Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 04.08.2021г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски Районен съд, V гр. състав, в
публично заседание на 08.07.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и
при секретар Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр.дело № 5510 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание: чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Евентуално съединени искове на осн. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ***, срещу
Л.П.Х., ЕГН **********, за признаване на установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата 500 лева – изискуема главница, изискуема редовна
лихва в размер на 33.16 лева за периода ***г. до ***г. включително, изискуема наказателна
лихва в размер на 1.60 лева, начислена за периода от ***г. до ***г.
включително, изискуема такса в размер на 38.38 лева, дължима съгласно чл. 36 и
чл. 141 от Рамков договор № ***за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта ***от ***г., начислена за периода от ***г. до ***г. включително, законна
лихва за забава за периода от ***г. до изплащане на вземането, за което е
издадена Заповед за изпълнение № ***/***. по ч.гр.д. 1513/2020г. на ПлРС.
Претендират се разноските в исковото и заповедното производство, предявени са в
условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми, с твърдения за
изпадане в забава от получаване на исковата молба. Сочи се, че ищецът е
изправна страна по сключения между страните Рамков договор за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта ***от ***. с кредитен лимит 500лв.,
като кредитът е усвоен напълно на същата дата. Твърди се, че ответникът дължи
исковите суми, т.к. не е погасявал вноски по договора с падежни дати от ***. до
***., както и че предсрочната изискуемост му е обявена на ***. чрез фингирано
връчване. Сочи се, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
1513/2020г. на ПлРС на осн. чл. 417 от ГПК, връчена на ответника по реда на чл.
47 ал. 5 от ГПК, което му е указано и поражда правен интерес от предявяване на
установителните искове.
Ответникът, чрез особен представител, твърди,
че исковете са допустими, но неоснователни, че предсрочна изискуемост на
вземанията не е настъпила, т.к няма доказателства за нейното обявяване. Счита,
че уговорката за фингирано връчване в чл. 202 от Договора е нищожна, като
неравноправна. Заявява, че липсва индивидуален договор между страните, липсват
данни точно какъв е вида на картата, твърди нищожност на договора, т.к. липсват
данни картата да е предадена на ответника с индивидуален ПИН-код. Твърди
неравноправност на клаузите, липса на индивидуално договаряне, липса на
погасителен план, твърди нищожност на конкретни клаузи в договора. Моли съда да
отхвърли и предявените осъдителни искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Ищецът по
делото е подал заявление с извлечение от счетоводните си книги за издаване на
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл 417 от ГПК с п.к. ***г., по което
е образувано ч.гр.д.№ 1513/2020г. на ПлРС и по него е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № ***/***., връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В указания на заявителя срок, той е
предявил исковете по чл. 415 от ГПК.
Не се спори по
делото, а това се установява и от приложените доказателства, че на ***. между „***(***)”
***и ответника Л.П.Х. е сключен Рамков договор № ***за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта, при кредитен лимит от 500лв. Срокът на валидност
на картата е 3 години. ГЛП на посочения от ищеца вид карта е 18.9%, и лихвата се начислява върху
усвоената част от кредитния лимит за периода от датата на обработка на
съответната операция до пълното погашение, лихва не се дължи, ако
картотържателят погаси цялата дължима сума 17 дни след края на отчетния период.
Минималната вноска е, съгл. чл. 43, 5% от общо дължимата сума, но не по-малко от
10лв. При неспазване на което и да е условие по договора, в чл. 59 е
предвидено, че банката има право да обяви усвоената и непогасена част от кредитния
лимит, непадежирали вноски по операции и др., за изцяло и предсрочно изискуеми
след писмено предизвестие до картодържателя. В чл. 144 е уговорено задължението
на картодържателя да обслужва редовно и в срок ползваната част от кредитния
лимит. В чл. 37 е уговорено, че при надвишение на кредитния лимит се дължи
такса в размер на 10лв., в чл. 40 – че при неплащане на минимална погасителна
вноска на 7 и на 38 ден след срока за плащане, банката извършва преразглеждане
на кредитоспособността на картодържателя, за което събира такса в размер на
10лв., в чл. 141 е записано задължение на картодържателя да заплаща сумите за
операциите и дължимите за тях такси. В
чл. 203 от Договора е уговорено връчване на всички предвидени в договора
уведомления, съобщения и др., на адреса, посочен от страната, а в случай на
промяна на адреса без уведомяване на насрещната страна, е предвидено, че
съобщенията ще се считат за валидно получени при удостоверяване, че адресатът
не е намерен на посочения адрес. По делото е представена справка по движение на
сметката на името на ответника, като в нея е посочено, че тя е по безконтактна
кредитна карта *** ***от ***., от която е видно, че след издаване на картата е
имало тегления и служебни погасявания, като след ***. наличностите по сметката
са само отрицателни. Изготвената по делото ССчЕ дава заключение, че сумата от кредитната карта е усвоявана
многократно /общо в размер на 5452.30лв./, като се сочат теглене и плащане на
ПОС-терминал на конкретни дати по самата сметка. Към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост от банката, като се има предвид, че още на ***. е
прекратено начисляването на лихви, счетоводно са начислени следните задължения:
500лв. главница; договорна лихва в размер на 33.16 лева за периода ***г. до ***г.;
наказателна лихва/обезщетение за забава/ в размер на 1.60 лева, начислена за
периода от ***г. до ***./тази сума по ИМ е до ***./; 38.38лв. такси, които са
начислявани за теглене от АТМ, надвишаване на кредитен лимит и преразглеждане
на кредитоспособност. В.л. е посочило, че същите суми биха били дължими и при
по-късно настъпване на предсрочна изискуемост, доколкото още на ***. е
прекратено начисляването на лихви.
На ***г. кредиторът е изпратил на ответника писмо с
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на всички дължими по
договора суми, като е посочил, че за период на плащане – ***г. – ***г. той не е
заплатил дължимите просрочени минимални погасителни вноски в пълен размер,
което представлява неизпълнение на договора. Писмото е изпратено на адреса на
ответника, посочено в договора и е върнато като непотърсено. Видно от служебно
направената справка за регистрирани адреси в хода на делото, адресът на
ответника, посочен в договора от 2018г. съвпада с регистрираните от него
постоянен и настоящ адрес.
При така обсъдените доказателства, съдът
намира от правна страна следното: Налице е Рамков договор № ***за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта ***от ***г., и въпреки липсата на
доказателства за предаване на конкретната карта на ответника на конкретна дата,
видно от представеното извлечение и изготвената по делото експертиза, тази
карта е била активирана и ползвана, по нея има както тегления и разплащания,
така и погасяване на периода от сключване на договора до ***г. Това извлечение
сочи както вида на картата, която е получил ответника - ***, така и
изпълнението на кредитора по сключения договор. То сочи също и неплащане на
месечни вноски от ответника от ***до ***., което представлява неизпълнение на
договора и основание за обявяване на
предсрочната му изискуемост от страна на ищеца, на осн. чл. 59 от сключения
между тях договор. Съдът намира, че в случая, кредиторът, изпращайки
съобщението за обявената предсрочна изискуемост до ответника на посочения в
договора адрес, и при предвиденото в този договор в чл. 203 фингирано връчване,
е изпълнил задължението си да уведоми длъжника, че задължението му е предсрочно
изискуемо. Няма пречка страните да уговорят такова фингирано връчване, и чл.
203 от Договора не е неравноправна клауза, както твърди представителя на
ответника, доколкото дори ГПК приема наличието на такова фингирано връчване в
разпоредбата на чл. 47 ал. 5, и същевременно трайната съдебна практика приема
възможността за такава уговорка между страните в гражданските им правоотношения.
Обратното – при липса на възможност за такова връчване, ако длъжникът се крие
или не желае да приеме съобщения във връзка с договорните си отношения, то той
би бил в по-благоприятно положение и с поведението си не би дал възможност на
изправната страна по договора да реализира своите права. В случая пратката е
върната като непотърсена, което имплицитно съдържа факта, че получателят не е намерен
на посочения от него адрес, а и самият доставчик няма опция при връщането, в
която да посочи точната формулировка в договора - не е намерен на посочения от него адрес.
Поради изложеното, съдът намира, че задълженията на ответника са обявени за
предсрочно изискуеми надлежно, на датата на връщането на обратната разписка – ***.
Заявлението за издаване на ЗИ е подадено след датата на предсрочната
изискуемост – на ***г. Съдът намира, че
в договора не са налице неравноправни или противоречащи на добрите нрави
клаузи. В рамковия договор са изброени различни видове карти, но за всяка от
тях, както в случая се претендира вземане по ***, има ясно разписани правила за
ГЛП и ГПР, който не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република ***. Възражението, че клаузите не са договорени
индивидуално, е принципно и без съдържание, поради което съдът намира, че не
може да се позове на такова, при положение, че самият ответник не е посочил че
е имал конкретни изисквания към договора. Направено е възражение за
неравноправност и нищожност на клаузата на чл. 24 от Договора, която касае
месечната и годишната такса за обслужване на кредита. В случая обаче ССчЕ сочи,
че таксите, които са начислени и се претендират са такива за теглене от АТМ,
надвишаване на кредитен лимит и преразглеждане на кредитоспособност, а не
таксите, предвидени в чл. 24 от договора. Те са за конкретни действия от страна
на ответника /или бездействие – в случая на преразглеждането/, представляват
разрешени такива по чл. 10а ЗПК. Възражението, че липсва погасителен план по
договора също е неоснователно, т.к. такъв не може да бъде изготвен при
усвояване на кредитен лимит по кредитна карта. В този случай само от действията
на кредитополучателя зависи дали ще се ползва от този кредит, кога и какви суми
ще ползва от кредитния лимит, но в случая ясно в чл. 40-45 са разписани
правилата, по които ползвания кредит се погасява, включително и възможността по
чл. 34 от Договора картодържателят да не заплати лихва върху усвоени по кредита
суми, при погасяване на сумата в срока за плащане на минималната погасителна
вноска. Твърдения или доказателства относно изпълнение на договорните
задължения през времето на действие на договора или след настъпване на
предсрочната изискуемост на сумите, дължими по него, липсват от страна на
ответника, в чиято тежест е да докаже изпълнението.
Поради всичко изложено, и кредитирайки изцяло
заключението на изготвената по делото СИЕ, като компетентно и обосновано относно
размерите на дължимите и незаплатени суми, съдът намира, че предявените искове
за признаване на установена спрямо ответника на дължимостта на сумите: 500 лева
– изискуема главница, изискуема редовна лихва в размер на 33.16 лева за периода
***г. до ***г. вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 1.60 лева,
начислена за периода от ***г. до ***г. вкл., изискуема такса в размер на 38.38
лева, дължима съгласно чл. 36 и чл. 141 от Рамков договор № ***от ***г., за
периода от ***г. до ***г. включително, законна лихва за забава за периода от ***г.
до изплащане на вземането, са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Поради уважаването на първоначално предявените установителни искове, съдът не
следва да се произнася по евентуално предявените осъдителни такива за същите
суми.
При този изход на делото, и съобразно
направеното искане за разноски от страна на ищеца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати претендираните разноски, направени в исковото
производство, които възлизат в общ размер на 835.00лв., след определяне на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, посл. изм. ДВ
бр.8/2017г. – 100лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от
ищеца в заповедното производство, които поради положителното установително
решение за вземането, са в пълен размер от 75.00лв.
По изложените съображения, Плевенски
Районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Л.П.Х.,
ЕГН ********** ***, дължи на „***/***”
***гр. ***, ЕИК ***, с адрес на управление-***, “***“, следните вземания по
Рамков договор № ***за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта ***от
***.: 500 лева – изискуема главница, 33.16 лева - изискуема редовна лихва за
периода ***г. до ***г.вкл., 1.60 лева - изискуема наказателна лихва за периода
от ***г. до ***г. вкл., изискуема такса в размер на 38.38 лева, за периода от ***г.
до ***г. вкл., законна лихва за забава за периода от ***г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
1513/2020г. на ПлРС, до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
Л.П.Х., ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „***/***” ***гр. ***, ЕИК ***, с адрес на управление-***, “***“,
разноски по делото в размер на 835.00лв.
ОСЪЖДА Л.П.Х.,
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***/***” ***гр. ***,
ЕИК ***, с адрес на управление-***, “***“, разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. 1513/2020г. на ПлРС, в размер на 75.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: