Определение по дело №2540/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2476
Дата: 4 юли 2019 г.
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20195530102540
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2019 г.

Съдържание на акта

                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

 

№.........                                 04.07.2019г.                           гр.Стара Загора

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                 ДЕСЕТИ граждански състав

На   04  юли                                                      2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                             Председател:     МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                          

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА  КОЛЕВА гр.дело № 2540 по описа за 2019 година:

 

         Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото  представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

 

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените въпроси в исковата молба и отговора на исковата молба.

 

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси в исковата молба.

 

          Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл.147 т.1 и т.2 ГПК.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

 

          На основание чл.140 ал.3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

 

          Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

 

          Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК съдът

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

    

          СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

                                                                                                                                       

          Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Стара Загора,         ул. Христо Ботев № 62, първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф. дело             № 4492/1991г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Същият осъществявал основно дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Същият бил потребител на ел. енергия относно притежавания обект с   ИТ № 2939032 – Помпена станция „Орешник”, с. Орешник, Община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция” 20 кV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвала със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение /НН/.

Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: 4000 гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов       37, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, притежавал Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществявал дейност по снабдяване на потребителите /клиентите/ с електрическа енергия.

По силата на чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008г., клиентът заплащал изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване” АД.

През периода от 01.03.2015г. до 31.03.2015г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД заплатила на ответното дружество сумата 1151,45 лева по фактура № **********/31.03.2015г., представляваща такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник”, намираща се в Община Тополовград:

Следвало изрично да се отбележи, че по посочената по-горе фактура ищецът заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба.

Посочената по-горе в исковата молба сума, била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 кV /киловолта/ в Помпена станция „Орешник”. Ищцовото дружество считат, че измерването по този начин, и конкретно на това място, било незаконосъобразно, и водило до начисляване за заплащане на недължими суми.

Считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц - 021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху използваната електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.

При отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако имало такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 120 от ЗЕ, ел.енергията, доставена на потребителите, се измервала със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определяли съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ наредба била Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба                       № 6/09.06.2004г., когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

 

Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.

За тези клиенти цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно чл. 14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

В конкретния случай за Помпена станция „Орешник”, границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград” 20 кV, след която подстанция започвал собствения на ищеца Електропровод „Венеция” 20 кV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от Подстанцията, и достигал до ЗРУ 20 кV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 кV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник”. И електропровода „Венеция” 20 кV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помпените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД.

С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград” 20 кV и Електропровод „Венеция” 20 кV, в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на Помпена станция „Орешник”.

 

Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.

С писмо с изх. № 1748/23.10.2018г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, ищцовото дружество изпратило писмо за промяна на мястото на измерване, ведно с приложени документи, за следните обекти:

- Подстанция „Тополовград” - извод „Венеция” /т.е. за електропровод „Венеция”/;

- Извод „Рила”;

- ВиК – Зимница;

- Помпена станция Ханчето.

Следвало да се отбележи, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД по отношение на всички останали обекти, посочени в Писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН и „ВиК” ЕООД не заплащала такса за пренос до ел. разпределителната мрежа, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция” това не било сторено.

Във връзка с това ищцовото дружество изпратило и следващо писмо с изх. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочили, че желаели да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция - гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисквало промяната:

- ИТ № 2939032 - Помпена станция „Орешник” - с. Орешник;

- ИТ № 2939033 „ВиК” - с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование Помпена станция „Кап. Петко Войвода” - с. Кап. Петко Войвода/.

На това искане от ищцовото дружество, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД изпратило писмо с изх.                                   № 01/09.01.2009г., с което ги уведомило, че следвало да им предоставят документи за собственост на Електропровод 20 кV, извод „Венеция”. Това искане било необосновано, тъй като още с писмо с изх.                      № 1748/23.10.2008г., ищцовото дружество изпратило по отношение на електропровод „Венеция” всички необходими документи.

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД били собственик на Електропровод „Венеция” 20 кV, на Помпена станция „Орешник” - с.Орешник, и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че ищцовото дружество било собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД не изпълнявал задълженията си и продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период.

Ищцовото дружество намират за безспорно, че те били собственик на Електропровод „Венеция” 20 кV, на Помпена станция „Орешник” - с.Орешник, и на намиращите се в тях ЗРУ.

Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството ставало по силата на Заповед N2 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставяло на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи били предадени на дружеството им.

За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и било издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.

Ищцовото дружество твърдят в случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД изпълнило законовите си задължения и уважило искането им за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на   ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 кV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник" , ИТ № 2939032, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да бъде такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект средно напрежение.

Ако се установяло, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение се явявала недължимо платена и платена без основание.

При това положение за ищцовото дружество възниквал правен интерес да предявят против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД иск за заплащане на платените суми за такса за пренос по ел. разпределителна мрежа за процесния период, като суми, платени без основание като за периода 01.03.2015г. до 31.03.2015г. сумата била в размер на 800 лева.

Освен дължимата сума в размер на 800 лева, ответникът дължал и обезщетение в размер на законна лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума - 17.04.2015г., до датата на предявяване на молбата в съда - 14.05.2019г., както следвало:

- сумата 330 лева /триста и тридесет лева/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 800 лева по фактура №**********/31.03.2015г.-13.03.2015г. до датата на предявяване на молбата в съда - 14.05.2019г.

Настоящата искова претенция ищцовото дружество предявява на основание чл.113 от ГПК пред съда по седалище на ищеца. Намират, че нормата на чл.113 от ГПК била приложима по следните съображения:

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД имал качеството на „потребител" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката. При това положение било налице възможност за изборна подсъдност по чл.113 от ГПК. Практиката на ВКС категорично приемала, че когато ищецът има качеството „потребител на енергийни услуги" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката, възможността за изборна подсъдност по чл. 113 от ГПК не била предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а следвало да намери приложение „за всички спорове между потребители и доставчици на услуги”. /Определение № 172 от 08.03.201Зг., постановено по т.дело         № 1143/2013г., на ВКС II т.о., и Определение № 607 от 23.11.2015г. по ч.т.дело № 2314/2015г. на ВКС I т.о./

С оглед на изложеното ищцовото дружество намира, че правилно и в съответствие с нормата на чл.113 от ГПК предявил настоящата искова претенция пред Районен съд – Стара Загора - по седалище на ищцовото дружество.

Моли съда да постанови решение , с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, ЕИК *********,

1.   сумата 800 лева /осемстотин лева/, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Орешник”, ИТ № 2939032,  за периода 01.03.2015г. - 31.03.2015г., по фактура №**********/31.03.2015г., представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до датата връщане на сумата от ответното дружество на ищцовото дружество.

2.   сумата 330 лева /триста и тридесет лева/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 800 лева по фактура №**********/31.03.2015г.-17.04.2015г., до датата на предявяване на молбата в съда – 14.05.2019г.

Моли съда да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Заявяват, че дължимите суми могат да бъдат платени по следната сметка на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД:

IBAN: ***, Банка ДСК ЕАД.

 

 

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в който считат, че искът е допустим, но неоснователен и поради това, молят съда да го отхвърли изцяло.

Считат, че сумите, предмет на исковата претенция са дължими и основателно начислени по сметката на ищеца, както и, че обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правили сумите недължими.

„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.

„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издавало само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и           чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). „Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия.”, а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане”.

По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с кл. № ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които било процесното ИТН 2939032. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 18 от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД доставило в обекта на ищеца за периода от 01.03.2015г. до 31.03.2015г. електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги, издало месечната фактура, представена с исковата молба, стойността на част, от която съставлявала исковата сума.

Действително ищецът бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бил снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.

Разпределението на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ било определено като „транспортиране на електрическа енергия ... през разпределителните мрежи”. Дейността „разпределение на електрическа енергия” също подлежала на лицензиране (съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа била „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия” (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, като притежател на Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършвала услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвала следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулирала по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.

Доставената електрическата енергия, описана в процесната фактура била остойностена съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР и съобразно  нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.

Обектът на ищеца бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД на ниво ниско напрежение.

Безспорен бил фактът, че присъединяването на обекта било извършено преди влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976г., обн., ДВ, бр. 72 от 07.09.1976г., отм., бр. 31 от 14.04.2000г. и разбира се преди влизане в сила на чл. 16, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Начинът на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване и мястото на измерване на електрическата енергия се определяли към момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните нормативни актове ред или в договора за присъединяване, ако присъединяването било извършено след влизане в сила на  Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г., отм., бр. 34 от 19.04.2005г., аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г. От представените по делото писмени доказателства можело да се установи, че процесните обекти са присъединени през 1995г.

Видно било, че принципа, залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни актове, било че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се определяло/дотоваряло към момента на присъединяване на обекта. Еднократно към момента на присъединяване на обекта!

Действително след присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения било извършено като за мерене на ниво ниско напрежение) ищецът подал искане за промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на ниво средно напрежение.

Ответното дружество оспорва твърдението, че към искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия ищецът представил доказателства за собственост върху присъединителните съоръжения - ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за собственост, представени по преписката сочели, че правото на собственост било на Община Тополовград, а не на ищеца. Наред с това исканията били подадени от лице с пълномощно, без нотариална заверка на подписа. Исканите доказателства (пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста – вж. писмото т.1 и т.2 били представени в цялост едва с писмо с изх. № ЦУ – 14 от 21.01.2015г.).

От описа на приложенията на всички предходни писма било видно, че представените извлечения от баланса били за други активи, но били и за трафопостове (вж. писмо изх. № 9946 от 26.11.2014г. - т.5 - приложенията били за ел. провод 20 кV АС проводник 95 I -7180 м. и ел.провод 20 кV откл. за ТП проводник АС - 95 I. - 738 М, същите били приложени и към писмо изх.№ 1748 от 23.10.2008г.). За доказване на това обстоятелство ответното дружество представят цялата кореспонденция по случая. Ищецът не доказал правото си на собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и електропровод, поради което и основание за остойностяване на доставената в обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите (за ниво ниско напрежение) не били налице. Едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015г. ищецът представял запис за трафопостове, поради което и едва тогава стартирал и цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето било сменено на 19.11.2015г. (за справка вж. Констативен протокол за техническа проверка от 14.01.2016 г.).

Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. В ал.З било посочено съдържанието на фактурите и от приложената към делото фактура,  било видно, че тя отговаряла на изискванията на ОУ или процесната сума  била дължима, тъй като обектът на ищеца бил присъединен на ниво ниско напрежение, ползвал електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.

След като сключил договор и приел ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях.

Аналогично на издадените от КЕВР лицензи, мрежовият оператор и крайният снабдител изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД били лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисквала да спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на крайния снабдител били съобразени с логиката, по която бил изграден и функционирал т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа енергия” (ПТЕЕ) КЕВР създала задължителни за лицензираните норми на поведение, съобразно които те били задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения - както между самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвеждали и утвърждавали правилото, че: потребителите на крайните снабдители, които използвали разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител събирал и заплащал на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество електрическа енергия.

Ако се установяло, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение. Въпреки, че към момента на присъединяване обектът бил присъединен на ниво ниско напрежение, то действително недължимо платена и подлежаща на връщане щяла да  бъде единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско средно напрежение и ниво ниско напрежение, каквато била претенцията на ищеца. Не било ясно обаче как бил изчислен размерът на тази претенция.

Изложената фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на възражението за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански потребители, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за процесния период.

Сумите по процесиите фактури били основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата претенция била неоснователна.

Ищецът претендирал присъждането на мораторна лихва за забавено изпълнение на паричното задължение, считано от датата на плащане на недължимо платената сума до датата на предявяване на исковата молба в съда. Ответното дружество счита, че искът бил неоснователен. Касаело се за задължения, които били без точно определен срок за изпълнение, поради което по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът по него изпадал в забава от датата на поканата. По делото липсвали доказателства за отправена покана преди датата на предявяване на иска, поради което и не можело да се приеме, че до тази дата ответникът изпаднал в забава.

Поради изложеното ответното дружество счита исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД за всяка от сумите, посочени в исковата молба, за неоснователни.

Моли съда да отхвърли предявения иск и да им присъди направените по делото разноски.

 

                От изложените обстоятелства в исковата молба се налага извода, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл.55, ал.1 от ЗЗД, доколкото се твърди даване и получаване на парична сума без основание. Твърденията на ищеца са, че посочената в исковата молба сума не се дължи по силата на сключения между страните договор за доставка на електрическа енергия, поради което подлежи на връщане като недължимо платена.

Тежестта да се докаже даването и получаването на сумата се носи от ищеца.

Тежестта да се докаже наличието на основание за плащане на сумата се носи от ответника.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Решение № 4486 от 14.10.1991г.; Разпечатка   от електронната страница на Търговския регистър при Агенция по вписванията за актуална състояние по партидата на ищеца; Разпечатка от електронната страница на Търговския регистър при Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата но ответника; Фактура №*********/31.03.2015г., ведно с платежно нареждане от 16.04.2015г. и извлечение по сметка от 17.04.2015г.; Писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г.; Писмо с изх. № 1784/23.10.2008г.;  Писмо с изх. № 2013/05.12.2008г.;  Писмо с изх. № 01/09.01.2009г.; Скица на електропровод „Венеция”; Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовдград; Акт за приемане и предаване но основни средства; Инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на Помпена станция Кап. Петко Войвода” – 2 бр.; Характеристика на ДМА - Трафопост „Кап. Петко Войвода”; Акт обр.16 за ЕлектропроводВенеция 20 kV на Помпена станция „Орешник” - с. Орешник, на Помпена станция „Кап. Петко Войвода и на намиращите се в тях ЗРУ; Разрешение за ползване № 261/09.08.1995г.; Изисквания и ограничения, които собственикът е длъжен да спазва при ползването на строежа;

 

         ПРИЛАГА към делото б.б. за платена държавна такса и пълномощни на адв. З.Д. и юрисконсулт Станимира Раева.

 

НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза с вещо лице ДАНИЕЛА ДЕМИРЕВА - ГЮРОВА, която след като се запознае с материалите по делото и извърши съответните справки навсякъде, където е необходимо да отговори на поставените въпроси в исковата молба и отговора на исковата молба. 

 

         ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 300 лева, който следва да бъде внесен по равно от страните в тридневен срок от получаване на настоящото определение.

 

НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо лице ДИМИТЪР ДЕНЕВ ДИМИТРОВ, който след като се запознае с материалите по делото и извърши съответните справки навсякъде, където е необходимо да отговори на поставените въпроси в исковата молба. 

 

         ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 300 лева, който следва да бъде внесен от ищеца в тридневен срок от получаване на настоящото определение.

 

           УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

          НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

        

          УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

         НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на  24.09.2019г. от 09.35ч., за която дата да се призоват страните и вещите лица.

 

        ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

 

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: