Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/16.05.2022 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10 състав, в
публично заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното
от съдията т. дело № 2039 по описа
за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С.О. срещу Б.Е.
АД.
Ищецът твърди, че на 09.11.2007 г. между С.О., в качеството й на
Наемодател, и "Б.Е." АД, ЕИК: ********, в качеството му на Наемател,
е сключен Договор за наем с рег. индекс РД-566-229/9.11.2007 г., съгласно който
Наемодателят предоставя на Наемателя за временно ползване недвижим имот -
общинска собственост, находящ се в град Москва, ул. "********, строение 1
и строение 2. Съгласно уговореното 10 годишният срок на договора започва да
тече от момента на извършване на ремонта. Годишната наемна цена за ползването
на имота е 150 000 щатски долара за първите пет години и 300 000 щатски долара
за следващите пет години. Ремонтът е трябвало да бъде завършен в рамките на 2
години, но страните подписват Анекс РД-566-54 от 11.12.2010, с който удължават
срока до 14.12.2011 г, а след това сключват и още едно допълнително
споразумение с рег. индекс РД-566-24, с което удължават срока до 30.06.2013
година. Уговорено е това да е датата, от която започва да тече наемния срок,
като преди тази дата наемателят няма задължение да плаща наем. Според ищеца
ответникът не е заплатил годишната наемна цена за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.,
като иска да му бъде заплатена сумата от 825 000 щатски долара за наем,
разделена по следния начин: 225 000 щатски долара за 2018 г.; 300 000 щатски
долара за 2019 г. и 300 000 щатски долара за 2020 година. Освен това страните
били уговорили неустойка за забава на плащането на наемната цена (дължима до 30
януари на текущата година) в размер на 0.05 % на ден, но не повече от 10 % от
наемната цена, като ищецът претендира и сума за неустойка в общ размер от 82
500 щатски долара. Ищецът твърди, че ответникът му дължи и сумата от 355 733.03
лева, представляващи задължения за данъци и такси.
Ответникът оспорва исковете изцяло като недопустими, неоснователни и
недоказани. Не се спори относно сключването на договора и неговия предмет.
Сочи, че действително 30.06.2013 г. е датата, от която започва да тече наемният
срок. Излага доводи, че "Б.Е." АД спазва и изпълнява всички точки по
договора за наем. Твърди, че Общината е специфичен правен субект и поради това
за нея са неприложими в чистия си вид основанията по ЗЗД, касаещи наемни
правоотношения. Ответникът смята, че Община София, като публичноправен субект,
е обвързана от други закони и в частност тези, касаещи общинската собственост и
разпоредбите в тях, според които отдаването на общинска собственост става
според разпоредбите на ЗОС.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа изцяло предявените искове.
Приема за безспорни фактите относно сключването на договора и неговата
продължителност. Смята за спорни доводите на ответника, че "Б.Е." АД
е спазил и изпълнил всички точки по договора. Изразява становището, че
ответникът дължи сумите за наем, неустойка за забава и сумите за платените
данъци и такси. Освен това споделя, че ответникът носи доказателствената тежест
да докаже дали е платил сумите и приема за неоснователни аргументите му, според
когото разпоредбите по ЗЗД не са приложими за С.О., тъй като тя била специфичен
правен субект.
Ответникът представя отговор на допълнителната искова молба, с която
оспорва изцяло като неоснователни твърденията на ищеца, изложени в
допълнителната искова молба. Представя платежно нареждане от 26.02.2021 г., с
което е платена фактура от 31.01.2018 година. Споделя, че се водят преговори
между двете страни, поради което иска да бъде спряно производството по
настоящето дело по чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото са представени многобройни писмени доказателства.
Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните.
С определението за насрочване от 29.04.2021 г., с оглед
становището на страните, Съдът е обявил за безспорни следните факти – сключване
на договора за наем с посочения предмет и неговите клаузи, както и, че
30.06.2013 г. е датата, от която започва да тече наемния срок. Не се спори за размера
на уговорения наем за исковия период, както и за размера на дължимите данъци и
такси за имота за периода, както и, че ищецът е заплатил тези суми, както и
стойността на тези разходи.
С протоколно определение от 10.05.2022 г. за безспорно е
прието по делото и, че след предявяване на иска, ответникът е заплатил изцяло
исковите суми, както следва - 1 400 883 лева – левовата равностойност
на дължимия наем от 825 000 щатски долара за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. по
договор за наем, рег. индекс РД-566-229/9.11.2007 г., 355 733,03 лева
-дължими данъци и такси за 2018 г., 2019 г. и 2020 година, 137 300,63 лева – левовата равностойност
на дължимата неустойка по договора за наем в размер на 82 500 щатски
долара - 10 % от наемната цена за 2018 г., 2019 г. и 2020 година, както и
дължимата законна лихва върху главниците по исковата молба от датата на
предявяване на иска – 22.10.2020 г. до датата на доброволното плащане в размер
на 105 781,03 лева.
Прието е, и че ответникът е заплатил изцяло и направените
разноски в производството за ищеца 75 756,67 лева –за дължима държавна
такса, 37 803,98 лева – за адвокатско възнаграждение и 500 лева – за
депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът
прави следните правни изводи:
С
оглед изложеното в исковата молба, обективно съединените предявени от ищеца
искове, следва да се квалифицират като осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.232, ал.1 и ал. 2 във връзка с чл. 228 от ЗЗД и по чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД.
С
оглед приетото за безспорно между страните по делото и представените писмени
доказателства, установяващи пълно плащане на исковите суми след предявяване на
исковете, следва да се приеме, че ищецът доказа възникването, основанието и
размера на вземанията си за наемна цена по договора за наем между страните, за
режийни разноски и неустойка.
С
оглед настъпилото плащане след завеждане на иска, и с оглед правилото на чл.
235 от ГПК, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни, поради погасени
поради плащане.
Относно
разноските:
С оглед плащането на исковите суми след
завеждане на исковете, по аргумент от чл. 78, ал.1 и ал2 от ГПК, доколкото
ответникът е станал причина за завеждане на исковете, по принцип би следвало да
дължи разноски на ищеца. С оглед доброволното им плащане обаче – факт, приет за
безспорен между страните по делото, такива не следва да се присъждат на ищеца.
По изложените съображения, СГС, VI-10 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.О., съдебен адрес:***,
офис 12, адв. Д. срещу Б.Е. АД, ***, Аерогара София иск по чл. 232, ал.2 предл.
1 за сумата от 825 000 щатски долара (левова равностойност 1 400 883
лева) – дължима наемна цена за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. по договор за наем, рег.
индекс РД-566-229/9.11.2007 г., иск по чл. 232, ал.2 предл. 2 за сумата от 355 733,03 лева -дължими данъци и такси
за 2018 г., 2019 г. и 2020 година по договор за наем, рег. индекс
РД-566-229/9.11.2007 г., иск по чл. 92 от ЗЗД за сумата от 82 500 щатски
долара (левова равностойност 137 300,63 лева_
неустойка по договора за наем в размер на - 10 % от наемната цена за 2018 г.,
2019 г. и 2020 година по договор за наем, рег. индекс РД-566-229/9.11.2007 г.,
както и за законната лихва върху главниците по исковата молба от датата на
предявяване на иска – 22.10.2020 г. до датата на плащане, като погасени с
плащане след предявяване на исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: