ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, ……………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на 10 януари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: Спас Спасов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 440 по
описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба М.В.Й., с адрес ***, срещу
разрешение за строеж № 397/23.08.2022 г., издадено от главния архитект на
община Русе.
По делото е постъпила молба от 01.12.2022 г. от С.Н.Р., чрез адв. Т.,
с искане да бъде конституирана като заинтересована страна по делото.
С протоколно определение от 08.12.2022 г. по делото съдът е
оставил молбата на г-жа Р. без движение, доколкото по делото са били налице
данни, че молителят не е носител на вещни права в процесната сграда. Дадени са
указания в 7-дневен срок да обоснове правния си интерес от искането си за
конституиране и да представи доказателства.
Постъпило е становище от молителя от 20.12.2022 г. в което се
сочи, че същата е адресат на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2 „б“ от Закона за
културното наследство, с която й е вменено задължение за се извърши подробно
архитектурно заснемане на магазин-склад фотодокументация към проекта относно
сградата – предмет на разрешението за строеж. Сочи се, че като адресат на ПАМ
има правен интерес да участва в производствата досежно изпълнението на
дейностите, наложени в нея, вкл. процедурите по инвестиционните проекти и
разрешението за строеж за реставрация и ремонт.
Съдът намира искането за неоснователно.
Разпоредбата на чл.149 ЗУТ е императивна по своя характер, като в
ал. 2 изчерпателно е определен кръгът на заинтересованите лица в производството
по издаване на разрешение за строеж и правото на оспорване на индивидуалния
административен акт от тази категория само на тези лица. Само посочените са
признати от закона за пряко засегнати от разрешението за строеж. Молителката не
притежава нито едно от необходимите в хипотезата на чл.149, ал. 2, т. 3 ЗУТ
качества по отношение на имота, в който е разрешено строителството. Тя не е
собственик или носител на ограничени вещни права в имота и този факт не се
оспорва от нея.
В подкрепа на този довод на съда е приложените по делото нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 80, том II, рег. № 2643, дело № 134 от 27.08.2021, издаден
по повод продажба на и.д., собственост на г-жа Р., продадени на В.Т.Т. и
Нотариален договор за дарение на недвижим имот № 79, том II, рег. № 2642, дело № 133 от 27.08.2021 г.
Т.е. както към датата на издаването на административния акт, така
и към датата на подаване на искането до съда, молителката не разполага със
специалната легитимация по чл. 149, ал. 2 ЗУТ за встъпване в
производството.
В този смисъл доводите на молителката, че като адресат на
принудителна административна мярка, касаеща процесния имот, пораждат и права
относно встъпването в производството по оспорване на разрешението за строеж не
се споделят от съда. Посочената принудителна административна мярка е
самостоятелен индивидуален административен акт, който поражда самостоятелни
правни последици.
С общата разпоредба на чл. 153, ал. 1 АПК право на участие в
съдебното производство като страни е признато за лицата, за които оспореният
индивидуален административен акт е благоприятстващ. Тези лица биха били
засегнати от действието на съдебното решение при отмяна на оспорения акт по
ЗУТ, с оглед действието на съдебното решение по чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК.
Това са и заинтересованите лица, които визира разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК, когато определя страните в съдебното производство извън оспорващия и
органа, издал оспорения индивидуален административен акт. Тях съдът е длъжен да
конституира служебно като заинтересовани страни в съдебното производство по ЗУТ
– чл. 154, ал. 1 АПК вр. чл. 213 ЗУТ. За да бъде налице такава хипотеза обаче
правният интерес на молителя следва да е пряк и личен, т.е. следва нейните
права и законни интереси да бъдат засегнати пряко от обжалваният
административен акт, а не да са породени във връзка с друг междинен акт. В тази
връзка следва да се съобрази обстоятелството, че цитираната от молителката
принудителна административна мярка е с адресат В.Т.Т.. С т. 3 от
разпоредителната част на административния акт са задължени собствениците на
сградата да извършат определени действия, но те не са адресати с оглед
личността (intuitu
personae), а с оглед качеството
им на собственици, каквото г-жа Р. не притежава.
С оглед изложеното Административен съд – Русе, II-ри състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Н.Р., със съдебен адрес ***, да
бъде конституирана като заинтересована страна по адм. д. № 440/2022 г. по описа
на Административен съд - Русе
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
СЪДИЯ: