рамките на
посочения период е удостоверено получаване на количество вода до 398 куб.м.,
тъй като подписвайки карнета, абонатът се съгласява не само с количеството
консумирана вода за отделния месец, но и с показанието на водомера и след като се
е съгласил, че именно това е показанието, то оттам се санират
и предните отчети, които не са извършени в негово присъствие или на
представител доколкото показанията съответстват на предходно отчетените
количества. От друга страна, това съответства и на предвиждането на чл.23, ал.3
от Общите условия да се правят междинни отчети, след което изравняване. В този
смисъл и след като е налице подпис при изравняването до показание 398, то
следва да се приеме и че начисленото му до този момент и това показание количество
вода е потребено. Т.е., карнетът обективира
изявление, че количество вода от 398 куб.м. е доставено до 10.05.2018г., тъй
като на 18.06.2018г. е отразено нулево показание поради необходимостта от изравняване.
Че не е доставено цялото начислено количество вода до 417 куб.м. съобразно
справката за недобор, се установява и от неоспорения представен от ответника
документ, отразяващ подмяната на водомера, в който е отразено показание от 401
куб.м. към 10.08.2018г.
От ответника своевременно е направено възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на част от вземанията,
което е признато от ищеца. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 16.08.2018г., поради което вземанията по фактурите, падежирали преди 16.08.2015г. се явяват погасени по давност
на осн. чл.111, б. „в“ ЗЗД. Или, това са вземанията
за отчетен период 26.06.2014г. до 23.06.2015г. до фактурата от 30.06.2015г.
За периода 23.06.2015г. /фактура от 31.07.2015г. при
показание 288 куб.м. / до 10.05.2018г. /фактура от 11.05.2018г. при показание
417 куб.м./ са начислени общо ..9 куб.м. на стойност 352.71лв. съгласно
заключението на вещото лице. Съобразно обоснования по-горе извод, крайното
показание следва да бъде реалното от 398 куб.м., при което съдът приема, че за
периода 23.06.2015г. до 10.05.2018г. абонатът е потребил
110 куб.м. вода, чиято стойност възлиза на 300.76лв.
Или, предявеният иск за главница следва да бъде уважен за
сумата от 300.76лв. за период на потребление 23.06.2015г. до 10.08.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 16.08.2018г.
до окончателното изплащане на задължението и да бъде отхвърлен за разликата над
тази сума, до предявения размер от 431.52лв. и за периода 26.06.2014г. до
22.06.2015г.
Втората претенция е за установяване съществуването на
вземане на ищеца за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата
на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 33, ал. 2
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „В.и
к.” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата
на фактурирането. Следователно,
ответникът е изпаднал в
забава за заплащане на цената
на доставените му ВиК услуги по издадените фактури, за които искът за главница бива уважен, за периода от 31.08.2015г.
до 11.08.2018г. За да изчисли дължимото обезщетение за забава, съдът
приспада установените недължими 19 куб.м. вода от най-старите фактури, при
които е започнало служебно начисляване на количества вода и за които няма
подпис на абоната, а именно фактурите от 30.06.2017г., от 31.07.2017г.,
28.08.2017г. и 29.09.2017г. Приспадайки изчисления от вещото лице размер на
лихви за забава по тези фактури, дължимият размер на обезщетението за забава за
периода 31.08.2015г. до 11.08.2018г. възлиза в размер от 46лв.
По спорния въпрос между страните дали ответникът е бил в
забава поради липсата на заявени от ВиК Варна суми
пред Банка ДСК, следва да се посочи, че задължението на ответника е парично,
респективно носимо, като негово е задължението
дължимите суми да достигнат в срок до дружеството – доставчик. Ищецът не е в
договорни отношения с банката, респективно не носи отговорност за изясняване
изявленията на банката по повод заплащане на дължимите суми. Видно е от
заключението на вещото лице, че ВиК доставчикът е бил
уведомен от банката през 2014г., че не е заявено плащане по тази сметка, поради
което дружеството е преустановило изпращането на заявки. Дори и последното да е
резултат на погрешно изпратена информация, това обстоятелство не освобождава
потребителя от задължението за заплащане в срок на потребените
количества вода. Поради това, същият не се освобождава от последиците на
забавата си за погасяване на носимото си задължение.
Така мотивиран, съдът намира, че предявеният иск за
обезщетение за забава е основателен и следва да бъде уважен по размер за сумата
от 46лв. за периода 31.08.2015г. до 11.08.2018г., като за разликата над тази
сума до предявения размер от 78.81лв. и за периода 30.10.2014г. до 30.08.2015г.
искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските в процеса:
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на
исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т... на ТР 4/2013г., както и чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски съразмерно с уважената част в размер от 50.96лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и
сторените в исковото производство разноски съразмерно с уважената част в размер
от 407.69лв. за заплатена държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед
своевременно отправеното искане, представените доказателства и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сторени разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер от ..0.19лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит
за експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Б.В.Й., ЕГН: **********, с адрес *** дължи на ищеца „В.К.– Варна” ООД, ЕИК .......със седалище и адрес на управление:*** следните суми: сумата от 300.76лв. /триста лева и
седемдесет и шест стотинки/, представляваща главница - стойност на
ползвани и незаплатени В и К услуги за период на потребление
23.06.2015г. до 10.08.2018г. на адрес гр.Варна, ул.И. № .., ап.5,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 16.08.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 46лв. /четиридесет и шест лева/,
представляваща обезщетение за забава за периода 31.08.2015г. до 11.08.2018г., за които суми е издадена заповед № 6202 от 17.08.2018г. за изпълнение
на парично задължение по ЧГД № ..451/2018г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
разликата над сумата от 300.76лв.
/триста лева и седемдесет и шест стотинки/, до предявения размер от 431.52лв. /четиристотин тридесет и един
лева и петдесет и две стотинки/ и за периода 26.06.2014г. до 22.06.2015г.,
както и иска за обезщетение за забава за разликата над сумата от 46лв. /четиридесет и шест лева/, до предявения размер от 78.81лв. (седемдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки) и за периода 30.10.2014г.
до 30.08.2015г., на основание
чл. 422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр.
чл.79 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.В.Й., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на „В.К.– Варна” ООД, ЕИК .......със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 50.96лв. /петдесет лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ЧГД № ..451/2018г. по описа на ВРС, разноски на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Б.В.Й., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на „В.К.– Варна” ООД, ЕИК .......със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 407.69лв. /четиристотин и седем
лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
„В.К.– Варна” ООД, ЕИК .......със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Б.В.Й., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от ..0.19лв. /сто и двадесет лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: