Решение по дело №69014/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11915
Дата: 6 юли 2023 г.
Съдия: Гергана Великова Недева
Дело: 20211110169014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11915
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110169014 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „..., ЕИК ..., твърди, че ответниците А. Й. Д., ЕГН ********** и С. Й. М.,
ЕГН **********, са потребители на топлинна енергия като съсобственици на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ..., ап. 67, с аб. № ..., и дължат в условията на разделност
следните суми: сумата от 2244,55 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
06.07.2021 г. до изплащане на вземането, 284,07 лв., представляваща мораторна лихва за
периода на забава от 15.09.2019г. до 21.06.2021 г ., 38,41 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 06.07.2021 г. до изплащане на вземането и 7 ,18 лв., представляваща
мораторна лихва върху ДР за периода на забава от 31.07.2018 г. до 21.06.2021 г., при
следните квоти:
- ½ ид.ч. за А. Й. Д., с ЕГН **********, а именно: сумата от 1287,10 лв., от които
1122,27 лв.- главница, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 06.07.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, 142,03 лв.- мораторна лихва от 15.09.2019г. до
21.06.2021г., както и суми за дялово разпределение 19,20 лв.- главница за периода от
01.06.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 06.07.2021 г, до окончателното
изплащане на вземането и 3,59 лв.- лихва за периода от 31.07.2018 г. до 21.06.2021г.,
1
- ½ ид.ч. С. Й. М. с ЕГН **********, а именно: сумата от общо 1287,10 лв., от които
1122,27 лв.- главница, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 06.07.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, 142,03 лв.- мораторна лихва от 15.09.2019г. до
21.06.2021г., както и суми за дялово разпределение 19,20 лв.- главница за периода от
01.06.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 06.07.2021 г, до окончателното
изплащане на вземането и 3,59 лв.- лихва за периода от 31.07.2018 г. до 21.06.2021г.,
Заявява, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „... съобразно сключения между
това дружество и сградата в етажна собственост договор. Ищецът моли съда да признае за
установено, че ответниците му дължат заявените суми. Правният интерес от предявените
искове ищецът обосновава с подаденото от ответниците възражение по чл. 414 ГПК срещу
издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с
даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. д. № 39691/2021 г. по описа на СРС.
Представя писмени доказателства и прави допълнителни доказателствени искания, в т.ч. за
изслушване на съдебни експертизи, касаещи топлоснабдяването и заплащането на
отоплителната услуга през процесния период. Претендира разноски.
Ответниците А. Й. Д., ЕГН **********, и С. Й. М., ЕГН **********, в срока по чл.
131 ГПК, чрез пълномощника си адв. А. Т. от САК депозират общ отговор на исковата
молба, с който оспорват исковете като неоснователни поради липсата на качеството
„потребител“. Не оспорват, че до процесния имот е доставена топлинна енергия в
твърдяното количество и цена. Не оспорват размера на начислените суми за топлинна
енергия по изравнителните сметки и по месечно начисляване, както и счетоводното
отразяване на начислената топлинна енергия за исковия период. Оспорват съществуването
на облигационни отношения между страните. Оспорват да са собственици или ползватели на
топлоснабдения имот. Твърдят, че за процесния период етажната собственост няма валиден
договор със соченото дружество за дялово разпределение „..., тъй като по делото не са
представени доказателства същият да е бил подновен. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Имат искане за събиране на гласни доказателствени средства, което е
оставено без уважение. Претендират разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „... не заявява становище по исковете, но
представя доказателства за извършеното дялово разпределение в имота през процесния
отоплителен период.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
2
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е
този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
От представените по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност, а именно:
Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС от 01.07.1997 г.;
удостоверение за наследници изх. № .../02.11.2010 г. на ...; Списък на етажните собственици
и ползватели към Протокол от ОС на ЕС от 11.08.2002 г. при избор на ФДР, в който за ап.67
е вписан и подписан ... – баща на ответниците; Молба за вписване на възбрана върху ½ ид.ч.
от процесния недвижим имот находящ се в гр. София, ..., ...; удостоверение от ГИС-София
относно идентичност на обект жилищен блок 1-9 в ... със съществуващия понастоящем блок
421 в ..., с входове от А до Д /приобщени по делото на л.15-21; 23-26/ както и от
представените от третото лице помагач доказателства – протоколи за отчет на уредите,
протоколи за предаване на изравнителни сметки и индивидуални справки за използваната
топлинна енергия, документи касаещи отчитането на топлинна енергия за процесния период
в имота на клиента, подписани от собственика /приобщени по делото на л.66-70/, , всички
приети като неоспорени от ответниците, се установява, че именно ответниците С. М. и А.
Д., като наследници на бившите собственици ... и ..., понастоящем се явяват собственици на
процесния апартамент № 67, находящ се на горепосочения адрес в гр. София.
По делото не се твърди и няма данни за последващи разпореждания със същия от
страна на ответниците М. и Д.. Последното води до извод, че за процесния отоплителен
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. потребител на ТЕ, респ. клиент на „..., се явяват
именно ответниците С. Й. М. и А. Й. Д., в качеството им на съсобственици по наследствено
приемство на апартамент № ....
Предвид горното, съдът приема, че в периода между 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
ответниците С. Й. М. и А. Й. Д., като съсобственици на имот в СЕС, присъединен към
Абонатна станция /АС/ имат качеството на клиентш на дружеството – доставчик на
топлинна енергия, респ. същите са потребители на доставеното количество топлоенергия до
имота.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол
от ОС на ЕС от 11.02.2002 г. и сключения Договор № 1899/17.09.2002 г, дяловото
разпределение за процесния период, главен отчет /2 бр., подписани и неоспорени от
ответниците/ вкл. и с оглед заявеното от ответниците в ОИМ, че не оспорват ищецът да е
доставил до топлоснабдения имот топлинна енергия в твърдяното в ИМ количество и на
посочената стойност /обявени като безспорни обстоятелства между страните, с доклада по
делото/ се установява, че в апартамент № 67 е доставяна топлинна енергия през целия
3
отоплителен период /2018-2020 г./, като за апартамента не е начислявана ТЕ за отопление,
доколкото има данни, че радиаторите в три от помещенията в апартамента /спалня, кухня и
баня/ са демонтирани, а е начислявана ТЕ за БГВ по данни на 1 бр. водомер, редовно
отчетен /въз основа на представените от ФДР, 2 бр. редовни главни отчета, подписани от
потребителя/. В имота е начислявана и ТЕ за сградна инсталация, като разпределението й е
извършвано съгласно зависимост, описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба
№ 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, като за апартамента на ответника „сградна
инсталация“ е разпределяна в зависимост от пълния отопляем обем на апартамента от 102
куб. м.и този на ЕС – 3834 куб.м. Поради неоспорване на изложените факти и обстоятелства,
съдът е счел, че не е необходимо изслушване на поисканите от ищеца СТЕ и ССчЕ.
От приетите по делото доказателства се установява, че в имота е извършван е
извършван редовен отчет на уредите, като за абоната са представени 2 бр. редовни отчета, от
08.05.2019 г. и 05.06.2020 г., подписани от абоната. Въз основа именно на отчетите от
уредите, изравнителната сума за целия период за процесния апартамент № 67 възлиза на -
410,53 лв., която сума е за получаване.
Страните по делото не спорят, а от представените по делото писмени доказателства, в
т.ч. извлечение от сметки за аб. № ..., признатите от ответника факти, и издадени от третото
лице-помагач индивидуални справки и главен отчет, се установява, че сградата в режим на
ЕС, находяща се на горния адрес в гр. София, ..., бл.421, вх.В е топлоснабдена през целия
процесен период. Установява се също, че за процесния отоплителен период реално
потребената ТЕ за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., след изравняването,
извършено от ФДР, възлиза на 2244,55 лв. Видно от индивидуалните справки за
използваната топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.-04.2020 г. е била отразена и
промяната в цената на топлинната енергия, като е извършена съответната корекция, в
посока намаление на дължимата сума.
По делото не се твърди и не са представени доказателства за извършено плащане на
процесните суми, поради което съдът с оглед приетите доказателства, намира, за
установено, че претендираната от ищеца сума е дължима от ответниците към датата на
подаване на заявлението в съда, тъй като няма плащане на суми от абоната, относими към
периода.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно, въведените от
ищеца с ИМ твърдения, че ответниците С. Й. М. и А. Й. Д. в качеството си на
съсобственици на топлоснабдения имот – апартамент № 67, находящ се на посочения по-
горе адрес в гр. София да са потребители на доставяната до имота им топлинна енергия.
Предвид разп. на чл.149, ал.1, т.6 и чл.150 от ЗЕ, ответниците С. Й. М. и А. Й. Д., като
съсобственици на топлоснабдения имот, са обвързани по силата на закона от облигационни
отношения по Договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия с ищцовото
дружество /актуалните такива относими към процесния период са тези, приети с Решение по
Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „... и одобрени с Решение № ОУ-
4
01/27.06.2016 г. на КЕВР, приложени по делото/ досежно доставяната до собствения им
имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят
да закупуват доставяната в имота от ищеца „Т...” ЕАД, топлинна енергия. Без значение за
валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са
качествените параметри на реално доставяната такава. Доколкото закона обвързва
качеството ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху
топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника за задължения за цена на доставена
до имота му топлинна енергия във връзка с чл. 150 от ЗЕ следва да е съответна на участието
му в собствеността, т.е. доколкото се установява имота да е собственост на ответниците М.
и Д., при равни права, то именно същите ще следва да отговарят за дължимата цена за
доставената до имота топлинна енергия, количеството и цената, на която не оспорват в
производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява, а и не се твърди ответниците С. Й. М. и А. Й. Д. или техните праводатели
/родителите им ... и Йордан Димитров да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че при
спазване на чл. 125, чл.139 и чл.141 от ЗЕ, на ответника на горепосочения адрес е доставяна
топлинна енергия при дялово разпределение в сграда в режим на етажна собственост, при
отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация и съгласно зависимост определена в Приложение към чл.61., ал.1, т.1
на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването. От третото лице-помагач са приети като
доказателства 2 бр. редовни отчета от 08.05.2019 г. и 05.06.2020 г. От всички приети
писмени доказателства по делото, в тяхната съвкупност, съдът приема, че по делото
безспорно се установява, че в имота на ответниците е доставяна, респ. потребявана ТЕ за
сградна инсталация и за БГВ, в установените и посочени в ИМ размери.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
Методика по Наредбата за топлоснабдяването. При анализ на приетите доказателства, съдът
приема, че начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия /по
5
показанията на уредите до 30.04.2020 г. са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се установи по
делото да са правени рекламации от ответника, във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки /отразени в приетите по делото Индивидуални
справки за използвана топлинна енергия са послужили за определяне на количествата
топлинна енергия, за които на ответниците С. Й. М. и А. Й. Д. са начислени сметките за
процесния период.
Дължимата от ответниците сума се дължи от доставената ТЕ за отопление и сградна
инсталация и БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното.
От приложените по делото съобщения към общите фактури /на л.22-23 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл.
и данните от изравнителните сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника
са правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ, като тези
обстоятелства и факти не се оспорват и от ответниците, което е заявено изрично в
депозираните ОИМ.
При тази установеност от фактическа страна, съдът следва да разгледа възражението за
погасяване на част от вземането на ищеца по давност. Разгледано по същество, същото е
неоснователно, тъй като изискуемостта на дължимата сума за първия месец, включен в
процесния, а имено за м.05.2018 г. настъпва 45 дни след края на периода или към 14.07.2018
г. Заявлението по чл.410 от ГПК, с подаването на което е прекъсната погасителната давност
е депозирано на 06.07.2021 г., поради което, както вземането за м.05.2018 г., така и
вземанията за последващите месеци включени в процесния период, не са погасени по
давност и цялото претендирано от ищеца вземане за ТЕ за периода от м.01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. в размер на 2244,55 лв. е дължимо. До установения общ размер, предвения иск
за главницата за ТЕ, подлежи на уважаване, а спрямо всеки от ответниците за ½ част от тази
сума или за по 1122,27 лв. от всяка от тях.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Т...” ЕАД и одобрени от комисията /през м.06.2016 г./
Общи условия за процесния период да са обвързващи и за ответниците С. Й. М. и А. Й. Д..
С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на дължимата от
купувача месечна цена на доставената топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода,
за който се отнасят. Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва, само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в
6
срока по ал.2.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния
ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Доколкото съдът приема за безспорно, че
ответниците са изпаднали в забава по отношение на претендираната за плащане от ищеца
главница за ТЕ, а и самите ответници не твърдят да са плащали задълженията си през
процесния период, размерът на обезщетението за забава възлиза на претендирания от ищеца
размер, установен и съда по реда на чл.162 от ГПК посредством, онлайн лихвен калкулатор.
Така размерът на мораторната лихва върху установената като дължима главница за ТЕ от
общо 2244,55 лв. изчислена за претендирания от ищеца по ИМ период от 15.09.2019 г. до
21.06.2021 г., възлиза на сумата от общо 284,07 лв., или 142,03 лв. за всяка от
ответниците, до който размер предявения иск ще следва да се уважи. По иска за
главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От приетите по делото доказателства, касаещи дяловото разпределение в имота, както
и от заключенията на СТЕ и ССчЕ, се установява, че в апартамента, собственост на С. Й. М.
и А. Й. Д. е извършвана дейност по топлинно счетоводство, като абоната е предоставял
ежегодно достъп до имота за реален отчет на индивидуалните уреди за доставеното и
изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода, което е удостоверено в приетите по
делото Протоколи за отчет на уредите.
От приетата по делото справка /неоспорена от ответника/ отразяваща извлечението
от сметката за аб. № ... се установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната
услуга по дялово разпределение от ФДР за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на
претендираната от ищеца сума от общо 38,41 лв. /за всички месеци, фактурираната цена е по
1,67 лв./м./. По делото има своевременно заявено възражение от ответника за погасяване на
част от вземането на ищеца по давност, но съдът приема същото за неоснователно, тъй като
изискуемостта на вземането за дялово разпределение за първия месец, включен в процесния
период /т.е. това за м.06.2018 г./ настъпва едва в края на м.07.2018 г., като давността за
същото е прекъсната с подаденото на 06.07.2021 г. заявление по чл.410 от ГПК.
Следователно, предявения иск за главницата за ДР, дължима за периода от м.06.2018 г. до
м.04.2020 г. в размер на общо 38,41 лв. или по 19,20 лв. за всеки от ответниците, като
основателен и доказан, ще следва да се уважи изцяло.
Ответниците С. Й. М. и А. Й. Д. не твърдят, и не представят доказателства за плащане
на дължимата сума, поради което предявения иск за цената на услугата „дялово
разпределение“ която същите не са заплатили в срок следва да бъде уважен, в посочения по-
горе размер от 38,41 лв., какъвто е и претендирания от ищеца.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
7
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото няма доказателства какъв е установения ред и начин на заплащане на
услугата по ДР, нито в какъв срок се дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за
изпадане в забава на длъжника, кредитора следва да е отправил нарочна покана. По делото
няма доказателства за отправена такава към ответника, поради което съдът приема, че иска
за обезщетение за забава, дължимо върху главницата за ДР /в претендиран размер от 7,18
лв./ следва да се отхвърли изцяло като недоказан.
В заключение и на база приетите, и обсъдени по-горе доказателства, общата дължима
сума от ответниците С. Й. М. и А. Й. Д., след приспадане на недоказаните суми, възлиза на
2567,03 лв., от която сума 2 244,55 лв. съставлява дължима главница за ТЕ за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 284,07лв. - дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ
за претендирания период от 15.09.2019 г. до 21.06.2021 г.; 38,41 лв. съставлява дължимата
главница за дялово разпределение за периода от м.6.2018 г. до м.04.2020 г. Искът за
мораторна лихва върху главницата за ДР в размер на 7 ,18 лв., като недоказан подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ответниците,
въпреки, че са заявили искане за присъждане на такива, не представят доказателства за
реално извършени разноски, вкл. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът от своя страна е представил Списък по чл.80 от ГПК, видно от който е
сторил съдебни разноски в размер на 139,84 лв. за заплатена държавна такса в исковото
производство. С оглед факта, че е представляван в производството от юрисконсулт на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК претендира и му се следва и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в минимален размер /с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото/, т.е. сума от 100,00 лв. Така, съответно на уважената част от исковете, му се следват
разноски в размер на 239,45 лв.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Съобразно с изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се признаят и разноски
от заповедното производство до размер от 101,20 лв.

8
Така мотивиран съдът на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, че А. Й. Д., ЕГН **********, и
С. Й. М., ЕГН ********** в качеството си на съсобственици на имот с адрес в ..., с аб. №
..., са потребители на доставяната топлинна енергия за този имот и дължат разделно на
„Т...“ ЕАД, ЕИК ..., по ½ ид.ч. всяка от тях, от сумите в общ размер 2282,96 лв. или:
2 244,55 лв. представляваща дължима главница за ТЕ за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021г. до окончателното
изплащане;
38,41 лв. съставляваща дължимата главница за дялово разпределение за периода от
м.6.2018 г. до м.04.2020 г. г., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021г. до
окончателното изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 39691/21г. по описа на СРС, 164-
и състав на 29.07.2021г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. Й. Д., ЕГН **********, и С. Й. М., ЕГН
**********, в качеството си на съсобственици на имот с адрес в ..., с аб. № ... д ължат
разделно на „Т...“ ЕАД, ЕИК ..., по ½ ид.ч. всяка от тях, от сумата:
284,07лв., представляваща дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ за
претендирания период от 15.09.2019 г. до 21.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
7,18 лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за ДР от 38,41лв., дължимо
за периода от 31.07.2018 г. до 21.06.2021 г., като недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, А. Й. Д., ЕГН ********** и С. Й. М., ЕГН
********** да заплатят разделно, всяка по ½ ид.ч. на „..., ЕИК ... от смата в размер на
239,45 лв., представляваща съдебни разноски в исковото производство, както и от сумата в
размер на 101,20 лв., представляваща разноските в заповедното производство по ч.гр.д. №
39691/2021 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
... ...ООД, с ЕИК ....

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9