РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Перник, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500743 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от С.С. против решение № 265/22.10.2021 г. по гр.д. №
2759/2021 г. на РС - Перник, с което са отхвърлени предявените от С.С. искове по реда на
чл. 415 ГПК за установяване по отношение на Х. Х. Т., че му дължи сумата в размер на
4501,72 лева, по договор за заем от 04.06.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
Заявление по чл.410 от ГПК - 10.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Със
същото решение в тежест на С.С. са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.
По изложени в жалбата подробни доводи срещу решаващите изводи на
първоинстанционният съд, решението се обжалва изцяло с искане същото да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно с уважаване на исковете.
Въззиваемият не изразява становище по жалбата.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от писмените доказателства преведени от ищеца на името на
1
ответницата на парични средства чрез Изи Пей в периода 04.06.2020 г. - 08.12.2020 г. на
обща стойност 4501. 72 лева, като с част от тях общо в размер на 2001,72 лв. с изрично
посочено основание в преводните нареждания са погасявани кредит на ответницата.
Установява се отпуснат от БНП ПАРИБА на ответницата кредит с номер ***, както и
преведени на 15.12.2020 г. чрез Изи Пей от ответницата на ищеца на парични средства на
обща стойност 2000 лв. с изрично посочено основание за превеждане на сумата "връщане на
сумата, поради неоснователно получаване на същата с превод № *** и № ***", както се
твърди и в отговора на исковата молба, с който се оспорва наличието на договор за заем
между страните.
По иск с пр. осн. чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди,
че произтича от заемен договор, ищецът следва да установи предаването не просто на
средства, а на "заемни средства", което предполага установяване на това им качество, а
именно поето насрещно задължение за връщане на сумата от ответника и други условия на
договора ако има такива /срок на връщане, лихва и пр./.В случай, че предаването на парична
сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то и при оспорване
от ответника на основанието за това предоставяне, не съществува законова презумпция,
която да замести доказването на основанието, на което сумата е преведена и не може да се
презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, доколкото сумата може да е
предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил
морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр., и ищецът не е освободен от
задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.
Въз основа на гореобсъдените доказателства и изложените съображения, въззивният
съд приема, че в процесния случай не може да се обоснове категоричен извод за наличие на
заемно правоотношение, тъй като ищецът не е провел пълно доказване на сделка със
съдържание на договор за заем. Безспорно е установен превод на суми на името на
ответницата, но не е доказано по несъмнен начин поемане на задължение за връщане на
същата сума. Същевременно не са налице и други доказателства, които обсъдени в
съвкупност да обосновават извод в подкрепа съществуването на заемно правоотношение във
връзка с процесната сума. Какви са тези правоотношения по делото не е установено, при
доказателствена тежест за ищеца. Това обаче няма и съществено значение, включително и
това, че с превода на суми с част от тях са погасявани кредити на ответницата, защото при
липса на евентуално изложени твърдения, съдът не е компетентен да се произнесе по друг
иск, освен по този за реално изпълнение на задълженията на заемополучател да върне взета
в заем парична сума. Доказателства за поемане на такова задължение по делото не са
ангажирани, тъй като ответницата е оспорила, че дължи някакви пари на ищеца, както и
обстоятелството, че е получила тези пари по заемен договор. Поради това искът по чл. 240
ЗЗД е недоказан и като такъв следва да се отхвърли, тъй като ищецът няма вземане срещу
ответницата на претендираното основание.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
2
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият не претендира и не доказва разноски по въззивното производство,
поради което такива не му се дължат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265/22.10.2021 г. по гр.д. № 2759/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3