Определение по гр. дело №33116/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 септември 2025 г.
Съдия: Антоанета Георгиева Ивчева
Дело: 20241110133116
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36470
гр. София, 01.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110133116 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК .
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР, вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 600 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № 570643 от 19.02.2021 г., ведно със законната лихва
от 12.02.2024 г. до изплащане на вземането, 90,94 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 19.09.2021 г. до 21.03.2022 г., 54,75 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
21.03.2022 г. до 21.01.2024 г., за които суми по ч. гр. дело № 8231/2024 г. по описа на
СРС, 74 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.03.2024 г.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД твърди, че между „Сити кеш“ ООД, в
качеството на кредитодател, и ответника В. С. Й., в качеството на кредитополучател, е
сключен договор за потребителски кредит № 570643 от 19.02.2021 г. по електронен път
по силата на ЗПФУР, а именно: като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние на кредитодателя чрез отправяне на предложение чрез
използване на средства за комуникация. Сочи, че на кредитополучателя е предоставена
цялата изискуема от закона информация. Твърди, че по силата на договора ответникът
е получил сумата от 600 лв., която е следвало да върне чрез 6 броя вноски от по 183 лв.
всяка в срок до 21.03.2022 г., съгласно погасителен план, представляващ Приложение
№ 1 към него, при фиксиран лихвен процент от 40,05% и годишен процент на
разходите (ГПР) от 47,63%. Допълва още, че с договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 05.04.2023 г. и Приложение № 1 към него „Сити кеш“ ООД е
прехвърлило в полза на ищеца вземанията си по договора срещу ответника, който е
бил уведомен за извършената цесия по посочения от него настоящ адрес и със СМС на
посочения от него телефонен номер, както и чрез връчване на препис от исковата
молба, с което обосновава и активната си материалноправна легитимация да
претендира процесните вземания. Поддържа още, че ответникът е неизправна страна
по договора за кредит, тъй като до изтичане на крайния му срок не е върнал
предоставената му заемна сума. По изложените съображения отправя искане да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми. Претендира
направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. С. Й. е подал отговор на искова
молба, чрез назначения му по делото особен представител – адв.Т. Е., с който оспорва
1
предявените искове като неоснователни. Навежда доводи, че цесията не е породила
прехвърлителното си действие поради липса на индивидуализиращи белези на
вземанията – неин предмет, и липса на потвърждение от страна на цедента за нейното
извършване. Оспорва сключването на процесния договор за кредит от ответника при
спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, както и реалното предоставяне на
сумата по него от 600 лв. Излага довод за нищожност на клаузата на чл. 3.7 от
договора като противоречаща на добрите нрави, доколкото уговореният размер от
40,05% на възнаградителната лихва счита, че надвишава трикратния размер на
текущата законна лихва за забава. Претендира нищожност на клаузата за неустойка за
непредставяне на обезпечение, уговорена в чл. 6.2. Навежда доводи за
недействителност на процесният договор за потребителски кредит поради допуснато
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Намира, че на основание чл. 22 и чл. 23 ЗПК се
дължала единствено чистата стойност на кредита. С тези съображения отправя искане
за отхвърляне на предявените искове.
По доказателствената тежест:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9
ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на
следните обстоятелства: 1/ възникването на облигационно правоотношение по силата
на процесния договор за потребителски кредит № 570643 от 19.02.2021 г. с твърдяното
съдържание, отговарящ на изискванията на ЗПК за неговата действителност, в т. ч. и
спазване на процедурата за сключване на същия по реда на ЗПФУР; 2/ че е изпълнил
задълженията си по договора, при което за ответника е възникнало задължение за
връщане на усвоената заемна сума, ведно с възнаградителна лихва; 3/ настъпване на
изискуемостта на вземанията; 4/ поставяне на ответника в забава; 5/ прехвърляне на
вземанията към длъжника на ищеца и уведомяване на ответника за извършената цесия;
6/ размера на претендираните суми.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на процесните вземания в случай, че твърди това, за което той не
сочи доказателства.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК и с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно
решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г. съдът следва да укаже на страните, че
следи служебно за нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат
процесните вземания поради противоречие на същите с императивни норми на закона,
поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави, както и за
наличието на неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител.
По доказателствените искания на страните:
Ищецът е представил с исковата молба документи, които са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Следва да бъде уважено като относимо към предмета на спора искането на
страните за допускане на съдебна счетоводна експертиза със задачи поставени в
исковата молба и в отговора на исковата молба.
Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 8231/2024 г. по описа на СРС, 74
състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по
делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.10.2025 г. oт 10:30 часа, за когато
да се призоват страните.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца, че следва да представи по делото описаните като приложения
към исковата молба: приложение № 1 към договор за паричен заем, договор за
представяне на гаранция и приложение № 1 към договор за цесия (в цялост).
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 8231/2024 г. по описа на СРС, 74
състав.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна счетоводна експертиза с въпроси, поставени
в исковата молба и в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски за вещо лице в
размер на 600 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Иво Любомиров Димов.
ОБЯВЯВА на страните проект на доклад по делото, съобразно обстоятелствената
част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът след служебно за
нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат процесните вземания
поради противоречие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне
на закона, поради противоречие с добрите нрави, както и за наличието на
неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146 , вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на
ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.
Вещото лице да се призове, като му се укаже да работи след представяне на
3
доказателства за внесен депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4