№ 22
гр. Г.Т., 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на тринадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20223220100405 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е от искова молба от „Е.Ф.К.„ ЕООД, ЕИК 205 788439 със
седалище и адрес на управление гр. В., бул. „М.Л.” № 46, ет.4 законен
представител Е.Д., чрез пълномощник адв. Ив. Л. с адрес за призоваване гр.
В., бул.“М.Л.“№21, ет.2 срещу Е. А. Р. ЕГН ********** с настоящ адрес с. гр.
Г.Т., ул. „ С. “ № 4 и „Ф.Г.З.Ф.Л.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Л.“ № 4-6, ет.1, офис 1, район Л. п.к.1407 .
Предявено е искане да бъде признато за установено по отношение на двамата
ответници, че солидарно дължат на ищеца по Заповед изпълнение на парично
задължение по чл.410 по ч.гр.дело №288/2022г. на РС Г.Т. сумата от 333. 38
лв., незаплатена главница по допълнително споразумение по договор за
електросъобщителни услуги от 21.04.2017г., сключен между първия ответник
и „Б.Т.К.“ ЕАД, въз основа на който са издадени фактури
№**********/22.05.2019г; №**********/22.06.2019г. и
№**********/22.07.2019г., както и сумата от 102, 32 лв., представляваща
сбор от мораторните лихви върху всяка от главниците по издадените
фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до 12.03.2020г и
от 14.05.2020г. до 13.09.2022г., ведно със законната лихва от - датата на
подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва,
1
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-15.09.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се сторените съдебни разноски.
В законовоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът е приложил писмен отговор на исковата молба.Твърди, че
исковата молба е недопустима, тъй като ответникът не бил уведомен за
цесията. Предявено е възражение за настъпила погасителна давност по
чл.111, б“в“ от ЗЗД.
В исковата молба са посочени различните отчетни периоди по падежите на
акцесорните парични вземания за лихви между посочените в исковата молба
и Заповед изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.дело
№288/2022г. на РС Г.Т.,
Намира исковата молба за неоснователна, тъй като договорът между БТК и
първия ответник бил прекратен на 21.04.2019г.
С исковата молба са предявени съединени искове с правно основание
чл.422,ал.І от ГПК във вр. с чл.183, във вр. с чл.200, чл.86 и чл.99 от ЗЗД.
От приложените по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: На 21.04.2017г. между БТК и първия
ответник било сключено допълнително споразумение по договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги за със срок на действие 24
месеца. На основание договор за цесия е цесионер по вземането на основание
задълженията, произтичащи от този договор. Приложени са три броя
фактури №**********/22.05.2019г; №**********/22.06.2019г. и
№**********/22.07.2019г. съответно за следните отчетни периоди: от
22.04.2019г. до 21.05.2019г.; от 22.05.2019г. до 21.06.2019г. и от 22.06.2019г.
до 21.07.2019г.
За претендираните парични задължения настоящия ищец провел заповедно
производство по ч.гр.дело №288/2022г. по описа на РС Г.Т..
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: Ищецът основава исковите си претенции на посочения договор от
21.04.2017г. Договорът е със срок на действие 2 години, като по делото
липсват доказателства срокът на действие да е бил продължаван.
Отчетните периоди по процесните три фактури са след срока на изтичането на
2
договора и претендираните парични задължения не обвързват ответника, тъй
като се отнасят за отчетен период след изтичането на договора. Поради това
между праводателя на ищеца и първия ответник не са налице валидни
облигационни отношения.
Освен това начислените парични задължения по последната фактура от
22.07.2019г. не са предмет на прехвърляне на вземанията по договора за цесия
между СГ „Г.“ АД и ищеца, поради което ищецът не може да претендира
плащане по това вземане, като предявяващ чужди права.
Предявеното от ответника възражение за настъпила погасителна давност на
осн. чл.111,б.“в“ от ЗЗД е основателно, поради следното : Паричното
задължение по фактурата от 22.05.2019г е с посочен падеж за плащане на
8.06.2019г. Съобразявайки разпоредбата на чл.3,т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, съгласно която срокове не
текат от 13.03.2020г до 13.05.2020г., тригодишният давностен срок е изтекъл
на 8.08.2022г., както и паричното задължение по фактурата от 22.06.2019г с
посочен падеж за плащане на 9.07.2019г. тригодишният давностен срок е
изтекъл на 9.09.2022г. Цитираното заповедно производство е образувано на
15.09.2022г., след изтичането на тригодишния давностен срок.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира твърденията в исковата
молба за недоказани, поради което предявените искове са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
Първият ответник е заявил искане за присъждане на сторените по делото
разноски в размер на сумата от 400 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Другата страна е направила възражение за прекомерност. Това възражение е
неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е определено
съобразно паричния размер според разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 от наредба
№1 от 9.07.2004г. да минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора основателно е искането на ответника за присъждане
на сторените от него разноски в размер на сумата от 400 лв.
Предвид тези обстоятелства съдът :
РЕШИ:
3
Отхвърля предявените искове с правно основание чл.422,ал.І от ГПК във вр. с
чл.183, във вр. с чл.200, чл.86 и чл.99 от ЗЗД от „Е.Ф.К.„ ЕООД, ЕИК 205
788439 със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „М.Л.” № 46, ет.4
законен представител Е.Д., чрез пълномощник адв. Ив. Л. с адрес за
призоваване гр. В., бул.“М.Л.“№21, ет.2 срещу Е. А. Р. ЕГН ********** с
настоящ адрес с. гр. Г.Т., ул. „ С. “ № 4 и „Ф.Г.З.Ф.Л.“ ЕООД ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л.“ № 4-6, ет.1, офис 1, район Л.
п.к.1407 за признаване на установено по отношение на двамата ответници,
че солидарно дължат на ищеца по Заповед изпълнение на парично
задължение по чл.410 по ч.гр.дело №288/2022г. на РС Г.Т. сумата от 333. 38
лв., незаплатена главница по допълнително споразумение по договор за
електросъобщителни услуги от 21.04.2017г., сключен между първия ответник
и „Б.Т.К.“ ЕАД, въз основа на който са издадени фактури
№**********/22.05.2019г; №**********/22.06.2019г. и
№**********/22.07.2019г., както и сумата от 102, 32 лв., представляваща
сбор от мораторните лихви върху всяка от главниците по издадените
фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до 12.03.2020г и
от 14.05.2020г. до 13.09.2022г.,ведно със законната лихва от .-датата на
подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-15.09.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
Осъжда „Е.Ф.К.„ ЕООД, ЕИК 205 788439 със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. „М.Л.” № 46, ет.4 законен представител Е.Д., чрез
пълномощник адв. Ив. Л. с адрес за призоваване гр. В., бул.“М.Л.“№21, ет.2
да заплати на Е. А. Р. ЕГН ********** с настоящ адрес с. гр. Г.Т., ул. „ С. “ №
4 Е. А. Р. ЕГН ********** с настоящ адрес с. гр. Г.Т., ул. „С.“ № 4 сумата в
размер от 400, 00 лв., представляваща сторените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
4