№ 4838
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110157476 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД от ищеца „Фирма“ АД против ответника А. „П.и.“ за
признаване установено, че за ищеца съществува правото на парично вземане за сумата от
1777,40 лв., представляваща стойност на електрическа енергия за обект - с. К., светофарна
уредба и стълб на кръстовището на ул. „Х.К.“ и ул. „Ц.“, за периода 10.08.2019-05.02.2020 г.
по Фактура № **********/21.02.2020 г., ведно със законна лихва от 17.03.2021 г. до
изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 157,01 лв. за периода от 10.03.2020
г. до 23.02.2021 г., удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15351/2021г. по описа на СРС. Твърди се, че паричното вземане
за главница представлява незаплатена стойност на електрическа енергия и мрежови услуги,
доставени за процесния период, съобразно Общи условия на договор за продажба на
електрическа енергия при ОУ и чл. 98а от ЗЕ, начислена по реда на чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и
чл. 56 от ПИКЕЕ като неизмерена. Поради неплащане в срок се претендира лихва за забава.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 29.12.2021 г., в
законоустановения срок е подал отговор на искова молба. Оспорва единствено наличието на
облигационна връзка между страните - не е потребител на електрическа енергия, тъй като
светофарната уредба не е собственост на АПИ, за което излага подробни съображения.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По реда на чл. 146, ал.1, т.3-4, във вр. чл.140,ал. 3 от ГПК с проекта за доклад по
делото, неоспорен от страните, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че път
III – 3505, преминаващ през село К., на който се намира светофарната уредба, се стопанисва
от АПИ, извършването на проверка, съобразно изложените в исковата молба твърдения,
както и размер на исковете. Спорно е единствено дали ответникът притежава качеството
потребител на електрическа енергия за процесния обект.
1
Ищцовото дружество осъществява дейността „разпределение на електрическа енергия“
на обособена територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за разпределение на
електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. Процесното правоотношение по доставка
и продажба на електрическа енергия между страните се регламентира от действащите в тази
област нормативни актове - /ЗЕ Обн. ДВ, бр. 107 от 9 Декември 2003 г./ и приетите въз
основа на него Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Фирма“ АД, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР,
сега КЕВР). Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за
потребителите без да е необходимо изрично приемане, като e предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което
да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в
допълнително писмено споразумение. Ответникът нито твърди, нито е представил
доказателства, че е заявил несъгласие с публикуваните Общи условия и не е предложил
специални такива съобразно дадената от закона възможност. Поради това съдът приема, че
между страните за процесния период е сключен договор за продажба на електрическа
енергия при публично известни Общи условия за продажба, а при съвкупната преценка на
представените по делото писмени доказателства, приема, че ответникът притежава
качеството на небитов клиент на електрическа енергия по см. на пар. 1, т. 33а от ДР.
Съгласно чл. 8, ал.2 във вр. чл.19, ал.1 и ал. 2, т.1 от ЗП, републиканските пътища са
изключителна държавна собственост, като собствеността се разпростира върху всички
основни техни елементи, сред които и светофарните уредби, доколкото същите
представляват пътни принадлежности по см. на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗП вр. чл. 5, ал.1, т.3 ЗП.
По силата на изричната разпоредба на закона – чл. 19, ал.1 и ал.2, т.1 ЗП, управлението на
републиканските пътища, в т.ч. и тяхната поддръжка, е възложена и се осъществява от А.
„П.и.“, която по арг. чл.51, ал.1, т.1, б. „Б“ от ППЗП финансира дейностите, свързани с
изграждането, реконструкцията, ремонта и поддържането на пътните възли и кръстовищата,
както и частите от тях, които са част от републиканските пътища, какъвто е и настоящия
случай. Не е спорно, а и видно от списъка на републиканските пътища в Република
България, съставен в изпълнение на чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за
пътищата, процесният път 3505, е третокласен републикански път, поради което и същият се
управлява и поддържа от ответника, което се подкрепя и от становище на ответника. С
оглед на това и като съобрази, че светофарната уредба е монтирана на кръстовище на ул.
„Х.К.“ и ул. „Ц.“, представляваща път 3505, в с. К., съдът намира, че същата е пътно
съоръжение част от републикански път, с оглед на което за поддръжката отговаря
ответникът. Ето защо съдът намира, че задължението за заплащане разходите за доставена
до процесния обект електрическа енергия отговаря именно А. „П.и.“. На следващо място,
между страните не се спори и от представения по делото Констативен протокол № 3029046
за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия се
установява, че на 05.02.2020 г. служители на електроразпределителното дружество „Фирма“
АД в присъствието на двама представители на Федерацията на потребителите в България –
свидетеля Н.Д.М. и А.Х.П., са извършили проверка на електромерно табло тип ТЕМО,
монтирано на стълб №11, клон „Б“, от ТП-1, находящ се на кръстовището на ул. „Х.К.“ и ул.
„Ц.“ в с. К., при която е установено извършването на промяна в схемата на свързване,
състояща се в присъединяване на 2 от жилата на кабел тип СВТ – 3х1,5 мм, като едното
жило е присъединено към фазовия проводник от въздушната захранваща мрежа, а другото –
към нулевия проводник. В другия си край същият кабел захранва светофарната уредба,
находяща се на кръстовището. Установява се, че консумираната по този начин електрическа
енергия не се измерва от СТИ, доколкото такова липсва. Въз основа на извършената
проверка, за периода 10.08.2019 – 05.02.2020 г. ищецът е начислил по кл. №540004652725 на
ответника сумата от 1777,40 лв., за която е издал и Фактура №**********/21.02.2020. С
писма изх. №NTZ135201/06.02.2020 и изх. №**********/20.02.2020, получени съответно на
25.02.2020г. и 26.02.2020 г., ищецът изрично е уведомил последния за извършването на
проверката и начисляването на сумата и отправил покана за доброволно плащане, които
2
обстоятелства не се оспорват от ответната страна. За периода от 10.08.2019 г. до 05.02.2020
г. са приложими Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от
председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.
Съгласно чл. 49, ал. 1 и сл. от ПИКЕЕ, при извършване на проверки по реда на ПИКЕЕ, с
изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2, операторът на съответната мрежа съставя констативен
протокол. Констативният протокол се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При отсъствие на ползвателя
или на негов представител, при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна
страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната
мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се
отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на
ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв. В този случай в седемдневен
срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа
го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в
съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт (чл. 49, ал. 4). Според чл. 49,
ал. 8, когато при проверката се установи добавяне на чужд за системата елемент или друга
намеса, представляваща промяна на схемата на свързване, което не влияе на изправността
на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа възстановява
правилната схема на свързване, без да демонтира средството за търговско измерване.
Установено е правило с чл. 58, че в случаите, когато при извършена проверка се установи
неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система, съответният мрежови
оператор незабавно уведомява за това МВР. Предвид изложеното следва да се приеме, че
ищецът доказа пълно и главно основание за претендиране на процесната сума. Крайният
снабдител на електрическа енергия не следва да доказва виновно поведение на абоната при
доказано неточно отчитане на електромера на клиента, за да бъде извършено преизчисление
на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 и
чл.98а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и
допълнение на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и след влизане в сила на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. В този смисъл е Решение №
115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156 по описа за 2016г. на ВКС, II т.о., Решение №
118/18.09.2017 г. по т.д. № 961 по описа за 2016 г. на ВКС, II т.о. и др., постановени по реда
на чл. 290 ГПК, според които е допустима едностранна корекция при условие, че бъде
установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата
енергия и спазена процедурата за това по ЗЕ и ПИКЕЕ. Това е така, тъй като
облигационната връзка между страните по своята правна същност е продажбено
правоотношение, по което купувачът, съгласно общото правило чл. 183 от ЗЗД, във вр. чл.
98а от ЗЕ, има задължението да плати цената на доставената стока и за това, че му е
предоставен достъп до електроснабдителната мрежа. В тази насока са разясненията, дадени
по приложението на закона, приложимо и по настоящия казус, с Решение №
124/18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III гр. о., че от „правилото на чл. 183 от
ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва
специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване“.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава ищецът е издал Фактура
№*********/21.02.2020 за претендираната сума за доставена електрическа енергия, като е
предоставил срок за плащане от 21.02.2020 г. до 09.03.2020 г. По делото не се твърди и не се
установява ответникът да е погасил задължението си към електрорапределителното
дружество. Напротив, с писмо изх. №53-00-174/09.03.2020 ответникът изрично е отказал да
го заплати и същевременно признал получаването на фактурата. С оглед на това съдът
намира, че последният е изпаднал в забава считано от 10.03.2020 г. и дължи мораторна лихва
за процесния период. Съобразно правомощието по чл. 162 ГПК, съдът определи размер на
дължима лихва за забава за периода от 10.03.2020 г. до 23.02.2021 г. възлизащ на 173,30 лв.,
3
поради което предявеният иск е основателен и подлежи на уважения за пълния предявен
размер.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна следва да
възстанови направените от ищеца съдебни разноски, като с оглед разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи
на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което
компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има право на разноски за сумата общо
227,38 лв. – сбор от 138,69 лв. за исково производство- платена държавна такса и
възнаграждение на юрисконсулт, и 88,69 лв. за платена държавна такса и възнаграждение на
юрисконсулт пред заповедния съд. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП,
юрисконсултското възнаграждение е определено от Съда в предвидения минимален размер
по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение А. „П.и.“, с ЕИК: ......, че за „Фирма“
АД, с ЕИК: ......, съществува правото на парично вземане за сумата 1777,40 лева,
представляваща стойност на електрическа енергия за обект - с. К., светофарна уредба и
стълб на кръстовището на ул. „Х.К.“ и ул. „Ц.“, за периода 10.08.2019-05.02.2020 г. по
Фактура № **********/21.02.2020 г., ведно със законна лихва от 17.03.2021 г. до изплащане
на вземането, с мораторна лихва в размер на 157,01 лева за периода от 10.03.2020 г. до
23.02.2021 г., удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 15351/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА А. „П.и.“, с ЕИК: ......, да заплати на „Фирма“ АД, с ЕИК: ......, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 227,38 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело № 15351/2021 г. и по
гр. дело № 57476/2021 г., и двете по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4