РЕШЕНИЕ
№ 4395
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ КРУШАРСКИ
при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ КРУШАРСКИ Административно
наказателно дело № 20231110215049 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Х. Б. П. против заповед за задържане на лице
рег. № 1266 зз – 117/10.10.2023 г., издадена от Д.Т. на длъжност разузнавач в
ГДБОП-МВР, с която на основание чл. 72 от ЗМВР е задържан за срок от 24
часа.
Жалбоподателят, излага подробни съображения за незаконосъобразност
на заповедта и моли за отмяната й. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – полицейски орган при ГДБОП-МВР, чрез своя
процесуален представител излага съображения за неоснователност на жалбата
и моли за потвърждаване на обжалвания административен акт.
С. Р. П. – редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по делото.
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, имаща
правен интерес от оспорването.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
1
делото и след като сам служебно, на основание чл. 168 от АПК, провери
законосъобразността на административния акт, намери за установено
следното:
С оспорената заповед (л. 17 от делото) полицейски орган е наложил
принудителна административна мярка задържане за срок до 24 часа на
жалбоподателя, на основание чл. 72 от ЗМВР във връзка с данни за извършени
престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК (участие в организирана
престъпна група), чл. 255, ал. 3 от НК (избягване, установяване или плащане
на данъчни задължения в особено големи размери) и чл. 253 от НК („изпиране
на пари“), като лицето е било задържано на 10.10.2023 г. в 06:30 часа и е било
освободено на същата дата в 23:05 часа.
От събраните по делото доказателства, и по-конкретно от приложените
по делото заверени копия на материали от досъдебно производство (ДП) №
190/2023 г. по описа на ГДБОП, пр.пр. № 34/2023 г. по описа на СГП (л. 5-11),
се установява, че същото е било образувано на основание чл. 212, ал. 2 от
НПК с извършени лични обиски на П.К. и Х. П. (л. 5-6 от делото). По време на
задържането на жалбоподателя са били извършвани и действия по
разследването, включително такива свързани с него.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК съдът
намира, че заповедта е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла
на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в пределите на материалната му компетентност по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР. По делото няма спор, а това се установява и от
доказателствата по делото, че Д.Т. е заемал длъжност разузнавач в ГДБОП.
Осъществяваната от служителя дейност по чл. 6, ал. 1 от ЗМВР и заеманата
длъжност го определят като полицейски орган по Глава пета, Раздел I от
ЗМВР, в правомощията на когото е издаването на заповед за задържане по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР.
При издаването на оспорения административен акт са спазени
административнопроизводствените правила и не е било допуснато
съществено процесуално нарушение, в това число атакуваният
административен акт е бил и надлежно мотивиран, като са били посочени
фактическите и правните основания за постановяването му.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма
2
по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на
лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите
на заповедта за задържане са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съобразно т.
2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и
правни основания за издаването й, т. е. актът трябва да бъде мотивиран.
Следователно, по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е
посочено не само правното основание, но конкретните фактически
обстоятелства като основание за задържането на лицето. Оспорената заповед
има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР като съдържа името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за
задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата
на лицето по чл. 72 от ЗМВР. Съответстващи на посоченото правно основание
по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР допълнително са изложени фактически данни за
извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК (участие в
организирана престъпна група), чл. 255, ал. 3 от НК (избягване, установяване
или плащане на данъчни задължения в особено големи размери) и чл. 253 от
НК („изпиране на пари“). Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви. Противно
на твърденията в жалбата, в заповедта по чл. 72, ал. 1 ЗМВР не е необходимо
да се посочи дали е извършено деяние и от кого, тъй като тези обстоятелства
се установяват в съответното наказателно производство. Нормата на чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР изисква наличие на данни за извършено престъпление, което
изискване в случая е спазено с фактическото посочване на данни за извършено
престъпление.
С издаването на оспорения административен акт не са били допуснати и
нарушения на материалния закон. По правната си същност, мярката
"задържане за срок от 24 часа", чиято уредба е в чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР,
представлява принудителна административна мярка - административното
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е
наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение,
че задържаното лице е извършило противоправно деяние, което законодателят
определя като престъпление. Целта на закона е задържането като превантивна
мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо
3
него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се
приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. В
този смисъл, следва изрично да се направи разграничение между
изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 207 от НПК (относно
необходимите условия за образуване на наказателно производство). За
прилагането на наложената с процесната заповед ПАМ законодателят не е
предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на
НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението,
че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. Това дава
право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност, да наложи мярката, дори без да е изпълнено условието за
точна квалификация на деянието, а още по-малко се изисква престъплението
да е несъмнено и категорично установено или съпричастността на лицето към
него. Въпросът дали конкретното лице е извършител на конкретно престъпно
деяние по НК и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието
на такива категорични данни, които да обвързват лицето с конкретното
престъпление не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Атакуваният административен акт съответства и на целта на закона, като
правомощията на административния орган не са били упражнени превратно.
Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е да се попречи на
заподозряното лице в извършването на престъпление да се укрие, или да
извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване по
отношение на вече извършено престъпление. В случая е установено, че
жалбоподателят е бил задържан защото срещу него са били събрани
доказателства за съпричастност към разследваното престъпление – същият е
бил задържан и в дома му е било извършено претърсване и изземване, с цел
събиране на доказателства, касаещи разследваните престъпления – ОПГ,
данъчни престъпления и изпиране на пари и ако жалбоподателят не е бил
задържан е имало реална опасност да бъдат укрити някои доказателства.
4
Поради тези съображения съдът намери, че заповедта е издадена и в
съответствие с целта закона, а не произволно и при превратно упражняване на
властнически правомощия.
При извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на
обжалвания административен акт по реда на чл.168, ал. 1 от АПК, съдът не
констатира наличие на основанията, предвидени в чл. 146 от АПК за отмяна
или изменение на административния акт, поради което оспорването следва да
бъде отхвърлено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от
АПК, намира претенцията на АО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за основателна. Съобразявайки действителната фактическа и
правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на АО юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Х. Б. П. против заповед за задържане на лице рег.
№ 1266 зз – 117/10.10.2023 г., издадена от Д.Т. на длъжност разузнавач в
ГДБОП-МВР, с която на основание чл. 72 от ЗМВР е задържан за срок от 24
часа.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, Х. Б. П. с ЕГН:
**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГДБОП, сума в размер на 80 лева,
дължими за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6