О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..
гр.София, 21.11.2019 г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в
закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2365 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 253 вр. чл. 130 ГПК.
Предмет на разглеждане е предявен от Софийски градска
прокуратура иск за прекратяване на „И.Т.-П.79“ ЕООД с довод дружеството да е
останало без вписан управител за повече от 3 месеца поради смъртта на вписания
управител.
Съдът констатира, че с решение № 73/21.06.2019 г. по т.д.
№ 2413/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО е преосмислена предходно формираната съдебна
практика. Настоящият състав споделя застъпените доводи в цитираното решение,
което налага преосмисляне на преценката за подведомствеността на търсеното с
искането съдействие по следните съображения:
Нормата
на чл. 157 ТЗ регламентира специфична организационна форма на търговско
дружество с едноличен собственик на капитала. Законът утвърждава като правило,
че самостоятелният правен субект се прекратява със смъртта на физическото лице,
притежаващо целия капитал на дружеството. Изрично е регламентирано изключение
на правилото, което обаче предполага в устава да е предвидено друго. В
случая се установява, че вписаният управител е и едноличен собственик на
капитала, но видно от обявения учредителен акт той не е утвърдил изключение от
правилото.
От друга страна смъртта на титуляра на права върху
капитала лишава едноличното дружество с ограничена отговорност от иманентно
присъщия му върховен орган – чл. 147 ал. 2 ТЗ. Участието в търговско дружество
е форма за осъществяване на търговска дейност. От тази гледна точка и наследеният
дружествен дял не създава членствено правоотношение, а поражда възможност за
възникване. Поради тази причина и съществуването на дружеството след смъртта на
едноличния собственик на капитала изрично е обусловено от нарочно изявление от
страна на призован към наследяване и пряко ангажиране с търговската дейност –
да поискат да продължат дейността.
Вярно е, че законът овластява прокуратурата да инициира
прекратяване на дружество, ако остане без управител повече от три месеца. Правомощието
по чл. 155 т. 3 ТЗ обаче предполага съществуване на дружеството и е предвидено средство
за преодоляване на бездействието на върховния орган на дружеството да
персонализира управителния орган на юридическото лице. Такъв в случая очевидно
липсва. Самият закон – чл. 157 ал. 1 ТЗ, утвърждава правните последици от
смъртта на едноличния собственик на капитала – прекратява се самото дружество.
Както бе посочено вече предвиденият подход за
продължаване на дейността предполага волеизявление от страна на наследниците и
при положение, че по силата на наследственото правоприемство те не встъпват в
членственото правоотношение, предвидената възможност е аналогична на
утвърденото правило с чл. 274 ал. 1 ТЗ дейността на прекратено дружество може
да бъде продължена. Необходимо, но и достатъчно в тази връзка е формирана воля
за продължаване на търговската дейност под същата правноорганизационна форма
при все, че дружеството е прекратено. Основанието за прекратяване се е проявило
и този ефект е настъпил, но са очертани предпоставките за продължаване на
дейността, съответно за възстановяване статута на действащ търговец. Ето защо
настоящият състав приема нормата за утвърждаваща самостоятелно основание за
продължаване на еднолично дружество с ограничена отговорност, прекратено поради
смъртта на едноличния собственик на капитала.
Именно защото прекратяването настъпва по силата на закона
липсва обществен интерес, който да налага намесата на съда. Както бе посочено
вече липсата на вписан управител в случая не произтича от бездействието на съществуващ
върховен орган, а от липсата на такъв. С други думи, смъртта на едноличния
собственик на капитала лишава формално съществуващата правноорганизационна
форма от иманентно присъщото й съдържание – пряко ангажирано лице с
осъществяване на търговската дейност. Следователно, ако колизията между
обществения интерес от пълноценно функционираща фингирана личност и частния
интерес на собствениците на капитала налага съдебна намеса, смъртта на
едноличния собственик на капитала еднозначно я изключва. Пряко произтичащия от
наследственото правоприемство интерес – наследниците да получат имуществения
дял, е обезпечен чрез осъществяване на ликвидацията – процедура, последваща
прекратяването. Както бе посочено вече за наследниците е гарантирана и
възможността да преоценят този свой интерес, ангажирайки се с продължаване на
дейността.
При
положение, че липсва колизия на интереси, налагаща намеса на съд възниква
въпросът как да бъде обезпечен общественият интерес. Законът за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел прокламират
принципа на бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията – чл. 2а
т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Този принцип пряко засяга и достоверността на огласената в
регистъра информация. Законът не регламентира изрично процедура за вписване на
прекратяване по силата на чл. 157 ал. 1 ТЗ, но настоящият състав споделя изцяло
огласения с решение № 73/21.06.2019 г. на ВКС, ТК, І ТО извод за наличие на
празнота в закона, преодоляването на която не обосновава интерес от развитие на
съдебно производство (в този смисъл и определение № 3149/02.10.2019 г. по ч.гр.д.
4471/19 г. по описа на САС, ТО, 3 с-в). Предходно утвърдената практика,
опосредяваща регистърното производство от приключило съдебно производство,
неоправдано забавя процеса на огласяване настъпилото по сила на закона
прекратяване. В контекста на прокламирания принцип и липсващата колизия на
интереси логично се явява приложение по аналогия на хипотезата на § 5а ал. 2
ПЗРЗРРЮЛНЦ. Тази норма овластява широк кръг от лица да инициират производство
по ликвидация, когато това не е направено при бездействие на задължения
управителен орган. Предпоставка за развитието на тази процедура е прогласеното
от закона прекратяване на търговеца. Аналогична е и очертаната вече хипотеза на
чл. 157 ТЗ.
Правилото на § 5а ал. 2 ПЗРЗРРЮЛНЦ регламентира подход за
преодоляване на нежелано несъответствие между действителното положение и
формално огласеното поради несработил механизъм за надлежното му обявяване. В
тази насока легитимирани са както кредиторите на дружеството или наследниците
на съдружник, така и държавен орган. Софийска градска прокуратура е със статут
на държавен орган, а предприетото действие в насока за обезпечаване на
обществения интерес ангажира регистърната администрация да обезпечи
прокламираното съответствие между огласеното и действителното положение.
По изложените съображения настоящият състав приема за
наложително да преосмисли практиката си. Отправеното искане, обусловило
образуваното производство е подведомствено на регистърната администрация. Това
е пречка да бъде постановено решение, а производството следва да бъде
прекратено и препратено по компетентност на Агенция по вписванията.
Мотивиран
от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 14 ал. 2 ГПК производството
по т.д. № 2365/19 г. по описа на СГС, VІ-13 състав.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в
едноседмичен срок от съобщението.
На
основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението следва да бъде приложен и препис от
настоящото.
След
влизане в сила на настоящото препис ведно с препис от исковата молба да бъде
изпратен на Агенция по вписванията по компетентност.
Съдия: