Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ:
Екатерина Стоева
разгледа гр.д. № 2935 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от ответника Е.К.П.,
подадена чрез пълномощниците адв.А.П.
и адв.Р.В., за допълване на основание чл.250 ГПК на
постановеното по делото съдебно решение по отношение разноските от 4000лв., в
условията на евентуалност поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК
в тази част.
В молбата се сочи, че в мотивите
съдът формирал извод относно дължимостта на тези разноски,
но това не е отразено в диспозитива.
Ищецът изразява становище за
недопустимост на искането поради неговото преклудиране,
както и не са налице предпоставките на чл.250 ГПК.
Останалите ответници
не са изразили становище.
Съдът, след като разгледа молбата
и прецени данните по делото, намира следното:
С постановеното на 14.07.2021г.
съдебно решение е отхвърлен иска на „Д.“
ЕООД срещу „В.-В.И С.“ СД /в ликвидация/, Е.К.П. и Д.Т.П.
с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 37.90/115.65 ид.ч., равняващи се на 53.06/161.90 ид.ч.
от работно помещение, находящо се в гр.София, бул.********по
действащия ЗРП на ж.к.********цялото с площ 161.90 кв.м. и 23.20/57.61 ид.ч. от мазе, цялото с площ 57.61 кв.м., който имот е с
идентификатор 68134.1002.3.2.93 и разположен в поземлен имот с трайно
предназначение-за търговска дейност с идентификатор 68134.1002.3.
В мотивите на решението, с оглед
изхода от спора, съдът е приел, че на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцовото дружество дължи заплащането на разноски на
ответника Е.П. от 4000лв. за платено адвокатско възнаграждение, като е приел за
неоснователно възражението по чл.78, ал.5 ГПК. В диспозитива
няма изрично произнасяне по тези разноски.
Не е налице хипотезата на чл.250 ГПК за допълване на съдебното решение, тъй като съдът се е произнесъл по
спорното право, предмет на предявения иск. Формирането в мотивите на извод за дължимост на разноски в полза на молителя-ответник на
основание чл.78, ал.3 ГПК, който не е отразен в диспозитива
/не са присъдени/ по своята правна същност е допусната очевидна фактическа
грешка по чл.247 ГПК. Отстраняването на очевидна фактическа грешка не е
скрепено с преклузивен срок и може да бъде отстранена
винаги, когато се констатира от страните или служебно от съда. В случая се касае
за пропуск на съда да обективира в диспозитивната част на съдебното решение вече изразената в
мотивите воля по този въпрос, поради
което следва да се допусне поправка в посочения смисъл по чл.247 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 264732/14.07.2021г.
по гр.д.№ 2935/2018г. по описа на СГС, І-1 състав, като в диспозитива
след текста относно отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.33, ал.2
ЗС да се чете:
„ОСЪЖДА Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Е.К.П., ЕГН **********, с адрес ***,
ж.к.********, разноски
по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 4000лв.“
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок
пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: