Определение по дело №1707/2017 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2039
Дата: 31 май 2019 г.
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20175530101707
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2017 г.

Съдържание на акта

 

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                             ГоД.31.05.2019                            Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 31.05.                                                               ГоД.две хиляди и  деветнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1707 по описа за 2017 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на А.Я.Н. и Т.Н.Т. против Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И., Д.Ж.И. и Т.В.П.. На петимата ответници е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил  отговор от ответницата Т.В.П..

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му. Съдът намира, че предявените искове са допустими, тъй като за ищците е налице правен интерес от предявяването им. Съгласно т.1 от мотивите на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.№ 8/201 г., ОСГТК интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. В разглеждания случай ищците имат признато право на възстановяване на собствеността в стари /възстановими/ реални граници, но претендираните от ответниците Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И., Д.Ж.И. права, които са намерили израз и в съставения в тяхна полза констативен нотариален акт, са пречка за реалното възстановяване на собствеността на ищците. Ответницата Т.В.П. също отрича правото на собствност на ищците, което е попречило да се реализира заявеното от тях изменение в кадастралната карта. При това положение единствената възможност за ищците да защитят признатото им от Поземлена комисия - Стара Загора субективно право на възстановяване на собствеността е да отрекат със сила на пресъдено нещо правата на ответниците върху процесния имот /в този смисъл: решение № 367/24.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1230/2010 г., I г.о., ГК, решение № 40/11.02.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1385/2009 г., II г.о., ГК, определение № 211/26.05.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 2349/2014 г., II г.о., ГК и др./   

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора документи, да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба депозиран от ответницата Т.В.П., както и да даде възможност на ответницата Т.В.П. да води двама свидетели за разпит в съдебно заседание.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото Удостоверение за наследниците на Т.Н.Т.; Решение № 51932/31.01.1994 г. на ПК, Стара Загора; Писмо изх. № 10-11-10840/15.09.2015 г.на Община Стара Загора; Писмо изх. №10-11-10809/15.09.2015 г. на Община Стара Загора; Писмо изх.№10-11-9154/04.04.2016 г. на Община Стара Загора; Уведомление изх.№20-47634/12.08.2016 г. на СГКК,Ст.Загора; Отказ за промяна на КККР-изх.№ 17-431 /04.10.2016 г. на СГКК Стара Загора; Решение № 167/15.02.2016 г. по гр.д. №5368/2015 г. на Старозагорския районен съд; Нотариален акт №92/04.08.2010 г.на Галина Въткова - Нотариус в гр.Стара Загора; Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот 93 том І, д.№ 53/04.08.2010 г. Галина Въткова- Нотариус в гр.Стара Загора, Заповед № 10-00-1643/27.07.2015 г. на Кмета на Об­щина Стара Загора; Заповед №10-00-1644/27.07.2015 г.на Кмета на Об­щина Стара Загора; Заповед №10-00-1645/27.07.2015 г. на Кмета на Община Стара Загора, Удостоверение за данъчната оценка изх.№ДО006336БЦ/23.05.2017 г. от Отдел " МТД", Община Стара Загора; Скица на поземлен имот № 15-228686-18.05.2017 г. на СГКК гр.Стара Загора, Строително разрешение №81/15.05.1981г. на Община Стара Загора; Фактура за платен проект за сезонна постройка № 506/08.04.1981г.; Удостоверение № 292/29.05.1980г. за предоставяне право на ползване земя по ПМС 76/1977г.; Писмо-указание за изработване на проект за сезонна постройка от 06.04.1981г.; Одобрен проект за сезонна постройка от Община Стара Загора.

            НАЗНАЧАВА съдебно–техническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба, депозиран от ответницата Т.В.П.. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Георги Илчев Русев. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лева, който следва да се внесе както следва: 100 лева от ищците и 100 лева от ответницата Т.В.П.,  в тридневен срок от съобщението по сметка на Старозагорския районен  съд и банковият документ да се представи по делото.

            ДАВА възможност на ответницата Т.В.П. да води двама свидетели за разпит в съдебно заседание.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 02.07.2019 г. от 10,30 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението му.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на А.Я.Н. и Т.Н.Т. против Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И., Д.Ж.И. и Т.В.П.. Ищците твърдят в исковата си молба, че са наследници на Т.Н.Т., починал на 21.05.1996 г. и неговата съпруга Л.З.Н., починала на 19.10.2004 г., респективно на техния син- Н.Т.Н., починал на 15.10.2010 г. По силата на наследственото правоприемство придобили собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ: НИВА с площ 4.000 дка /четири декара/, четвърта категория, находяща се в местност "Б. бунар" /б."Костова кория/, землище гр.Стара Загора. С  решение № 51932/31.01.1994 год. на Поземлена комисия - Стара Загора на наследодателя им Т.Н.Т. било възстановено правото на соб­ственост в съществуващи /възстановими/ реални граници вър­ху три поземлени имота, включително и върху гореописания имот. Считат, че постановено в първоначалната редакция на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ /ДВ,бр.28 от 1992 г./, съответно при действието на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, в редакцията му от ДВ, бр.34/1992 г., решение имало конститутивио действие. Доколкото обаче до смъртта на Т.Н.Т. към това решение на ПК не била издавана скица, а имотът попадал в зона за земеделско ползване по §4 от ПЗРЗСПЗЗ, фактическият състав на земеделската реституция следвало да завърши с издаването в полза на наследниците му на заповеди по §4к,ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ от кмета на Община Стара За­гора, с които заповеди да се възстанови собствеността им върху отразените на терена на този имот, новообразувани имоти с Плана за новообразувани имоти в местност "Б. ***, одобрен със Заповед № 440/11.05.2004 г. на ОУ на Област Стара Загора, влязъл в сила на 28.07.2004 г., съответно и върху новообразувания с този план поземлен имот № 260.22, записан в Регистъра на имотите към плана с площ 1126 кв.м. и като собственост на праводателя им Т.Н.Т.. Това обаче не било направено приживе на неговите наследници - Л.З.Н. и Н.Т.Н., а към издаването на заповедите по §4к,ал.7 ПЗРЗСПЗЗ било пристъпено след изтичането на един период от 11 години, считано от 28.07.2004 г., на която дата влязъл в сила на ПНИ. С из­дадените от кмета на Община Стара Загора заповеди №10-00-1643 от 27.07.2015 г. и №10-00-1644 от 27.07.2015 г. на живите наследници, била възстановена собствеността върху новообразу­ваните имоти: 260.23 с площ 962 кв.м. и 260.68 с площ 476 кв.м., както и със заповед №10-00-1645/27.07.2015 г., влязла в сила на 21.08.2015 г., било наредено да се възстанови собст­веността им върху част от поземления имот 260.22 с площ от 1126 кв.м., а именно само върху 526 кв. м. земеделска земя. Като пречка за възстановяване на собствеността им вър­ху останалите 600 кв.м. от същия имот, които са били отразени ка­то новообразуван поземлен имот 260.71 по изменения през 2010 г. План за новообразувани имоти, били противопоставени права на собственост по §4а от ПЗРЗСПЗЗ, придобити от ответниците Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И. и Д.Ж.И.. Сочат, че на 04.08.2010 г. същите, действащи като наследници на бившия ползвател Д.И.Д., починал през 2005 г.,  се снабдили с Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, № 92, том 1, рег.№ 22, дело № 92/2010 г. на Нотариус Галина Въткова,  с рeг. 388 на Нот. камара и район на действие района на PC-Стара Загора, с който нотариален акт били признати за съсобственици на имота, съставляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 600 кв.м./шестстотин квадратни метра/, находящ се в земли­щето на гр.Стара Загора, ЕКАТТЕ 68850 в местността „Б. бунар", представляващ новообразуван имот №71/седемдесет и едно/, кадастрален район 260 /двеста и шестдесет/, по План за новооб­разувани имоти, одобрен със Заповед №РД-25-1503/26.05.2010 г. на Кмета на Община Стара Загора, с вид на територията: селско сто­панство и начин на трайно ползване: лозови насаждения- нетерасирани ІХ категория, с адрес: улица №0, при граници и съседи: имот 260.22-Лозе на Т.Н.Т., имот 260.21-Лозе на И.Р.И. ***, като имота бил образуван от разделянето на имот №260.22". Ответниците - наследници на Д.И.Д., от една страна, и ответницата Т.В.П., от друга страна, скючили договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.08.2010 г., обективиран с Нотариален акт №93,том 1, рег. №2215,дело № 53/2010 г. на Галина Въткова, Нотариус с Peг. №388 на Нот.камара и район на действие района на PC- Ст.Загора. С този нотариален акт ответниците Д.Т.Д.,Б.Д.И., Т.Д.И. и Д.Ж.И. прехвърлили на ответницата Т.В.П. горния недвижим имот, заедно с всички подобрения в имота.  Считат за неоснователни така заявените собствени­чески права върху посочения поземлен имот както от ответници­те, наследници на бившия ползвател Д.И.Д., така и от ответницата Т.В.П.. По описания начин били неправомерно лишени от правната възможност за възстановяване на собствеността им върху поземлен имот 260.71 с площ 600 кв.м. по Плана за новообразувани имоти в м."Б. *** по административния ред и условия на §4к,ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ. Поради това претендират по исков ред признава­нето за установено, че както ответниците - наследници на Д.И.Д., така и ответницата Т.В.П., не са придобили собствеността върху посо­чения поземлен имот 260.71 по ПНИ за местност "Б. ***. Този имот бил част от поземления имот с кад. №140 по съответния када­стрален план, за който с Решение №51932/31.01.1994 г. на ПК, Стара Загора на наследодателя им-Т.Н.Т. била възста­новена собствеността в стари съществуващи/възстановими/ реални граници. Имот 260.71 с площ 600.00 кв.м. бил образуван след разделянето през 2010 г. на имот 260.22 по Плана за новообразувани имоти в местност "Б. бунар", запи­сан в Регистъра на имотите към плана с площ от 1126 кв.м. и като собственост на наследодателя им Т.Н.Т.. Посочените нотариални актове не легитимирали нито ответниците - наследници на Д.И.Д., нито ответницата Т.В.П., за собственици на поземления имот, предмет на посочените нотариални актове. Констативният нотариален акт за собстве­ност на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ  бил издаден въз основа на административни актове по ЗСПЗЗ на кмета на Община Стара Загора, които били отменени изцяло като проце­суално и материалноправно незаконосъобразни с влязлото в сила решение №167/15.02.2016 г. постановено гр.д. №5368/2015 год. на Районен съд-Ст.Загора. Фактът, че съответните административни производства както за трансформиране правото на ползване в право на собственост, така и за отреждането по ПНИ на Поземлен имот 260.71 за наследниците на Д.И.Д., не са били приключени с издаването на заповед по §4к,ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ, обуславял извода, че отменените от съда заповеди на Кмета на Община Ст.Загора, се явявали изначално невалидно правно основание за придобиване от тях на собствеността върху същия поземлен имот. Поради това Констативният нотариален акт за соб­ственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, състав­ляващ № 92 от 04.08.2010 г. на Нотариус Галина Въткова се явявал нотариално удостоверение, издадено при липсата на валидно фак­тическо и правно основание. Със същия било нотариално удостоверено едно несъществуващо за наследниците на Д.И. Д. право на собственост върху имот 260.71 по Плана за новообразувани имоти в м."Б. ***. Тъй като същите не прите­жавали този имот на валидно правно основание, не могли да прехвърлят собствеността му на ответницата Т.В.П., защото никой не можел да прехвърли другиму повече от правата, които самият той притежава. Това означавало, че в резултат на сключения между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран с Нотариален акт №93/04.08.2010 г., ответницата Т.В.П. не е могла да придобие и не е придобила собствеността върху поземления имот 260.71 по План за новообразувани имоти в местност "Б. ***, респективно Поземлен имот с идентификатор 68850.260.71 по КККР. Освен това в случая било несъмнено, че ответницата Т.В.П. не е могла да придобие собствеността върху този имот и по силата на упражнено давностно владение както от нея, така и от праводателите й. Придобиването по давност на имот, който е бил земеделска земя, и правото на соб­ственост, върху който подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, било изключено до приключването на админист­ративната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделската земя. Ето защо и тъй като административната проце­дура по възстановяване на собствеността им върху съответната част от земеделската земя, била приключена след влизането в сила на заповед №10-00-1645/27.07.2015 г.на Кмета на Община,Стара Загора, то и течението на придобивната давност би могло да за­почне от 21.08.2015 г., на която дата била влязла в сила същата заповед. Според ищците това означавало, че към настоящия момент не са изтекли придобивните давностни срокове както по ал.1,така и по ал.2 на чл.79 ЗС, като основание за придобиване по давност на процесния имот от отв. Т.В. П.. От изложените фактически и правни обстоятелства било очевидно, че имат правен интерес от предявяването на отрица­телни установителни искове за собственост както срещу ответниците Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И. и Д.Ж.И.,така и срещу ответницата Т. В.П.. Със заявените от тях права на собственост върху процесния имот била възпрепятства­на неправомерно възможността за възстановяване на собственост­та им върху същия имот по административния ред и при условията на §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ. Моли съда да постанови решение, с което: Да признае за установено, че ответниците Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И. и Д.Ж.И., не са придобили собствеността върху: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 600 кв.м./шестстотин квад­ратни метра/, находящ се в землището на гр.Стара Загора, ЕКТТЕ 68850 в местността "Б. Бунар",представляващ новообразуван имот №71/седемдесет и едно/, кад.район 260 /двеста и шестде­сет/по План за новообразувани имоти, одобрен със Заповед № РД- 25-1503/26.05.2010 год. на Кмета на Община Стара Загора, с вид на територията: селско стопанство, с начин на трайно ползване:лозови насаждения-нетерасирани ІХ категория, с адрес:Улица №0, при гра­ници и съседи: имот 260.22- Лозе на Т.Н.Т., имот 260.21- Лозе на И.Р.И. ***, като имотът е образуван от разделянето на имот №260.22, предмет на Констативен нотариален акт за собст­веност на недвижим имот,възстановен по реда на ЗСПЗЗ, №92,том 1, per. №2214, дело №92/2010 г. на Галина Въткова, Нотариус с Рег.№388 на Нот.камара и район на действие района на PC-Стара Загора; да признае за установено, че ответницата Т.В.П., не е придобила собствеността върху: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 600 кв.м. /шестстотин квадратни метра/, находящ се в землището на гр.Стара Загора, ЕКАТТЕ 68850, в местността "Б. бунар",представля­ващ новообразуван имот с № 260.71 /номер двеста и шестдесет, точка,седемдесет и едно/, по плана за новообразуваните имоти в местността "Б. бунар", представляващ новообразуван имот № 71/номер седемдесет и едно/ в кадастрален район 260 /двеста и шестдесети/, по плана на новообразуваните имоти,одобрен със за­повед №РД-25-1503 от 26.05.2010 г.на Кмета на Община Стара За­гора, вид на територията: селско стопанство,с начин на трайно ползване: лозови насаждения /нетерасирани/ІХ /девета/ категория, с адрес на имота: Улица № 0 /номер нула/, при граници и съседи: имот №26.22 - Лозе на Т.Н.Т.; имот № 260.21- Лозе на И.Р.И. ***, като имота е образуван от разделянето на имот № 260.22 /двеста и шестдесет,точка,двадесет и две/, заедно с всички подобрения в него", предмет на Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 93, том 1, Рег. №2215,дело №63 от 2010 г. на Галина Въткова-Нотариус с Рег.№ 388 на Нот. камара и район на действие района на PC -Стара Загора. Молят да им бъдат присъдени направените разноски по делото. По делото е постъпила допълнителна молба от ищците, в която уточняват, че търсената от тях защита за накърнените им права по земеделската реституция имала за предмет както установяване липсата на удостоверителна сила на Констативен нотариален акт №92/04.08.2010 г. на Галина Въткова, Нотариус в гр.Стара Загора, относно придоби­ването от ответниците: Дина Т.Д.,Б.Д.И., Т.Д.И.и Д.Ж.И. на собствеността върху поземлен имот 260.71 в м."Б. Бунар" в землището на гр.Стара Загора, така и установяване липсата на прехвърлителен ефект на сделката за покупко-продажба на същия поземлен имот, сключена между първите четирима ответници, като продавачи, и ответницата Т.В.П., като купувач, с издадения на същата дата 04.08.2010 г. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №93, том I, Рег.№2215,дело № 53 от 2010 г. на Галина Въткова, нотариус в гр.Стара Загора. Сочат, че в случая се касаело до предявяването на отрицателни установителни искове в хипотезата на чл.124,ал.1 ГПК, а не на искове с правно основание по §4,ал.8,т.1 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.53, ал.2 ЗКИР. В полза на ответниците-наследници на бившия ползвател Д.И.Д., не е била издавана заповед по §4к, ал.7 ПЗРЗСПЗЗ за поземления имот, предмет на посочения КНА № 92/04.08.2010 г. Всички останали заповеди на кмета на Община Стара Загора, касаещи процесния поземлен имот били признати за незаконо­съобразни административни актове и били отменени изцяло, с вляз­лото в сила решение №167/15.02.2015 г. постановено по гр.дело № 5368/2015 г.на Районен съд - Стара Загора. Въз основа на същото съдебното решение със заявления с вх. №10-01-3074 от 03.06.2016 г. и вх.№ 10-01-1096 от 27.07.2016 г. поискали от кмета да приключи производството по възстановяване правата им на собственост върху притежаваната от наследодателя им земеделска земя, попадаща в терен по §4 от ПЗРЗПЗЗ. Това тяхно иска­не било отклонено от кмета на общината под претекст изпращането на преписката по компетентност на Началник СГКК Ст. Загора „за отразяване на необходимите промени по кадастралната карта", според влязлото в сила решение. Компетентният за това Начал­ник на СГКК - Стара Загора постановил отказ да измени КККР за имоти 260.71 и 260.22, състоящо се в промяна на границите им, чрез заличаване на границите между тях и записва­нето му в регистъра като тяхна собственост. Приел, че съществува спор за материално право основавайки се на заявеното от ответницата Т.В.П. право на собственост върху про­цесния поземлен имот,което било подкрепено от представения от същата Нотариален акт № 93/04.08.2010 г. за покупко- продажба на недвижим имот. В молба от 29.05.2019 г. сочат, че липсват данни за завършено реституционно производство с произнасяве на кмета на Община Стара Загора със заповед по §4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Считат, че придобититет от товетниците права представляват пречка за придобиванане на претендираното от ищците право на собственост на същия и мот по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като ищцете все още нямат заповед по §4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за тях бил налице интерес от предявавенто на отрицателен установителен иск, като при неготото уважаване ще имат основание за поискат от кмета на Община Стара Загора издаването на заповед по §4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото е постъпил писмен отговор от ответницата Т.В.П., в който оспорва предявените искове. Счита, че така предявените искове са процесуално недопустими, като преждевременно предявени, тъй като към момента не била приключила административната процедура по възстановяване на земеделския имот, описан по-горе, т.е. не била издадена заповед от кмета на Община Стара Загора, с която да се възстанови окончателно по административен ред собствеността върху процесния поземлен имот, описан в исковата молба. Счита, че в този случай докато не бъде издадена нова заповед на кмета по §4, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административната процедура по възстановяване на земеделската земя не е приключила. Заповедта за възстановяване на собствеността се връчвала на заинтересуваните лица - страните по делото, по реда на ГПК и те имали правото да я обжалват, като докажат правата си в административното производство. Моли съда да приеме, че освен недопустими като преждевременно предявени, исковете се явявали и предявени при липса на правен интерес, тъй като все още не била налице издадена заповед за възстановяване правото на собственост по отношение на процесния имот по административен ред, в която процедура ищците и ответниците били в конкуренция на правата си, т.е. не била довършена процедурата, в която както ищците, така и ответниците имат правната възможност да бъдат обявени /признати/ за собственици на процесния имот, както и да оспорят признаването на другата страна като собственик. Поддържа, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Сочи, че претенциите на ищците А.Я.Н. и Т.Н.Т., като наследници на Т.Н.Т., починал на 21.05.1996г., се основавали на решение на Районен съд Стара Загора по гр.д. № 5368/2015г., постановено по тяхна жалба против заповед № 2525 от 26.09.2008г., заповед РД-25-698 от 19.03.2010г. и заповед № РД-25- 1503 от 26.05.2010г. на кмета на Община Стара Загора. Решаващите мотиви, на съда, за да отмени посочените заповеди като незаконосъобразни били липсата на излагане на фактически и правни основания за признаване правото на собственост на наследодателя на ответниците Д.И.Д. в издадената заповед № 2525 от 26.09.2008г., като нейната незаконосъобразност водела и до такава и на издадените по-късно заповеди за спорния имот. Счита, че по отношение на нея така постановеното решение нямало сила на пресъдено нещо, тъй като тя не е била конституирана като страна в производството по гр.д. № 5368/2015г. по описа на PC- Стара Загора и не е имала възможност да защити правата си, които произтичат от правата на останалите ответници. Твърди, че по отношение на наследодателя на ответниците били налице всички законови предпоставки, за да се признае в правото му да придобие, а също правото на неговите наследници да придобият собствеността на процесния имот. Освен приетото за безспорно, че на наследодателя на ответниците Д.И. Д. е било предоставено правото на ползване върху земя с удостоверение № 292 от 29.05.1980г. по ПМС 76 от 05.12.1977г. в местността Костова кюприя, твърди, че в този имот той бил построил сезонна постройка въз основа на строително разрешение № 81 от 15.05.1981г., върху 20 кв.м. Постройката била изпълнена по утвърден проект от Общинския съвет /тогава ГОНС/ и съществувала до момента. В поземления имот имало лозе и овощна градина. Като ползвател по смисъла на §4, на основание §4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ ползвателят заявил трансформация на правото на ползване в право на собственост в определените от закона срокове, като земята била заплатена на собствениците чрез плащане в Община Стара Загора. В случая решаващият състав на районния съд не се бил произнесъл в тази част, а решението не било обжалвано пред АС - Стара Загора. Във всички случаи обаче административната процедура не била приключила и при отмяна на заповедта, поради липса на изложени мотиви за издаването й, следвало кметът да се произнесе отново, като се съобрази с решаващите мотиви в отменителното съдебно решение, с трайно установената практика на ВАС по идентични случаи по постановени решения на PC Стара Загора като първа и на Адм.съд - Стара Загора като въззивна инстанция и да издаде нова заповед с нужните мотиви. Сочи, че към датата на придобиване правото на собственост от нея, ответниците били признати за собственици с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 92, том 1, рег.№ 2214, дело № 92/2010г. на нотариус Галина Въткова, който не бил отменен. Заявява, че била придобила право на собственост с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 93, том 1, per. № 2215, дело № 53/2010г. на нотариус Галина Въткова на 04.08.2010г. С исковата молба се оспорвала собствеността на ответниците по два вида нотариални актове - констативен, от който черпели правата си първите ответници, и конститутивен - от който черпела права тя. Претендиращите в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, каквито се явявали ищците по делото, се ползвали от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт само чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение, тъй като нотариалният акт, с който се удостоверявало извършването на правни сделки с вещни права върху недвижими имоти, бил с различна правна същност от констативния нотариален акт и с различни правни последици. Следователно незаканосъобразно и недопустимо било ищците да търсят защита на правата си против първите ответници, които се легитимирали като собственици с констативен нотариален акт, и против нея с еднакви правни средства, като предявяват отрицателни установителни искове. Следвало да се има предвид, че придобивайки процесния недвижимия имот, тя била добросъвестен владелец и като такъв се ползвала от кратката придобивна 5 годишна давност по чл.79, ал.2 от ЗС. Била във владение на имота от 04.08.2010г. и го владеела до момента, поради което прави възражение за придобиването на правото на собственост върху спорния поземлен имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с отрицателни установителни искове за собственост по чл.124, ал.1 ГПК. Първият иск е предявен против Дина Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И. и Д.Ж.И., а вторият – против Т.В.П.. Предмет на на съдебно установяване и по двата иска е правото на собственост върху един и същи имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 600 кв.м., находящ се в землището на гр.Стара Загора, в местността Б. Бунар, представляващ новообразуван имот № 71, кад. район 260  по План за новообразувани имоти, одобрен със Заповед № РД- 25-1503/26.05.2010 год. на кмета на Община Стара Загора, с вид на територията: селско стопанство, с начин на трайно ползване: лозови насаждения-нетерасирани, ІХ категория, при гра­ници и съседи: имот 260.22 - лозе на Т.Н.Т., имот 260.21- лозе на И.Р.Иванов ***. В тежест на ответниците е в настоящото производство да установят наличието на предпоставките за придобиване на собствеността върху недвижимия имот, предмет на иска, по § 4а от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Ответницата Т.В.П. следва да докаже и възражението си за придобиване на процесния имот по давност.   

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищците препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответницата Т.Влаева П..

            Да се връчи на страните препис от определението.       

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: