№ 3421
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110206438 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. В. Х. против Наказателно постановление № 23-4332–
002998/02.03.2023г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция", с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата не се излагат конкретни съображения, същата е бланкетна. Като от съдържанието
и следва да се приеме, че се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят е редовно призован, явява се
лично. Моли да се отмени обжалваното НП, прилага и Решение на АССГ във връзка с ПАМ.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален
представител и не взема отношение по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 09.02.2023г. жалбоподателят Х. управлявал лек автомобил "БМВ" с рег. № ******* в гр.
София, по бул. "Сливница" с посока на движение от площад Лъвов мост към ул.
„Опълченска“. При извършена проверка от страна на контролни органи по ЗДвП е
установено, че жалбоподателя управлява МПС със СУМПС, издадено във Великобритания-
която не е членка на Европейския съюз. Извършили справка чрез ОДЧ – КАТ, при която се
установило, че за жалбоподателя не е напускал територията на страната повече от три
1
месеца, като не е подменил свидетелството си за управление
За така констатираните нарушения св. Д. е съставила срещу жалбоподателя Акт за
установяване на административно нарушение№707434/09.02.2023г.
Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
АУАН бил връчен срещу подпис на жалбоподателя, който след като се запознал със
съдържанието му, го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не е
било депозирано писмено възражение срещу така съставения АУАН.
Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение било издадено и
атакувано в настоящото съдебно производство № 23-4332–002998/02.03.2023г.,с което при
идентичност на описанието на нарушенията и правната им квалификация, на жалбоподателя
Х. била наложена"глоба" в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
за нарушението по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, Заповеди на
Министър на вътрешните работи; както и от гласните доказателствени средства –
показанията на разпитан по делото свидетел – Д..
Съдът се довери изцяло на заявеното от свидетеля-актосъставител Д. при разпита и пред
настоящия съдебен състав. Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в
АУАН, като обясни начина на извършване на проверката и въз основа на какви
доказателства е направила извод за извършено нарушение.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок за обжалване и изхожда от
легигимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче жалбата е основателна.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно наказателното производство. Както АУАН, така и НП не отговарят в
пълна степен на изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН като по словесен път
нарушението не е описано достатъчно ясно и конкретно по начин, което от своя страна
засяга правото на защита на жалбоподателя и не съдържа всички обективни признаци от
състава на вмененото нарушение.
Нормата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП регламентира, че българските граждани могат да управляват
моторни превозни средства на територията на РБ с чуждестранно национално свидетелство,
2
когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария в срок до три месеца от датата на влизането им в страната.
Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединено
Кралство Великобритания (www. mvr. bg), в рамките на преходния период (до 31.12.2020 г.)
свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от Обединено
Кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата,
притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на
преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред. След
изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединено
Кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща
страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията
на приложение № 6 към конвенцията (чл. 161, т. 1 от ЗДвП).
С оглед на гореизложеното следва да се направи извод, че за да бъде реализиран
фактическият състав на нарушението по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, в конкретния казус, следва
да бъде посочено в НП и оттам -установено безспорно, че българският гражданин е
управлявал моторно превозно средство с издадено от Обединено Кралство Великобритания
свидетелство за управление, към датата на проверката то да е било валидно, както и на коя
дата изтича неговата валидност; в срок от три месеца от влизане в страната то да не е било
подменено. В процесния случай не са посочени в НП, нито в административно
наказателното производство са изследвани такива обстоятелства.
Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено.Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332–002998/02.03.2023г., издадено от
началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция", с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 177, ал. 1, т.
2 от ЗДвП за нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София –
град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3