РЕШЕНИЕ
№ 2985
гр. Варна, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110114388 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от И. К. А., действащ чрез адв. Й. А.,
срещу ЗК „Л. И.“ АД, действащ чрез пълномощника си юрк. А. Г., пряк осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 100.00 лева, частичен иск от общо 2 100.00 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня,
спойлер задна броня, заден капак, задни леви светлини, задна маска комплект, носач задна
броня, заден ляв панел комплект, заден десен панел комплект и под багажник на лек
автомобил марка „Х.“, модел „С.“, с рег. № *, причинено в резултат на реализирано на
05.07.2024 г. в гр. В. ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“, с рег.
№ *, застрахован по договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите
при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 05.07.2024 г., около 17:45 часа, гр. В., М.а А.а,
управлявайки лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с рег. № * се движи по бул. „Ц. О.“
посока бул. „Т. М.“. На кръстовището с бул. „Т. М.“ се пристроява надясно, за да продължи
по бул. “Т. М.“, но спира, за да пропусне движещите се по пътя с предимство. Докато изчаква
преминаването на МПС е блъсната отзад от водача на лек автомобил с марка „Ф.“, модел
„Д.“, с рег. № *.
За възникналото ПТП бил подписан двустранен констативен протокол за ПТП,
предвид липсата на спор между участниците в ПТП, за това че виновен е водачът на л. а.
„Ф.“, модел „Д.“ с рег. № *. Лекият автомобил на виновният водач бил застрахован по
задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ при ответното дружество, която полица
била действаща към датата на ПТП. Вследствие на ПТП са били налице процесните
увреждания по лекия автомобил на ищеца.
На 28.02.2023 г. ответният застраховател бил уведомен, в резултат на което била
образувана застрахователна преписка. Бил извършен оглед на автомобила и съставен опис
на щета, ведно със снимков материал.
В резултат от отправената застрахователна претенция по реда на КЗ ответникът е
1
заплатил в полза на ищеца сумата в размер от 1 000.00 лева. Ищецът счита, че заплатеното
обезщетение е недостатъчно за покрИ.е на щетите, нанесени на собствения му лек
автомобил. Твърди, че общата възстановителна стойност възлиза на 3 100.00 лева, от която
следва да се приспадне заплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 1 000.00 лева.
По същество се моли съдът да уважи частичната искова претенция от непогасения
остатък в размер на 2 100.00 лева.
Моли се за присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск,
но го оспорва по основание и по размер.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по полица
„ГО на автомобилистите“, сключена за „Ф. Д.“ с рег. № *, със срок на действие 31/12/2023г. –
30/12/2024г. По повод същата е била образувана щета, във връзка с която е било определено
и изплатено застрахователно обезщетение, възлизащо на сумата от 1 001.82 лева, определено
с оглед установените вреди на автомобила, неговата възраст и действителна стойност на
същия.
Ответното дружество обаче оспорва твърденията, че ремонтът възлиза на сумата от 3
100 лева. Оспорва представения фискален бон от 3 100 лева, като документ, доказващ
извършен разход от ищеца на такава стойност. Ответникът счита, че претендираната сума за
обезщетение е първо силно завишена, и второ – недължима предвид това, че е икономически
необосновано отремонтирането на процесното МПС за цена от 3 100 лева.
Ответното дружество намира, че изплатената сума от 1 001.82 лева съответства на
действително настъпилите вреди по превозното средство като са съобразени
обстоятелствата, че по част от детайлите са налице предходни увреждания, поради тази
причина не е калкулирано боядисване и ремонт на заден ляв панел поради наличие на силна
корозия, не е калкулирана боя за заден десен панел, както е и редуцирана стойността на
задните светлини поради силно нарушение на лаковото покритие. Тези увреждания са
установени при огледа на автомобила при завеждане на щетата, като същите са видими и на
снимковия материал, който представя на електронен носител.
Моли да се отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване отбстоятелството,
че ответното дружество е изплатило обезщетение в размер на 1001.82 лв по процесната
доброволна щета.
Претендира сторените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай,
че същият надхвърля минималния размер по Наредба №1 от 2004г.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Чрез
адв. А. поддържа предявения иск и признава стореното плащане в размер на 1 001.82 лева.
На основание чл. 214, ал. 1, изр. последно от ГПК, изменя размера на иска, като го
увеличава до сумата в размер от 2 165.62 лева. Моли същият да бъде уважен в изменения и
окончателно предявен размер.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв.
В. Н., чрез който поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не се спори между страните, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК,
съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните
обстоятелства: 1.) че за лек автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с рег. № * е сключен с
ответното дружество договор за застраховка „ГО на автомобилистите“, със срок на действие
31/12/2023г. – 30/12/2024г.; 2.) че на 05.07.2024г. в гр. В. е настъпило ПТП с участието на
застрахованото МПС и л. а. марка „Х.“, модел „С.“, с рег. № * при описания в исковата
молба механизъм; 3.) че на 09.07.2024г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие; 4.) че е образувана щета, във връзка с която е било определено и
2
5.) че е изплатено застрахователно обезщетение, възлизащо на сумата от 1001.82 лева.
От представеното по делото свидетелство за регистрация част I /л. 4/ е видно, че
ищецът е собственик на лек автомобил марка „Х.“, модел „С.”, рег. № *.
От приобщеното опис-заключение, съставено на 02.07.2024 г. от служител на
ответния застраховател, е видно, че при оглед са констатирани следните увреждания по
лекия автомобил на ищеца – задна броня, спойлер задна броня, заден капак, задни леви
светлини, задна маска комплект, носач задна броня, заден ляв панел комплект, заден десен
панел комплект и под багажник. Всички увредени автодетайли е отразено, че са за подмяна,
с изключение на задна маска калник, заден ляв панел комплект и заден десен панел
комплект, които са за ремонт и боядисване.
По делото е ангажирана и САвТЕ. От експертното заключение се установява, че
общата стойност на щетите на лекия автомобил по средни пазарни цени към датата на
събитието възлиза на 3 451.08 лева, а действителната стойност на лекия автомобил, възлиза
на 3 605.90 лева. Описания в исковата молба механизъм е съответен на приобщения
двустранен констативен протокол за ПТП. Уврежданията, които са установени по лекия
автомобил при извършения оглед от представител на застрахователя и видими на
предоставения снимков материал, са в зоните на удар, както и уврежданията са в следствие
на процесното ПТП. В местата, където се изкупуват ударени ППС процесния биха го
изкупили за цена от 438.46 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изовди:
Районен съд – Варна е сезиран с прекия осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. За да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“,
ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ наличието
на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и
застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по време на действие на
договора за застраховка „Гражданска отговорност, 3./ както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или
бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./
пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на
делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е.
налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
обори презумпцията за вина на делинквента, включително да докаже всички свои дилаторни
и перемпторни възражения, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е
погасил претендираните суми.
Не е спорно по делото, че ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба
място, дата, час; че ищецът е собственик на увредения лек автомобил; че за лек автомобил
„Ф. Д." с ДК № * е сключена полица при ответника по силата на договора за застраховка
„ГО на автомобилистите“, която е била действаща към датата на ПТП; че сумата от 1001.82
лева е заплатена от застрахователя извънсъдебно в полза на ищеца, на основание
преписката, заведена по договора за застраховка „ГО на автомобилистите“.
Причинно-следствената връзка, а именно че в резултат на събитието са настъпили
именно описаните в исковата молба щети по МПС, се установява по несъмнен начин от
представения двустранен констативен протокол, опис-заключението по заведената щета пред
застрахователя и експертното заключение по изслушаната САвТЕ, което съдът кредитира
като компетентно изготвено, пълно, ясно и неоспорено от страните.
Настъпването на щетите по процесния мотоциклет, а оттам и на имуществени вреди в
правната сфера на ищеца като негов собственик се установява както от представения опис
по щета, така и от заключението на вещото лице инж. К..
Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е
досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните
3
състезания е заплатил сумата в общ размер от 1001.82 лева, с което счита, че интересът на
кредитора е напълно удовлетворен.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС,
обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение №
109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009 г.
на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към
случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката (Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
ТК).
По отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на в. л.
инж. М. К.,който разполага с необходимите специални знания, като намира, че за
обезщетяване на вредата следва да вземе предвид даденото от вещото лице като средна
пазарна стойност към датата на ПТП сума от 3 451.08 лева.
Фактите в конкретния казус изцяло могат да бъдат подведени под хипотезата на
правната норма материализирана в разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, доколкото
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност, която възлиза на 3 605.90 лева, а именно 95.71%. Т.е. в конкретния случай е налице
т. нар. „тотална щета“, което обуславя определянето на дължимото застрахователно
обезщетение по средни пазарни цени на погиналата вещ, т.е. в размер от 3 605.90 лева.
Видно е от експертното заключение обаче, че пазарната равностойност на погиналия
лек автоможил при продажба на скрап е в размер на 438.46, т.е. от действителната стойност
на автомобила следва да се приспадне и тази сума на основание един от водещите принципи
в гражданскоправните отношения, а именно забраната за неоснователно обогатяване, като
при това положение размерът на дължимото обезщетение възлиза на 2 165.62 лева /3 605.90
лева (средната пазарна цена на МПС) – 1001.82 лева (платената извънсъдебно сума) – 438.46
лева (средната цена при продажба на скрап)/.
Крайният извод на съда е за основателност на предявения иск за присъждане на
застрахователно обезщетение в изменения размер от 2 165.62 лева, с оглед кумулативното
наличие на всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 432 от КЗ.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на исковата молба –
13.11.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, доколкото към датата на
завеждане на делото срокът по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496 от КЗ е бил изтекъл с оглед
представяне на всички доказателства на застрахователя.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на
1 106.62 лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и ангажираните писмени
документи, удостоверяващи сторените разходи, от която 86.63 лева за държавна такса;
400.00 лева за депозит за вещо лице по САвТЕ и 620.00 лева с ДДС за заплатен хонорар за
4
един адвокат. Искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, доколкото договореният
хонорар е в размер на нормативно установения минимум и имайки предвид действителната
фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаното професионално съдействие
от адв. Й. А. не е прекомерен, че да бъде редуциран и под този минимум, съобразно
практиката на СЕС.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * да заплати в
полза на И. К. А., ЕГН **********, сумата в размер от 2 165.62 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на задна броня, спойлер задна броня, заден капак, задни леви светлини, задна маска
комплект, носач задна броня, заден ляв панел комплект, заден десен панел комплект и под
багажник на лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“, с рег. № *, причинено в резултат на
реализирано на 05.07.2024 г. в гр. В. ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Ф.“,
модел „Д.“, с рег. № *, застрахован по договор за застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 13.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * да заплати в
полза на И. К. А., ЕГН ********** сумата в общ размер от 1 106.62 лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
Присъдените суми да се преведат по следната банкова сметка: IBAN – *, с
титуляр адв. Й. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5