Определение по дело №1850/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4557
Дата: 6 декември 2019 г.
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20195530101850
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 №………………….      06.12.2019г.          Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД            VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  06 декември                        2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр.дело № 1850, по описа за 2019 година

 

 

Постъпила е молба вх. № 32291/13.11.2019г. от пълномощника на ищците по делото, с която се моли да се измени  постановеното по делото решение, в частта на присъдените разноски, конкретно за определеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл. 248, ал.2 от ГПК, е съобщил на другата страна за направеното искане. В определения срок ответникът е депозирал отговор, с който навежда доводи за неоснователност на направеното искане.

Съдът, след като се запозна с постъпилата молба по чл. 248 от ГПК,и отговора на ответника, намира за установено следното:    

С постановеното по делото решение съдът, по направено от ответника възражение за прекомерност на заплатения от ищците адвокатски хонорар, е намалил размера на същия хонорар, от 420 лв./с ДДС/ на 300 лв. В случая при определяне на адвокатското възнаграждение съдът се е ръководил от разп. на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и от обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. За да намали присъденото адвокатско възнаграждение съдът е отчел извършените от пълномощника на ищците процесуални действия, обстоятелството, че е проведено едно единствено съдебно заседание, проведено при отсъствието на пълномощника, но с депозирана от същия молба по хода на делото. Поради посочените обстоятелствата, съдът намира, че платеното адв. възнаграждение от 420 лв./с ДДС/ се явява прекомерно, съпоставено с усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната.

Следва обаче да се отчете, че съгласно правилото на пар.2а от Наредба №1/ 09.07.2004г., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в цитираната наредба, под които не може да се договоря адвокатското възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга, се явяват данъчна основа, върху която се начислява ДДС. Освен това, разпоредбата е в съответствие с изводимото от чл.67, ал.1 ЗДДС правило, че когато при договаряне на „доставката” е изрично посочено, че данъкът не е включен в договорената цена, нейният окончателен размер се формира след начисляване на ДДС. Фактът, че за нуждите на данъчното законодателство, дължимата по едно облигационно правоотношение сума се дели на данъчна основа и начислен данък, не означава, че в частноправните отношения начисленият данък не е част от дължимата парична престация, нито променя частноправния й характер в отношенията между страните, сключилите договора. Ето защо, в случаите, когато предоставената от адвоката услуга е облагаема „доставка” по см. на ЗДДС, размерът адвокатското възнаграждение включва начисления ДДС и той е неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение.

Според разпоредбата на чл.78 от ГПК, отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат - пълномощник. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и цената с вкл. ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с вкл. ДДС. Ето защо, съдът следва да измени постановеното решение в частта за разноски, като осъди ответника допълнително да заплати на ищците сумата от 60 лв., представляваща платен ДДС по адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното и на основание чл.248 от ГПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА постановеното Решение № 1473/01.11.2019 г. по гр.д.№ 1850/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му за разноските, като ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул.”Христо Г.Данов" № 37, представлявано от: Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет Петкова Стойчева, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.С.Ч.,  ЕГН **********, с адрес: *** и М.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес ***. Патриарх Евтимий 23а, ет.1, офис 2, чрез  адв. П.К., допълнително сумата от 60 лв., за разноски по делото /ДДС към платен адвокатски хонорар/.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: