РЕШЕНИЕ  № 260011

 

гр. Троян, 04.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 840 по описа  на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:       

В.И.З. *** е предявила срещу Р.Г.В. и С.Ц.П.,*** иск за сумата 5 000 лева, произлизаща от причинени неимуществени вреди на основание чл. 45 от ЗЗД. Ищцата излага, че на 23.10.2014 г., около 23.00 часа, прибирайки се, пред къщата й в с. ***, ответниците дошли с лек автомобил „***“ с рег. № *** и чрез използване на принуда я качили в лекия автомобил и тръгнали към с. О.. По пътя я обиждали и заплашвали, че ще я убият. Ищцата твърди, че преди Т., ответника В., който шофирал автомобила, спрял. Двамата я изкарали от автомобила, нанесли й побой, след което си тръгнали и тя останала сама. В резултат на тези действия на ответниците, З. претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физическа болка, стрес, емоционално и психическо напрежение, страх. В подкрепа на твърдението си ищцата е представила писмени и гласни доказателства и чрез пълномощника си адв. М.И. от ЛАК моли съда да уважи иска и да осъди ответниците да й заплатят обезщетение в размер на 5 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, заедно със законната лихва от момента на извършване на деликта и разноските по делото.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответниците Р.В. и С.П. е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия едномесечен срок В. е представил писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения срещу тях иск. В с. з. първия ответник е представляван от адв. К.Н. от ЛАК. Втория ответник не е представил отговор в с. з. е представляван от адв. А.Ч. от ЛАК, който също в с. з. оспорва така предявения иск като неоснователен и недоказан.

От приложените към делото писмени доказателства: преписка № 1871/2014 г. на Окръжна прокуратура гр. Л., докладна записка с приложения – копие от Дневника на ОДЧ при РУ Троян, Протокол за устно съобщение за извършено престъпление, докладна записка от 29.10.2014 г., заключително мнение, Писмо до ЦСМП – Л. с отговор, Протокол за оглед на веществени  доказателства от 14.11.2014 г., Протокол за оглед на местопроизшествие от 24.10.2014 г., Протокол за следствен експеримент от 20.02.2015 г., Протокол за следствен експеримент от 30.03.2015 г., Сведение от С.П., Определение № 325 от 14.09.2015 г. по ЧНД № 277 от 2015 г. на ЛОС и Определение от 05.04.2016 г. по ЧНД № 115 от 2016 г. на ЛОС. Не следва да бъдат приемани като доказателства по делото  ДП № 340 от 2014 г. на РУ „Полиция“ гр. Троян, както и представените с молба вх. № 3176 от 10.07.2020 г. - албуми със снимки и експертизи, приложени към ДП № 340 от 2014 г. по описа на РУ „Полиция“ Троян, от показанията на разпитаните по делото свидетели М.И.З.,Д.Г.Р.иИ.С.К.и допуснатата и изслушана психологическа експертиза с вещо лице Ч.М., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не оспорват, че в РУ на МВР гр. Троян е било образувано досъдебно производство № 340/2014 г. по подадена на 24.10.2014 г. от ищцата жалба в полицията за извършено престъпление по чл. 142 ал .2 от НК – отвличане. Повода за подадената жалба е твърдението на ищцата, че на 23.10.2014 г. вечерта, пред дома й в с. Ч.О. двамата ответници пристигнали с лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от Р.В., с който ищцата е имала връзка, насила вкарали З. в автомобила и я откарали по посока с. О.. На празния участък над Т., двамата изкарали ищцата от автомобила, нанесли й побой, заплашвали я с убийство, след което я оставили сама и си тръгнали.

С постановление от 04.03.2015 г. двамата ответници Р.В. и С.П. са привлечени като обвиняеми за извършено от тях в съучастие на 23.10.2014 г. около 22.00 час в с. О. престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 ог НК.

Производството е прекратено поР. недоказаност с постановление от 30.11.2016 г. на ОП – Л., което е потвърдено с определение от 19.01.2017 г. по ЧНД № 18/2017 г. на ЛОС.

Видно от представеното писмо на ЦСМП – гр. Л. до РУП – Троян, се установява, че на 24.10.2014 г. между 13.00 и 15.00 часа З. е бил прегледана и е поставена диагноза „Повърхностна травма на гръдния кош”.

Във връзка с изложените обстоятелства, съда е допуснал гласни доказателства. Свид. М.З. е сестра на ищцата. Излага, че на 23 октомври отишла да види майка си и сестра си. Около 23.00 часа ищцата още не се била прибрала. Свидетелката видяла фарове на кола пред къщата им. След това видяла още едни фарове и чула, че потегля автомобил. Минали 15-20 минути, но сестра й не се прибрала и малко след това й се обадила по телефона, като й казала, че са я пребили и се намира до Т.. З. веднага тръгнала и открила ищцата на около 500 м до Т., якето й било накъсано, дясната й буза била зачервена и надута, цялата треперела. Свидетелката я закарала вкъщи, ищцата и разказала, че Р. и още едно момче са я натоварили в колата и са я пребили, след което са я изхвърлили на пътя. Свидетелката излага, че сестра й е имала връзка с ответника Р.З. пояснява, че по-късно е разбрала кое и другото момче, което е било в колата с Р.. 

         Свид. Д.Р.е работила в хранителен магазин в с. О.. Спомня си, че на 23.10.2014 г., вечерта около 20.30 часа ищцата дошла при нея в магазина. Двете се познават отдавана. Свидетелката излага, че познава и Р., който живее в нейното село. Ищцата останала при Р.в магазина повече от час, двете си говорили, ищцата си взела една бира. Тогава й звъннал телефона и тя казала на свидетелката че ще дойде Р.. След малко в магазина пристигнал ответника, видимо пиян и вдигнал скандал, като викал, че ищцата заплашвала други хора с него. После й казала, че иконите, дето ги носи, няма да я спасят. После си тръгнал, малко след това си тръгнала и ищцата. Р.излага, че на другия ден З. й се обадила и казала, че вечерта Р. и С. са я вкарали в колата и са я ритали и пребили, след това през деня ищцата отишла в магазина на свидетелката и Р.видяла синините по лицето, казала, че я боли и ръката. Бузата и устната й са били сини. Свидетелката пояснява, че З.е преживяла инцидента много зле, страхувала се е за живота си.

Свид. И.К.излага, че познава ищцата от около 20 години и са приятелки. За инцидента на 23 срещу 24 октомври, ищцата се обадила на свидетелката, след като сестра й я прибрала в къщи. Обяснила й, че Р. и още едно момче, на което К.не знае името, са я хванали пред нейната порта на къщата в с. ***, натоварили са я в кола, и са я закарали в една местност по посока Т. и там са я били. На следващия ден К. отишла при нея във *** и видяла, че е с отекла уста, сцепена, и не е можела да си вдига ръката. З. помолила свидетелката да я закара на следващия ден в гр. Л. в Съдебна медицина. Там я прегледала д-р Г.. Свидетелката излага, че преди този инцидент ищцата била весела, контактна, непрекъснато излизали. След това тя се затворила, страхувала се, била потисната, станала асоциална, не искала да се среща с хора. Бързала да се прибира в къщи по светло. 

В процеса е изслушана психологическа експертиза. Вещото лице Ч.М. е извършил психологичен преглед на ищцата. В заключението си експерта е посочил, че на базата на психометричното изследване и себеописанието на ищцата, в следствие действията на ответниците у В.З. са възникнали нови личностни черти – пасивност и предпазливост, затвореност, доминиращите емоции при нея са тревога, безпокойство, неувереност. Констатирано е още, че З. не е успяла да се адаптира към нововъзникналата ситуация, има нарушения в съня и храненето, отказ от социални и интимни контакти.

Във връзка с така преценените доказателства и изяснена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.”, т. е. наличие на следните кумулативно дадени елементи: деяние – действие или бездействие; противоправност на деянието; вреда – претърпяна загуба или пропусната полза; причинна връзка между деянието и вредата и вина на дееца.

От събраните по делото доказателства съда приема, че са налице посочените горе задължителни елементи от състава на непозволеното увреждане. В случая, с посочените неправомерни действия на ответниците, на З. са нанесени неимуществени вреди, на първо място от физически болки и страдания от нанесените леки телесни повреди, от друга страна З. е изпитвала силен страх от отправените заплахи, установи се от експертизата и свидетелските показания, че се е затворила в себе си, станала е асоциална, притеснявала се е как ще се прибере в къщи, избягвала е да разговаря и да се среща с хора.

С оглед на изложените правни изводи съда счита, че иска е частично основателен и доказан относно размера на претендираното обезщетение.

При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът следва да съобрази вида на претърпените в случая неимуществени вреди – страдания и физически болки, преживяване на стрес, страх. Следва да бъдат отчетени характера на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е извършено и последиците от него. Както и претърпените от ищцата, в резултат на тези действия на ответниците, психични увреждания, които трайната съдебна практика допълва към физическите, включвайки всички неудобства емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - субективното отношение към случилото си от страна на ищцата и отражението върху психиката й, каквото несъмнено е налице.

 Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и посочените обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 2 000 лева, която сума следва да бъде заплатена на ищцата от ответниците.

Относно законовата лихва за забава, ответника Р.В. е направил възражение за изтекла погасителна давност, което е основателно. Ще следва лихва за забава да бъде присъдена за три години назад от датата на завеждане на делото, предвид хипотезата на чл. 111 от ЗЗД, т. е. от 19.09.2016 г.

С оглед изхода на процеса и хипотезата на чл. 78 ал. 1 от ГПК съдът счита, че ще следва ответниците Р.В. и С.П. да бъдат осъден да заплатят на ищцата направените процесуални разходи в размер на 580 лева. 

Ще следва ответниците да заплатят и държавна такса в размер на 80,00 лева, представляваща 4 % върху размера на уважения иск, която такса не се събира първоначално при завеждане на делото, съгласно чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК. Ищцата е бил освободена от заплащането на такси и разноски по делото, поР. което ще следва ответниците да заплатят в полза на бюджета на ТРС и сумата 244,00 лева – възнаграждение за заключението по допуснатата психологическа експертиза.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД Р.Г.В., с адрес: *** и С.Ц.П., адрес: *** да заплатят солидарно на В.И.З., ЕГН **********, с адрес: ***, обезщетение в размер на  2 000  - две хиляди лева, за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от В.З. болки, страдания, страх, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на ответниците Р.В. и С.П., ведно със законната лихва, считано от 19.09.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, като иска до пълния му размер от 5 000 лева ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р.Г.В., с адрес: *** и С.Ц.П., адрес: *** да заплатят на В.И.З., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 580,00 – петстотин и осемдесет лева направените процесуални разходи.

ОСЪЖДА Р.Г.В., с адрес: *** и С.Ц.П., адрес: *** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС държавна такса в размер на 80,00 – осемдесет лева, както и 244,00 – двеста четиридесет и четири лева възнаграждение за изготвената експертиза.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                                                  Районен съдия: