№ 319
гр. Казанлък, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20255510201090 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от А. М. Т. с ЕГН **********, против
Електронен фиш, Серия К №10847411 на ОД на МВР – Стара Загора, с който
на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лв. за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че било
допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по ангажиране
на административнонаказателната му отговорност чрез издаването на два
електронни фиша за едно и също нарушение, в един и същи ден, в един и
същи час и минута, с едно и също МПС, на едно и също място, с използване
на едно и също техническо средство за заснемане бил санкциониран с два
електронни фиша за две нарушения, но с различна стойност на превишената
скорост. Изразява становище, че е ограничено правото му на защита, като
моли електронния фиш да бъде отменен.
В с.з. редовно призован, не се явява, но жалбата му се поддържа от
адв. Р.К., който моли съда да отмени ЕФ и излага допълни аргументи за
основателността на депозираната въззивна жалба. Не претендира присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание, не е взела становище по жалбата.
Съдът, като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
1
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалвания Електронен фиш, на жалбоподателя Т. е наложено
административно наказание за това, че на 18.05.2025 г. в 12:40 часа в област
Стара Загора, община Павел баня, на път I-6, км.277+800 /разклона за
с.Осетеново/, в посока запад към гр.Калофер управлявал МПС лек автомобил
"********** *****" с рег. № ** **** **, със скорост от 70 км/ч при
ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила
на ЕФ, Серия К №9121164 на 06.07.2024г., и установено и заснето с ATCC
№120с50с, при което превишаването на разрешената скорост е с 20 км/ч, като
е отчетен - 3 км/ч толеранс.
Като собственик на МПС бил установен въззивника А. М. Т..
Наред с това, от ОДМВР – Стара Загора бил издаден и Електронен
фиш, Серия К №10847447, с който административнонаказателната
отговорност на въззивника Т. била ангажирана за нарушение на чл.21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП - затова, че на 18.05.2025 г. в 12:40 часа в област Стара
Загора, община Павел баня, на път I-6, км.277+800 /разклона за с.Осетеново/, в
посока запад към гр.Калофер управлявал МПС лек автомобил "**********
*****" с рег. № ** **** **, със скорост от 79 км/ч при ограничение от 50 км/ч,
въведено с пътен знак В-26. Нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ, Серия К №9121164
на 06.07.2024г., и установено и заснето с ATCC №120с50с, при което
превишаването на разрешената скорост е с 29 км/ч, като е отчетен - 3 км/ч
толеранс, поради което на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, вр.
ал.2, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя било наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева.
И Електронен фиш, Серия К №10847411, и Електронен фиш, Серия К
№10847447, издадени от ОД на МВР – Стара Загора, били съставени на
28.05.2025г. и връчени на въззивника на 01.08.2025г., и същият ги обжалвал в
законоустановения срок.
На основание жалбата срещу Електронен фиш, Серия К №10847411,
издаден от ОД на МВР – Стара Загора, било образувано настоящото
производство, а въз основа на въззивната жалба срещу Електронен фиш,
Серия К №10847447, издаден от ОД на МВР – Стара Загора, било образувано
производството по НАХД №1091/2025г. по описа на РС – Казанлък, отново
пред настоящия състав.
От събраните в съдебното следствие доказателства се установява, а и
служебно беше констатирано от съда, че за едно и също нарушение
въззивният жалбоподател е бил санкциониран с издаване на два електронни
фиша. С обжалвания в настоящото производство Електронен фиш и с
Електронен фиш, Серия К №10847447, издаден от ОД на МВР – Стара Загора,
административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за
2
нарушение на режима на скоростта, извършено на едно и също място, по едно
и също време, и при незначителна разлика в измерената скорост (70 км/ч при
Електронен фиш, Серия К №10847411 и 79 км/ч при Електронен фиш, Серия
К №10847447).
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, направи следните правни изводи:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът констатира,
че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на въззивника. Видно от съдържанието на Електронен
фиш, Серия К №10847447 на ОД на МВР-Стара Загора, с посочения акт е
ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника за
нарушение, идентично с процесното такова, както с оглед на времето и място
и обстановка при осъществяването на извършването му, така и с оглед
изпълнителното деяние, в което същото се изразява, а именно - управление на
превозното средство със скорост над допустимата такава, а именно – от 50
км/ч, което ограничение е въведено с пътен знак "В26". Различието в
съдържанието на процесния фиш и издадения втори такъв се свежда
единствено до констатираната скорост на управление на автомобила, която
впрочем е несъществена и е факт, който не разграничава деянията,
санкционирани с двата фиша като различни административни нарушения.
Видно от приобщените по делото извлечения от системата АИС АНД, двата
цитирани електронни фиша са връчени на 01.08.2025г., което сочи, че са се
развили паралелно две отделни административнонаказателни производства по
същите. С оглед поредността на номерата на електронните фишове обаче,
съдът намира, че процесният такъв предхожда по ред на издаване ЕФ, Серия К
№10847447, който също е обжалван пред настоящия състав и предстои
решаване на делото по същество. С издаването на процесния ЕФ е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за
неговата отмяна, с оглед опорочаване процедурата по образуване на
административнонаказателното производство, тъй като спрямо въззивникът са
издадени от ОД на МВР-Стара Загора 2бр. електронни фишове за същото по
вид нарушение, извършено на едно и също място по едно и също време, но с
различни по стойност превишения на скоростта, като в единия случай е
посочено, че превишението е със 20 км., а в другия с 29 км. Електронният
фиш по своето правно значение е приравнен едновременно на акта за
установяване на административното нарушение и наказателното
постановление по ЗАНН. С издаването на ЕФ едновременно се образува
административнонаказателно производство срещу конкретно лице и се налага
административно наказание за описаното в него изпълнително деяние -
действие или бездействие. След като е издаден процесният ЕФ срещу
въззивника, не е следвало да бъде издаван втори ЕФ, без настоящия ЕФ да е
анулиран с изричен акт, издаден за същото нарушение на лицето. Сам АНО е
издал 2бр. ЕФ с описани различни нарушения на скоростта, поради което и за
съдът остава неясно и недоказано по безспорен и категоричен начин, има ли
извършено нарушение, какво е то и с какви параметри.
3
Съдът намира, че за въззивника е невъзможно да организира защитата
си и по-конкретно да разбере, в какво нарушение е обвинен, че е извършил.
Доколкото вторият по ред на издаване Ел. фиш Серия К №10847447
на ОД на МВР-Стара Загора, който е предмет на обжалване по АНД
№1091/25г. по описа на РС-Казанлък, следва да бъде отменен като неправилно
и незаконосъобразно издаден в нарушение на основния принцип "non bis in
idem", тъй като е недопустимо едно и също лице да бъде санкционирано два
пъти за едно и също нарушение.
Настоящия съдебен състав, като взе предвид и обстоятелството, че
прилагането на принципът Non bis in idem не означава нарушителят да остане
изобщо ненаказан, а да не бъде наказан два пъти за едно и също нарушение,
намира, че следва в рамките на осъществявания съдебен контрол върху
издадения от административния орган Електронен фиш, Серия К №10847411
на ОД на МВР – Стара Загора, следва да провери законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на
жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг.
чл.84 от ЗАНН във вр. чл.14, ал.2 от НПК и т.7 от Постановление №10 от
28.09.1973г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
Съществено е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в ел. фиш, и дали е извършено от него виновно. В тежест на
административнонаказващия орган, тъй като именно той е субектът на
административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение, и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител
(така и ППВС №10/1973г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от
ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК, обвиняемият
(в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.
В подкрепа на направените констатации в електронния фиш
въззиваемата страна е приложила в АНП - Ел. фиш Серия К №10847411 на
ОДМВР-Стара Загора, 1 бр. снимка, Разпечатка АИС КАТ „Регистрация“,
Разпечатка АИС АНД, справка за първоначална регистрация и собственици на
ПС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126/07.09.2017г. с приложения, Протокол от проверка №0157-СГ-
ИСИС/30.04.2025г. на БИМ, Заповед №8121з-172/29.02.2016г. на Министъра
на вътрешните работи, приложение 1 и 2 на образец на ЕФ, Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Протокол за
използване на АТСС от 18.05.25г., Справка нарушител/водач на А. М. Т..
Въззиваемата страна не представя по делото заверено копие на втория
издаден ЕФ, Серия К №10847447, изискан с определение на съда от 25.08.25г.
Описаната фактическа обстановка в процесния ЕФ не се установява от
събраните по делото доказателства. Приложеното веществено доказателство
средство – статично изображение /снимка/ се отнася към Ел. фиш Серия К
№10847411 /видно от ръкописния текст, изписан върху самото изображение/.
От същата снимка не може да се установи с категоричност регистрационния
4
номер на превозното средство без предположения – на снимката се различава
лек автомобил, без да е видим неговият регистрационен номер. ЕФ е съставен
на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа
на направените записи от системата, като по АНП е налична един брой
снимка, от която обаче не се установява рег. номер на процесния лек
автомобил. В текстовото съдържание на приобщената по делото снимка
липсва индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с
автоматизираното техническо средство. По делото липсват каквито и да са
доказателства, от които да става ясно, че в случай като процесния АТСС
установява превишение на скоростта на конкретния автомобил. Следователно
съдът намира, че авторството на деянието не е било безспорно установено и
затова ЕФ следва да се отмени, като това прави безпредметно обсъждането
дали скоростта е била установена при спазване на Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Предвид горното съдът не кредитира вещественото доказателствено
средство като годно такова. Формира се извод, че не може да се установи
безспорно осъществено ли е описаното в електронния фиш нарушение
на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
На второ място следва да се отбележи, че в атакувания електронен фиш
е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ, Серия К №9121164 на
06.07.2024г., който е посочен в приложената към
административнонаказателната преписка Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя. Видно от същата на жалбоподателя е било наложено
административно наказание глоба за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от
ЗДвП, но от това доказателство не става ясно визираният електронен фиш на
коя дата е влязъл в сила - за същия в справката е посочено, че е съставен на
14.05.24г., връчен на 21.06.2024г., без да е отразено кога е влязъл в сила.
Респективно и не би могла да се извърши съпоставка с датата на деянието.
Предвид последното, наказващият орган не е доказал (предвид
разпределението на доказателствената тежест), че жалбоподателя е извършил
процесното деяние по чл.21, ал.2 от ЗДвП при условията на повторност по
смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП.
Поради това не следва да се ангажира административнонаказателната
му отговорност за деяние, извършено "повторно", съответно и не следва да се
прилага квалифицирания състав на чл.182, ал.4 от ЗДвП при определяне на
наказанието. В справката всички предходно издадени на Т. електронни
фишове са отразени със статус „влязъл в сила“ или „обжалва се“, без каквито
и да е било данни за датата на влизането им в сила (В този смисъл е решение
№57/13.03.2018г. по КАН дело №40 по описа за 2018 год. на Административен
съд-Стара Загора).
Пак за пълнота на съдебният акт следва да се посочи, че опростената
процедура по санкциониране с ЕФ изисква актът освен да е надлежно издаден,
да е без никакви съмнения в констатациите, направени в същия.
По посочените съображения, съдът намери, че е налице основание за
отмяна на обжалвания електронен фиш, поради това, че
5
административнонаказателното обвинение, повдигнато на въззивника с
обжалвания електронен фиш, не е доказано.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр.
чл.143, ал.1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни
разноски-възнаграждение, заплатено за един адвокат, който обаче не е
поискал овъзмездяване на сторените от него разходи в процеса. По тези
съображения разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от страните
по делото.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, във връзка с чл.63,
ал.2, т.1 от ЗАНН, Районен съд – Казанлък
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия К №10847411 на ОД на МВР –
Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.2,
т.2 от ЗДвП на А. М. Т. с ЕГН **********, с адрес : с.*********,
ул.“********с„ №3 е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6