р
е ш е
н и е
№ 289
гр. Габрово,
29.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при
секретаря Лидия Симеонова и прокурора....., като разгледа докладваното от
съдията СТАВРЕВ АНД № 30 по описа за 2020
година, и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59
от ЗАНН.
Подадена е жалба от М.С.А., ЕГН: **********,***, против Наказателно
постановление № 19-0892-001091/23.10.2019 година на Началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което му е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал.2, предл. първо от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление на
водещо място поради неизвършване на вмененото нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, липсата на обективно и пълно негово разследване и неясното му текстово
описание. Освен това в подобна насока са изложени редица доводи за процесуални
пороци при актосъставянето, цифровото изписване на деянието и липсата на
преценка за „маловажност“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от своя договорен
защитник адв. Д.Ц. от ГАК, който поддържа искането за отмяна на атакувания
санкционен акт основно поради факта, че участвалият в пътния инцидент трактор
не е бил сигнализиран по надлежния ред и с оглед на това е бил непредвидимо
препятствие за М.А..
Административнонаказващият орган, надлежно уведомен, не изпраща свой
представител.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата
съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, съгласно която Началника на сектор „Пътна
полиция” в съответното ОД на МВР е оправомощен да издава наказателни постановления
за извършени нарушения на ЗДвП.
На 28.09.2019 г. около 19:40 ч. жалбоподателят се движел със собствения си
лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № ЕВ 64 52 ВК по път ІІ-44 в посока от гр.
Севлиево към гр. Габрово. В района на км. 23+910 метра, поради несъобразена с
пътните условия и релефа на местността скорост, М.А. се блъснал в задната лява
гума на движещия се пред него и обозначен със светеща лампа трактор „ЮМЗ“ с
рег. № ЕВ 1330 ЕА, управляван от свидетеля Ц.П.. Вследствие на удара лекият автомобил „Опел
Зафира” с рег. № ЕВ 64 52 ВК започнал странично плъзгане, навлизайки в
насрещната пътна лента и частично – на банкета, образувайки при това си
движение и облак прах. В този момент в насрещната пътна лента в посока към гр.
Севлиево се движел лека автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ЕВ 67 00 ВК с водач
свидетеля И. Л., който с оглед ситуацията спрял, като веднага след това челно в
него се блъснало управляваното от жалбоподателя МПС.
Настъпилото ПТП било посетено от полицейските служители Д.И. и Р.К., които след
визуално запознаване с местоположението на участвалите в инцидента превозни
средства, заявеното от техните водачи и спецификите на участъка преценили, че вина
за инцидента има М.А. поради движението му с несъобразена с пътните условия и
релефа на местността скорост. Това си заключение двамата отразили в Протокол за
ПТП № 1723586 и План-схема към него, като съставили и 8 бр. фотоснимки на
местопроизшествието. Впоследствие за установеното нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП Д.И. и Р.К. изготвили на място против жалбоподателя АУАН серия GA № 16245/28.09.2019 г., подписан от него без
възражения. Впоследствие е издадено и обжалваното Наказателно постановление,
надлежно връчено на М.А. на 11.12.2019 г., като на 18.12.2019 г. е подадена и
настоящата жалба против него.
Така възприетата по-горе фактическа обстановка намира
категорична доказателствена подкрепа на водещо място от показанията на
свидетелите Ц.П. и И. Л., взели участие в пътния инцидент, и недвусмислено
сочещи именно несъобразената скорост на управлявания от жалбоподателя автомобил
като единствена причина за настъпването му. И двамата в съответствие с местоположението си
при катастрофата ясно посочиха определени рамки на скорост на управляваните от
тях превозни средства, като изрично заявиха, че тази на М.А. е била
изключително висока, и именно тя е причина за първоначалния удар в лявото задно
колело на процесния трактор, както и впоследствие – за започналото странично
плъзгане, навлизане в насрещната пътна лента и съприкосновение с лек автомобил
„Тойота Авенсис“ с рег. № ЕВ 67 00 ВК.
Изцяло идентични са и показанията на свидетеля Д.И., който непосредствено
след инцидента е възприел разположението на участвалите в произшествието превозни
средства и характеристиките на пътя, които обстоятелства е закрепил в редица
изготвени от тях писмени и веществени доказателства - Протокол за ПТП № 1723586
и План-схема към него, като съставил и 8 бр. фотоснимки. При визуалното
запознаване с посочените доказателствени източници съдът също констатира
обоснованост на извода, че настъпилото ПТП безспорно е по вина единствено на М.А.,
доколкото скоростта на управляваното от него МПС категорично не е била съобразена
с актуалните пътни условия. А същите категорично не са се отличавали с някаква
изключителна трудност за движение, доколкото свидетелите - очевидци са
единодушни, че макар и в тъмната част на денонощието, платното за движение е
сухо, като не са налице каквито и да е данни за някакви внезапни и непредвидими
пречки за водача, които да са обусловили настъпилия пътен инцидент. Процесният
трактор също така не може да се разглежда като непредвидимо по смисъла на чл.
20, ал.2 от ЗДвП препятствие, доколкото самият негов водач – свидетеля Ц.П.,
пряко незаинтересован от изхода на делото, ясно посочи, че се е движел с ниска
скорост – около 30 км/ч., с включена сигналната лампа, обозначаваща местоположението
му. Възражението в противна насока на жалбоподателя не намира никаква
убедителна доказателствена подкрепа, като по-конкретно при разпита на
свидетелката М.М. такова обстоятелство не бе заявено. Ето защо и при тези
безспорни факти единствено възможният доказателствено обезпечен и логически
подкрепен извод е за това, че в случая жалбоподателят не е избрал подходящата и
позволяваща му да преустанови движението си скорост, което е единствената пряка
и непосредствена причина за катастрофата, респ. и вината за настъпилото ПТП в
случая следва да се адресира само към него. Съвсем не на последно място, във всички
изготвени по случая документи е визиран именно възприетия от съда механизъм на
настъпването на инцидента, като в тях отсъстват каквито и да е възражения от
страна на М.А..
А тези, изложени в жалбата и в съдебно
заседание, са категорично несъстоятелни. Ирелевантно е изследването на въпроса
каква точно е била скоростта на движение, тъй като в случая АНО не твърди да се
касае за непозволена, а за такава, несъобразена с комплекс от посочени от законодателя
фактори, които следва да бъдат отчитани във всеки един момент от водача. И то
до степен същият да избере такава скорост на движение, която да му позволи
безконфликтно спиране при всяко предвидимо препятствие, като липсата на данни
за съществуването на непреодолими външни спрямо водача пречки е достатъчна
индиция за извършено от него нарушение именно по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, намиращо
се в пряка причинно – следствена връзка с възникналото ПТП. Ето защо
категоричен е изводът на съда, че в случая М.А. се е движил с несъобразена с
пътните условия скорост, която не му е позволила да избегне съприкосновение с
процесния трактор
Достатъчно пълно от гледна точка на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН е и
описанието на вмененото противоправно деяние както в АУАН, така и в атакуваното
Наказателно постановление, разписани по ясен начин са характеризиращите виновното
действие на М.А. елементи,
като непосочването на конкретно настъпилите от инцидента имуществени щети не
съставлява част от тях. Недвусмислено посочена е и нарушенаната правна норма,
като не може да се твърди порок поради отсъствие на изрично упоменаване с кой
точно фактор не се е съобразил водача в случая, тъй като всички те образуват
смислово и логическо единство, създаващо единно задължение. Липсва процесуален
порок и по смисъла на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, доколкото актът в случая е съставен
от полицейските служители Д.И. и Р.К., присъствали при установяване на
нарушението, което е изцяло допустимо и законсъобразно. Въз основа горното
съдът намира за доказано по несъмнен
начин извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, за което
освен всичко друго липсват предпоставки за квалифицирането му като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед липсата на каквидо и да е
обстоятелства, отличаващи го от останалите от неговия вид. На последно място и
определената санкция е в синхрон с предвидения в чл. 179, ал.2 от ЗДвП константен
размер - факти, които обуславят цялостното потвърждаване на атакуваното
Наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 19-0892-001091/23.10.2019 година на Началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което на М.С.А., ЕГН: **********,*** е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл. 179, ал.2, предл. първо от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: